Законност на дисциплинарно уволнение на учител за платени уроци на свои ученици

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 2163 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” [населено място], представлявано от Директора М. О., чрез пълномощник адв. Я. Я., против въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта с която е потвърдено решение № 662/08.10.2022 г. по гр.д. № 527/2022 г. на Районен съд – Разград, в частта му с която, съдът на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. К. Н. от длъжността “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас”, извършено със Заповед № РД-08-279/21.01.2022г. и Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ А. К. Н. на заеманата до уволнението длъжност в ответното училище; и е осъдил касатора да заплати на Н., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ сумата 8 332,20 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., както и сумата от 3086 лв., удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарното уволнение /С определение № 206/16.01.2024 г., касационната жалба на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Иван Сергеевич Тургенев” [населено място] срещу въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ за сумата 3163,15 лв. е оставена без разглеждане, и е прекратено производството по гр.д. № 2163/2023 г. на ВКС, в тази част/. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата А. К. Н., оспорва същата като неоснователна.

С определение № 206/16.01.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и нарушено ли е правилото на чл. 195 ал.1 КТ, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание

Отговорът на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV г.о.; решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г.на ІV г.о.; решение № 299/17.07.2012 г. по гр.д. № 759/2011 г. на ІV г.о. и др. Приема се, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция. Няма изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи /решение № 50003 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2022 г., IV г.о.; решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о. /. Правилото на чл. 195, ал. 1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не биха довели до опорочаване на заповедта. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 ал.1 КТ и доказателствата по спора /решение № 388 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о. /.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение правилно е прието за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас” в ответното училище. Със Заповед № РД-08-279/21.01.2022 г. и издадена въз основа на същата Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, за това, че: 1. в нарушение на чл. 220, ал. 1 от ЗПУО ищцата е извършила срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 на деца и ученици, с които работи в училището, и това заплащане е от името и за сметка на родителите на учениците и 2. без наличие на декларация за информирано съгласие от страна на родителите на учениците, на които преподава и е класен ръководител, ги завела в частен дом, на чийто адрес е регистрирано „Каанланд“ ЕООД, като е използвала лицата им за рекламни цели на дружество, предлагащо образователни услуги, на което е управител. Същите снимки на учениците били разпространени в социалните мрежи и публичното пространство в нарушение на Закона за личните данни, чл. 11 и чл. 11а от Закона за закрила на детето. Съгласно заповедите, с описаните нарушения ищцата извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и във вр. с чл. 220, ал. 5 от ЗПУО.

С оглед правилото на чл. 193 КТ, преди издаване на процесните заповеди, били изискани писмени обяснения от ищцата, във връзка с констатираните нарушения /визирани в последствие в т. 1 и т.2 от процесните заповеди/, във връзка със сигнали на родители на ученици от м. януари 2022 г. На 21.01.2022 г. Н. депозирала писмени обяснения, в които посочила по т. 1, че даваните от нея уроци не са частни, а групови занимания, организирани от нейното дружество „Каанланд“, в които участвали две деца от 6 „а“ клас и две деца от 6 „б“ клас, посочени от нея поименно, като не считала, „че е проблем, ако е под шапката на фирма“, а по т.2, че заснетите деца в рекламния клип са били поканени от нея на мероприятие на нейното дружество в Деня на европейските езици. Тъй като преценила, че децата са пристигнали на мероприятието с разрешение на родителите си, не изисквала декларация за извеждане. Лицата на децата били скрити с емотикони, но не забелязала, че лицето на детето К. от 6 „а“ клас е открито.

При тези данни, за да уважи иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, въззивния съд е приел, че действията представляващи дисциплинарна нарушения на ищцата не са индивидуализирани в заповедта по време и място на извършване, и че тя не съдържа имената на учениците, на които е оказвана подкрепа срещу заплащане и на тези, за чиито лица се твърди, че се разпространяват в социалните мрежи, без съгласието на техните родители. В процесната заповед не било налице, нито посочване на учебната 2021/2022 г., нито констатация, кога са открити нарушенията. Прието е, че липсата на надлежна конкретизация на периода на извършване на деянията, води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като служителят не могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са преклузивните срокове по чл.194 КТ за налагането му. Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорните искове: за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и за осъждане на работодателя да възстанови на ищцата удържаната като обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сума.

С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Същото противоречи на горецитираната практика на ВКС, защото въззивният съд е отказал да разгледа по същество спора за твърдените дисциплинарни нарушения по съображения за ненадлежно мотивиране на заповедта, с която дисциплинарното наказание е наложено. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 1 ГПК, защото в исковата молба ищцата е заявила защитна позиция срещу всяко от твърдените в заповедта дисциплинарни нарушения, за които е дала и подробни обяснения /по чл.193 ал.1 КТ/ в отговор на поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, а когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание, заповедта се счита надлежно мотивирана. Въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

Както се посочи, ищцата е заемала длъжността длъжност „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас” в ответното училище. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в училището през месец януари 2022 г. са постъпили сигнали: от М. С. Ц., че децата й посещават уроци от м. ноември 2021 г. по английски език в „Каанланд“ при ищцата два пъти седмично, за които родителят заплатил месечни такси в размер на 60 лв. и от И. Й. И. /от 18.01.2022 г./ - родител на ученик в VI клас, че е попаднала на рекламен видеоклип в социалната мрежа „Фейсбук“, в който разпознала заснето детето си, без да е уведомена като родител и без да е дала разрешение за това. Извършена е проверка по сигналите, като е установено, че „Каанланд“ ЕООД, чийто собственик на капитала и управител е ищцата, е било регистрирано в ТР на 19.07.2021 г. /констативен протокол № 35/19.01.2022 г./. Съгласно констативен протокол № 32/17.01.2022 г. на Директора на училището, при проверка по чл. 258 ал. 1 ЗПУО на 14.01.2022 г. след посещение на училищни занимания на ученици от различни класове е установено, че в 6 „б“ клас две деца са посочили, че посещават „Каанланд“ ЕООД, където са обучавани по английски език. Същото потвърдили и двама ученици от 6 „а“ клас. След разговора с децата, били проведени и разговори с родителите им, като последните посочили, че са заплащали за предоставената на децата им образователна услуга. В този смисъл са събрани по делото и гласни доказателства: според показанията на свидетелите Б. Х. /майка на детето Г./, М. А. /майка на детето Ю./; М. Ц. /майка на детето С./, през първия срок на учебната 2021/2022 г. ищцата е преподавала по английски език на децата им в училище, а освен това и срещу заплащане в извънкласни занимания под формата на частни уроци. Съгласно разпоредбата на чл. 220 ал.1 ЗПУО, освен в случаите, определени в този закон, педагогически специалист не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 - 7 /в т.ч.: т.2. допълнително обучение по учебни предмети при условията на този закон; т.4. допълнителни консултации по учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове; т.5. консултации по учебни предмети; т.7. занимания по интереси/ и т. 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 4, на деца и ученици, с които работи в детската градина или в училището, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците, включително със средства от училищното настоятелство. В разпоредбата на ал. 5 на същия член е посочено, че при установяване нарушение на ал. 1 педагогическите специалисти носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда. В случая първото от вменените на Н. нарушения описано в т. 1 от заповедта за дисциплинарно наказание представлява нарушение на това й задължение. С оглед изпълнението на вмененото й от закона за длъжността задължение, ищцата е следвало да не извършва срещу заплащане за сметка на учениците на които преподава в ответното училище обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 ЗПУО.

Видно от протокол № 34/19.01.2022 г. на Директора на училището, при проверка по чл. 258 ал.1 ЗПУО, след сигнал на родител, е извършена проверка във фейсбук страницата „Къщичката на чудесата в [населено място]“ от 23.10.2021 г., администрирана от ищцата, като бил установен рекламен клип, в който участвали ученици от 6 „а“ клас, заснет в частен дом. Част от лицата на учениците били скрити, но в някои кадри лицата им се виждали, можели да бъдат разпознати. Клипът бил популяризиран в различни училищни и социални групи. Учениците от този клас също потвърдили посещението в дома на ищцата. Децата пояснили, че се случило в съботен ден и не всички деца били поканени в дома на учителката. Присъствалите ученици нямали съгласие от родителите си за посещение на дома на учителката си и за заснемането им.

Относно посочените в уволнителната заповед обстоятелства /по т.1 и т.2 от заповедта/ е налице извънсъдебно признание и от самата ищца в писмените й обяснения по чл. 193 КТ, в които тя ясно е посочила във връзка с нарушението по т.1 имената на децата на които е преподавала: в т.ч. Ю. и С. от 6 „б“ клас и Г. от 6 „а“ клас, заявявайки че се касае за занимания по интереси в групова форма под „шапката“ на „нейната фирма“ „Каанланд“. Ищцата изрично е посочила за нарушението по т.2, че същото е осъществено в съботен ден в деня на европейските езици, а деца в рекламния клип били поканени от нея на мероприятие на нейното дружество. Преценила, че децата пристигнали на мероприятието с разрешение на родителите си, поради което не изисквала декларация за извеждане. Според посоченото от нея лицата на децата са били скрити и не забелязала откритото лице на К. от 6 „а“ клас.

При тези обстоятелства настоящият състав приема, че ищцата е извършила описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, всяко от които представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 т. 7 КТ. В отношенията между нея и работодателя е имало яснота по въпроса за кои действия служителят е наказан, а това удовлетворява изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК за мотивиране на заповедта. Наличието на яснота се установява и от дадените от работника отговори по чл.193 ал.1 КТ и доказателствата по спора, от които по безспорен начин се установява и времето на извършване на двете нарушения /и двете след регистрацията на „Каанланд“ ЕООД, първото през първия срок на учебната 2021/2022 г., а второто в съботния ден преди деня на европейските езици - неделя 26.09.2021 г./. При издаване на уволнителна заповед са спазени сроковете чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като нарушенията са узнати от работодателя през м. януари 2022 г., а наказанието е наложено с връчване на заповедта на 21.01.2022 г., преди да е изтекъл едногодишния срок от извършването на всяко едно от нарушенията.

С оглед значимостта им, извършените от Н. дисциплинарни нарушения са достатъчно тежки по смисъла на чл.189 КТ, за да обосноват налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. Неоснователността на последния обуславя неоснователност и на обусловените от него искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и на иска за сумата от 3086 лв., удържани като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

Предвид крайния изход на делото на касатора се дължат направените по делото разноски пред всички инстанции, съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове. За първоинстанционното производство ответника е направил разноски от 1484,28 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като не е посочен размер за всеки отделен иск /от общо 5 предявени по делото/, от които с оглед изхода на спора, пред първата инстанция е имал право на разноски в размер на 1187,42 лв. Пред въззивната инстанция са направени разноски в размер на 341,63 лв. за държавни такси, от които с оглед изхода на спора, пред въззивната инстанция е имал право на разноски в размер на 278,36 лв. Пред касационната инстанция касатора е направил разноски в размер на: 30 лв. - ДТ за допускане на касационно обжалване; 308,36 лв. – ДТ след допускане на касационното обжалване и 1484,28 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, от които с оглед изхода на спора, следва да му бъде присъдена в пълен размер държавната такса от 308,36 лв. и по съразмерност остатъкът от направените разноски – 1211,42 лв. Т.е. общо дължимите на ответника по делото разноски за всички инстанции са в размер на сумата 2985,56 лв. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. При защита по обективно съединени искове, за първите два неоценяеми, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, минималното възнаграждение е в размер не по-малко от размера на минималната работна заплата, а за оценяемите: с цена 8332,20 лв. – за иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ; с цена 3163,15 лв. – за иска по чл.224 ал.1 КТ и с цена 3086 лв.- за иск по чл. 221, ал. 2 от КТ, съобразно посочените минимални размери в Наредба №1/2004 г. В случая заплатената сума е в по-нисък размер.

На ответника по жалбата и ищец по делото се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете. За първоинстанционното производство ищцата е направило разноски от 700 лв. за адвокатско възнаграждение, като не е посочен размер за всеки отделен иск /от общо 5 предявени по делото/, от които с оглед изхода на спора, пред първата инстанция е имал право на разноски в размер на 140 лв. Пред въззивната инстанция са направени разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, от които с оглед изхода на спора, пред въззивната инстанция е имала право на разноски в размер на 260 лв. Пред касационната инстанция е направила разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение, от които с оглед изхода на спора, следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 320 лв. Т.е. общо дължимите на ищцата по делото разноски за всички инстанции са в размер на сумата 720 лв.

Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място] следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за експертизи по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: по сметка на Районен съд – Разград държавна такса в размер на 126,23 лв. за първоинстанционното производство /по уважения иск с пр. осн. чл.224 ал.1 КТ/ и сумата от 40,47 лв. – разноски за експертиза, заплатени от бюджета на съда /от общо 202,35 лв./.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в.гр.д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта с която е потвърдено решение № 662/08.10.2022 г. по гр.д. № 527/2022 г. на Районен съд – Разград, в частта му с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. К. Н. от длъжността „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас”, извършено със Заповед № РД-08-279/21.01.2022г. и Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; възстановена е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ А. К. Н. на заеманата до уволнението длъжност в ответното училище; и е осъден касатора да заплати на Н.: сумата 8332,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., както и сумата от 3086 лв., удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарното уволнение, както и в частта за присъдените разноски и държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. Н. срещу Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], искове: за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД-08-279/21.01.2022г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място] и издадена въз основа на същата Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място] и неговата отмяна, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас” с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; за присъждане на сумата 8332,20 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г.; и за присъждане на сумата 3086 лв., удържана като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА А. К. Н., с ЕГН: [ЕГН], да заплати на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], разноски за трите инстанции в общ размер на 2985,56 лв.

ОСЪЖДА Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място], да заплати на А. К. Н., с ЕГН: [ЕГН], разноски за трите инстанции в общ размер на 720 лв.

ОСЪЖДА Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ [населено място] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград държавна такса в размер на 126,23 лв. за първоинстанционното производство /по уважения иск с пр. осн. чл.224 ал.1 КТ/ и сумата от 40,47 лв. – разноски за експертиза.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.