Недопустимост на иск за несъществуващо вписване при документи в раздел „Дело“

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, какато и несъществуване на вписано обстоятелство * Обезсилване на решение * недопустимост на иск * липса на правен интерес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 334 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.”, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Британските Вирджински острови, против решение № 150/28.10.2022 г. по в.т.д. № 163/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 8/30.03.2022 г. по т.д. № 195/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищеца и настоящ касатор против “АТЛЕТИК” ЕООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност и чл. 29, ал. 1, предл. 3 от същия закон за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – прекратяване на участието на ищеца като съдружник в ответното дружество поради изключването му, посредством вписвания № 20180830110403, № 20180830110708 и № 20180830110841 по партидата на “АТЛЕТИК” ЕООД.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че вписвания № 20180830110403 и № 20180830110841 са извършени по заявление с вх. № 20180601111131, към което са приложени протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на “АТЛЕТИК” ЕООД от 28.05.2018 г. и учредителен акт на дружеството от 28.05.2018 г., за които въз основа на съдебно-техническата експертиза се установява, че не са подписани собственоръчно от директорите на “МоскКъмършъл Инк.” и са неистински. Сочи се, че поради това горепосочените две вписвания са извършени въз основа на обстоятелства, които са несъществуващи по предоставените в рамките на регистърното производство неистински (неавтентични) документи. Счита се, че неправилно въззивният съд, за да отхвърли исковете, се позовава за вписването на приложените документи към последващо заявление с вх. № 20180613154336, въз основа на което не са извършени горецитираните две вписвания, който извод, според касатора, противоречи на правилата за разглеждане на заявленията по чл. 19 и чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, а редът по чл.26, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ за използване на документи от предходно заявление при отказ е неприложим. Като неправилни се оспорват изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете за прогласяване нищожността на вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, доколкото не било съобразено, че са отразени като вписани обстоятелства, които вече са били вписани в регистъра с предходно заявление. Допълва се, че горепосочените две вписвания съществуват само като отбелязване в раздел “Подадени документи” по делото в Търговския регистър на ответното дружество, но не са отбелязани в обстоятелствата в раздел “Общ статус”, където оспорваните промени касателно заличаването на съдружника ищец от търговския регистър вече са били вписани с вписване № 20180830110403.

Ответникът по касация “АТЛЕТИК” ЕООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага подробни съображения.

С Определение № 1324/13.12.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационен контрол поради вероятна недопустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” против “АТЛЕТИК” ЕООД искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 и съответно предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ касателно вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841 по партидата на ответното дружество.

За да се произнесе по допустимостта на въззивното решение в тази част, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:

В случая въззивният съд, за да потвърди решението на първоинстанционния съд, е приел, че са допустими исковете, предявени от трето за регистърното производство лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Посочил е, че вписване № 20180830110403, отразено в група “Основни обстоятелства” по партидата на ответното дружество “АТЛЕТИК” ООД, както и вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, отразени само в “Дело”, са извършени въз основа на акт на съда на основание чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. Преценил е, че с тях не е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, нито е налице допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност - вписаното обстоятелство по изключване на съдружника ищец, е подлежащо на вписване, а съдебните решения по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ са постановени от надлежен съдебен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда. С оглед на това апелативният съд е стигнал до извода, че оспорваните вписвания не са нищожни по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на наведените във въззивната жалба доводи относно нарушение на чл. 21, т. 2 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че са отразени като “вписани” обстоятелства с вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, които не подлежат на повторно вписване в търговския регистър поради отразяването им с вписване № 20180830110403, въззивната инстанция е намерила, че макар това да не е въведено с исковата молба, а едва с писмената защита пред първоинстанционния съд, то с оглед проверката на длъжностното лице по регистрацията (чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ) и доколкото тези обстоятелства не са отразени в група “Основни обстоятелства” по партидата на ответното дружество по смисъла на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а само в “Дело”, и са извършени в изпълнение на влезли в сила решения по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не е налице претендираният порок – нищожност.

Апелативният съд е изтъкнал, че в случая ищецът не твърди липсващо (невзето) решение на проведеното на 28.05.2018 г. общо събрание на ответното дружество за изключването му като съдружник, което решение е послужило като основание за вписване на това обстоятелство в търговския регистър по партидата на ответното дружество, нито твърди неговата нищожност на това основание, нито е предявен иск за установяване нищожност на същото. Посочил е, че правните последици на изключването настъпват с приемането на решението по чл. 137, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 4 от ТЗ. Преценил е, че в случая протокол от заседанието на общото събрание на съдружниците в “АТЛЕТИК” ООД от 28.05.2018 г., представен към заявление с вх. № 20180601111131 и № 20180613154336, установява взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 4 от ТЗ за изключване на съдружника “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” от дружеството. Посочил е, че това решение не е атакувано от ищцовото дружество, което води до извода, че същото не може да съставлява липсващо (невзето) решение на общото събрание, за което е допуснато вписване в търговския регистър, доколкото това не е доказано по делото, нито е установена нищожността му, поради което и вписаното, посредством процесните три вписвания, обстоятелство не е несъществуващо. Въззивният съд е отбелязал, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание на управителен или надзорен орган на дружеството). По този начин стои въпроса и касателно обявения учредителен акт (чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ). Акцентирал е, че с оглед заключението на комплексната съдебно-почеркова и компютърна експертиза, макар протоколът на едноличния собственик на капитала за приемане на учредителния акт и самият учредителен акт от 28.05.2018 г., приложени към първото подадено заявление с вх. № 20180601111131, да са неавтентични документи, не е налице вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, тъй като не се касае за липсващи решения, а за взети такива към момента на подаване на първото заявление и към датата на извършеното вписване – 30.08.2018 г. Обосновал е, че същите са израз на формирана и изявена воля на едноличния собственик на капитала, обективирана в истински документи – протокол и учредителен акт от 28.05.2018 г., подписани на хартиен носител, представени към заявление № 20180613154336.

По тези съображения е стигнал до заключението, че не е налице вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, респективно не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, и предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява, че по партидата на ответното дружество “АТЛЕТИК” ООД на 01.06.2018 г. и на 13.06.2018 г. са подадени две заявления образец А4 (с вх. № 20180601111131 и № 20180613154336), с които са заявени за вписване едни и същи обстоятелства, а именно: заличаване на съдружника ищец “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” - чуждестранно юридическо лице, поради прекратяване на участието му на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ, и вписване на оставащия съдружник “Моск Къмършъл” Инк. като едноличен собственик на капитала. По всяко от горепосочените заявления е бил постановен отказ от длъжностното лице по регистрация при АВ. С Решение № 138/09.08.2018 г. по т.д. № 139/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отменен отказ № 20180601111131/08.06.2018 г., постановен по заявление с вх. № 20180601111131, като е указано на АВ да извърши вписване на заявените промени в обстоятелствата по партидата на “АТЛЕТИК” ООД. Въз основа на същото по партидата на ответното дружество е извършено вписване № 20180830110403 в част “Вписани обстоятелства”, раздел “Общ статус”, група “Основни обстоятелства”, и в част “Обявени актове”, поле № 1001 - “Актуален учредителен акт”. С Решение № 127/27.07.2018 г. по т.д. № 142/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отменен отказ № 20180613154336/19.06.2018 г., постановен по заявление с вх. № 20180613154336/13.06.2018 г., като също е указано на АВ да извърши исканото вписване. Това решение е отразено в Търговския регистър по електронната партида на ответното дружество само в графично представената секция “Дело” под пореден № 20180830110708. По същия начин под пореден № 20180830110841 е отразено и повторно изпратеното съдебно решение по т.д. № 139/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо.

Съгласно действащия ЗТТРЮЛНЦ дейността на длъжностното лице по регистрация обхваща извършването на необходимата проверка по чл.21, след което извършване на вписването и заличаването чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в търговския регистър (чл. 22, ал. 2 от закона). В глава трета от горецитираната Наредба № 1/14.02.2007 г. (чл.чл. 64-72) са подробно регламентирани изискванията за водене на търговския регистър, включително за електронните партиди на юридическите лица. Съгласно чл. 64, ал. 2 от наредбата, към електронната партида се води дело в електронна форма, в което се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други. Електронната партида на търговеца се състои от две части – част “Вписани обстоятелства” и част “Обявени актове”. Съгласно чл. 66, ал. 1 и 3 от наредбата, информацията в част “Вписани обстоятелства” е структурирана в полета, които се обединяват в групи, а групите – в раздели, включително раздел “Общ статус”. Данните в част “Обявени актове” се структурират в поле № 1001 “Обявен акт”, в което се вписва наименованието на документа (чл. 68, ал. 1 от наредбата). Предвидено е и че във всяко поле се визуализира последното извършено (актуалното) вписване, съответно обявяване, като регистърът автоматично генерира момента (дата, час, минута и секунда) на въвеждането на информацията в базата данни. Следователно вписаното обстоятелство е това, което е отразено в полетата по конкретната партида в търговския регистър и е породило правни последици в правната сфера на търговеца. Именно то подлежи на атакуване по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ при незаконосъобразност на някоя от предвидените три хипотези – нищожно или недопустимо вписване, несъществуване на вписано обстоятелство.

В случая отразеното в секция “Дело” по електронната партида на ответното дружество “АТЛЕТИК” ООД не представлява вписване по смисъла на чл. 22 ЗТРРЮЛЦ, доколкото не отразява последователно въвеждане на информация за конкретно обстоятелство в търговския регистър. На атакуване и при евентуално уважаване на иска – на заличаване по чл. 30 от закона, подлежат вписаните обстоятелства по партидата на правния субект, а не извършваната от длъжностното лице по регистрацията дейност или самия охранителен акт на съда за отмяна на обжалван отказ по реда на чл. 25 от закона (в този смисъл решение № 35/20.04.2010 г. по т.д. № 546/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., че е недопустим иск по чл. 431, ал. 2, предл. 3 ГПК - отм., който съответства на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по отношение на регистърното решение, което разрешение е приложимо в случая). В случая въз основа на т.нар. вписвания № 20180830110708 (относно изпратеното решение по т.д. № 142/2018 г. на ОС – Велико Търново) и № 20180830110841 (относно повторно изпратено решение по т.д. № 139/2018 г. на ОС – Велико Търново), независимо от начина на отразяването им в секция “Дело”, не са вписани в регистъра процесните обстоятелства и с атакуването им не може да се стигне до целената правна последица - заличаване на вписаното обстоятелство по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. След като евентуалното уважаване на така предявените отрицателни установителни искове не може да доведе до положителна промяна в правната сфера на ищеца и в частност на статута му в ответното дружество, се обосновава извод за липса на правен интерес от воденето им и те се явяват недопустими.

С оглед на горното, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационно обжалване по предявените искове касателно вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841, и потвърденото с него първоинстанционно решение по тези претенции следва да бъдат обезсилени и да бъде прекратено производството по делото в тези части.

По разноските:

Съгласно приложения към отговора на касационната жалба списък по чл. 80 ГПК, ответникът по касация претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева, за плащането на което по банков път са представени доказателства. С оглед на това и предвид изхода на спора, същите следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 150/28.10.2022 г. по в.т.д. № 163/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 8/30.03.2022 г. по т.д. № 195/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта за отхвърляне на предявените от “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” против “АТЛЕТИК” ЕООД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност и с правно основание чл. 29, ал.1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, посредством вписвания № 20180830110708 и № 20180830110841 по партидата на “АТЛЕТИК” ЕООД, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в съответните части, и прекратява производството по делото в тези части.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “БАЛЕНК ХОЛДИНГС Инк.” – Британски Вирджински острови, с рег. номер 1622852, с адрес: Вантерпул Плаза, ет. 2, У. К. I, Р. Т., Британски Вирджински острови, да заплати на “АТЛЕТИК” ЕООД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 8, сумата от 3 600 лева (три хиляди и шестстотин лева) с ДДС – разноски по делото пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.