Допълване на запазена част и намаляване на дарение при свободно наследство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Членове: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4667 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Т. Г. Т., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е намалил на основание чл. 30 ЗН дарение, извършено на 04.10.2019 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с което Г. Т. Т. е дарил на дъщеря си В. Г. В. 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], бл. „С.-4“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. ****,*, над обекта - имот с ид. *****, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв.м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид.ч. от 2.877 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв.м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв.м, с 1/3 ид.ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот, като е възстановил запазената част на Т. Г. Т. - 1/3 ид.ч. от наследството на Г. Т. Т. от следния имот: 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „3.“ № 11, бл. „С.-4“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. *****, над обекта - имот с ид. *****, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв.м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид.ч. от 2.877 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв.м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв.м, като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от Т. Г. Т. иск за намаляване на основание чл. 30 ЗН на дарение, извършено на 04.10.2019 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с 1/3 ид.ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот и за възстановяване на 1/3 ид.ч. от този имот, представляваща запазена част от наследството на Г. Т. Т., като неоснователен.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като не оспорва определената от въззивния съд маса на наследството, счита, че запазената му част възлиза на 28 468.91 лв., а разполагаемата е в размер на 25 590.86 лв., т.е. е налице накърнение с около 3000 лв.

Насрещната страна счита касационната жалба за неоснователна.

С определение № 4509 от 08.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 30 ЗН, предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В., като вместо това въззивният съд е отхвърлил този иск, като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество, за проверка дали по него решението влиза в противоречие с решение № 69/01.04.2016 г. по гр. д. № 5266/2015 г. на ВКС, І г. о.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Окръжен съд – Кърджали е съобразил, че първоинстанционното дело е образувано по предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 30 ЗН. Ищецът твърди, че е наследник по закон на Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г., който след смъртта си оставил още един наследник по закон – дъщеря си В. Г. В.. Ищецът сочи, че е наследник със запазена част от наследството на Г. Т. Т., в размер на 1/3 от имуществото. Приживе, на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., общият наследодател на страните извършил безвъзмездно разпореждане със свое имущество, чрез което накърнил запазената част на Т. Т., като дарил на дъщеря си 4/6 ид.ч. от описания по-горе имот. Излага, че Г. Т. Т. бил собственик на 4/6 ид.ч. от визирания апартамент № 4 в [населено място], като към момента на смъртта си не притежавал никакво друго имущество, както и нямал вземания и задължения. Ето защо с описаното дарение били накърнени запазените части на ищеца, поради което същият моли съда да постанови решение, с което да намали дарението, извършено на 04.10.2019 г., като възстанови запазената му част от наследството на Г. Т. Т. в размер на 1/3 ид.ч. от 4/6 ид.ч. от горния имот. От своя страна, ответницата В. Г. В. оспорва иска. Сочи, че процесното дарение от 04.10.2019 г., извършено в нейна полза, не накърнява запазената част на Т. Т. от наследството на Г. Т. Т.. Счита, че в случая е накърнена нейната запазена част като наследник по закон на баща й с извършено изцяло в полза на ишеца дарение на апартамент № 51, намиращ се в [жилищен адрес] кв. 15, по плана на [населено място],[жк], съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Във връзка с изложеното предявява насрещен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди, че към момента на откриване на наследството на Г. Т. Т. същият е притежавал и друго имущество - още 15 недвижими имота, надлежно индивидуализирани.

Окръжен съд – Кърджали е установил следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че страните са брат и сестра и са единствени наследници по закон на техния баща Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г. Не се спори и че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Г. Т. Т. е дарил на сина си Т. Г. Т. апартамент № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана па [населено място],[жк], със застроена площ от 79.63 кв.м, ведно с припадащото се избено помещение и части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и че на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., Г. Т. Т. е дарил на своята дъшеря В. Г. В. 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „3.“ № 11, бл. „С.-4“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4 (подробно описан по-горе). Установява се също така, че към датата на смъртта на общия наследодател Г. Т. Т., същият е притежавал следните недвижими имоти: земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. К., придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от А. Н. М. (баща на починалата му съпруга М. А. Т.), и дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, състояща се от две стаи и салон, придобита по наследство и давност. С протоколно определение от 15.12.2021 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че А. Н. М. е имал трима наследници, единият от които е М. А. Т. - майка на страните по делото и съпруга на Г. Т. Т., при което Г. Т. Т. е станал собственик по наследство от А. Н. М. на 1/9 ид.ч. от притежаваните от последния земеделски земи.

Въззивният съд е посочил, че в масата по чл. 31 ЗН се включва цялото наследство, като се извадят задълженията на наследодателя и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 3 ЗН; след това се прибавят даренията, според тяхното положение към момента на подаряването и стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти.

Кредитирал е заключението от съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. А. С., съгласно която към датата на смъртта си общият наследодател на страните Г. Т. Т. е притежавал само активи без задължения, които включват следните недвижими имоти: 4/6 ид.ч. от гореописания апартамент № 4; земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот с идентификатор *** с площ от 1.800 дка в местността „Ю.“, имот с идентификатор *** с площ от 10.003 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 5.500 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 7.898 дка в местността „П. а.“, имот с идентификатор *** с площ от 1.896 дка в местността „Ю.“; земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. К., придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот № * с площ от 2.003 дка в местността „С.“, имот № * с площ от 1.002 дка в местността „К.“; 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М., а именно: 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 7.401 дка в местността „К.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 5.501 дка в местността „К.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 9.600 дка в местността „Ю.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.163 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.340 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.413 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 4.999 дка в местността „Б.“. Съдът е визирал, че вещото лице е включило в заключението си и ап. № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана на [населено място], който имот не следва да бъде включван в наследствената маса. В тази връзка е изложил съображения, че оформената като дарение сделка по прехвърлянето му е симулативна такава и прикрива договор за покупко-продажба.

Въззивният съд е посочил, че по делото са били назначени множество съдебно-оценителни експертизи, по които са били представяни заключения, в по-голямата им част непълни или неточни. Намерил е, че следва да направи крайните си изводи за определяне масата по чл. 31 ЗН и нейната стойност, като вземе предвид заключението на в. л. Ж. от 14.12.2022 г., предвид това, че то е съобразено с единствено релевантната дата на смъртта на наследодателя (останалите експертизи са назначени със задача стойността на наследството да се установи към друга дата), при задължителното уточнение обаче, че вещото лице е сумирало площите на имотите, находящи се в [населено място], без да съобрази, че наследодателят Т. е бил собственик на земеделската земя с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., и само на 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М.. Вместо това, вещото лице е сумирало 27.097 дка и 31.633 дка, и е оценило пазарната стойност на (сбора от) 58.73 дка земи. Това налага ново коректно изчисление на пазарната стойност на имуществото на наследодателя на страните към момента на откриване на наследството му - 21.10.2019 г., на основата на мотивировъчната част от заключението, както следва: 35 497.07 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П. (при изчисление на лв./кв.м – 1310 лв.); 4604.65 лв. - стойност на 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х. (= 3.515 дка), придобити по наследство от А. Н. М. (при изчисление на лв./кв.м – 1310 лв.); 4080 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. К.; 7000 лв. - стойност на дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, придобита по наследство и давност; 34 225 лв. - стойност на 4/6 ид.ч. от апартамент № 4, представляващ имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Или масата по чл. 31 ЗН в стойностно изражение възлиза на 85 406.72 лв. При това положение съдът е намерил, че запазената част на наследниците, на основание чл. 29, ал.1, предл. второ ЗН - при две деца - 2/3 от имущество на наследодателя, възлиза на 56 937.82 лв., за всеки един от тях – по 1/2 от тази сума - 28 468.91 лв.

Съдът е визирал, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява, че е налице накърняване на запазена част на наследник с такава част, ако последният не може да я получи от свободните наследствени имущества, т.е. от онова, което остава след като се приспаднат безвъзмездните разпореждания на наследодателя (дарения и завещания). Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при регламентацията им (чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото“ на наследодателя. Начинът на определяне размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистият актив, и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност, съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. В случая, след като от общата наследствена маса, включваща наследствените земеделски земи плюс дарения имот (на стойност 85 406.72 лв.), се приспадне процесното дарение (на стойност 34 225 лв.), остава наследствена маса на стойност 51 181.72 лв. (чист актив), при което следва да се направи извод, че не е налице накърняване на запазената част на ищеца Т. Т., тъй като той може да получи своята запазена част (в размер на 28 468.91 лв.) от свободното наследствено имущество на наследодателя Г. Т. (в размер на 51 181.72 лв.).

По основанието за допускане на касационно обжалване:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване - при какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество – в решение № 69/01.04.2016 г. по гр. д. № 5266/2015 г. на ВКС, І г. о. е прието следното:

Наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество само ако припадащата му се по правилата на чл. 5 – чл. 10 ЗН част от това имущество съответства стойностно или надвишава стойността на запазената му част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН от формираната по чл. 31 ЗН наследствена маса. Стойността на запазената част не може да бъде допълнена от останалото в наследството (като неразпоредено) имущество, което по правилата на чл. 5 – чл. 10 ЗН се припада на останалите наследници по закон и представлява тяхно лично имущество, придобито чрез наследяване по закон, т.е. на основание, чиито правни последици законът не допуска да бъдат редуцирани за разлика от наследяването по завещание. Правото на собственост върху съответната част от неразпореденото от наследодателя имущество се придобива от призованите към наследяване лица от момента на откриване на наследството (при липса на спор, че наследството е било прието) и тази част не може да бъде променяна освен при отказ от наследство, извършен от призовано към наследяване лице от същия ред или коляно в наследяването, който съгласно чл. 53 ЗН уголемява дяловете на останалите наследници. Законът предвижда възможност за възстановяване (допълване) на запазената част чрез намаляване на извършени от наследодателя завещателни разпореждания и дарения, но не и чрез намаляване на дела от неразпореденото имущество, който заветникът или надареният е придобил чрез наследяване по закон.

Настоящият съд споделя изцяло така дадения отговор.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира въззивното решение за неправилно.

Въззивният съд в случая правилно е определил запазената, респ. разполагаемата част от наследството на Г. Т. Т., наследствената маса по чл. 31 ЗН и нейната стойност. В това отношение няма и оплаквания от страните. Окръжен съд - Кърджали обаче в противоречие със закона и визираната по-горе практика на ВКС е направил извод, че Т. Т. може да получи своята запазена част от свободното наследствено имущество на наследодателя Г. Т..

При наследствена маса, възлизаща на 85 406.72 лв., запазената част на наследниците-деца на наследодателя е 2/3 ид.ч. - 56 937.81 лв., а на Т. Т. – 1/3 ид.ч., на стойност 28 468.91 лв. След смъртта на общия наследодател е останало неразпоредено имущество на стойност 51 181.72 лв., от което Т. Т., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, получава имущество на стойност 25 590.86 лв. Следователно за допълването на запазената му част от наследството е необходимо имущество на стойност 2878.05 лв. (28 468.91 - 25 590.86 = 2878.05).

От горното следва, че искът по чл. 30 ЗН е основателен, като съдът следва да възстанови накърнената запазена част на Т. Т. от наследството на общия наследодател на страните, като намали с 2878.05/34225 ид.ч. извършеното дарение на 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор *****.

Настоящият съд следва да присъди на Т. Т. разноските, направени във връзка с предявения от него иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, уважен от настоящия съд. В тази връзка съдът намира, че тези разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер, така както са направени и в трите съдебни инстанции, като споделя разбирането (застъпено напр. в определение № 60105/18.06.2021 г. по гр. д. № 2552/2020 г. на ВКС, І г. о.), че разноските по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се определят от крайния изход на делото – дали искът е уважен или отхвърлен – а не от това в какъв размер е постановено намаление на оспореното дарение или завещание. Същевременно направеното възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния представител на Т. възнаграждение се явява неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и извършените от адвокат Д. процесуални действия. Ето защо, на Т. Т. следва да се присъди сума в размер на 6736.71 лв. (3704 лв. за делото пред първоинстанционния съд, 1770 лв. пред въззивния и 1262.71 лв. пред ВКС), която следва да бъде превалутирана на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България и възлиза на 3444.43 евро.

Що се отнася до направените от Т. Т. разноски по защитата му срещу отхвърления насрещен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, те не са предмет на настоящото дело, тъй като в частта по насрещния иск въззивното решение е влязло в сила. Компетентен да се произнесе по тези разноски е бил Окръжен съд – Кърджали.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 30 ЗН, предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В., и този иск е отхвърлен от въззивния съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Т. Г. Т. от наследството на Г. Т. Т., накърнена с извършено на 04.10.2019 г., с нотариален акт № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, дарение, с което Г. Т. Т. е дарил на дъщеря си В. Г. В. 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], бл. „С.-4“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. ****,*, над обекта - имот с ид. *****, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв.м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид.ч. от 2.877 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв.м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв.м, като НАМАЛЯВА посоченото дарение с 2878.05/34225 ид.ч.

ОСЪЖДА В. Г. В. да заплати на Т. Г. Т. разноски по делото в размер на 3444.43 евро (три хиляди четиристотин четиридесет и четири евро и 43 цента).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: