Доказване на продажба при оспорена стокова разписка с добавен текст за ДДС

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за плащане на цена * разписка * правомощия на въззивната инстанция * доказателствена сила на частен свидетелстващ документ

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

[населено място], 11.07.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2573/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД против решение № 314/17.05.2024г. по в.т.д. № 62/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 112/10.08.2023 г. по т.д.№ 224/22г. на Окръжен съд – Благоевград, като краен резултат е уважен изцяло предявеният от „ГАЛЕНКОВ“ ООД срещу касатора иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата от 82 380,86 лева - цената на доставени от „Галенков„ ООД на касатора стоки, по стокова разписка от 26.03.2021г., въз основа която е издадена от „ГАЛЕНКОВ“ООД данъчна фактура № 2092/01.12.2022г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Твърди, че въззивният съд, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, произнасяйки се по въззивните доводи на страната, не е мотивирал акта си в съответствие с всички събрани доказателства и съобразно защитните й възражения. В тази връзка е отказал да приеме за значими установените по делото факти, че „доставените“ на ответника стоки са отписани от склада на ищеца значително по–късно от датата на стоковата разписка – през м. декември 2022г., която е и датата на издадената данъчна фактура, в явно нарушение с изискванията за редовно водено счетоводство и дори след образуване на делото, като не са заприходявани и в склада на ответника. При това, вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза установява разминаване в остойностяването на доставката между счетоводните документи на ищеца и стоковата разписка, останало без коментар. Съдът не е съобразил възраженията на ответника: 1/ за комплицираните отношения между представляващия ищцовото дружество П. Галенков и едноличния собственик на капитала и представляващ ответното дружество – Р. Я., бивши съпрузи ; 2/ че след изключването на Р. Я., като съдружник в ищцовото дружество, са останали неуредени отношения по подлежащи на възстановяване допълнителни парични вноски, направени от същата към дружеството / предмет и на предявеното в евентуалност възражение за прихващане /; 3/ че предвид съдържанието на стоковата разписка, доставката от 26.03.2021г. е във връзка с уреждане на други правоотношения между страните; 4/ че в продължителен период от време дружествата са ползвали една и съща складова база и при липсата на транспортни документи, за възложен от ищеца специализиран превоз на „доставените„ материали, то за преминаването им с транслативен за собствеността ефект у ответното дружество, предвид характеристиката им на родово определени вещи, е било необходимо доказателство за отделянето им от рода, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Последното, според касатора, обуславя и произнасяне в противоречие с материалния закон. Изводът на въззивния съд, че стоковата разписка от 26.03.2021г. е достатъчно доказателство за възникнало между страните възмездно правоотношение, при това конкретно – по договор за покупко - продажба, при така наведените възражения и установени факти, касаторът намира за напълно немотивиран. Въззивният съд не се е произнесъл и по всички въззивни доводи за неправилност на първоинстанционния акт, в нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК. Неправилно, по оспорването от ответника на добавката в стоковата разписка - „цените са без ДДС„ – съдът е приел, че доказателствена тежест по това оспорване следва да се разпредели по чл. 193, ал. 3 ГПК, вместо да я разпредели за „опровергаване съдържанието на частен документ„. Навежда и касационни доводи за неправилност на извода за недоказано активно вземане на ответника, по въведеното от него възражение за прихващане. Счита, че в разрив със събраните доказателства – протоколи от ОС на „Галенков„ ООД от 01.06.2019г. и 27.09.2019г. и заключенията на счетоводната експертиза, за осчетоводени вноски и възстановени суми по сметки 117 и 107, съдът е приел, че няма доказано заплатени от съдружника Р. Я. допълнителни парични вноски към „Галенков„ ООД, подлежащи на възстановяване.

Ответната страна – „ГАЛЕНКОВ“ООД – депозира становище, с което оспорва касационната жалба и поддържа като правилно въззивното решение. Оспорва касационния довод за несъобразени от въззивния съд доказателства, релевантни за изхода на правния спор, както и за непроизнасяне по всички защитни доводи на ответника. Не оспорва, че спорната „стокова разписка„ е частен свидетелстващ документ, с формална доказателствена сила – досежно авторството му, както и че ищецът се ползва от удостоверения в същата факт на предаването, респ. получаването от ответника на стоки, описани по вид, количество и цена в документа. Подкрепя, като правилен, извода на съда, че неосчетоводяването на издадената от ищеца фактура в счетоводството на ответника, е ирелевантно за спора обстоятелство.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 893/20.03.2025г. по въпросите: 1/ Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, в който има добавен текст след подписите на страните ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решения по гр.д.№ 864/2012 г. и гр.д. № 4880/2014 г. на ІV г.о. на ВКС и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, възраженията и доводите на страните, в това число и да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възраженията по иска, посочени във въззивната жалба ? – допълнителният селективен критерий отново е обоснован по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 217/09.01.2014г. по т.д. № 971/2012г. на ІІ т.о., решение № 113/18.05.2016г. по гр.д. № 5961/2015г. на ІІІ г.о., решение № 143 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2693/2014г. на ІІ т.о. и решение № 93 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 3457/2018 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 50/21.07.2017 г. по гр.д. № 4880/2014 г. на ІV г.о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

С исковата молба „ГАЛЕНКОВ“ ООД твърди, че по сключен на 26.03.2021г. с ответника и настоящ касатор неформален договор за търговска продажба, е осъществил на същата дата доставка на следните материали: гранит, стъпала по спецификация, термолющен гранит, профил на фриз, травертин, травертин плочи и турски варовик. Общата стойност на доставката възлиза на 68 650 лева без ДДС, а с ДДС - на 82 380 лева. Представя стокова разписка от 26.03.2021г., подписана от управителите на двете дружества. Твърди, че съгласно предварителна уговорка на страните, плащането следвало да се извърши след издадена от ищеца проформа фактура, каквато е съставена на 29.04.2022г. и се твърди изпратена по електронна поща на ответника. Представена е и фактура – оригинал от 01.12.2022г.. Претендира се цената на доставени на договорно основание материали, ведно с начислен ДДС върху данъчната основа, кореспондираща по размер с посочената обща цена в стоковата разписка, в която фигурира, под текста на същата и подписите на страните, добавка – „цените са без ДДС„. Ищецът не е оспорвал, че представляващият дружеството П. Галенков е изписал добавката, при това в отсъствие на подписалия за ответното дружество управител, макар в присъствието на негов служител / о.з. от 26.05.2023г. – изявления на адв. Ч. и на П. Г. /.

С отговорите на исковата и на допълнителната искова молба „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, с едноличен собственик и представляващ Р. Я., е оспорило иска. Оспорва да е извършвана доставка на стоки, на основание покупко – продажба, с предмет съгласно представената стокова разписка. Позовава се на факта, че страните по спора, както и дружеството „Галенков Стоун“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е П. Галенков, представляващ ищеца, в продължителен период от време са ползвали обща складова база и са търгували с еднородни стоки. Твърди, че издадената стокова разписка е вторичен документ, урежда вътрешни отношения между страните по ползването на тази база и удостоверява постъпването на стоките в държане на ответното дружество, но не и придобиването им в собственост, позовавайки се на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и липсата на превозни документи, за осъществен от ищеца превоз на „доставените„ материали от другаде. Противопоставя факта, че липсва издадена от ответника складова разписка и съответно заприходяване в склада на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД. Представената фактура от 01.12.2022 г. е частен документ, неподписан от ответника, поради което не е доказателство за сключена покупко-продажба, не е осчетоводена от ответника. Позовава се на влошени отношения между управителите на двете дружества – П. Г. и Р. Я., бивши съпрузи. В евентуалност, при приемане за основателен предявения иск, ответникът противопоставя възражение за прихващане с активно вземане на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД от ищеца, в размер от 190 923,80 лева – подлежаща на възстановяване от „Галенков„ООД на Р. Я. сума, с произход направени от нея, в качеството на бивш съдружник в „Галенков „ ООД допълнителни парични вноски, частично възстановени, което вземане Р. Я. е цедирала на „Гранитзон„ ЕООД. По възражението си за прихващане ответникът се позовава на протокол от ОС на „Галенков„ ООД от 01.06.2019г. и споразумение за прихващане от 05.06.2019г..

Ищецът е оспорил възражението за прихащане.

Приети са две заключения на съдебно-икономическа експертиза, която установява, че издадената от ищеца оригинална фактура от 01.12.2022г., на основание стоковата разписка от 26.03.2021г., е осчетоводена от него, декларирана в дневника за продажби на „Галенков„ ООД и отразена в справка – декларация към НАП за данъчен период – м. декември 2022г.. Фактурата не е осчетоводена при ответника. Установява също, че материалите – предмет на стоковата разписка – са изписани счетоводно от склада на „Галенков“ ООД на 01.12.2022 г. – на датата на издаване на оригиналната фактура. Установено е стойностно разминаване между счетоводните данни за доставката при ищеца и посочената цена в стоковата разписка. Няма счетоводно заприходяване на стоките в склада на „Гранитзон„ ООД. Вещото лице не е могло да установи размера на направени от съдружниците П. Г. и Р. Я. допълнителни парични вноски в „Галенков„ ООД, съответно какъв размер от същите е възстановен и остава дължим към всеки от двамата, тъй като по сметки 117 / Допълнителни резерви / и 107 / разчети със собственика / са отразявани вноски, съответно възстановяване на вноски, но липсват първични счетоводни документи за основанието им и от кого са внесени , няма водена аналитична отчетност, не са представени протоколи от ОС на „Галенков„ ООД за всички вноски, съгласно чл. 137, ал. 1 т. 9 ТЗ / представени са само 5, за допълнителни парични вноски в размер от 103 125,48 лева, при това внесени единствено от П. Г. /.При разпит в открито съдебно заседание от 26.05.2023г., вещото лице е потвърдило, че не може да даде категоричен отговор дали отчетените по сметка 117 / Допълнителни резерви / обороти и салдо от 216 947,71 лева са реализирани единствено от направени от съдружниците допълнителни парични вноски и съответно частично тяхно възстановяване.

Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, до размера от 68 650 лева - общата цена на стоките, посочена в стоковата разписка , но не като договорена с вкл. ДДС / игнорира добавката / . Съдът е приел за безспорно, че стоковата разписка е подписана от законните представители и на двете дружества. Поради липса на доказателства, че същата е подписана за уреждане на други правоотношения между страните, вкл. на физическите лица – техни управители, като бивши съдружници в общото им дружество – „ГАЛЕНКОВ“ ООД, съдът е приел, че стоковата разписка съдържа всички съществени условия на договор за продажба - страни, описание на стоките, цена, като отделно доказва и получаването на стоките. За недоказано е счетено възражението за прихващане. Частичното уважаване на иска е предвид отказа на съда ответникът да бъде осъден и за размера на дължим върху цената по договора ДДС, съгласно дописаното в стоковата разписка.

Въззивният съд, сезиран по жалби на двете страни, е отменил решението в отхвърлителната му част. За безспорно е приел, че между страните са налице трайни търговски отношения, датиращи от 30.06.2017 г., по повод на които са издавани множество фактури от „Галенков„ ООД, в качеството на продавач/доставчик на материали и услуги и „Гранитзон“ ЕООД, в качеството на купувач/получател. Приел е, че няма данни правоотношенията между дружествата да са уреждани въз основа на формални договори за продажба или доставка, в които да са уговорени начините за предаване и приемане на стоките/услугите, за тяхното документиране и разплащане. Съдът е приел, че се касае за неформална търговска продажба на стоки и с оглед обичайната практика на дружествата / доколкото няма данни за действителна друга /, подписаната без забележки стокова разписка от 26.03.2021г. от представляващия ответното дружество е достатъчна да обоснове извод за предаването им, на основание покупко–продажба и за възникнало насрещно задължение на ответника за плащане на цената. Съдът е счел, че не е необходимо допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на материалите от ищеца, като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката. Посочено е, че стоковата разписка е частен свидетелстващ документ с формална доказателствена сила по отношение на авторството му – установява, че изявлението изхожда от подписалите го лица и не може да се оспорва като верен или неверен. Извън оспорване на авторството, истинността на такъв документ може да се оспорва поради материална подправка, каквото оспорване от ответника въззивния съд е приел да е заявено в случая досежно дописаното. При оспорване истинността на частен свидетелстващ документ, доказателствената тежест е на оспорващия, в случай че документът носи подписа му – чл. 193, ал. 3, пр. първо ГПК. Разсъжденията относно характера на документа са изложени в мотивиране за дължим и ДДС върху данъчната основа - цена по стоковата разписка , доколкото ответникът е твърдял еднолично дописване на израза „цените са без ДДС„ от П. Г.. В този смисъл е оспорвано материализирането му в документа с изявление и на двете страни. Въззивният съд е счел, че е без значение кой фактически е дописал израза, а следва да се докаже, че документът е „преправен“ в преждепосочения смисъл: че спорният текст „е нанесен в противоречие с постигната между страните уговорка за цената„ . Въпреки така възприет предмет на оспорването, изрично е отречено приложението на чл. 154 ГПК. Въззивният съд е приел, че ответникът не е оборил истинността на подписаната от него стоковата разписка, досежно оспорената добавка. Насетне е изложил аргументи за дължимост на ДДС, при доказано осъществена доставка на стоките, като е счел за ирелеватно обстоятелството, че фактурата по ЗДДС е издадена след установените в закона срокове, доколкото нито издаването, нито осчетоводяването на документа рефлектират върху наличието на доставка. Ирелевантно е счел и обстоятелството за неосчетоводяване на фактурата от ответника, доколкото е въпрос на нередовно водено счетоводство. Не е коментирал факта на значително по-късно отписване от склада на ищеца, на „доставените„ със стоковата разписка стоки. Отхвърлил е възражението за прихващане с аргумент, че допълнителни парични вноски от съдружниците в дружество с ограничена отговорност се извършват само след решение на ОС, като липсата на протоколи за решения на ОС на „ГАЛЕНКОВ“ООД с такъв предмет води до недоказаност на твърдението за изискуемо и ликвидно активно вземане на съдружника Р. Я. към „Галенков “ ООД и оттук – с оглед договора за цесия – на изискуемо вземане на ответника към ищеца.

По първия правен въпрос :

В решенията, обосновали допускане на касационното обжалване – по гр.д.№ 4880/2014 г.на ІV г.о. и гр.д.№ 864/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, както и в известни на състава и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на касационна инстанция, вкл. цитираните и в тях други решения / гр.д.№ 1184/2024г. , гр.д.№ 1743/2021г., гр.д.№ 1347/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 4426/2014 г. ,гр.д.№ 7364/2013 г. , гр.д.№ 1766/2022 г. на ІІІ г.о. на ВКС / безпротиворечиво се приема, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила – удостоверяват, че изявленията в тях изхождат от лицата, посочени като техен автор. Свидетелстващите документи разполагат и с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, в отличие от диспозитивните документи, но с обвързваща такава се ползват само официалните свидетелстващи документи. Производството по чл. 193 ГПК цели да обори обвързващата доказателствена сила на документа. Оспорване истинността на частните свидетелстващи документи означава да се оспори автентичността или верността им, но точно защото нямат обвързваща материална доказателствена сила, при оспорване на верността им / с твърдение, че фактите, за които свидетелстват, не са се случили в обективната действителност / не се открива производство по чл. 193 ГПК, респ. не се разпределя доказателствената тежест, съобразно ал. 3 на разпоредбата. Съответните факти подлежат на доказване по общия ред, в зависимост от твърденията на всяка от спорещите страни. Удостоверените и оспорени, за съответстващи на обективната действителност факти, подлежат на установяване с всички доказателствени средства. В отличие от свидетелстващите, диспозитивните документи не разполагат с материална доказателствена сила. Оспорването им, извън автентичността им, предполага опровергаване на съдържанието им – на изявената воля, като недействителна или некореспондираща на действителната.

В част от решенията се провежда разграничението между авторство на подписа и авторство на изявлението. Като изключение от правилото, че оспорване материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ не предполага откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, се разглежда хипотезата в която, без да се оспорва автентичността на подписите, се твърди, че в документа е внесено съдържание, което не кореспондира с изявлението на автора му / дописване, подправяне, вкл. изготвен изцяло документ върху подписан празен лист и пр. /. Това правило е аналогично приложимо и при частните диспозитивни документи. Както при частните свидетелстващи, така и при частните диспозитивни документи, успешното оспорване в такава хипотеза има за последица оборена формална доказателствена сила на документа: установява се, че съдържанието му / изцяло или в определена част / не изхожда от лицето, което се сочи и действително го е подписало, като автор. Когато, обаче, се твърди порок на волята на някоя от страните, материализирана в частен диспозитивен документ, се касае за опровергаване съдържанието на документа, в който случай намират приложение общите правила на чл. 153, 154 и 155 ГПК.

В обобщение, видно от цитираната и коментирана по-горе практика, при оспорване авторство на изявление в частен свидетелстващ документ , предвид добавка към текста му, оспорена от една от подписалите го страни, че изявление със съдържанието на добавката е изхождало и от нея, не би могло правни последици от откритото и проведено производство по чл. 193 ГПК да се коментират в относимост към съдържанието на формирана воля на страните, присъща на частните диспозитивни документи.

По втория правен въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 235 ГПК и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните.

По съществото на касационната жалба:

Правният резултат във въззивна инстанция е предпоставен от преценката на съда за доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, съдържащ добавка, оспорена в производството да е материализирана в текста на стоковата разписка въз основа изявление на представляващия ответника с това съдържание. Въззивният съд правилно е възприел добавката, като част от съдържанието на двустранно подписан частен свидетелстващ документ - „стокова разписка„, открил е производство по оспорването й по чл. 193 ГПК и възложил доказателствената тежест на ответника, на основание ал. 3, пр. първо от същата разпоредба. Поради неуспешно проведено оспорване от ответника е приел за изходящ и от него, т.е. добавен с негово съгласие, израза „цените са без ДДС„. Оттук съдът е обвързал с така добавения израз правни последици, кореспондиращи на диспозитивен по характер, а не частен свидетелстващ документ: като материализиращ съгласие на всяка от страните за уговорена по договор за покупко–продажба „цена без ДДС„, в качеството на съществен елемент на консенсуален договор . Неуспешното оспорване, с оглед отговора на първия правен въпрос, би могло единствено да потвърди формалната доказателствена сила на стоковата разписка – като изходяща във всички нейни части от всяка от подписалите я страни, но не и да конвертира частния свидетелстващ документ в диспозитивен, каквито правни последици неправилно е приложил въззивният съд.

Доколкото предаването на стоките, като удостоверен със стоковата разписка факт, не е оспорено от ответника, а се оспорва единствено основанието на това предаване, стоковата разписка се ползва и с материална доказателствена сила за този факт . Относно факта, че предадените, респ. получени стоки са с посочените цени, като такива без ДДС, съгласно добавката, стоковата разписка по начало не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но и този факт, с оглед цялостното съдържание на документа и всички останали доказателства по делото, се явява без каквото и да било правно значение. Дали се касае за поставена със или без знанието на ответника добавка относно цената на предадените от ищеца, съответно получени от ответника стоки, е без значение, тъй като сам по себе си документът „стокова разписка„ не е диспозитивен – не сочи основанието на сключена между страните сделка, спрямо която да би било от значение установяване на постигнато между страните съгласие относно формирането на цената. Няма и друго - извън стоковата разписка - доказателство, във връзка с което да би била оценима добавката относно цените, дори да би се приела, че сама по себе си материализира договаряне на съществен елемент от договор за покупко-продажба. Впрочем, видно от обясненията на представляващия ищеца / в о.з. от 26.05.2023 г. / П. Г., цените в стоковата разписка са „ единични цени, преписани на база счетоводни документи от извадка от счетоводството, от служител на ответника – И. М.„, нанесени от същата. Лицето не коментира договаряне на доставни цени на предадените със стоковата разписка стоки. Издадената от ищеца фактура не е осчетоводена от ответното дружество. Въззивният съд се е позовал на безспорни „трайни търговски отношения“ между страните, като потвърдени и от заключението на СИЕ. Изрично определение за безспорност на този факт няма, нито са налице доказателства от които да се приеме, че тези отношения са били ограничени само и единствено до покупко-продажба на стоки, документирана по идентичен с твърдяния в производството начин, в смисъл на обичайно документиране въз основа на стокови разписки. Такава констатация не се съдържа и в заключението на СИЕ. Необоснован е извода на съда, че при „липса на данни“ правоотношенията да са уреждани с писмени договори, следва се приеме обичайното сключване на неформални такива. Документирането в счетоводството на страните, вкл. редовността му, не са нарочно изследвани, за да се обоснове извод за липса на данни, съответно – за нередовност. Преди всичко, обаче, няма законова норма, която да презумира основанието на правоотношения между търговци, само въз основа на факта на „трайни търговски отношения“ помежду им. Законодателят е въвел значимост на същите в аспект на специфика в доказване договарянето между търговци / чл. 292, ал. 1 ТЗ /, но в съответствие с предмета и основанието на отправената оферта.

Неправилно, като последица от неправилното ценене на доказателствената стойност на „стоковата разписка„ съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че посочената от ищеца фактура за твърдяната покупко - продажба, при това издадена значително по-късно спрямо периода на твърдяното данъчно събитие, определим от стоковата разписка / с дата 26.03.2021 г./, не е осчетоводена от ответника / отговор на втора задача по заключението на СИЕ /. В противоречие със задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, съобразно отговора на втория правен въпрос, въззивният съд не е обсъдил и други доказателства по делото в аспектите, противопоставени от ответника. Мотивирайки се с ирелевантност на неизвършено от ответника осчетоводяване на фактурата, поради нередовност на воденото от него счетоводство, доказателства за каквато нередовност - като перманентна характеристика на счетоводството на ответника - не са събрани, необосновано въззивният съд е подминал факта на съществено разминаващи се дати на сключване на неформалната сделка по покупко-продажба – с оспорената „стокова разписка“, и датата на счетоводно отписване на продадените стоки в собственото му счетоводство – близо 1 година и 9 месеца по-късно, когато е издадена и оригиналната данъчна фактура, както и факта на разминаващи се стойности на „доставената„ и „фактурираната„ стока. Доколкото се касае за твърдяно разпореждане с родово определени вещи и липса на манифестирано изрично съгласие на страните, то ищецът по същество противопоставя два различни, относими към вещно-транслативното действие на сделката, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, момента: този по стоковата разписка и този по счетоводно отписване на вещите от склада му. Отделно в издадената проформа – фактура е вписана трета дата на данъчно събитие – 29.04.2022 г.. Макар и неотносими пряко, тези факти косвено въвеждат основателно съмнение, че съставянето на фактурата и данъчното й отчитане през м. декември 2022г. – дори след образуването на делото - са съставени за нуждите на процеса, доколкото не е получено надеждно обяснение от ищеца, за причините на подобно разминаване. Тези обстоятелства, както и твърдението за влошени отношения между представляващите дружествата - бивши съпрузи, за което свидетелства и постановена срещу П. Г. присъда за нанесена на Р. Я. лека телесна повреда, а също и твърдението за подлежащи на уреждане помежду им отношения, във връзка с предходното им съдружие в „Галенков„ООД, оборват основателността на по начало неправилно приложената от първоинстанционния съд презумпция, че щом ответникът не представя доказателство за действителното правно основание за получаване на стоките, то то е покупко-продажба. Указание за прилагането на подобни последици, при препятстване на доказването от страна на ответника, съгласно чл. 161 ГПК, първоинстанционният съд не е дал.

С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ - отхвърлен като неоснователен, при което не подлежи на разглеждане заявеното в евентуалност от ответника възражение за прихващане.

С отмяната на въззивното решение следва да бъдат присъдени на ответника направените от същия разноски във всички инстанции, както следва : 8 888 лева – за първа, 8 743,40 лева за въззивна и 1 678 лева – за касационна инстанция.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 314/17.05.2024г. по в.т.д. № 62/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 112/10.08.2023 г. по т.д.№ 224/22г. на Окръжен съд – Благоевград, като краен резултат е уважен изцяло предявения от „ГАЛЕНКОВ“ ООД срещу „ГРАНИТЗОН“ ЕООД иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата от 82 380,86 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАЛЕНКОВ“ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „И. М. „ № 45 срещу „ГРАНИТЗОН“ ЕООД , ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2 иск, с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата от 82 380,86 лева - цената на твърдени за доставени от „Галенков„ ООД на „ГРАНИТЗОН„ ЕООД стоки, по стокова разписка от 26.03.2021г., въз основа която е издадена от „ГАЛЕНКОВ“ ООД данъчна фактура № 2092/01.12.2022г.

ОСЪЖДА „ГАЛЕНКОВ“ ООД да заплати на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК понесените от ответника разноски във всички инстанции, както следва: 8 888 лева – за първа, 8 743,40 лева за въззивна и 1 678 лева за касационна инстанция или общата сума от 19 309,40 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: