Определяне на реда за преизчисляване на неизмерена електроенергия

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 263

гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002104746 по описа за 2024 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. П. от село Й. Г., община С., действащ чрез адвокат Е. Т., против решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, потвърждаващо решение № 879/28.02.2024 г. по гр. д. № 8842/2023 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че И. Т. П. от с. Й. Г., ул. *** *** дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, сумата от 15 821 лв. /петнадесет хиляди осемстотин двадесет и един лева/, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. за обект с кл. № ***, за която сума е издадена фактура № 8289473324/25.01.2023 г., и сумата в размер на 486,82 лева /четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 07.02.2023 г. - 14.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3163/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 6849/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII - ти гр. състав.
В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел за преклудирани направените възражения относно липсата на качество на потребител на ответника, както и възражението, че съставеният констативен протокол не е подписан от жалбоподателя. На следващо място се твърди, че по делото не е доказано по категоричен начин как е изчислено количеството ел. енергия по ПИКЕЕ, както и дали процесният електромер е технически изправен. Касаторът излага съображения, че въззивният съд, без да се мотивира, единствено е посочил, че горните въпроси са решени компетентно и обосновано от приетата СТЕ по делото. Според касатора, след като вещото лице е посочило, че е налице промяна на схемата на свързване, то в случая е приложима разпоредбата на чл. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, регламентираща промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, при която преизчислението и корекцията на сметката се извършва по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а не приложената от ищцовото дружество разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. С оглед тези основни съображения касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание касационната жалба писмено се поддържа от процесуалния представител на касатора.
Ответната по жалбата страна оспорва същата. Счита, че по делото е установено, че ответникът се явява потребител на ел.енергия по смисъла на закона, както и че е налице извършено неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа с кабел съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение.
С определение № 507 от 05.02.2025 година по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка на решението за съответствието му с формираната съдебна практика, касаеща задълженията на въззивната инстанция да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.
С атакуваното в настоящото касационно производство въззивно решение съдът е приел, че видно от констативен протокол № 661122 от 20.12.2022 година, служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на свидетеля И. Т. П., са извършили техническа проверка в обект, находящ се в с. Й. Г., ул. № ***, обл. Пловдив. Проверяващите са установили директно прикачен кабел преди електромера, като е констатирано, че се измерва част от консумираната ел. енергия. Ищцовото дружество е осъществило корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период - 180 дни назад за периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г. Била издадена и фактура № 8289473324 от 25.01.2023г. на стойност 15 821 лева с вкл. ДДС. Според въззивния съд, от приетото заключение по изготвената СТЕ се установява, че в изготвения от служители на ЕР Юг ЕАД №661122/20.12.2022 г. е записано: Директно прикачен кабел към ЕР (електроразпределителната) мрежа; присъединеният и работещ кабел преди електромера на ответника е довел до пълно неизмерване на консумираната по кабела електрическа енергия. Според съда при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия в приложената справка за коригиране на сметка служителите на „ЕР Юг“ ЕАД правилно са приложили методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия така, както тя е заложена в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съдът е посочил, че през процесния период от 23.06.2022 г. до 20.12.2022 г. количеството следва да се раздели на 2 части: до 01.07.2021 г. и след тази дата, тъй като от 01.07.2021 г. с Решение № Ц19/ 01.07.2022 г. на КЕВР има промяна на цената на електрическата енергия и мрежови цени. При изготвянето на Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 22.12.2022 г., според решаващия съд, правилно е остойностяването на неотчетеното количество електрическа енергия в периода 23.06.2022 г. - 20.12.2022 г., като са приложени действащите в тези ценови периоди цени на електрическата енергия и мрежови услуги, утвърдени с решение на КЕВР. Статичните електромери, какъвто е електромер ***, работещ в ИТН ***, регистрират в паметта си всички случай на тяхното манипулиране. Съдът е отбелязал, че в случая електромерът не е бил манипулиран, а е извършено нерегламентирано присъединяване към е.р.м преди електромера като не може да се установи началният момент на неизмерване на електрическата енергия. Според съда, при тези установени факти, неоснователно е възражението на жалбоподателя И. П., че по делото не е доказано че той притежава качеството на потребител. Въззивният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя, че констативният протокол не е подписан от него, са преклудирани по правилото на чл.133 от ГПК. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя И. П., че не е доказано по категоричен начин как е изчислено количеството измерена ел. енергия по ПИКЕЕ, както и че не е доказано дали процесният електромер е технически изправен. Тези въпроси, според съда, са решени компетентно и обосновано от приетата СТЕ /л.42-л.44/ от делото на ПРС. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя И. П., че ищецът „Електроразпределение Юг“ ЕАД няма правомощия да продава ел. енергия и да претендира заплащането й, включително и при неизмерена такава от краен клиент. За правото на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да иска заплащане на неизмерени количества ел. енергия от краен клиент съдът се е позовал на трайната практика на ВКС като е посочил решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. №3817/2021 г. ВКС, IV г.о. В обобщение въззивният съд е приел, че обжалваното пред него решение е правилно и законосъобразно, поради което изцяло е потвърдил същото.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение №35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства). Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 от ГПК, като съобразява и законовите ограничения, чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила /чл. 12 от ГПК/. Що се отнася до задължението на въззивната инстанция служебно да назначи вещо лице, в практиката на ВКС се поддържа последователно тезата, че съгласно чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните критерии, въз основа на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението, посочени в чл. 201 от ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение), са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост. Въззивната инстанция като инстанция по същество може и без искане на страна по делото да назначи нова експертиза по даден въпрос, включен в предмета на доказване, като това действие е въпрос на нейна преценка дали такава експертиза е необходима за изясняване на факти по спора.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Настоящото производство е образувано по предявен от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД против И. Т. П. иск за сумата от 15 821 лева, представляваща, според твърденията, изложени в исковата молба, стойността на допълнително начислена електрическа енергия вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количество електроенергия за периода от 23.06.2022 година до 20.12.2022 година на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 94а от Закона за енергетиката и чл. 51 от ПИКЕЕ, ведно с иск за сумата от 486.82 лева, представляваща лихва за забавено плащане на основание чл. 86 ЗЗД. Искът е уважен изцяло като решението на първостепенния съд е потвърдено с обжалваното пред настоящата касационна инстанция въззивно решение по мотиви, изложени по-горе.
Както във въззивната жалба, така и в касационната жалба касаторът излага съображения, че в производството не е доказано, че същият е потребител на електрическа енергия в имота, в който е била извършена проверка на уредите за измерване на ползваната електрическа енергия. Настоящата касационна инстанция приема, че така въведените оплаквания са неоснователни. Въззивният съд правилно е отхвърлил това възражение на касатора-ответник, тъй като по делото са приложени писмени доказателства, че на негово име е разкрита партида в електроразпределителното дружество като на електромер № *** съответства клиентски № *** с титуляр – касаторът. Съгласно т. 4 от ДР на ПИКЕЕ „ползвател“ по смисъла на ПИКЕЕ е именно клиентът – лице, което е обозначено със съответен клиентски номер в базата данни на съответното дружество.
Що се отнася до направеното в касационната жалба оплакване, че констативен протокол № 661122 от 20.12.2022 година за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване не е подписан от касатора, настоящата касационна инстанция приема, че същото е неоснователно, тъй като въззивният съд правилно и съобразно правилата на ГПК е приел, че това възражение на касатора е преклудирано. Касаторът в качеството си на ответник в производството не е подал отговор на исковата молба. Разпоредбата на чл. 133 от ГПК въвежда строга преклузия по отношение на изрично упоменатите в тази разпоредба процесуални действия на ответника относно разширяване предмета на делото, относно отклонения във връзка със страните, както и относно несвоевременно въвеждане чрез възражение на релевантни за спора факти и събиране на доказателства за тях. Отделно от това следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства, че касаторът е присъствал на проверката, а в посочения по-горе констативен протокол подписът е положен от неговия внук, който също живее в имота, и който е посочен за представител на клиента.
Основателни са обаче наведените в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд, като съд по същество, не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства относно факти, имащи значение за крайния изход по спора. Въззивният съд изцяло се е доверил на приетото по делото заключение на вещото лице, че в случая за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
В тази връзка настоящата касационна инстанция приема следното:
Действащите ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г., изм. ДВ бр. 57/2021 г.), приети от КЕВР, регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване на случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ и в тази връзка - редът и начините за преизчисляване - чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ, както и правата и задълженията на страните - чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ.
В разпоредбите на раздел ІХ „Ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия“ на Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия КЕВР е направила разграничения относно срока на корекциите на консумираната, но неизмерена електрическа енергия в зависимост от това по каква причина е настъпила тази корекция (техническа неизправност на електромера, умишлена манипулация на СТИ, директно присъединяване към мрежата на дружеството и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
От мотивите на органа, приел съответните правила, които мотиви могат да бъдат изведени в публикуваната в сайта на КЕВР съгласувателна таблица на постъпилите предложения и възражения по проекта на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), с обосновка за неприетите предложения, приета от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол №67 от 24.04.2019 г., е видно, че изчислението по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ се прилага единствено в случаите, при които не е осъществена процедура по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, и е невъзможно точно да се определи момента на самоприсъединяването към съответната мрежа. Ето защо с т. 13 от ДР на ПИКЕЕ е посочено изрично, че "неправомерно присъединяване" е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ.
Системата на електроснабдяването се дели на две мрежи, като параграф 1, т. 20 и 22 от допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката (ЗЕ) дава тяхната дефиниция: Електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. По отношение на присъединяването към преносната или към разпределителните електрически мрежи подробна уредба се съдържа в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), действала към момента на проверката, а сега Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи – (ДВ, бр. 28 от 2 април 2024 г., в сила от 02.04.2024 г. изм. и доп. ДВ, бр. 84 от 2024 г., в сила от 04.10.2024 г.). Към електрическата мрежа може да се присъедини лице, което е собственик, ползвател или наемател на имот, или има разрешение за поставяне на преместваем обект, както и лице, което е възложител по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Услугата за електроснабдяване се предоставя от съответния мрежови оператор на електроразпределителната мрежа. Налице е процедура по присъединяване, отделните етапи на която са подробно разписани в посочената по-горе наредба. Електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение, когато са изпълнени изискванията за въвеждането им в експлоатация на присъединявания обект. Съгласно т. 3 от ДР на ПИКЕЕ "обект" е всяка отдЕ., по отношение на измерването на електрическа енергия, електрическа инсталация на производител или клиент.
В настоящия случай, в нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът не е извършил задълбочен анализ на приетото по делото заключение на вещото лице и на обясненията, които същото е дало при изслушването му, което е довело до необоснованост на въззивния акт. По делото е установено, че електромер № *** е бил монтиран на гетинаксов панел в сградата и контролните органи са установили наличие на кабел преди електромера, вследствие на което се измерва само част от консумираната ел. енергия. Проверката е установила, че чрез този кабел се осигурява захранване с електрическа енергия на допълнителна пристройка с летни стаи за живеене. В заключението си вещото лице е посочило, че е налице директно свързване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа посредством кабел, присъединен преди електромера. В същото време, при изслушването му пред съда, вещото лице е посочило, че в настоящия случай електромерът не е манипулиран, но е налице промяна в схемата на захранване. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди обясненията на вещото лице, съотнесени към неговото писмено заключение, тъй като в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ въпросът за промяна в схемата на свързване изобщо не е относим – тази хипотеза се отнася единствено до случаите, в които е налице незаконно присъединяване, но не изобщо такова, а при което се изисква, но спрямо него не е осъществена процедура по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Преизчислението по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено в по-нисък размер с оглед крайната стойност, която се начислява за неотчетената електроенергия, поради обстоятелството, че обекти, които са присъединени към електроразпределителната мрежа по съответния ред, респ. в същите са налице средства за отчитане на електроенергията, регулярно се посещават от служители на съответното дружество и спрямо тях могат да бъдат извършвани проверки, респ. – да бъде установявано незаконно манипулиране от страна на клиента, чрез различни начини и средства, на отчитането на потребената електрическа енергия от клиента. В тази връзка следва да се обърне внимание, че самите ПИКЕЕ дават дефиниция на това какво следва да се разбира под обект и преценката коя хипотеза е приложима за извършване на преизчисление по реда на глава IX от ПИКЕЕ обхваща установяването и на допълнителни факти в хипотеза като настоящата, а именно: дали процесната пристройка с летни стаи за живеене е била захранена с електрическа енергия преди извършената на 20.12.2022 година проверка и дали захранването й е част от цялостната електроинсталация на имота, ползван от ответника-клиент, респ. – дали процесният електромер № *** е отчитал количеството потребена от клиента електроенергия, потребена за ползване на въпросната допълнителна пристройка с летни стаи за живеене преди проверката; следва ли задължително за въпросната допълнителната пристройка с оглед техническите й характеристики да бъде проведена отделна процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съответно действащата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи; респ. – следва ли да бъде монтирано отделно СТИ за въпросната пристройка; както и каква би била стойността на калкулираната електроенергия в случай на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Едва след получаване на отговор по тези въпроси въззивният съд би бил във възможност да извърши комплексна преценка на всички факти по спора и да прецени дали спрямо ответника е приложим реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ или по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Настоящата касационна инстанция приема, че в нарушение на съдопроизводствените правила и служебното начало в процеса, не е назначена и изслушана допълнително съдебнотехническа експертиза за установяване на посочените по-горе факти, преценката на които е от значение за крайния изход по спора, което е довело и до необоснованост на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция приема, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. С оглед необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия чрез назначаване на допълнителна техническа експертиза за изясняване на относими факти по спора, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив, който да се съобрази с дадените по-горе указания.
Разноските в производството, включително за настоящата касационна инстанция, следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 917/04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1429/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане при изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________