Обезщетение за неимуществени вреди за сестра при смърт на брат в катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

гр. София, 22.12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 763 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Д. против решение № 349/23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 367/2022 г. от ІІІ-ти състав на АС-Варна.

Ответникът по касационната жалба я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато по правен въпрос, следва ли да се изследва житейската връзка и степента на емоционална близост между ищеца и неговия починал родственик и да се обсъдят подробно събраните в тази насока доказателства, за да се направи извод относно това, налице ли са предпоставките за да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Безспорно е, че в задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието че: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. При всички случаи, в които се приема наличието на особено близка връзка с починалия, следва да се посочат конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема наличието й, както и обстоятелствата и фактите, които обосноват извода за наличието на втората предпоставка- действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

Съдът е приел при установената фактическа обстановка,че не може да се достигне до извод, че връзката между ищцата и починалия й брат е била особено, извънредно, нетипично силна духовна и емоционална връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, които са по-интензивни и продължителни от нормалните за тази връзка. Описаните от свидетелите отношения не могат да бъдат преценени като изключителни и нетипични за българския бит.

Претендира се от трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, [населено място], обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, починал вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2019г. на път I-2, В. - Д., на кръстовището с [улица]за [населено място], по вина на водача на л.а. „ Фолксваген Т.”, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно горните факти не се спори по делото.

Съдът правилно е приел от фактическа страна, че ищцата и нейният починал брат са били в много близки и топли отношения. От малки били неразделни, като по-голям брат й е помагал, съдействал, закрилял, защитавал своята сестра. Ищцата пази с признателност история от детството си как благодарение на брат й е установено, че има вирусен менингит, като благодарение на неговата навременна помощ и обаждане на Бърза помощ тя е била спасена. Както в детството си, така и в зряла възраст двамата са поддържали близки контакти. Разпитаните по делото свидетели сочат, че ищцата разчитала много на своя брат - както за финансова помощ, така и за морална подкрепа. Ищцата била разведена от 20 години като през това време нейният брат й помагал с отглеждането на дъщеря й и по всеки повод. Събирали се често, като ищцата работила известно време в магазина на брат си в [населено място], помагала на семейството в отглеждането на двете им деца. Тя разчитала много на подкрепата на брат си, защото дори мъжът, с който живее, често се налагало да отсъства, пътувал в чужбина, през което време се обръщала за помощ или към брат си. Безспорно са събрани доказателства, че ищцата приела изключително болезнено смъртта на брат си, чудела се как да съобщи на родителите им. Към днешна дата тя не е преодоляла загубата на брат си като при всяко негово споменаване започвала да плаче. След внезапната и неочаквана смърт на брат си, ищцата се променила - не била така жизнена, така контактна, станала по-скоро асоциална, не контактувала със странични хора, само с близките си от най-тесния семеен кръг.

По делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от което следва извод, че внезапната и преждевременна смърт на брат й при процесното е причинила на ищцата значима психотравма и ответна Реакция на скръб, вид психично разстройство от реактивен тип през периода на Разстройство в адаптацията. Симптомите са изразена дистимия (понижено настроение), усещане за несправяне, тревожност за бъдещето, нарушен сън, липса на удоволствени изживявания (анхедония), изолация от външния свят. Част от симптомите са остатъчни и до момента, като храктеризират едно хронифицирало, трайно нарушение в емоционалната сфера като депресивен епизод. Значимостта на психотравмата е свързана със родствената близост и привързаност, която е съществувала между тях, като брат и сестра. Според вещото лице, до голяма степен настоящите преживявания на ищцата са свързани с усещането за безпомощност, поради липсата на морална и мъжка подкрепа, която е получавала от брат си.

Всички тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност водят настоящия състав до извод, че е установена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и ищцата, негова сестра, търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Налице са предпоставките за това - доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което се уважи предявения иск. Съобразявайки описаните по-горе обстоятелства относно претърпените вреди от ищцата, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС счита, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 50 000 лева.

В полза на ищцата по делото следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски. За процесуалното представителство, осъществено при условията на чл.38 ЗА, в полза на АД „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 9 522 лева, определено съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, а в полза на ВКС следва да се присъди държавна такса в размер на 5 000 лева за трите инстанции, както и по сметка на Окръжен съд – Варна сумата 300 лева, изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 349/23.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 367/2022 г. от ІІІ-ти състав на АС-Варна, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, София да заплати на П. Г. Д. ЕГН [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, дължимо поради понесените от ищцата мъка и страдание от смъртта на Д. Г. Д., настъпила при ПТП на 21.09.2019г. на път I-2, В. – Д., на кръстовището с ул.Ат.Липов за [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.20г. до окончателното изпълнение на задължението, на основание чл.432 КЗ.

ОСЪЖДА ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК 121718407, София да заплати на АД „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З. на основание чл.38 ЗА сумата 9 522 /девет хиляди петстотин двадесет и два / лева, а по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, както и по сметката на Окръжен съд – Варна сумата от 300 /триста/лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.