Определяне на обезщетение по справедливост при падане на неподдържан път

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50064

гр. София, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3156 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на М. Б. П., чрез адвокат М. Н.-Т., срещу решение № 547 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 676/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 261496 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 1387/2020 г. на Софийския градски съд в частта, с която предявеният от М. Б. П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 45 000 лв. до сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане, като вместо това въззивният съд е постановил решение, с което е отхвърлил претенцията за посочената разлика от 25 000 лв.

Въззивният съд е съобразил, че пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и претърпени имуществени вреди в размер на 4680.75 лв. Ищцата М. Б. П. твърди, че на 08.10.2018 г., около 13.30 ч., в [населено място], на [улица]срещу № 59, вървейки по улицата, се спънала в неравности на платното, предизвикани от разбито асфалтово покритие и образувани дупки, покрити с кал, и паднала, като се претърколила в канавката. При удара получила следните увреди на здравето: счупване с раздробяване на лява раменна кост, с изкълчване на раменната става, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, травматична увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на левия горен крайник. Проведено било оперативно лечение, направена пластика на костните фрагменти и фиксиране с метални винтове, чието изваждане по оперативен път предстои. Ищцата твърди, че задължение на ответника Столична община е ремонтирането на улиците и тротоарите и обезопасяване движението на гражданите по същите, като поради бездействието на общинската администрация, която не е изпълнила тези си задължения, е настъпила процесната злополука. От своя страна, ответникът е оспорил исковете по основание и размер; направил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 08.10.2018 г. М. П. е претъпяла злополука, при която е получила горепосочените увреди: счупване с раздробяване на лява раменна кост, с изкълчване на раменната става, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, травматична увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на левия горен крайник. Кредитирал е изцяло заключението в този смисъл от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза.

При постановяване на решението си съдът е кредитирал изцяло и показанията на разпитания свидетел В. П. – съпруг на ищцата, относно търпените от нея болки и страдания, като е отчел евентуалната негова заинтересованост. Възприел е, относно механизма на злополуката, показанията на свидетелката М. П..

Въз основа на събраните гласни доказателства Софийският апелативен съд е приел за установено, че процесната злополука е настъпила при движение на М. П. по [улица], [населено място], на 08.10.2018 г., както и че в участъка на [улица]срещу № 59 към датата на злополуката са съществували такива неравности, дупки и кал на повърхността на уличното платно, които са били в отклонение от изискванията на нормите по ТСУ за поддържане на платното в състояние, годно за безопасно придвижване, вкл. и на пешеходци, тъй като към улицата не е изграден тротоар. Намерил е за изпълнени предпоставките на фактическия състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на Столична община, предвид противоправното бездействие от страна на нейни служители, които не са осъществили задълженията си във връзка с превантивното и текущото поддържане и ремонтиране на общинските улици (респ. на прилежащите им тротоари), уредени от нормите на Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г.

Относно размера на полагаемото се обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че от разпита на свидетеля В. П. се установява, че М. П. е търпяла изключително силни болки през първите две седмици след злополуката, а около половин година (до датата на втората операция), е изпитвала болки, които не са й давали възможност да изпълнява обичайните си задължения. Болките, със затихващ интензитет, продължили около две години. Ищцата е преживяла и силен стрес, довел до промяна в психологическото й състояние. Същевременно, въз основа заключението на съдебномедицинската експертиза е заключил, че на М. П. е било проведено оперативно лечение, направена е пластика на костните фрагменти и фиксиране с метални винтове, чието изваждане по оперативен път предстои. Ищцата е претърпяла и втора операция на 10.05.2019 г. за пластика на срединния нерв към гръден нерв, поради невъзстановяване активността на движение на пръстите на лявата й ръка. Същата е търпяла болки и страдания около 2.5 - 3 месеца, като през първите няколко дни те са били с много висок интензитет. Теоретично, възстановяване на здравето на П. е настъпило за около 3 - 4 месеца, като в момента тя изпитва само спорадични болки. Поради увреда на нервите функциите на лявата й ръка, обаче, не са възстановени напълно и ищцата изпитва затруднения в движението на ръката. Прогнозите за възстановяването на нервите, дори и при извършване на оперативно лечение, са песимистични. Към датата на прегледа ищцата не изпитва болки и страдания, но поради затрудненото движение на ръката е започнала атрофия на мускулатурата на същата.

Софийският апелативен съд е изложил, че съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден в чл. 52 ЗЗД, тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания от ищцата, свързани с преживяното от нея трагично събитие. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата, са интензивността и продължителността на нейното страдание, възможността за пълно възстановяване на здравето й.

Предвид гореизложеното, съдът е намерил, че сумата от 70 000 лв., определена от първоинстанционния съд, е силно завишена, като този размер на обезщетението не е съобразен и със задължителната съдебна практика, вкл. и с ППВС № 4/1968 г. и с обществено-икономическите условия в страната към периода на настъпване на вредата. Заключил е, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 45 000 лв. Посочил е, че М. П. е преживяла средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата й ръка, търпяла е за сравнително продължителен период болки и страдания, които постепенно са губели своя интензитет и са отшумели за период от около три месеца. Претърпяла е две операции, движението на ръката й не е възстановено напълно, прогнозите за пълно възстановяване са песимистични. Ищцата е преживяла и силен стрес, довел до разстройство на психологическото й здраве. Съдът е визирал, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно посочените по-горе принципи на справедливост и съразмерност, като не следва да се допуска обезщетението да се превръща в своеобразна пазарна цена или в санкция за делинквента. Съобразил е, че със суми от порядъка на 70 000 лв. за процесния период са обезщетявани претърпени болки и страдания от цялостна загуба на орган.

С определение № 50089 от 08.03.2023 г., постановено по настоящото дело, ВКС, ІІ г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай на предявен иск за отговорност от противоправно бездействие, за проверка дали по него въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС и ВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, визирана от жалбоподателката.

В проведеното открито съдебно заседание М. П., чрез процесуалния й представител, поддържа касационната жалба.

Ответникът не изпраща представител.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. ІІ и установената трайна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (напр.: решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ т. о., решение № 144/01.10.2012 г. по т. д. № 196/2012 г., ІІ т. о., решение № 49/24.06.2013 г. по гр. д. № 5055/2013 г., ІІІ г. о., решение № 22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., ІІ т. о.), размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на съвкупната им оценка да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

В конкретния случай въззивният съд не е взел предвид възрастта на пострадалата – 57 г. към момента на инцидента, както и не е отчел в пълна степен преживените от нея болки и страдания, отразени в заключението от съдебномедицинската експертиза – много силния интензитет на болките веднага след счупването и в ранния постоперативен период (до степен довеждане до безсъзнание на лицето); продължаващите и в периода на исковото производство пред първоинстанционния съд болки при движение в лакътната става, засилващи се при промяна на климата; не е съобразил в достатъчна степен затрудненията в движенията на пострадалата ръка – в раменната и китковата стави, нарушение в движенията на пръстите и намалена хватателна сила, като отвеждането на ръката е възможно с помощ от дясната ръка; необходимостта на М. П. да бъде оказвана помощ в извършването на всички дейности – професионални, ежедневни, хигиена, обличане, хранене, грижа за семейството и др., вкл. и понастоящем, предвид увредата на нерви, довела до пареза на левия горен крайник и песимистичната прогноза за възстановяване на движенията му; принудителната неестествена позиция на пострадалата ръка – приведена към тялото, постоянна частична флексия на китката в покой, постоянна частична флексия на пръстите, трети пръст над нивото на останалите; необходимостта от редовни рехабилитационни процедури и балнеолечение, и ежедневни упражнения в домашни условия, с цел предотвратяване атрофията на мускулатурата на ръката и увеличаване обема на движенията; наличната видима деформация на мускулатурата; свързаните с всичко изложено последици за качеството на живот, психичното състояние и самочувствието на П.. Неотчитането на посочените обстоятелства е довело до необосновано занижаване от страна на Софийския апелативен съд на размера на дължимото обезщетение.

При съобразяване с визираното по-горе, настоящият съд намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за претърпените от М. П. неимуществени вреди, се явява обезщетение в размер на 60 000 лв. Това обуславя частична отмяна на въззивното решение, в резултат на която на жалбоподателката се присъди допълнителна сума в размер на 15 000 лв., като същевременно се коригират дължимите на страните разноски и се присъдят и такива за производството пред ВКС съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. На процесуалния представител на М. П. се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 547 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 676/2021 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 261496 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 1387/2020 г. на Софийския градски съд в частта, с която предявеният от М. Б. П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за сумата над 45 000 лв. до сумата от 60 000 лв. и искът е отхвърлен от въззивния съд за разликата от 15 000 лв.; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за присъждане на разноски в полза на М. Б. П. над сумата 700 лв. до 1016.70 лв., а на адвокат М. Н.-Т. – на адвокатско възнаграждение над сумата 1595 лв. до сумата 2428.20 лв., както и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски за въззивното производство над сумата от 243.42 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Б. П., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на падане на 08.10.2018 г. в [населено място], на [улица]срещу № 59, ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Б. П. допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 316.70 лв., както и разноски пред ВКС в размер на 318 лв.

ОСЪЖДА М. Б. П. да заплати на Столична община разноски пред ВКС в размер на 40 лв.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат М. Н.-Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред Софийския градски съд в размер на 833.20 лв., както и адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 980 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.