Обезщетение за неимуществени вреди от незаконно производство за отнемане на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

[населено място] 23.07.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Албена Рибарска и прокурора Арнаудова

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №4316 по описа за 2019 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от К. К. П., подадена чрез адв. И. И. срещу въззивно решение 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иска на К. К. П. срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, за разликата от 10 000 лв. до 25 000 лв..

В касационната жалба на К. К. П. се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – КПКОНПИ, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, подадена чрез старши юрисконсулт Г. В. срещу въззивно решение 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. К. П. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ.

В касационната жалба на КПКОНПИ се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение

Ответникът по касационната жалба – К. К. П., подадена чрез адв. И. И., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни.

Касационното обжалване е допуснато с определение №34 от 25.01.2021г. по поставения от касаторите материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.

В практиката на Върховния касационен съд, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др., се приема, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. По отношение на отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение и общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./. В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права. В практиката е установено разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ , причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./ се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Исковото производство е образувано по искова молба на К. К. П. срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, като правоприемник на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които ищецът оценява на 80 000 лв., които са му били причинени вследствие на незаконно водено срещу него производство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ по гр. д. № 242/2008 г. по описа на Софийски градски съд и незаконните действия и бездействия на ответника във връзка с наложените обезпечителни мерки по реализираната срещу него процедура по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 10.09.2014 г. Ищецът твърди, че по повод влязлата в сила присъда, с която бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и решение № 154/07.12.2006 г. срещу него започнало производство по ЗОПДИППД /отм./, продължило от 2006 г. до 2007 г., след което с решение № 247/26.09.2007 г. КУИППД е внесено искане до Софийски градски съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск върху имущественото му, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи. С определение от 27.09.2007 г. по гр. д. № С-58/2007 г. Софийски градски съд е оставил без уважение поисканото от КУИППД обезпечение, след което КУИППД е обжалвал определението и с определение № С-13 от 30.10.2007 г. САС допуснал обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. С решение № 9/23.01.2008 г. на КУИППД и по нейно мотивирано искане с вх. № 1722 от 24.01.2008 г. за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност било образувано гр. д. № 242/2008 г. на Софийски градски съд срещу К. К. П. с цена на иска в размер на 112 993 лв., по което отново били допуснати обезпечителни мерки. Делото пред първа инстанция приключило с решение № 1501/06.03.2012 г., с което е постановено отнемане на имуществото на ищеца в полза на държавата. Решението било обжалвано и с решение № 621/01.04.2013 г. по гр. д. № 2166/2012 г. на САС е отменено изцяло и искът е отхвърлен. След влизане в сила на решението, въпреки молбите на ищеца КУИППД не е предприела действия по вдигане на наложените обезпечително мерки седем години и така лишила ищеца от възможността да се разпорежда с имуществото си. Първоинстанционният съд е приел иска за основателен и е присъдил на ищеца сумата 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.

С обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил частично осъдителното решение и е намалил размера на присъденото обезщетение; потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната част.

Правилно въззивният съд е приел е за неоснователни оплакванията на КПКОНПИ, че действията по образуване на производство по отнемане на имуществото на К. К. П., за което не е установен законен източник на средства са съобразени със закона. Посочил е, че производството е било образувано по реда на ЗОДПИППД /отм./, който е предвиждал, че органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОДПИППД /отм./. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат. Директорът на съответната дирекция не е задължен да предприеме незабавни действия по обезпечаване на вземането на държавата за отнемане на имущество, а следва да прецени дали са налице предпоставките на чл. 3 ЗОДПИППД /отм./ – установено ли е, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство за деяние, което попадат в предметния обхват на закона е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. В случая по делото е установено, че искът на комисията е бил отхвърлен като неоснователен, тоест със сила на присъдено нещо е отречено правото на комисията като субституент на държавата да иска отнемане на имуществото на проверяваното лице, тъй като по делото не е установена връзка между престъплението, за което е осъдено с влязла в законна сила присъда проверяваното лице и факта на неговото придобиване. Поради това правилно е прието от въззивния съд, че, извършените по това дело от КУИППД, с правоприемник КПКОНПИ, действия са незаконосъобразни, което е основание да се ангажира отговорността на КПКОНПИ за причинените на К. К. П. имуществени и неимуществени вреди.

Правилен и аргументиран е изводът на въззивния съд, че е без значение обстоятелството, че към момента на образуване на гр. д. № 242/2008 г. на Софийски градски съд не е било постановено ТР № 7/2014 г. на ОСГК. Правилно съдът е съобразил, че при определяне на размера на обезщетението е от значение продължителността на воденото срещу К. К. П. съдебно производство, броя на проведените заседания, както и обема на извършените по делото процесуални действия: мотивираното искане за отнемане е било депозирано в съда на 24.01.2008 г., а въззивното съдебно решение, с което искането за отнемане е било отхвърлено като неоснователно, е влязло в сила на 10.09.2014 г.; пред първоинстанционния съд са били проведени девет заседания, в които са били приети експертизи относно стойността на имуществото, което е предмет на искането за отнемане, събирани са доказателствени средства /документи и свидетелски показания/ за установяване законния източник на средствата, с които е било придобито имуществото. Неправилно обаче при отчитане на продължителността на съдебното производство по отнемане въззивният съд е включил и времето от 07.12.2006 г., когато е взето решение за образуване на производство по реда на ЗОДПИППД /отм./, след като в исковата молба ищецът не е твърдял да е претърпял вреди от това. Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза е заявило, че появилата се през 2007 г. артериалната хипертония е възрастово обусловена и е резултат на морфологични промени в сърдечно-съдовата система. Установени са три кризи, като едната от тях се дължи на прекратено медикаментозно лечение. Установено е от заключението по допусната съдебно-психиатрична експертиза, че е налице връзка между действията на ответника и проявилата се в периода от 2012 г. до 2014 г. „протрахирана депресивна реакция“ на К. К. П., която е включвала: депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне и планиране. Това е наложило лицето да се обърне към специализирана лекарска помощ и да приема медикаменти за определен период от време. Констатациите на вещото лице се потвърждават и от показанията на свидетелката А.. Правилно въззивният съд е приел, че оплакването на ответника, че липсва ясно разграничаване между вредите, които ищецът е търпял от водените срещу него наказателни производства и тези по настоящото, е неоснователно, тъй като с отговора на исковата молба е приложен бюлетин за съдимост, от който се установява, че последното осъждане на К. К. П. е през 2009 г., докато появилите се проблеми в психическото здраве са след 2012 г. От налагането им с издадената на 31.10.2007г. обезпечителна мярка и през исковия период на производството, вкл. допълнително наложените обезпечителни мерки в производството по искането по чл.28 ЗОПДИПД/отм./ притежавани от ищеца недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били възбранени, респ. запорирани по искане на Комисията за обезпечаване на иска за отнемане на имущество в размер на 112 993,23лв. и К. П. не е могъл да се разпорежда с тях. По делото е установено, че П. е изпитвал страх от отнемането на имуществото му, но не е установено да е бил лишен от средства за съществуване, поради което следва да бъде възприето като хипотетично уточнението, направено от вещото лице в съдебно заседание, че лишаването от средства за съществуване представлява стрес за ищеца.

Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 10000лв.

С оглед на установените със свидетелските показания неимуществени вреди, претърпени от К. П., които са пряка последица от образуваните пред съда по искания на Комисията обезпечително производство и производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отграничени от вредите от водените срещу него наказателни производства /вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото, счита, че за първи път стресът при ищеца се проявява от действията на Комисията/ и от отражението върху психичното му здраве на престъпната му дейност /за което вещото лице, изготвила съдебно-психиатричната експертиза, уточнява, че престъпната дейност няма отношение, вкл. по отношение на последиците в психологичен план – чувство за ощетеност и справедливост/, съобразявайки продължителността на преживените негативни емоции от ищцеца и степента на засягане на психиката му, както и липсата на данни за трайни увреждания и за промени в начина му на живот, обуславя определяне на обезщетението в размер на 8000 лв. Поради това искът е основателен до размер на 8 000 лв, като за разликата следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав намира, че този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до присъдения размер от 10000лв. претенцията е завишена.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора КПКОНПИ основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера от 8000лв. и се отмени за размера над 8000лв. до присъдения размер от 10000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен, а в отхвърлителната част – въззивното решение бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. К. П. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ, както и в частта му, с която след частична отмяна на решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иска на К. К. П. срещу КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, за размера над 10 000 лв.

ОТМЕНЯ въззивно решение 1576/27.06.2019 г., поправено с решение № 1058/28.05.2020 г. по в. гр. д. № 227/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 5856/12.09.2018 г. по гр. д. № 15805/2015 г. на Софийски градски съд, в частта с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на К. К. П. сумата над размера 8000лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. П. срещу КПКОНПИ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8 000лв. да размера от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ, като неоснователен и недоказан.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: