Обезщетение от община при падане с тротинетка и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
София, 04.08.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 182 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. Д. Д., срещу решение N 190 от 14.10.2024г. по в.гр.д. № 323/2024г. на Апелативен съд - Бургас, с което след частична отмяна на решение №155/22.05.2024 г. по гр.дело №184/2023 г. на Сливенския окръжен съд е осъдена [община] да заплати на Т. П. М. допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над присъдените от Сливенския окръжен съд 25 000 лв. до 40 000 лв., представляващи обезщетение за понесени от ищеца Т. П. М. неимуществени вреди-болки и страдания, причинени му вследствие на телесни увреждания, получени при падане от електрическа тротинетка на 24.07.2021г, в [населено място], на [улица], пред домове № 12 и № 14, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 24.07.2021г до окончателното изплащане и е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е присъдено обезщетение от 25 000 лв.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробни доводи за неправилност на въззивното решение са изложени и в представените по делото писмени бележки. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба.

С отговора на касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание Т. П. М., чрез адв. Т. Р., оспорва касационната жалба.

Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определението по чл. 288 ГПК № 1576 от 30.03.2026 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос , за начина на определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат .

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

В практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора / решение № 514 от 1.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2023 г.; решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., решение № 149 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2114/2023 г./, която се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинна връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинната връзка между вредата и поведението на делинквента. Степента на приноса за настъпването на вредите се определя при конкретно съобразяване на установените по делото факти, като се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента и се отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Сравнението в поведението им ще обоснове конкретната преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Приема се, че намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.

По касационната жалба :

Въззивният съд е посочил, че твърденията на ищеца са, че на 24.07.2021 г., около 22 часа, в [населено място], на [улица], пред домове № 12 и № 14, при управление на електрическа тротинетка, попаднал в неравност на пътното платно, локализирана на средата на същото, представляваща дупка до шахта, в която имало 8 броя бетонни отломки с фуги между тях, неравномерно разположени спрямо асфалтовия път. В резултат на това попадане в неравността, изгубил контрол над тротинетката, паднал и получил множество телесни увреждания.

Въззивният съд е приел за безспорно, че [община] е собственик на [улица]и по силата на чл.31 от Закона за пътищата има задълженията за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. В случая върху процесния участък на [улица]е имало неравности, които не са били констатирани и отстранени своевременно, въпреки вмененото на общините задължение в чл.47 от ППЗП. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура, не са положили дължимата грижа да извършат своевременно ремонтно - възстановителни работи на уличната настилка и тя да не представлява опасност за движещите се пътни превозни средства. Направен е извод, че е установено противоправно бездействие по смисъла на чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД. За установено е прието също, че ищецът е получил описаните в исковата молба увреждания, както и причинно- следствената връзка между уврежданията и противоправното бездействие на ответника.

Съдът е счел за неоснователни доводите на [община],че не е доказан механизмът на инцидента, при който е пострадал ищецът и причинната му връзка с получените увреждания. Прието е, че механизмът на произшествието е установен от показанията на свидетелите, заключението на съдебно- техническата експертиза и писмените доказателства. Въз основа на съставения по ДП № 964/2021 на РП -С. протокол за оглед на местопроизшествието е прието за установено, че на [улица], между №12 и №14, по средата на пътното платно към датата на инцидента е имало бетонни отливки с размери 0.5 х 0.5 метра, осем на брой, неравномерно положени спрямо асфалтовия път, като е имало и фуги. Съдът е посочил, че от заключението на съдебно- техническата експертиза, се установява, че техническите причини, довели до настъпването на ПТП, са наличието на несигнализирано препятствие на платното за движение, което не е било обезопасено с нужната маркировка и закъснението в реакцията на водача при възприемане на неравност на платното за движение.

Въззивният съд е приел, че при отчитане естеството на уврежданията и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както и на всички релевантни факти и обстоятелства, вкл.и на социално- икономическите условия в страната към датата на увреждането, възрастта на ищеца- мъж на 53 години,който към датата на произшествието е бил на 51 години, справедливият пълен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, дължимо на ищеца следва да се определи в размер от 80 000 лева. Изложени са мотиви, че се касае за тежка черепно-мозъчна политравма,тъй като освен счупването в основата на черепа,ищецът е получил и множество други увреждания на главата и мозъка, подробно описани в експертизата. Болничното лечение е продължило почти месец, ищецът е получил като усложнение и менингит. Възстановителният период е протекъл по-бавно,а усложненията и последиците от черепно- мозъчната травма не са отшумели напълно за период от няколко месеца. При прегледа,извършен от вещото лице, повече от две години след произшествието, е установена остатъчна лека афазия, сомнолентност, забавени говор и реакции с лека дизартрия, променена сетивност в дясната половина на лицето /клепачът на дясното око и десния устен ъгъл/, посттравматични лезии в темпоралния/слепоочния/ дял на лявата голямомозъчна хемисфера, като получените мозъчни увреждания са необратими.

За основателно е счетено направеното от ответника възражение за съпричиняване, като е прието, че същото е от 50 %. Ищецът е управлявал пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта му от 1.31 промила, отразило се на възприятията и времето за реакция при наличието на опасност или препятствие на пътното платно, като според заключението на комплексната съдебно - медицинска и автотехническа експертиза се касае за лека степен на алкохолно опиянение, което е в горната му граница,близо до средната степен, при която се наблюдават повишено настроение и самочувствие, намаляване нивото на отговорност,понижаване на концентрацията и активното внимание, забавяне на рефлексите и реакциите, намаляване на съобразителността, изразени в различна степен координационни нарушения, както и вегетативни смущения. Всички те влияят отрицателно върху способността за управление на пътно превозно средство, може да се прояви забавяне на реакциите и рефлексите, непълноценно възприятие на окръжаващата среда и възможностите за вземане на адекватни решения. При алкохолно опиянение от 1.3 промила, времето за реакция се увеличава с около 50%, което в случая е 1.4 секунди, при минимално от 0.8 секунди.

За неоснователно е счетено възражението на [община],че степента на съпричиняване е 99%. Изложени са мотиви, че употребата на алкохол е допринесла за произшествието, но не се установява, че е основната и единствена причина за настъпилото произшествие. По средата на пътното платно на мястото на инцидента е имало осем бетонни отливки, неравномерно положени спрямо асфалтовия път,както и фуги, които не са били обозначени и сигнализирани, а според заключението на съдебно- техническата експертиза причините за настъпване на произшествието са необозначените и несигнализирани неравности на пътното платно и закъснението на реакцията на водача.

Въззивният съд е приел, че неоснователно се поддържа наличие на съпричиняване поради това, че ищецът не е бил с каска и не е бил с включени светлини на тротинетката.

Предвид тези изводи на въззивния съд, неоснователни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 156, ал.2 ГПК. Сочи се, че свидетелски показания са допуснати за установяване на претърпените от ищеца вреди, но свидетелят е разпитван и за начина на настъпване на произшествието и съдът ги е взел предвид.

Изводите на въззивния съд, че ищецът е управлявал електрическа тротинетка, при движението си е попаднал на бетонни отливки с размери 0.5 х 0.5 метра, осем на брой, неравномерно положени спрямо асфалтовия път на [улица], между №12 и № 14 път, поради което е изгубил контрол над тротинетката, паднал е и е получил уврежданията, установени от съдебно-медицинската експертиза, са направени въз основа не само на свидетелските показания, а и на заключението на съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства, от които се установява именно този механизъм на настъпване на увреждането, като по делото липсват доказателства, които да ги опровергават и да сочат на различен начин на настъпване на инцидента. Обстоятелството, че съдът е съобразил свидетелските показания, не води до неправилност на въззивното решение, защото разпоредбата на чл. 171 ГПК не въвежда забрана при разпита на свидетеля да му бъдат поставени въпроси и за установяване на обстоятелства, които не са били посочени при направеното искане за допускането му, а същевременно задължение на съда е да основе решението си на всички събрани по делото доказателства.

Изложеното в касационната жалба, че съдебно-техническата експертиза е допусната в нарушение на процесуалните правила - по несвоевременно направено искане, не кореспондира с фактите по делото, защото още с исковата молба /т. 3 от доказателствените искания/ е поискано допускането й.

Поддържа се от касатора, че искът е неоснователен, защото се касае за случайно събитие. Този довод също е неоснователен. В практиката на ВКС /решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на ВКС, IV г. о/ се приема, че случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Когато ответникът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си, но само и единствено поради непредвидимо и непредотвратимо събитие е настъпила вреда, той не носи отговорност за нея. Вредоносният резултат при непозволено увреждане е следствие от случайно събитие, когато е настъпил въпреки дължимото поведение. В случая е недоказано, че инцидентът е настъпил поради настъпило случайно събитие. Липсват доказателства, че ответната община е изпълнила задълженията си по поддръжка на пътното платно, където е станал инцидентът и след това да е настъпило събитие, което не е могло да се предвиди или да е осъществено в резултат на непреодолима сила, като в резултат на това събитие на пътното платно да са се получили гореописаните осем на брой бетонни отливки с размери 0.5 х 0.5 метра, неравномерно положени спрямо асфалтовия път. Пияното състояние на ищеца, на което ответникът основава доводите си за наличие на случайно събитие, подлежи на преценка при приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, но не е случайно събитие, освобождаващо ответника от отговорност.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за липса на причинна връзка между инцидента и получените от ищеца увреждания. Установено е от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че на 24.07.2021г. при първоначалния преглед на ищеца в спешното отделение на МБАЛ „Д-р И. С.“ АД- С., същият е бил в безсъзнание, като е поставена основна диагноза – фрактура на базата на черепа. Вещото лице подробно е проследило последвалото лечение, както и е описало състоянието на ищеца при прегледа, направен от експерта. Не се установява ищецът да е претърпял друг инцидент и в резултат от него да е получил уврежданията, посочени в експертизата. Изложеното налага извод, че е доказано наличието на пряка причинна връзка между инцидента и получените от ищеца увреждания.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, основани на твърдения, че въззивният съд не е съобразил, че ищецът понастоящем управлява лек автомобил, от което според касатора следва, че ищецът се е възстановил напълно. Изводите на експерта, че не е настъпило пълно възстановяване от получените увреждания на главния мозък и е малко вероятно такова да настъпи, както и че понастоящем се наблюдават симптомите на травматична енцефалопатия и се наблюдава остатъчна лека афазия , сомнолентност, забавен говор и реакции , променена сетивност в дясната половина на лицето, посттравматични лезии в темпоралния /слепоочен/ дял на лявата голямомозъчна хемисфера, са направени след личен преглед на ищеца и цялостен анализ на медицинската документация. Тези изводи на експерта не са в противоречие и не се опровергават от представените доказателства, че ищецът е управлявал лек автомобил. Субективната преценка на ищеца, че може да стори това, както и отношението към собственото му здраве и безопасност, не означава, че описаните от експерта увреждания са отшумели и нямат посоченото в експертизата отражение върху здравословното състояние на ищеца.

Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, изводите на въззивния съд относно размера на съпричиняването на вредоносния резултат са направени, без да е съобразен въведеният с отговора на исковата молба довод за допуснато от ищеца при управление на тротинетката нарушение на разпоредбата на чл. 80а, ал.1, т.2 ЗДвП, което е довело до необоснованост на приетото от съда, че приносът е от 50%- отменително основание по чл. 293, ал.2 ГПК. По аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК за обема на приноса на пострадалия следва да се произнесе настоящата инстанция.

Според разпоредбата чл. 80а, ал.1, т.2,т.3 ЗДвП /в редакцията й към датата на настъпване на инцидента – 24.07.2021г./ водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. В случая не се установява на [улица]в [населено място] да е имало изградена велосипедна инфраструктура. От заключението на авто-техническата експертиза и от поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, се установява, че в участъка, където е настъпил инцидентът, улицата става по – широка, като в дясно на неравността на пътното платно има равно асфалтово покритие с широчина от около 1 метър. Експертът е посочил, че предвид това разширение на пътното платно, водачът е следвало да направи маневра вдясно и неравността да бъде избегната. Когато водачът се движи вдясно по улицата в участъка й преди разширението и продължи направо, без да съобрази разширението на пътя, той при всички случаи ще премине през неравността на пътното платно.

Предвид така установеното, се налага извод, че като е продължил да се движи напред по права линия, без да вземе предвид , че пътното платно се разширява, ищецът е допуснал нарушение на чл. 80а, ал.1, т.2,т.3 ЗДвП /в действащата й редакция към релевантния момент – 24.07.2021г./, защото е продължил движението си не възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, а в средата на пътното платно.

Съпоставката на поведението на ищеца /управлявал е пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1.31 промила, което се е отразило на концентрацията му, както и е нарушил разпоредбата на чл. 80а, ал.1, т.2,т.3 ЗДвП, като не се е движел в дясната част на пътното платно/ с поведението на ответника /неизпълнение на задължението му по поддръжка на пътното платно, произтичащо от чл.31 ЗП/, сочат на извод, че приносът на пострадалия е по- голям и следва да се определи на 70 %. С този процент следва да бъде намален размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, което настоящият състав определя на 100 000 лв. Изводът относно размера на дължимото се обезщетение е формиран като са взети предвид констатациите на съдебно-медицинската експертиза относно вида и степента на увреждането, периода на лечение, състоянието на ищеца към момента на извършване на прегледа и прогнозата, че е малко вероятно пълно възстановяване на уврежданията на главния мозък, а също и показанията на разпитаните свидетели относно състоянието на ищеца след инцидента, както и при съобразяване на разрешението дадено в Тълкувателно решение № 1/2021г. по тълк. д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.

Горното налага извод, че въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 5 112,92 евро, равняващи се на 10 000 лв. и представляващи разликата над дължимите се 30 000 лв. при отчетено съпричиняване от 70 % на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД и присъдените 40 000 лева, следва да се отмени и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 5 112,92 евро да бъде отхвърлен.

В останалата му част относно присъдените главница и лихви решението следва да бъде оставено в сила.

Следва да се отмени решението изцяло в частта му за присъдените на страните разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като с оглед изхода от спора в полза на ищеца се присъдят 4 581,38 разноски за трите съдебни инстанции /2 2,34,55 евро за първоинстанционното, 966,34 евро за въззивното и 1380,49 евро за касационното производство/, а в полза на ответника се присъдят 1 203,38 евро разноски за трите съдебни инстанции / 391,45 евро за първоинстанционното, 372,22 евро за въззивното и 439,71 евро за касационното производство/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение N 190 от 14.10.2024г. по в.гр.д. № 323/2024г. на Апелативен съд - Бургас в частта му, с която след частична отмяна на решение №155/22.05.2024 г. по гр.дело №184/2023 г. по описа на Сливенския окръжен съд е осъдена [община] да заплати на Т. П. М. допълнително сумата от 5 112,92 евро, равняващи се на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени вследствие на телесни увреждания, получени при падане от електрическа тротинетка на 24.07.2021г., в [населено място], на [улица], пред домове № 12 и № 14, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 24.07.2021г. до окончателното изплащане, както и изцяло за присъдените на страните разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. П. М. от [населено място], [улица], № 182 против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 5112,92 /пет хиляди сто и дванадесет евро и 92 евроцента/ евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени вследствие на телесни увреждания, получени при падане от електрическа тротинетка на 24.07.2021г., в [населено място], на [улица], пред домове № 12 и № 14, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 24.07.2021г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА [община] да заплати на Т. П. М. на основание чл. 78 ГПК сумата от 4 581,38 евро /четири хиляди петстотин осемдесет и един евро и 38 евроцента/, представляващи разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Т. П. М. да заплати на [община] на основание чл. 78 ГПК сумата от 1 203,38 евро /хиляда двеста и три евро и 38 евроцента/ евро разноски за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: