Недопустимост на установителен иск за факт при грешка в кадастралната карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60152/2021 г.

гр. София, 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 4144 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 60328 от 02.08.2021 г. подадената от П. С. Г. и Н. П. Г. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № ІІІ-240 от 14.09.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 1991/2019 г. по описа на ОС – Бургас, ІІІ въззивен гр. състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 1293 от 27.05.2019 г. по гр.д.№ 1537/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която по отношение на Н. П. Г., П. С. Г., Р. Г. Г. и К. С. К. е признато за установено, че „имотната граница между собствения на И. П. С. ПИ с идентификатор ***, с площ от 565 кв.м., с дворищно-регулационна граница между УПИ * и VІІІ-* по действащия РП на кв. В., одобрен със Заповед № 1195 от 20.09.1990 г. на зам. председателя на ОбНС – Б., и ПИ с идентификатор *** е заснета неправилно в КК на землището на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 от 12.12.2015 г. на ИД на АГКК - застъпване с регулацията, изразяващо се в отсичане от дворищно-регулационната линия по действащия РП на 26 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КК, от построения на място гараж, които попадат в УПИ * (приложение 7 към основното заключение, оцветено в жълто), заедно с триъгълник (по зелената линия на същото приложение), с общата площ на грешката от 31 кв.м., което застъпване е оцветено в жълто (в цялост) на приложение 9 към допълнителното заключение на експертизата, като приложения №№ 1, 6 и 7 към основното заключение и приложение № 9 към допълнителното заключение на вещите лица, приподписани от районния съдия, са обявени за неразделна част от потвърденото решение на РС – Бургас.

Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, в която РС – Бургас се е произнесъл по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на [община] и е осъдил общината да заплати разноски по делото, като производството е прекратено по отношение на [община]. В тази му част въззивният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Касаторите П. С. Г. и Н. П. Г., представлявани в процеса от адвокат Д. П. от САК, поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молят да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално – делото да бъде върнато на ОС - Бургас за ново разглеждане в случай, че са налице предпоставки по чл. 293, ал. 3 ГПК.

Ответникът по касация И. П. С., представляван от адвокат Н. А. от АК – Б., е подал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, с който оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Необжалвалите другари на касаторите – Р. Г. Г. и К. С. К., не са заявили становище по жалбата.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

С исковата молба, предявена от И. П. С. срещу Н. П. Г., П. С. Г., Р. Г. Г. и К. С. К., са заявени твърдения, че ищецът е собственик на УПИ * по действащия РП на кв. В., одобрен със Заповед № 1195 от 20.09.1990 г. на зам. председателя на ОбНС – Б., който е заснет в КК на землището на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 от 12.12.2015 г. на ИД на АГКК с идентификатор *** с площ от 565 кв.м. Собствеността е придобил по силата на договор за продажба от 26.04.1979 г., сключен с баща му П. С. Г. (баща и на ответника Н. П. Г., както и наследодател на С. П. Г. - наследодател на останалите ответници). Съседен на ПИ с идентификатор *** е собственият на ответниците ПИ с идентификатор ***, представляващ УПИ * по действащия РП от 1990 г.

До 2002-2003 г. на границата на двата имота е съществувала постройка, разположена в имота на ищеца. Последната била съборена, като ищецът и ответникът Н. П. Г. изградили нова, незаконна сграда, разположена върху част от ПИ с идентификатор *** (върху около 26 кв.м.), както и върху част от ПИ с идентификатор ***. При изработването на КК през 2015 г. тази постройка е заснета с идентификатор **** и с цялата си площ е включена в границите на ПИ с идентификатор ***. Това заснемане е определено от ищеца като погрешно, а негова последица е неотразяването в КК на дворищнорегулационната линия между двата УПИ – * и *.

При тези обстоятелства са формулирани искания (съгласно и молба вх.№ 22234 от 30.05.2018 г.), както следва: (1) да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е допусната грешка в действащата КК на [населено място], изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, като погрешно имотната граница между двата имота не съвпада с регулационната линия между УПИ * и УПИ * и не отразява действителните права на страните върху земята, като действителната граница съответства на регулационната граница между двата имота по РП от 1990 г., която граница е и имотната граница по плана от 1990 г. и по всички предходни планове, както и (2) да бъде признато за установено в отношенията между страните, че И. П. С. е бил собственик към момента на одобряване на КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 от 12.12.2015 г. на ИД на АГКК на 26 кв.м. дворно място, които при одобряването на КК от 2015 г. неправилно са заснети към имот с идентификатор ***, записан на името на ответниците.

В обстоятелствената част на исковата молба е подчертано, че съгласно РП от 1990 г. към собствения на ищеца УПИ * има придаваеми места с обща площ 46 кв.м., сметките за които не са уредени, но те касаят отношенията със собствениците на други съседни УПИ (*, *, * и *), не и с ответниците, като между УПИ * и УПИ * няма придаваеми площи, поради което границата между тези два имота е тази, предвидена с РП.

Ответниците П. С. Г. и Н. П. Г. са подали отговор на исковата молба, в който са развили съображения в подкрепа на становището си, че те, а не ищците са собственици на спорните 26 кв.м., включително собственото си виждане за това дали регулациония план от 1990 г. се явява приложен.

След проведено съдебно дирене и устни състезания, районният съд се произнесъл с решение, чийто диспозитив е възпроизведен по-горе, което произнасяне е потвърдено от въззивния съд.

С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК (поради вероятна недопустимост на въззивния акт), предвид направената констатация, че произнасянето на инстанциите по съществото на спора, обективирано с потвърдения от въззивния съд диспозитив на първоинстанционното решение, свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице грешка в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от земната повърхност.

Тази констатация се потвърждава и при проверката за допустимост на въззивния акт, извършена от настоящия състав, в резултат от която ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде обезсилено и на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съображенията за това са следните:

С постановеното на 23.02.2016 г. от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение по тълк.д.№ 8/2014 г. е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост към момента на предявяване на иска, респ. - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество , при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Едновременно с това следва да се отчете, че по силата на чл. 124, ал. 4 ГПК исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. С оглед липсата на позитивно-правна регламентация в смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, произнасянето на инстанциите по съществото на спора се явява процесуално недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.

Касационната инстанция отчита, че съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба сочи на предприета от ищците защита при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото поддържат наличие на грешка в кадастралната карта, състояща се в заснемане по кадастралната карта, без да са взети предвид имотните граници, отговарящи на правото на собственост. При съобразяване на изложеното в обстоятелствената част, ВКС приема, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която е налице несъответствие между изложението на обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които се основава иска (които сочат на спор за правото на собственост към момента на предявяване на иска, респ. - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество) и исканията по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК (формулирани като такива за установяване на факт и за установяване на право на собственост към минал момент – този на одобряване на кадастралната карта). Наличието на съответствие между основание и петутим е предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното упражняване на правото на защита от страна на ответника. Допуснатият от първоинстанционния съд пропуск да изиска уточнения по реда на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК е следвало да бъде констатиран и отстранен от въззивния съд. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК (които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./), въззивният съд, като инстанция по същество, разполага с правомощията да извърши съответните процесуални действия, водещи до отстраняване нередовността на исковата молба, като последиците ще са различни в зависимост от изпълнението на указанията.

В случая въззивният съд е постановил решението си, без да е изпълнил задължението по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба. Това е довело до неизпълнение на задължението да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. От своя страна касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, дори оплакване за недопустимост на акта да не е въведено с касационната жалба или въведеното от касатора да не съвпада с констатираното от ВКС. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба, ВКС процедира в зависимост от дефекта, който обуславя тази нередовност. Когато нередовността се отнася до съществото на делото (уточняване на основанието или петитума на иска), същата не е отстранима пред касационната инстанция, поради което решението следва да се обезсили, а делото да се върне на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността.

Наред с горното ВКС констатира, че инстанциите по съществото на спора частично са излезли извън предмета на делото, очертан с исковата молба. Изложението в обстоятелствената част не оставя съмнение, че се търси защита при условията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като погрешното отразяване засяга само територията, с която постройката с идентификатор **** навлиза в границите на УПИ * по РП от 1990 г. Тази територия е установена от СТЕ в Приложение № 7 към основното заключение с площ 26 кв.м. и оцветена в жълто. Пространството извън тези очертания, включително т.нар. в диспозитива на първоинстанционното решение „триъгълник (по зелената линия на същото приложение)”, допълващ разликата над 26 кв.м. до 31 кв.м. по атакуваното решение, не е и не може да бъде предмет на настоящото дело . В исковата молба липсват твърдения това пространство да е заснето като част от ПИ с идентификатор ***, поради което, дори същото да е фактически заградено от ответниците, спорът относно принадлежността му не може да бъде разглеждан и разрешаван в рамките на спора за материално право, свързан с погрешно заснемане в кадастралната карта.

След връщане на делото, новият състав на Окръжен съд – Бургас ще следва да даде указания на ищците да формулират искане, кореспондиращо с изложените обстоятелства като основание на иска. При преценката дали нередовността на исковата молба е отстранена, съдът ще следва да съобрази задължителните разяснения, направени с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР) е положителен установителен иск за собственост (а не за факт). С оглед съдържанието на направените уточнения въззивният съд ще следва да извърши самостоятелна преценка за съществуването на правото на иск. При евентуален положителен извод в тази насока, съдът ще следва да прецени налага ли се даването на нов срок за подаването на отговор на исковата молба, като се съобрази и с разясненията, дадени с тълкувателните мотиви на Решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр.д.№ 1449/2012 г. на ВКС, ІV г.о. (съгласно които съдът определя нов срок за отговор в случаите, когато нередовността е по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК). Едва при наличие на редовна искова молба и положителен извод за допустимост на претенцията ще следва да се пристъпи към разглеждане на спора по същество при съобразяване и на становищата, възраженията и оспорванията, заявени с първоначалния отговор на исковата молба, както и с евентуално постъпил нов отговор на исковата молба. При произнасянето по съществото на спора и при условие, че ответниците продължават да поддържат възражението си, че дворищната регулация от 1990 г. не е приложена, съдът ще следва да изложи аргументи по това възражение, като се съобрази с тълкуването за понятието „приложен план”, направено с т. 2 от ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2/1993 г. на ВС, ОСГК. Следва да се подчертае активната роля на съда за изясняване на спора от фактическа страна, както и задължението за формиране на правни изводи, изпълнението на което не се свежда до преповтаряне на съдържанието на техническата експертиза. При постановяване на нов въззивен акт по съществото на спора следва да се приложат разясненията на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които (с изключение на хипотезата по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, която в случая не е налице) съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК (за разлика от иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, установяването на правото на собственост при който е към момента на влизане в сила на кадастралния план). Следва да се има предвид още, че при обявяването на графични изображения – приложения към СТЕ, за неразделна част от съдебния акт, съдът следва да се ограничи до изображението, което в пълнота и най-точно илюстрира формираната правораздавателна воля, без да препраща към всички обсъдени в мотивите скици, изготвени от вещите лица.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № ІІІ-240 от 14.09.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 1991/2019 г. по описа на ОС – Бургас, ІІІ въззивен гр. състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 1293 от 27.05.2019 г. по гр.д.№ 1537/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която по отношение на Н. П. Г., П. С. Г., Р. Г. Г. и К. С. К. е признато за установено, че „имотната граница между собствения на И. П. С. ПИ с идентификатор *** с площ от 565 кв.м., с дворищно-регулационна граница между УПИ * и * по действащия РП на кв. В., одобрен със Заповед № 1195 от 20.09.1990 г. на зам. председателя на ОбНС – Б., и ПИ с идентификатор *** е заснета неправилно в КК на землището на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-92 от 12.12.2015 г. на ИД на АГКК - застъпване с регулацията, изразяващо се в отсичане от дворищно-регулационната линия по действащия РП на 26 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по КК, от построения на място гараж, които попадат в УПИ * (приложение 7 към основното заключение, оцветено в жълто), заедно с триъгълник (по зелената линия на същото приложение), с общата площ на грешката от 31 кв.м., което застъпване е оцветено в жълто (в цялост) на приложение 9 към допълнителното заключение на експертизата, като приложения №№ 1, 6 и 7 към основното заключение и приложение № 9 към допълнителното заключение на вещите лица, приподписани от районния съдия, са обявени за неразделна част от потвърденото решение на РС – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: