Отговорност на банка при онлайн нареждания от оправомощен управител на ДЗЗД

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции * задължения на въззивния съд * представителна власт

11
Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 1057 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и ответника “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 82/06.02.2024 г. по в.т.д. № 789/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частични потвърждаване и отмяна на решение от 24.04.2023 г. по т.д. № 676/2021 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за сумата от 78 087,46 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства от разплащателна сметка с титуляр ДЗЗД “М. СКАЙ”, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 34 946,94 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., като са отхвърлени исковете за горницата за главница до 156 174,93 лева и за лихва до 69 893,89 лева.

С касационната жалба на ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД се атакува въззивното решение в отхвърлителната част, като се въвеждат оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че с горницата над 50% от търсената сума ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на другия участник в гражданското дружество. Това съображение се счита за необосновано при липса на извършен анализ на подлежащата на разпределение стойност след приспадане на сторените разноски за водене на общите дела на обединението. Същите доводи се релевират и във връзка с оплакването за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение. Изразява се несъгласие и с мотивите на апелативния съд, че, ако на ищеца бъде възстановена пълната стойност на неразрешените трансакции, той би се обогатил за сметка на другия съдружник. Аргументира се тезата, че всеки от участниците в гражданското дружество е активно легитимиран да претендира в пълен размер вземане, произтичащо от договор, сключен от името на обединението, но за сметка на членовете му – в случая рамковия договор за разкриване и водене на банкова сметка, по който страни са съдружниците в ДЗЗД – “Сънидей” ЕООД и “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД. Изтъква се, че в тази хипотеза банката отговоря за цялата стойност на неразрешената платежна операция, независимо от вътрешните уговорки за дялово разпределение между лицата. Счита се, че сумите, възстановени от неразрешени трансакции на единия съдружник, нямат характер на новопридобито от обединението имущество и не подлежат на разпределение. Посочват се разноски за воденето на общите дела в гражданското дружество, постъпления от дейността му, както и неразрешени според касатора банкови операции, постъпили по сметката на съдружника “Сънидей” ЕООД. Не се споделя и мотивът на апелативния съд за невъзможност за възстановяване на неразрешената трансакция по сметката на титуляря поради закриването й. По тези доводи се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване изцяло на предявените искове.

С касационната жалба на ответника “ОББ” АД и допълнението към нея се атакува въззивното решение в осъдителната част с оплаквания за неговата недопустимост и съответно неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Оспорва се изводът на решаващия състав на САС, че банката е допуснала извършването на неразрешени платежни операции, който, според касатора, е направен само въз основа на подписания спесимен. Изтъква се, че съдът не е обсъдил сключения договор за онлайн банкиране от 04.07.2016 г., договорените в него условия по отношение на промяна в ползването на услугата, както и наведените от банката възражения във връзка с представителството на ДЗЗД “М. СКАЙ” по повод откритата банкова сметка, а обсъдените доказателства са превратно тълкувани. Като несъответстващо на нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗПУПС (отм.) се определя заключението на въззивната инстанция, че подписаният на 13.10.2016г. спесимен представлява изрично споразумение между платеца и доставчика на платежни услуги, както и че със същия е ограничена представителната власт на представляващия гражданското дружество. Подчертава се, че по този начин на спесимена е придадено значение, каквото не е предвидено нито в закона, нито в Наредба № 3 на БНБ. Изразява се несъгласие и с мотивите на апелативния съд, че този документ е задължавал банката служебно да предприеме действия във връзка с ограничаване правата на избрания представител на гражданското дружество, доколкото такова задължение банката няма. Акцентира се, че в случая съгласно сключеният договор за онлайн банкиране, избраният управител на ДЗЗД “М. СКАЙ” - Х. К. Х., е оправомощен ползвател на услугата, като не се твърди от ищеца и не се доказва да са предприети действия за промяна на тази договореност. Това лице представлява обединението съгласно договора за създаване на ДЗЗД и вписаните в регистър Булстат обстоятелства. По тези доводи се поддържа, че процесните платежни операции, извършени посредством онлайн банкирането и от оправомощения ползвател на тази услуга, са разрешени такива по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.). Претендира се отмяна на обжалваното уважително решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.

Всяка от насрещните страни оспорва касационната жалба на другата като неоснователна.

В дадения срок не са постъпили отговори от третите лица помагачи на ответника – “Сънидей” ЕООД и Х. К. Х..

С определение № 3373/13.12.2024 г. настоящият състав е допуснал въззивното решение до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1. Питане относно “материалноправната легитимация на съдружник в гражданско дружество да претендира в пълен обем вземане на обединението, произтичащо от договор с трето лице”; 2. Питане “за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на решението си по чл. 235, ал. 2 ГПК”. В същото определение са обсъдени доводите на обжалващите за вероятната недопустимост на решението, като същите са намерени за неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от насрещните страни поддържа подадената от нея касационна жалба и оспорва тази на другата страна. По първия въпрос, послужил за допускане на касационен контрол, касаторът ищец счита, че съгласно еднозначната практика на ВКС ищцовото дружество като съдружник в консорциума е материалноправно легитимирано да претендира в пълен обем вземането на обединението, произтичащо от договора - в случая с [община]. Изтъква, че въззивното решение в обжалваната от него част е постановено в противоречие на така формираната практика. По поставения от банката въпрос възразява, че няма допуснати процесуални нарушения, тъй като съставът на САС е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Излага доводи, че към 13.10.2016 г. Х. Х., който е бил упълномощен да открие банковата сметка при ответната банка, не разполага със самостоятелна представителна власт, поради което банката е следвало да ограничи онлайн банкирането. Оспорва като неправилни изводите на апелативния съд за възстановяване само на част от процесната сума, без да се подложени на обсъждане разходите и изготвения след изпълнението на поръчката финансов отчет на гражданското дружество. Иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и уважаване изцяло на предявените искове, както и присъждане на направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Касаторът ответник изразява позиция, че при отговора на въпроса за легитимацията на ищцовото дружество като съдружник в гражданското дружество да претендира присъждане на вземането в пълен размер следва да се съобразят противоречивите отношения между двамата съдружници в консорциума, както и обстоятелството, че обсъжданите действия са извършени от другия съдружник, който е и избраният представител по общата воля на участниците в обединението. По отношение на процесуалноправния въпрос поддържа доводите си, че въззивният съд е обсъдил само отчасти доказателствата по делото и е придал правно значение на спесимена, каквото същият не притежава нито по закон, нито по договор. В тази връзка счита, че следва да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства, за да се стигне до извода, че процесните платежни операции са разрешени - извършени по начина, уговорен с банката, и от оправомощения представител, избран от съдружниците в гражданското дружество да ги представлява, съответно вписан в регистър Булстат. Подчертава, че банката не е страна в отношенията между гражданското дружество и общината и няма задължение да контролира изпълнението им. По тези аргументи иска отмяна на обжалваното въззивно решение в уважителната част и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД против първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените срещу банката осъдителни искове по чл. 57, ал.1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е приел следната фактическа обстановка: не се спори по делото, че на 20.04.2016 г. между ищеца и третото лице-помагач на ответника “Сънидей” ЕООД е сключен договор за създаване на консорциум с наименование ДЗЗД “М. СКАЙ”, по силата на чл. 3.1. от който съдружниците са упълномощили физическото лице - Х. К. Х., да представлява обединението при осъществяване на дейността му, както и да го задължава и да получава указания за и от името на всеки член на обединението; на 04.07.2016 г. между ДЗЗД “М. СКАЙ”, представлявано от Х. Х., и “Сибанк” ЕАД (чийто правоприемник е ответникът “Обединена българска банка” АД) е сключен договор за разплащателна сметка, с титуляр - гражданското дружество, като е даден и спесимен от подписа на лицето, което има право да се разпорежда със средства от сметката и да нарежда извършването на платежни операции - Х. К. Х.. На същата дата е сключен и договор за ползване на услугата “Сибанк онлайн”, с който дружеството е приело възможността да ползва предоставяните от банката услуги по електронен път, като в него упълномощен потребител на електронния канал, разкрит за интернет банкирането на титуляря ДЗЗД “М. СКАЙ”, е физическото лице - Х. К. Х., на когото са предадени устройство за генериране на еднократна парола и ПИН-код. Безспорно е между страните и обстоятелството, че на 13.10.2016 г. пред служител на банката в офис в [населено място] е подписан нов спесимен на лицата, имащи право да се разпореждат със средствата от процесната банкова сметка - Х. К. Х. и Г. Л. Т., като е указан начин на разпореждане и извършване на платежните операции – винаги заедно от двамата. Не е спорно и се установява от представеното към клиентското досие извлечение от сметка, че на 15.11.2016 г. - след съставянето и представянето на банката на спесимена за съвместно представителство, Х. Х. е наредил от банковата сметка чрез интернет банкиране следните платежни операции: четири превода с получател “Сънидей” ЕООД (на стойност от 25 855,92 лева, от 29 900 лева, от 29 900 лева и от 29 568,07 лева) и три с получател НАП (на стойност от 29 794,46 лева, от 118,38 лева и от 11 033,10 лева).

При тази фактическа установеност апелативният съд е счел, че в конкретния случай между платеца и доставчика на платежните услуги - ответната банка, е налице изрично споразумение, съгласно което, считано от 13.10.2016 г., съгласието за извършване на платежните операции следва да бъде давано само заедно от двете физически лица, предоставили спесимена. Горното ограничение в представителната власт и начина на даване на съгласие и нареждане на платежните операции е изразено изрично пред банката и е достигнало до нея, тъй като представеният по делото спесимен е приет от нейн служител в офис в [населено място]. Отчетено е, че онлайн банкирането е една допълнителна възможност за ползвателя на платежните услуги - платежен инструмент, поради което извършените чрез него платежни операции от банкова сметка са същински такива и се подчиняват на правилата, установени за присъствените операции относно лицата, които имат право да ги извършват от името и за сметка на титуляря.

За неоснователно е намерено възражението на банката, че в случаите на онлайн банкиране не е налице изискване за представяне на спесимен от подписа на оправомощеното лице, с мотиви, че такова разбиране не следва от нито една разпоредба на ЗПУПС, а и доколкото се явява допълнителна възможност, извършването на онлайн банкиране е предпоставено от наличие на валидно сключен договор за разкриване на банкова сметка, при която задължително следва да се посочи лицето, което има право да извършва платежни операции по нея от името и за сметка на титуляря, с представяне на образец от неговия подпис.

По тези съображения въззивният съд е стигнал до заключението, че процесните банкови трансакции са по естеството си неразрешени платежни операции по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗПУПС (отм.). Същите са извършени от лице, което няма право самостоятелно - със собствено волеизявление да извършва такива от процесната банкова сметка с титуляр ДЗЗД “М. СКАЙ”, след направената на 13.10.2016 г. промяна в начина на оправомощаване за разпореждане (само заедно от посочените по-горе две физически лица). Към посочената дата банката е била длъжна да съобрази новия начин на представляване на консорциума при извършване на операциите, като преустанови онлайн достъпа на Х. Х. и евентуално предложи сключването на нов договор за онлайн банкиране с оглед настъпилите промени в представителството по отношение на релевираната банкова сметка. Добавил е, че съгласно чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.), доставчикът на платежната услуга е длъжен да възстанови сумата по неразрешената платежна операция по сметка на титуляря, но към момента това е невъзможно, тъй като същата е закрита.

Апелативният съд е приел, че уважаването на иска в пълния заявен размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца в качеството му на участник в гражданското дружество за сметка на останалите съдружници. При това положение и съобразявайки уговорката в чл. 2.1. на раздел II от договора за учредяване на ДЗЗД “М. СКАЙ”, според която дяловете на съдружниците са равни, е намерил за основателни и е уважил исковете до размера на 1/2 от претендираните суми, а именно: 78087,46 лева - за главница и 34 946, 94 лева - за мораторна лихва, а за разликата над тези суми е отхвърлил същите като неоснователни.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Отговор на послужилия за достъп до касация правен въпрос относно материалноправната легитимация на съдружник в гражданско дружество да претендира в пълен обем вземане на обединението, произтичащо от договор с трето лице, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 50171/09.01.2023 г. по т.д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о.). Приема се, че гражданското дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД е неперсонифицирано и не притежава самостоятелна правосубектност. При него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделните съдружници. Ако съдружник е действал от името на всички останали участници в обединението, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Активната (кредиторова) солидарност в отношенията между съдружниците в гражданското дружество и длъжника произтича от уговореното в договора.

Отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил осъществяването на касационна проверка, е даден в задължителната практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и е доразвит в трайната такава - решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др. Приема се, че при формиране на собствените си фактически и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за всички правно релевантни факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните при съблюдаване на пределите на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора на същата, като тези му действия следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

По касационните жалби:

Въззивното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

В отклонение от дадения отговор на първия правен въпрос апелативният съд е приел, че ищцовото дружество – съдружник в ДЗЗД “М. Скай”, предявило иска по чл. 57 ЗПУПС (отм.), е материалноправно легитимирано само за половината от претендираната сума по твърдените неразрешени платежни операции от банковата сметка, открита на името на гражданското дружество при “Сибанк” ЕАД (с правоприемник при преобразуването чрез вливане – ответника “Обединена българска банка” АД). В случая с подписването договора за разплащателна сметка от Х. К. Х., на когото съгласно чл.3.1. от договора за създаване на консорциум ДЗЗД “М. Скай” е възложено по обща воля на съдружниците представителството на обединението, са възникнали правоотношения между банката и всички участници в обединението. Следователно всеки от съдружниците (в настоящия казус – ищеца “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД и третото лице-помагач “Сънидей” ЕООД) е кредитор и може да упражнява правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Налице е активна солидарност касателно поетите от банката задължения спрямо посочения в договора “Клиент”, което обуславя материалноправната легитимация на ищеца да иска възстановяване на пълния размер на твърдените неразрешени платежни операции. По тези съображения не може да бъде споделено заключението на въззивния съд, че изпълнението на цялото задължение спрямо ищцовото дружество като участник в ДЗЗД “М. Скай” би обосновало неоснователното му обогатяване.

При правилно изяснена фактическа обстановка по делото, при постановяване на решението по чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, което съставлява нарушение на процесуалния закон (чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК). Решаващият извод на състава на САС е, че процесните платежни операции са неразрешени по смисъла на чл. 57 ЗПУПС (отм.) и банката е отговорна за възстановяване на сумите с оглед предоставения на 13.10.2016 г. спесимен за съвместно представителство от две физически лица при разпореждания по процесната разплащателна сметка. При формиране на този извод съставът е игнорирал поддържаното пред двете съдебни инстанции възражение на банката за приложимост на специалните правила по договора за ползване на “Сибанк онлайн” и общите условия към него.

В случая от писмените доказателства, ангажирани по делото, се установява, че на 04.07.2016 г. между Сибанк” ЕАД и съдружниците в ДЗЗД “М. Скай”, представлявани от Х. К. Х., са сключени договор за разплащателна сметка и договор за ползване на “Сибанк онлайн”, които имат самостоятелен характер. С договора за ползване на онлайн банкиране е предоставен на клиента за използване отделен платежен инструмент по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗПУПС (отм.). Съгласно уговореното, клиентът упълномощава посочените в него потребители да го представляват при извършване на операции и ползване на услуги чрез интернет банкирането на банката с права съгласно този договор и общите условия за услугата. Единственият посочен в този договор упълномощен потребител е Х. К. Х., който е овластен по общото съгласие на съдружниците в гражданското дружество да ги представлява в правоотношенията с трети лица и е вписан в регистър Булстат като представляващ съобразно чл. 3, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 7, ал. 1, т.16 ЗРБ. В горецитирания договор е предвидено, че същият разполага с потребителско име и парола за достъп, активна проверка на IP адрес при влизане и токен (т.е. устройство за генериране на еднократен код съгласно клаузата на чл. 3.7.1.1., б. “b” от приложимите към договора общи условия). При тези данни следва да бъдат обсъдени процесните платежни операции от 15.11.2016 г., извършени именно посредством описания по-горе платежен инструмент.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС, с който са въведени изискванията на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на директива 97/5/ЕО, предвижда, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на такова съгласие тя е неразрешена. В случая страните не спорят, че процесните платежни операции са наредени на 15.11.2016 г. при спазване изискванията за автентификация посредством онлайн банкиране от посочения ползвател на услугата - Х. К. Х.. Не се твърдят от ищеца и не са събрани по делото доказателства тези преводи да са извършени при нарушена автентификация, чрез достъпване на персонализираните защитни характеристики на визирания платежен инструмент от лице, различно от посочения в договора ползвател на платежната услуга (чл. 54, ал. 1, т. 1 от закона), или друг нерегламентиран достъп. Не се твърди и наличие на уведомяване на банката към датата на процесните операции за неправомерно използване на платежния инструмент (чл. 54, ал. 1, т. 6 от закона). При това положение процесните операции не могат да се характеризират като неразрешени по смисъла на чл. 57 ЗПУПС (отм.) и банката не носи отговорност за възстановяване на стойността им.

Този извод не се опровергава от факта, че на 13.10.2016 г. е депозиран пред банката спесимен с два подписа за съвместно представителство, тъй като същият не променя учредената от съдружниците представителна власт на Х. Х. съгласно договора за създаване на консорциум “М. Скай”, обвързващ участниците в обединението със силата на закон (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Няма и данни за промяна на вписаните обстоятелства в регистър Булстат по партидата на гражданското дружество, известни на банката на основание чл. 8а ЗРБ.

Аргумент в тази насока се черпи и от правилото на чл. 123, ал. 1 ЗЗД, приложимо по аналогия в хипотезата на активна кредиторова солидарност. Плащането на един от кредиторите – в случая участниците в гражданското дружество, респ. по негово нареждане погасява задължението на банката и я освобождава от отговорност спрямо всички кредитори, вкл. ищеца. При това положение вътрешните отношения между съдружниците в консорциума се явяват ирелевантни за спора, което прави безпредметно обсъждането на твърденията на ищеца за начина на формиране на припадащия му се дял от общото имущество с оглед финансовия резултат на гражданското дружество.

По тези мотиви предявеният иск по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) като неоснователен следва да бъде отхвърлен, което налага извод за неоснователност и на акцесорната претенция за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд - София и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По разноските:

При този изход на делото касаторът ответник има право на разноски. За всяка от трите инстанции същият претендира юрисконсултско възнаграждение, което при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от юрисконсулта процесуални действия, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 НЗПП настоящият състав определя в размер на по 450 лева. Като съобразява така определеното възнаграждение и приспада присъдените с въззивното решение в полза на банката разноски, за първоинстанционното и за въззивното производство на банката следва да се присъдят допълнително разноски от по 125 лева или общо 250 лева. За касационната инстанция следва да й се присъди и сумата в общ размер на 2 290,69 лева - държавни такси за произнасяне по допускане и съответно за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК. Претендираната държавна такса от 25 лева за разглеждане на молбата по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е недължима, поради което не й се присъжда.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 82/06.02.2024 г. по в.т.д. № 789/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.04.2023 г. по т.д. № 676/2021 г. на Софийски градски съд, е осъден ответникът “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД да заплати на “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД на основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) сумата от 78 087,46 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства от разплащателна сметка с титуляр ДЗЗД “М. СКАЙ”, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 34 946,94 лева - мораторна лихва за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г., както и в частта за присъдените в тежест на банката разноски за въззивната инстанция в размер на 6 771,38 лева и за първоинстанционното производство в размер на 7 255,69 лева, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, против “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 78 087,46 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операции, извършени на 15.11.2016 г. със средства от разплащателна сметка с титуляр ДЗЗД “М. СКАЙ”, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до окончателното й плащане, и сумата от 34 946,94 лева - мораторна лихва за периода 17.11.2016 г. – 15.04.2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/06.02.2024 г. по в.т.д. № 789/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК “ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 2 740,69 лева (две хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки) – разноски за касационната инстанция, и още 250 лева (двеста и петдесет лева) – разноски за първата и за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника – “Сънидей” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и Х. К. Х., ЕГН [ЕГН].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.