Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2021
Определяне на обезщетение за пострадал пешеходец и липса на съпричиняване
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Пешеходка е блъсната на пешеходна пътека и претърпява счупвания на таза, след което съди застрахователя за неимуществени вреди. Въззивният съд намалява обезщетението, като приема, че тя е съпричинила инцидента. Върховният касационен съд отменя това решение, приема, че няма съпричиняване, отчита силните болки на пострадалата и увеличава обезщетението на 35 000 лв.
Какво приема съдът
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди съдът трябва да вземе предвид реалните болки и страдания на пострадалия, а не само обективните медицински данни. Гражданският съд е обвързан от влязла в сила присъда, която установява, че ударът е настъпил на пешеходна пътека, поради което не може да се вменява съпричиняване на пешеходеца за неправилно пресичане.
Приложени разпоредби
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
- чл. 300 ГПК
- чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП
- чл. 119, ал. 1 ЗДвП
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
пешеходна пътекаГражданска отговорностнеимуществени вредисъпричиняванеобезщетение при ПТП
Текстът на акта
Ключови фрази Пряк иск на увредения срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 59/2020 г., стр. 5/5 РЕШЕНИЕ №60084 София, 10.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 14.06.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 59 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд относно отхвърлената част (за разликата над 24000 лв. до 50000 лв.) от предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва жалбата. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно критериите за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че на 22.05.2015 г. водач на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество е ударил пресичащата пътното плато отдясно наляво ищца, която в резултат получила счупване на горно и долно рамо на пубисната кост на таза в дясно. Въз основа на неоспореното заключение на медицинската експертиза е приел, че травмата е наложила консервативно болнично лечение за 6 дни и домашно-амбулаторно лечение за 2-3 месеца, от които 15-20 дни на постелен режим с необходимост от чужда помощ за около 30 дни. Фрактурата е зараснала и състоянието на ищцата е възстановено с ограничено (в неустановена степен) на дясната тазобедрена става. Относно процеса на лечение и възстановяване въззивният съд не е дал вяра на показанията на разпитания свидетел за по-голяма продължителност на периода, като е приел, че липсват писмени доказателства в тази насока и показанията не се подкрепят от експертното заключение, при чието изготвяне ищцата не се е явила за личен преглед. Въз основа на тези обстоятелства съдът е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 30000 лв. Съдът също така е намерил за основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е отхвърлил изложените в жалбата на ищеца оплаквания в тази насока. Извода си е обосновал със съображенията, че ищцата не е пресичала на обозначено за целта място, а на 3,50 метра преди обозначеното с пътен знак Д17 място за пресичане и на разстояние около 10 метра пред приближаващите автомобили. Освен това ищцата, пресичайки пред движещия се в дясната лента и спрял да я пропусне автомобил, като видяла автомобила на застрахования водач, се забързала, за да пресече и пред него, при положение, че за последния видимостта била ограничена от спрелия в дясната лента автомобил. С тези обстоятелства е мотивирал извода си, че по този начин ищцата е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП. Касационната жалба е частично основателна. На първо място, основателни са оплакванията относно определения размер на обезщетението. Независимо от иначе правилно установените обстоятелства, въззивният съд в отклонение от задължителните указания по т. II от ППВС № 4/68 е обосновал размера на обезщетението, като е придал значение предимно на характера на травмите, възстановителния период, възрастта на ищцата и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП, без обаче да отчете действителното субективно отражение на тези обективни обстоятелства върху физическото и психическото състояние на ищцата, при положение, че именно това субективно (негативно) отражение се явява подлежащата на обезщетяване неимуществена вреда (физически и/или психически болки и страдания). От тази гледна точка не е отчетено в достатъчна степен, макар и да е прието за доказано със свидетелските показания, че ищцата е страдала от значителни болки за периода на лечение и възстановяване, което именно, извън причинените неудобства от принудителното обездвижване и промяната в начина на живот, представлява основната подлежаща на възстановяване вреда. С оглед на това касационната инстанция намира, че справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението се явява сумата 35000 лв. Основателни са на второ място и оплакванията за неправилност относно приетото наличие на съпричиняване. Преди всичко следва да се отбележи бланкетният характер на предявеното възражение, което не се основава на конкретни фактически твърдения, а единствено на позоваване на нарушени според ответника правила за движение – чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДП. Независимо от това, по делото не са установени факти, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на някое от установените с посочените разпоредби правила. На първо място, отбелязаният от въззивния съд факт, че ищцата не е пресичала на обозначено място, а на 3,50 метра преди обозначеното с пътен знак (Д17) място за преминаване на пешеходци е без значение. Видно от необсъденото от въззивния съд решение по н. о. х. д. № 2338/2017 г. на Варненския районен съд по чл. 78а НК (със значението на присъда по смисъла на чл. 300 ГПК) застрахованият водач е била призната за виновна в престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. посл., б. „а“, предл. 2 вр. ал. 1, б. „б.“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК – за деяние, извършено именно на пешеходна пътека и за нарушение на произтичащото от чл. 119, ал. 1 ЗДП задължение за намаляване на скоростта или спиране с оглед пропускане на преминаващите по пешеходна пътека пешеходци. Следователно обстоятелството, че ищцата се е намирала на пешеходна пътека, като елемент както от основния състав (във връзка с нарушеното правило за движение), така и от квалифицирания състав на престъплението, в настоящия случай е установено с решението на наказателния съд. Поради това и съгласно чл. 300 ГПК не могат да бъдат установявани факти, различни от съдебно установеното, в частност обстоятелството дали ищцата е предприела пресичане преди или след поставения знак Д17. На второ място, неправилно въззивният съд е приел, че ищцата е извършила нарушение по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, като не се е съобразила със скоростта и разстоянието до приближаващите ППС, доколкото, пресичайки пред спрелия в дясната лента автомобил, се е забързала, за да пресече и пред автомобила на делинквента. Посочените обстоятелства обосновават обратния извод – че преди да започне пресичането ищцата се е съобразила със скоростта и разстоянието на приближаващите ППС, след като водачът на по-близкия автомобил е имал възможността да спре и действително е спрял преди мястото на пресичане. Във връзка с това без значение е дали видимостта на застрахованата е била ограничена от намиращия се в дясната лента автомобил, доколкото същата е могла да възприеме както приближаването си към надлежно обозначена пешеходна пътека, така и предприетото от движещия се пред нея автомобил намаляване на скоростта като достатъчни указания за присъствието на пешеходец в близост до или на пътното платно. Без значение е и обстоятелството дали ищцата е ускорила ход, доколкото към този момент вече се е намирала върху пътното платно в зоната на пешеходната пътека. С оглед на това не е налице несъобразяване на ищцата с разстоянието до приближаващия автомобил и неговата скорост по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДП, съответно не е налице и съпричиняване на произшествието, респ. на вредоносния резултат. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено по отношение на отхвърлената над 24000 лв. до 35000 лв. част от иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като в тази част искът бъде уважен. В останалата обжалвана част за разликата до 50000 лв. решението следва да бъде потвърдено. При този изход на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разноските пред първата и въззивната инстанции. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът следва да заплати допълнително държавна такса в размери съответно 440 лв. за първоинстанционното производство и 220 лв. за въззивното производство. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА същият следва да заплати допълнително на упълномощения от ищеца адвокат и адвокатски възнаграждения в размери съответно 132,90 лв. и 349,61 лв., вкл. ДДС, съобразно обжалваемия интерес пред съответната инстанция и уважената като краен резултат част от иска. За касационното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 220 лв., както и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 665,11 лв. С оглед неоснователността на иска за разликата до обжалвания размер от 50000 лв. ищецът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 25, ал. 1 НЗПП от 100 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 2057/08.08.2019 г. по гр. д. № 898/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която с потвърждаване на първоинстанционното решение предявеният от М. Д. М. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 24000 лв. до 35000 лв., вместо което постановява: Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. “Позитано“ № 5, да заплати на М. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) допълнително сумата 11000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 22.05.2015 г., заедно със законната лихва от 22.05.2015 г. Потвърждава въззивното решение в останалата обжалвана част относно отхвърлената за разликата над 35000 лв. до 50000 лв. част от иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително държавни такси, както следва: 1) по сметка на Софийски градски съд – 440 лв., и 2) по сметка на Софийски апелативен съд – 220 лв. Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 220 лв. Осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на адв. П. К., [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата: 1) допълнително адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производство общо в размер на 482,51 лв. с включен ДДС, и 2) адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 665,11 лв. с включен ДДС. Осъжда М. Д. М. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.