Намаляване на наказанията за убийство и съучастие при смекчаващи обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * намаляване на наказание * изменено решение по наказанието * доказателствен анализ * достоверност на свидетелски показания * съдебно-медицинска експертиза * съдебно-психиатрична експертиза * съдебно-психологична експертиза * предели на касационната проверка * предмет на касационно обжалване * правомощия на касационната инстанция * правилно приложение на материалния закон * съучастие * субективна страна на деяние * неизбежна отбрана * мнима неизбежна отбрана * степен на обществена опасност * липса на афект * прескачащо обжалване * условно осъждане * условия за условно осъждане * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК * цели на наказанието * явна несправедливост на наказанието * справедливост на наказание * механизъм на причиняване на телесна повреда или смърт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 271

гр.София , 07 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Сийка Милева

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1012/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от: подсъдимия Н. В. К., чрез защитника му адв.Д. М., подсъдимия И. В. К., чрез защитника му адв.Т. Р., подсъдимия В. Н. К., чрез защитника му адв.Е. Б., частния обвинител и граждански ищец М. П. С.- Р., чрез повереника й адв.К. Г. и от адв.Р. А., процесуален представител на частните обвинители и граждански ищци Г. И. Р. и Ю. И. Р., срещу решение №262 от 05.07.2023 г., постановено по внохд №66/2023 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В касационните жалби на тримата подсъдими Н., И. и В. К., подадени чрез защитниците им, са релевирани и трите касационни по чл.348 ал.1 от НПК, като са въведени идентични съображения. Възразява се срещу аналитичната дейност на апелативния съд, като се твърди, че същата се отклонява от заложените в НПК процесуални стандарти, което е довело до установяване на фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина и събрания доказателствен материал; оспорват се някои от фактическите изводи, залегнали във въззивното решение- че всеки един от подсъдимите при създалата се ситуация е могъл да си тръгне, без да се държи сметка за дългогодишния тормоз и унижение, на които е било подложено семейство К.; че подсъдимият В. К. е държал в ръцете си метален предмет- гаечен ключ и с него е посегнал към пострадалия Р., доколкото следи по главата му от такъв предмет не са установени; че В. К. предварително се е снабдил с посочения предмет и го е държал в джоба си, отивайки към заведението; че с влизането си в заведението подсъдимият В. К. е нанесъл удари по пострадалия, доколкото се установява, че той само е замахнал, но не е успял да го удари; че след излизането им от заведението свидетелите К. и К. са имали видимост към вътрешността на същото. Твърди се, че са били подценени някои обстоятелства: че при пристигането на В. К. пострадалият е тръгнал рязко към входа, правейки жестове с ръка, в която съгласно обясненията на подсъдимите е държал предмет /в последствие установен като шило/ и е отправил цинични думи и изрази; че подсъдимият И. К. е получил прободно нараняване в областта на крака, осъществено чрез държаното от пострадалия шило. На следващо място се посочва, че неправилно е прието, че св. Е. К. няма връзка с пострадалия, поради което се явява незаинтересовано от изхода на делото лице; че показанията на св.К. са неправилно оценени; че показанията на свидетелите К. и К. са вътрешно противоречиви, обогатяват се с всеки последващ разпит и противоречат на данните, съдържащи се в изследваните по делото видеозаписи от камери на заведението. Оспорва се изготвената по делото СМЕ, поради това, че не е изчерпателна и не е дала категоричен отговор на поставените й въпроси. В заключение се твърди, че решението на САС страда от съществени пороци, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК за разкриване на обективната истина, освен това не е отговорил „задълбочено“ на възраженията и доводите на защитата, както и че бланкетно е анализирал продължителното малтретиране и жесток, безнаказан тормоз, който пострадалият е осъществявал спрямо семейство К.. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, в жалбите се отправя укор към въззивната инстанция за това, че не е изтълкувала правилно заетата от пострадалия „нападателна и предизвикателна поза“ с вдигнати ръце и отправените жестове, като обстоятелството, че Н. К. е бил съвместно с брат си и баща си, не е достатъчно да преодолее наличието на опасност от противоправно нападение, което вече е било започнало спрямо св.В. К.. По тази причина, в жалбите се твърди, че са налице всички фактически и правни основания за прилагане института на неизбежната отбрана, респективно за превишаване на нейните предели, а като алтернатива на тази теза- се прави искане за обсъждане приложението на института на мнимата неизбежна отбрана. Извън посочените в трите касационни жалби общи аргументи, като допълнение в жалбата на подсъдимия Н. К. /по отношение субективната страна на престъплението/, се сочи „недостатъчна обоснованост“ на заключението на апелативния съд, че поради професията си този подсъдим отлично е съзнавал, че нанасяйки удар с нож /макар такъв да не е установен по делото/ на конкретното място в тялото на пострадалия, смъртта на последния неминуемо е щяла да настъпи, като в тази насока е подценена динамичността на ситуацията и обстоятелството, че пострадалият непрекъснато се е движел. Все във връзка със субективната съставомерност на престъплението се твърди, че решаващият съд не е оценил правилно поведението на Н. К. по подпомагане на пострадалия Р. да се изправи след приключване на схватката, както и че като лекар той е направил всичко, съобразно професионалните си умения да му помогне и спаси. По отношение на този подсъдим са изложени доводи и за приложение разпоредбата на чл.118 от НК. Като допълнение в жалбата на И. К. се развиват аргументи и за това, че той не е съзнавал, че със своето поведение улеснява настъпването на смъртта на Н. Р., поради което се претендира приложение на чл.118 от НК. В жалбата на подсъдимия В. К. също се оспорва субективната страна на деянието, като се предлага да бъдат приложени разпоредбите на чл.118 от НК или чл.124 от НК. И в трите жалби са изложени конкретни съображения относно явната несправедливост на наложените на подсъдимите К. наказания. Направени са следните искания в условията на алтернативност: подсъдимите да бъдат оправдани, или по отношение на подсъдимите Н. К. и И. К. деянието да бъде преквалифицирано по чл.118, чл.119 или 124 от НК, а за подсъдимия В. К. и по чл.130 от НК, или на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде намален размера на наложеното наказание с приложение разпоредбата на чл.66 от НК- за подсъдимия Н. К., да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия И. К. наказание, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, а за подсъдимия В. К.- също да се намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода със запазване приложението на условното осъждане. И в трите касационни жалби се прави искане и за намаляване размера на присъдените обезщетения по гражданските искове.

В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец М. П. С.- Р., подадена чрез адв.К. Г., се прави оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и неправилно приложение на материалния закон досежно приложението на чл.66 от НК спрямо В. К.. Все във връзка с оспорване справедливостта на наказанието, се претендира нарушение и на процесуалните правила при съдебното обсъждане на СППЕ, касателно подсъдимия В. К.. По отношение реализацията на наказателната отговорност на Н. К., в жалбата се посочва, че е останала недооценена неговата особена активност и упоритост в организиране на нападението и реализиране на конфликтната ситуация, както и че е надценено обстоятелството по поставяне на абокат от този подсъдим на пострадалия Р.. Що се отнася до наложеното на подсъдимия И. К. наказание, повереникът развива съображения, че предходното му наказване по реда на чл.78а от НК, макар и да не може да се третира като осъждане, следва да се прецени с оглед характеристичните данни за личността му. Досежно наказанието, което е било наложено на подсъдимия В. К. се излагат доводи, че съдът не е дооценил иницииращото конфликта поведение на този подсъдим, който е пристигнал в заведението предварително снабден с гаечен ключ, увличайки с агресията си и другите подсъдими в общата им престъпна дейност. Счита, че СППЕ в частта, в която се прави оценка на емоционалното състояние на В. К. към момента на деянието не следва да бъде считана за значима. В заключение се моли да бъде увеличен размера на наложените и на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода, а по отношение на В. К. да бъде отменено приложението на чл.66 от НК.

В касационната жалба, подадена от адв.А. в качеството й на повереник на частните обвинители и граждански ищци Г. Р. и Ю. Р., се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното на тримата подсъдими наказание / изрично посочено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК/, поради несъобразяването му с обществената опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изразява се несъгласие с извода на съда за ниска степен на обществена опасност на подсъдимите, като се възразява срещу приетото, че по отношение на В. К. тя се определя от високото му образование и напредналата му възраст. Твърди се, че предходното освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за причинена телесна повреда по хулигански подбуди, спрямо подсъдимия И. К., не сочи на ниска степен на лична обществена опасност. По- нататък в иницииращия касационното производство процесуален документ е изложена приетата от решаващия съд фактическа обстановка, която повереникът споделя и въз основа на нея поставя следните акценти: целена саморазправа с пострадалия Р.; предварително взето и носено от подсъдимия Н. К. оръжие, годно да причини смърт; нанесени удари в жизненоважни части от тялото на жертвата, довели до летален изход. Адв.А. не е обвързала посочените изводи с претендираното от нея касационно основание- явна несправедливост на наложените наказания. Всъщност едва от петитума на касационната жалба / искане за осъждане на В. К. като извършител по чл.115 от НК/ стават ясни причините, поради които повереникът е акцентирал на горепосочените фактически обстоятелства. На следващо място в жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е уважил изцяло предявените граждански искове. За да се присъди справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, според процесуалния представител на частните обвинители и граждански ищци, следва да се имат предвид характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които те са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, получени физически и психически последици от увреждането, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, отчитане на икономическите условия в страната, все критерии, които не са били взети предвид от решаващия съд. Моли се да бъде изменено решението на апелативния съд, като подсъдимият В. К. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и му се наложи справедливо наказание; да се увеличи размера на наложените на Н. К. и И. К. наказания лишаване от свобода до максималния, предвиден в закона и да се уважат гражданските искове в пълните им предявени размери.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв.Г., повереник на жалбоподателя- частен обвинител и граждански ищец М. Р., поддържа депозираната от тях касационната жалба по изложените в нея съображения и с направени искания.

Адвокат А., повереник на жалбоподателите частни обвинители и граждански ищци Г. и Ю. Р. моли да бъде уважена касационната им жалба по аргументите, посочени в нея и с направените искания.

Защитникът на подсъдимия Н. К.- адв. М. поддържа всички касационни основания по чл.348 от НПК, релевирани в жалбата им. Моли доводите и аргументите, чрез които е обосновал касационните си оплаквания да се имат предвид като контра пункт на тези, отразени в касационните жалби на гражданските ищци и частни обвинители. Според него основните проблеми на атакуваното съдебно решение са свързани с неточна, невярна и неправила оценка на гласните доказателствени средства и в частност с показанията на „решителните“ за това наказателно производство свидетели К. и К.. По отношение на св.К. твърди, че са налице съществени противоречия между казаното от него и събраните обективни доказателства, а именно записите от видеотехническата експертиза. При това положение счита, че съдът не е дал убедителен отговор защо кредитира неговите показания. Освен това се твърди, че контролираната инстанция не е отговорила на възражението им, свързано с невъзможност този свидетел да възприема случващото се в т.н. „зона за пушене“ в процесното заведение, след излизането му навън, както и не е обсъдила надграждащите с всеки следващ разпит негови показания, в контекста преценка за достоверност. Според защитника това оплакване може да бъде свързано и с липса на съдебни мотиви досежно съществени фактически положения. На следващо място, защитникът съзира проблеми и във връзка с анализа на показанията на св.К., като акцентира на обстоятелството, че в първоначално дадените му показания липсват данни за това подсъдимият Н. К. да е държал нож в ръцете си. Отново посочва, че и при този свидетел се забелязва надграждане на информацията, която той предоставя във всеки следващ разпит, като съобщените от К. причини за допуснати от него фактологични пропуски при първоначалното му свидетелстване, са неубедителни, предвид факта, че е полицай. По-нататък, отправя упрек към апелативния съд, че независимо от събраните доказателства, е подминал без внимание особените отношения, съществували между св.К. и пострадалия Н. Р. от една страна и между този свидетел и работодателите на Р., от друга. Това е налагало един много внимателен подход при анализа на казаното от св.К., като на фона на сериозните противоречия и обърканости в показанията му, е следвало съдът да даде оценка за липса на достоверна информация, изводима от този доказателствен източник. Оспорва и обосноваността на изготвената по делото СМЕ-за, най-вече в частта, в която експертите са приели, че смъртоносното нараняване на пострадалия Р. е причинено с нож, като настоява съдът да приеме, че то е настъпило от пробождане със стъкло в резултат на падане на пострадалия върху витрината, като в тази насока се отчетат и показанията на свидетеля д-р П.. Освен това възразява срещу фактическия извод на апелативния съд, че ножа е бил предварително взет от подсъдимия Н. К., а в последствие е укрит. Изложени са съображения и във връзка с несправедливостта на наложеното на това подсъдимо лице наказание. В заключение се моли касационните им оплаквания да бъдат приети за основателни, а исканията - уважени.

Защитникът на подсъдимите И. К. и В. К.- адв.Б. поддържа касационните жалби с всички изложени в тях съображения. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме наличието на умисъл у тези двама подсъдими за умъртвяване на Р.. Споделя изразеното от адв.М. несъгласие с направената от съда оценка на показанията на свидетелите К. и К., като акцентира на следното: - моментът, в който всеки един от тях е напуснал заведението, разгледан в контекста на обстоятелството, че излизайки навън, двамата за около 5-6 секунди са се намирали с гръб към случващите се събития, поради което обективно не са могли да наблюдават развиващата се ситуация, но въпреки това са свидетелствали за факти, които са се случвали извън периметъра на възможното им наблюдение; - настъпила промяна в показанията на двамата свидетели в хода на производството пред първоинстанционния съд, така, че да се опровергае възражението на защитата, че смъртоносното нараняване на пострадалия е възможно да бъде причинено и от стъкло. Според защитника, по делото е останала неизяснена и причината, поради която коментираните свидетели са променили показанията си още на досъдебното производство. Ето защо според адв.Б., свидетелите би следвало да се приемат за ненадежни и недобросъвестни. На следващо място се поставя акцент на обстоятелството /досежно което се твърди, че съдът не му е отдал нужното значение/, а именно, че подсъдимият И. К. е бил „наръган“ по крака с шило, държано от пострадалия Р., факт изводим както от обясненията на К., така и от обективните медицински находки, факт, кореспондиращ и на данните за намерено на мястото на произшествието шило. Освен това обръща внимание на обстоятелството, че по пострадалия няма морфологични следи от удар с гаечен ключ, което също би следвало да се разгледа в контекста на достоверност на показанията на двамата ключови свидетели. Касателно оплакването за явна несправедливост на наложеното на И. К. и В. К. наказание се поставя акцент на изводите на изготвените и приети по делото СППЕ и най-вече досежно втория подсъдим, като се твърди, че състоянието кумулиран афект в крайната му фаза, констатирано при подсъдимия В.К., се припокрива с понятието физиологичен афект. Твърди, че са налице и двете хипотези на чл.55 ал.1 т.1 от НК- многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, относими и към двамата подсъдими. Имайки предвид горното, защитникът пледира за определяне на наказание, значително под минималния размер, предвиден за конкретното престъпление, като изпълнението на същото бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. В заключение моли двамата подсъдими да бъдат оправдани, алтернативно-да им бъде наложено наказание, което да не бъде изтърпявано ефективно.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби на подсъдимите и частните обвинители и граждански ищци. Не споделя изложените доводи за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Счита, че не е налице хипотезата на чл.12 ал.1 и ал.2 от НК, тъй като липсва основната предпоставка за приложение на този институт, а именно непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия. Приема, че въззивният съд правилно е приел, че не е налице и хипотезата на чл.118 от НК, тъй като изготвените по делото КППЕ-зи установяват, че при извършване на убийството подсъдимите не са били в силно раздразнено състояние, възникнало като резултата от отправена от страна на жертвата вербална агресия, физическо нападение или друго противоправно действие. За неоснователни намира и оплакванията, свързани с явна несправедливост на наложените наказания, като в тази насока подчертава, че в отменителните решения на ВКС са били констатирани силно занижени наказания, наложени от предходните състави, поради което в обжалваното решение те са коригирани и съответстват на целите на наказанието, предвидени в закона. Приложението на чл.66 от НК спрямо подсъдимия В. К. намира за законосъобразно, а присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди- за справедливи. Предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият Н. К. изразява несъгласие с изводите, направени в СМЕ за това, че фаталният удар, довел до нараняване, следствие на което е настъпила смъртта на Н. Р., е причинен с нож, че другите дребни наранявания, констатирани по гръдния кош на жертвата са причинени със същия предмет, както и, че драскотините по ръцете му са защитни. Като цяло счита експертизата за некоректна, непрофесионална и тенденциозна.

Според подсъдимия И. К. въззивната инстанция неоснователно не е отчела наличието на шило в ръцете на пострадалия, което се вижда и на видеозаписа от камерите, поради което моли да бъде взето предвид това обстоятелство, както и факта, че не е виждал нож в ръцете на брат си и след инцидента не е взимал от него нож.

В лична защита подсъдимият В. К. посочва, че е подавал до различни институции четири жалби, свързани с инциденти с пострадалия, но само на една е получил отговор, в който се отказва образуване на досъдебно производство. Наличието на тези жалби, според подсъдимия показва, че независимо, че семейството му е било постоянно притискано и живяло в „обсада“, те не са жадували за самопразправа и са бягали от този проблем. На следващо място заявява, че в практиката си на стоматолог е издавал стотици медицински удостоверения, поради което твърди, че рана, нанесена от стъкло, което е от 2 до 4 мм дебелина, не може да бъде различена от такава от острие на нож, на който тъпата част е също от 2 до 3 мм, освен ако не остави метални частици.

В последната си дума подсъдимият Н. К. заявява, че не е виновен, съжалява за смъртта на пострадалия, че е бил поставен в ситуация, в която не е могъл да не влезе в конфликт и се надява да получи справедлива оправдателна присъда, за да може да работи и се върне при пациентите си.

Подсъдимият И. К. заявява, че по силата на обстоятелствата са били въвлечени в инцидента, за което много съжалява.

Подсъдимият В. К., упражнявайки правото си на последна дума, моли съда да отчете, че по независещи от тях обстоятелства са били въвлечени в развилата се ситуация, че са защитили беззащитен член на семейството им, че нямат криминално минало и винаги са спазвали нормите на обществото. Моли за снизходително отношение или за оневиняване по инкриминираното им обвинение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационните жалби оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №6 от 20.02.2018 г., постановена по нохд №71/2016 г., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимите И. В. К. и В. Н. К. за виновни в това, че на 11.03.2014 г., в [населено място], в кафе-аперитив /име/, намиращо се на [улица], в съучастие като помагачи на извършителя Н. В. К., умишлено улеснили умъртвяването на Н. Ю. Р., чрез отстраняване на спънки: нанасяне на побой, сломяване съпротивата на пострадалия и създаване на пречки да се отбранява, поради което на основание чл.115 във вр.с чл.20 ал.4 от НК и чл.54 от НК е наложил наказание на подсъдимия И. К. лишаване от свобода в размер на тринадесет години, а на основание чл.115 във вр.с чл.20 ал.4 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК- на подсъдимия В. К. наказание девет години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг“ режим.

С присъдата е признат за виновен и подсъдимия Н. В. К. в това, че на 11.03.2014 г., в [населено място], в кафе-аперитив /име/, намиращо се на [улица], в съучастие като извършител с помагачите И. К. и В. К., умишлено умъртвил Н. Ю. Р., поради което и на основание чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му е наложил наказание петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Спрямо тримата подсъдими е зачетено времето, през което са били задържани под стража, а по отношение на Н. К. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди на гр.ищец М. П. С.-Р. в размер на 50 000 лв., на гр. ищци Г. И. Р. и Ю. И. Р. в размер на по 120 000 за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 11.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете до пълните предявени размери са отхвърлени като неоснователни.

В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски, както и тези, сторени от частните обвинители и граждански ищци.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

По въззивни жалби, депозирани от защитниците на подсъдимите Н., И. и В. К., лично от подсъдимия И. К. и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 753/2019 г., приключило с решение №148 от 07.05.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена относно формата на съучастие, като деянията, извършени от подсъдимите И. и В. К. като помагачи по смисъла на чл.20 ал.4 от НК са били преквалифицирани като деяния, осъществени от тях като съизвършители по чл.20 ал.2 от НК със извършителя Н. К.. Присъдата е била изменена и в санкционната част, като наказанието на И. К. е било намалено от тринадесет на три години лишаване от свобода, на подсъдимия В. К. от девет на три години лишаване от свобода и на подсъдимия Н. К. от петнадесет на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложените наказание е било отложено с изпитателен срок от пет години по отношение на всеки един от подсъдимите. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Първото касационно производство по н.д. №236/2021 г. е било образувано по касационни жалби на тримата подсъдими и на гражданските ищци и частни обвинители. С решение №102 от 13.12.2021 г., ВКС, второ н.о. е отменил въззивното решение по внохд №753/2019 г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.

След връщането на делото на Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1338/2021 г., по което въззивния съд е постановил решение №261 от 27.09.2022 г., с което е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал извършеното престъпление от подсъдимия В. К. от чл.115 във вр.с чл.20 ал.4 от НК в такова по чл.130 ал.1 от НК, оправдал го е по първоначалното обвинение и на основание чл.81 ал.3 във вр.с чл.80 ал.1 т.4 не го е наказал. С решението на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е бил намален размера на наложеното на И. К. наказание от тринадесет години лишаване от свобода на две години и десет месеца, а на подсъдимия Н. К.- от петнадесет години лишаване от свобода на три години, като на основание чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на така определените наказания е било отложено за срок от пет години, за всеки един от двамата подсъдими. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Решението е било подписано с особено мнение на член от съдебния състав относно преквалификацията на извършеното от подсъдимия В. К. деяние и отложеното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите Н. К. и И. К..

Второто касационно производство е образувано по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура /с искане за отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане в частта единствено относно преквалификация на престъпната дейност на подсъдимия В. К. по чл.130 ал.1 от НК/, по касационни жалби на поверениците на частните обвинители и граждански ищци / с искане за отмяна на въззивното решение, признаване на В. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.115 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, за увеличаване на наложените на подсъдимите И. и Н. К. наказания до максималния предвиден в закона размер/ и по касационни жалби на подсъдимите Н. и И. К.. С решение №20 от 16.01.2023 г. по н.д. №936/2022 г., ВКС, първо н.о. е отменил изцяло съдебния акт, постановен от САС по внохд №1338/2021 г. и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд.

С решение №262 от 05.07.2023 г., постановено по внохд №66/2023 г. Софийски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда по нохд №71/2016 г. на ОС-Кюстендил, като е намалил наказанията, наложени на тримата подсъдими, както следва: на Н. К. на пет години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, на И. К.- на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим и на В. К. на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на неговото наказание е отложил с изпитателен срок от пет години. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Именно това решение е предмет на настоящия касационен контрол, който се осъществява за трети пореден път.

Когато Върховната съдебна инстанция разглежда производството за трети път са налице две възможности. Едната от тях е в това производство третата инстанция да извърши само касационна проверка на атакувания съдебен акт /чл.354 ал.5 изр.1 от НПК/. Другата възможност е, когато се констатират пороци в дейността на въззивния съд, които съгласно чл.354 ал.3 от НПК по принцип биха довели до връщане на делото за ново разглеждане на този съд, касационният съдебен състав да встъпи в правомощията на въззивната инстанция и да ги отстрани сам /чл.354 ал.5 изр.2/. По настоящото дело не се констатират допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да налагат провеждане на касационното производство при условията на чл.354 ал.5 пр.2 от НПК, поради което касационната проверка ще се ограничи в рамките на редовния инстанционен контрол, на основанията по чл.348 ал.1 от НК.

Прочитът на атакуваното съдебно решение не сочи на претендираните от защитниците на подсъдимите процесуални пороци.

На първо място не се констатира липса на мотиви на атакувания съдебен акт, поради „незадълбоченото“ отговаряне на доводите на страните, в какъвто смисъл е налице оплакване, направено от адв.М.. Решението отговаря на стандарта, заложен в чл.339 ал.1 и 2 от НПК за съдържание- описана е фактическата обстановка, такава, каквато е била приета за установена от въззивната инстанция, посочени са кои фактически обстоятелства, възприети от първия съд не се споделят, направен е анализ на цялостния доказателствен обем, на базата на който е изведена фактологията по делото, налице са изводи по правото и наказанието, отговорено е на възраженията на страните. Оплакването, че въззивната инстанция „бланкетно“ е анализирала продължителното малтретиране и жесток безнаказан тормоз, който пострадалият е осъществявал спрямо семейство К., разгледано в контекста на липса на мотиви, не може да бъде възприето. За да е налице липса на мотиви е необходимо контролираният съд изобщо да не е отговорил на наведените от страните възражения, или отговорите му да са дотолкова несъстоятелни, че на практика да се приравняват на липса на такива, каквото в конкретния случай не се установява. Все в контекста на изложеното, е необходимо да се посочи и, че при отговора на доводите и възраженията на страните, апелативният съд се е отнесъл изключително внимателно, излагайки верни и задълбочени съображения, като на л.11 /лице и гръб от мотивите/ е посочил седем случая, чрез които е илюстрирал силно влошените отношения между пострадалия и семейство К., поради проявената агресия и тормоз, осъществен от Н. Р. спрямо тях.

На следващо място, при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите Н. К., И. К. и В. К. обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице такива недостатъци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. В дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се констатират нарушения. САС не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем, детайлно отразена в решението, е според действителното му съдържание. Въззивният съдебен акт съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимите. Фактическите изводи, до които е достигнал апелативният съд не са произволни, а резултат от сериозен, внимателен и детайлен анализ на всички доказателства по делото, разгледани както по отделно, така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. Аналитичната дейност на контролирания съд се отличава със задълбоченост, достатъчна пълноценност и следва очертания от правилата на формалната логика път.

Всъщност главното възражение на касаторите- подсъдими и техните защитници е свързано с кредитирането на показанията на т.н. „решаващи“ свидетели К. и К.. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че изключителна дискреция на съдилищата по фактите е да кредитират с доверие или да приемат за недостоверни показанията на свидетелите изцяло или части от тях, стига да са ги обсъдили съобразно действителното им съдържание, в съпоставка с останалите доказателства и доказателствени източници и да са изложили убедителни съображения за това си решение, така както е сторила въззивната инстанция. На л.31 /лице и гръб/ от съдебните мотиви, контролираната инстанция е изложила установените от свидетелите К. и К. фактически обстоятелства, релевантни за процеса на доказване, съпоставяйки заявеното от тях с други доказателствени източници в т.ч. и със записите от техническите средства, които по абсолютно обективен начин запаметяват и възпроизвеждат факти от действителността. Изключително подробно и изчерпателно въззивният съд е изложил мотивите, обосновали преценката му за достоверност и надеждност на съобщената от двамата свидетели информация /л.33- лице и гръб от решението/, обсъдил е наличните противоречия между казаното от тях и причините за това, както и несъответствието в показанията им по отношение на факта, на който защитата поставя акцент, а именно кога и по какъв начин е било счупено витринното стъкло в процесното заведение. Съдът не е подминал без коментар и информацията, съдържаща се в разпита на св.П. С., проведен в хода на въззивното съдебно следствие. Макар дейността по анализ на показанията на коментираните двама свидетели да е процесуално издържана, а мотивите за кредитирането им -ясни и убедителни и независимо, че ВКС не може да пререшава въпроса за правдивостта или убедителността на едно или друго доказателство или доказателствено средство, когато не встъпва в правомощията на въззивна инстанция по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК /както е по настоящото дело/, касационният състав счете, че все пак следва да вземе отношение по тези настоятелно поддържани възражения. Първият аргумент, предложен от защитата на подсъдимите в подкрепа тезата за заинтересованост на св.К. и св.К. се извлича от твърдението им за това, че показанията на тези свидетелите с всеки следващ разпит са надграждани и то в посока опровергаване обясненията на подсъдимите. Видно от материалите по делото свидетелите Б. К. и Е. К. са разпитвани многократно- на досъдебното производство на 12.03.2014 г., 14.03.2014 г., а св.К. и на 08.04.2014 г., пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция по внохд №66/23 г., чието решение е предмет на настоящата проверка. От приложените два протокола от 12.03.2014 г., се установява, че разпитите, проведени на двамата свидетели са изключително кратки, повърхностни и неинформативни по отношение на фактите от предмета на доказване, copy paste в определени части, като същите са извършени през нощта, за изключително кратко време. От самите протоколи е видно, че свидетелите са отговаряли на зададените им въпроси, последното обстоятелство, изрично отразено в процесуалния документ. При това положение не би следвало да бъде отправян упрек за тяхната неизчепателност, тъй като отговорите им са следвали въпросите на разпитващия. Очевидно е, че въпроси за факта на счупване на витринното стъкло в заведението- кога и при какви обстоятелства това се е случило, както и дали подсъдимите са държали и нанасяли удари с предмети, не са им били задавани, нещо което е било задължително, при положение, че и К. и К. са твърдели, че след прекратяване на конфликта пострадалият е викал, че е „наръган“. При това положение, най-малкото, което разследващият орган е следвало да изясни, е дали свидетелите са видели или пък не предмета, с който Р. е бил наранен. Отделно от това споделената от свидетелите причина за липсата на пълнота в тези първоначални разпити, не може да бъде отхвърлена като неубедителна. Твърдението на защитата, че след като свидетелят К. е полицай с дългогодишен стаж, не би следвало да бъде емоционално повлиян и в шок от случилото се на инкриминираната дата и то в такава степен, че да пропусне важни обстоятелства, е само едно предположение. Длъжностното качество на свидетеля, който във въпросната вечер дори не е изпълнявал служебни задължения, не е достатъчно a priori да изключи чисто човешките емоции, довели до неособена пълноценност на първите му показания като свидетел. Нещо повече, не следва да се пренебрегва факта, че макар и полицай, той е работел в сектор „Престъпления по пътищата“ към СДВР и то само в рамките на около четири години към датата на деянието по настоящото дело и както сам е заявил никога не е бил свидетел на убийство. При това положение, за да се приеме, че св.К. е заинтересован от изхода на делото, което да обуславя тенденциозност в показанията му, е необходимо да се открият други доказателства, а такива по делото няма. По искане на защитата пред апелативния съд е бил разпитан св.П. С., чрез чиито показания е направен опит да се дискредитира заявеното от св.К.. Въззивната инстанция е анализирала много внимателно информацията, съдържаща се в разпита му и с основание е приела, че тя се базира на слухове и е без необходимата конкретика.

На следващо място, прочитът на надлежно приобщените показания на К. от досъдебното производство от 14.03.2014 г. и последващите от съдебното производство не показват „надграждане“ в споделените от него факти. Свидетелят К. е бил последователен в твърденията си по спорните въпроси- за това, че влизайки в заведението подсъдимият В. К. е носел метален предмет с дължина около 30 см., а в ръката на И. К. е видял нож /малко ножче/, както и че е възприел, че и тримата подсъдими са извършвали удрящи движения спрямо пострадалия Р.. Въведените в последващите му разпити в сравнение с този на 14.03.2014 г. факти имат уточняващ характер и не могат да компрометират казаното от него до този момент. Такъв факт е вида на предмета /гаечен ключ/, с който подсъдимия В. К. е замахнал и нанесъл удари по пострадалия. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че и в разпита си от 14.03.2014 г. св.К. е заявил, че „ в следващия момент В. К. започна да го удря, като замахваше с дясната си ръка отгоре надолу, все едно, че държи нещо в ръката си“. Тук е мястото да се отбележи, че в нито един свои разпит този свидетел не е твърдял да е видял нож или друг предмет в ръката на Н. К. и това е още едно доказателство за липсата на предубеденост, която да изключи достоверността на показанията му.

По-нататък, вярно е, че между показанията на тези свидетели от досъдебното производство и пред въззивния съд са налице противоречия досежно момента и начина на счупване на витринното стъкло. Според защитата промяната в показанията се дължи на желанието им чрез тяхното свидетелстване да се опровергаят обясненията на подсъдимите- че фаталното нараняване е причинено от стъкло от счупената витрина, поради което и К. и К. темпорално са изместили коментирания факт като случил се в началото на конфликта. В тази връзка защитата не държи сметка за обстоятелството, че след прочитането на показанията им от 14.03.2014 г. по реда на чл.281 от НПК и двамата свидетели са заявили, че ги поддържат, като св.К. е обяснил и причината за „ несъответствията, непълнотите и липсата на спомен “ /както самият той се е изразил/, която се дължи на изминалия продължителен период от време- почти девет години към датата на провеждане на разпита пред въззивния съд.

Оспорването, направено от защитата, че свидетелите след излизането им отвън не са могли да наблюдават случващото се в заведението, е неуспешно. Това е така, тъй като освен, че свидетелите К. и К. са заявили, че са имали видимост, налице са и обективни данни за това - на фотоснимките към видео-техническата експертиза /Протокол №14/ИДИ-040/ ясно се вижда, че заведението в частта, в която се е пушело е било с прозрачни найлони, а на някои фотоси и, че пред кафе- аперитива стоят две лица, т.е. найлоните не са били пречка за възприемане на случващите се събития. Не кореспондира на доказателствения материал и твърдението, че докато са излизали от заведението К. и К. не са могли да виждат какво се случва зад гърба им. Видно от коментирания по-горе снимков материал, първият свидетел- К. е излязъл с лице обърнато към посоката, в която са се намирали биещите се, наблюдавайки ги, като се е обърнал с гръб към тях, едва когато е достигнал вратата, през която е излязъл навън. Освен това самото им придвижване е станало за изключително кратко време /в рамките на секунди/, предвид размерите на залата за пушене и тяхното местонахождение вътре в нея.

Независимо от горното, с превалиращо значение за изграждането на извод за истинност на показанията на свидетелите К. и К. е обстоятелството, че казаното от тях в голямата си част се проверява от обективните данни, събрани посредством техническите експертизи, така както е приел и въззивния съд. Изготвените видеозаписи са автентични, същите не са манипулирани и тяхната обективност не може да бъде спорна. А след като е налице значително съвпадение между заснетото от видеокамерите и разказът на свидетелите К. и К., за съда не съществува друга възможност освен да приеме показанията им за правдиви. Напълно обясними са и някои несъответствия между видеозаписите и предоставената информация от двамата свидетели. Както правилно е отбелязал и апелативния съд това се дължи не на тяхната недобросъвестност, а на динамика на ситуацията, развила се в кратко време, участието на четири лица, извършващи различни телодвижения и на личните възможности на свидетелите за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на факти от действителността.

На следващо място, защитата оспорва обосноваността на изготвената по делото СМЕ-за, в контекста на твърдението си, че е напълно възможно фаталното нараняване на пострадалия да е било причинено не с нож, а с парче стъкло от счупената витрина. Доколкото такова възражение е било направено и пред въззивната инстанция, тя е провела допълнителен разпит на вещите лица в хода на съдебното следствие, проведено пред нея, след като е дала възможност на съдебните лекари да се запознаят с всички материали по делото. В съдебните мотиви на л.36, контролираният съд подробно е обсъдил експертните изводи и с основание е достигнал до заключение, че следва да кредитира СМЕ-за. ВКС също намира коментираната експертиза за ясна и изчерпателна, дала обосновани отговори на поставените й въпроси в рамките на професионалната компетентност на вещите лица, които са едни от водещите експерти в областта на съдебната медицината, с голям практически опит. По делото липсват каквито и да е било данни за тяхна заинтересованост да дадат заключение във вреда на подсъдимите. Настоящият касационен състав не открива проблем в това, че вещите лица освен, че са посочили, че смъртоносното нараняване в коремната област на пострадалия е причинено с „прободно порезно оръжие“, са конкретизирали оръжието като нож. Видно от експертизата и устните разяснения на вещите лица, този извод не е произволен, а е изведен на база на характеристиките на самата рана, подробно описани в съобразителната част на експертизата, които изключват възможността тя да е причинена от стъкло от счупената витрина. Тезата за причиняване на смъртоносното нараняване, резултат от парче стъкло не държи сметка и за обстоятелството, че това парче стъкло е следвало да бъде със значителни размери, доколкото раневия канал е 9-10 см., не е намерено в тялото на пострадалия, нито пък са налице данни, че е било междувременно извадено от някои. Тук е мястото да се отбележи и, че оценката, направена от решаващия съд на показанията на св.П. е вярна и се споделя от касационния съд. Апелативната инстанция не е кредитирала заявеното от него в определени части, тъй като се опровергава от останалите доказателства по делото и ясно прозира желанието му да подпомогне позицията на подсъдимия Н. К., факт напълно обясним, предвид, че двамата са били дългогодишни колеги. Нещо повече, на досъдебното производство, този свидетел изобщо не е съобщил за намерени стъкла в раневия канал на смъртоносната рана, а най-общо е посочил, че по раните и тялото на болния е имало обилно количество дребни стъклени парчета. Незащитима е и тезата, че пострадалият е паднал върху такова парче стъкло, доколкото липсват доказателства за негово падане по корем по време на физическия сблъсък с подсъдимите, а и такъв механизъм би бил трудно осъществим, тъй като намиращото се парче стъкло на пода е следвало да бъде във вертикално положение, с върха нагоре /предвид размера по дължина на самата рана/, за да прободе Н. Р. в коремната област. Но така или иначе, водещото в случая е, че характеристиките на коментираното нараняване, не сочат то да е причинено от парче стъкло.

Лишени от основания са и твърденията на адв.М., посочени в депозираната молба от 26.02.2024 г., че:

- липсва морфологична характеристика и посочване на броя на разкъсно- контузните рани, констатирани в окосмената част на главата на пострадалия. Точно обратното, в писменото заключение на СМЕ-за, на л.8 и л.13 от същата, е налице подробно описания на тези наранявания;

- по отношение на раната, измерена на 131,5 см. от петата не са отбелязани нейните параметри. На л.9 от заключението нараняването е описано като „ непосредствено над гръдната кост на височина от петата 131,5 см. се установи рана с гладки и тъмни ръбове, дълга 12 мм“ , а на л.13 е отразено, че тази рана е само в повърхностните меки тъкани, като раневия канал е с посока отпред-назад;

- стичането на жълтеникава материя около устата на пострадалия, установено и в бронхите на белите дробове и представляващо признак за аспирация не е включено като елемент от генезата на смъртта. Видно от СМЕ-за причината за смъртта е тежка кръвозагубна анемия, резултат от прободно порезното нараняване в корема. Констатираният масивен кръвоизлив в коремната кухина от 2500 мл означава, че при пострадалия е имало сърдечна дейност известен период след нараняването, поради което е напълно възможно преди интубирането, в агониалния стадии той да е върнал стомашно съдържимо;

- при нанасянето на удар с нож със значителна сила и когато острието на същия навлезе до дръжката, от нея биха останали по раната охлузвания и кръвонасядания, каквито в случая липсват. В тази насока вещите лица са обяснили, че е напълно възможно такъв отпечатък да не остане, тъй като пострадалият е бил облечен, а и това което е следвало да се преодолява при нанасянето на тази рана е единствено коремната стена;

- в експертизата липсват размери на проникващото и изходното отвърстие на смъртоносната рана, при положение, че тя преминава през цялата дебелина на черния дроб /паренхимен орган с плътна структура/. Подробно описания на раната на коремната стена, мястото на преминаването й през черния дроб и дължината на образувания дефект е подробно описана на л.11 от експертното заключение. На същото място е описан и начина, по който са засегнати и другите органи.

- нараняванията на двете ръце на пострадалия неправилно са определени като защитни, тъй като са с минимална дълбочина, с прорезен характер и се дължат на тангенциалното действие на предмети с режещи ръбове. Подробно описание на нараняванията по ръцете се съдържа на л.9 и 10 от експертизата и то е поставено в основата на извода им, че „порезните рани по ръцете са характерни и сочат на защитни реакции на пострадалия“.

- в експертизата няма описано нараняване, което по своята морфология да бъде определено като причинено от гаечен ключ. Видно от разпита на вещите лица в съдебно заседание, такъв отпечатък се получава при перпендикулярен натиск, силен удар или падане върху такъв предмет, като гъстата коса и не високата интензивност на удара позволяват да не останат трасологични следи.

По-нататък, част от съдържанието на цитираната по-горе писмена молба на адв.М. не сочи на неизяснени медицински въпроси, а представлява констатации/напр. че в устата на трупа е била поставена канюла за обдишване, но впоследствие в експертизата не е отразено нейното наличие; че на шията на пострадалия са отразени точковидни охлузвания, отбелязани от експертите като следи от инжекционни бодове, последните с морфологична характеристика на кръвонасядания и пр./, които ВКС не счита за необходимо да обсъжда, доколкото релевантните към предмета на доказване въпроси са получили недвусмислен отговор. Обстоятелството, че изводите в експертното заключение не са в подкрепа тезата на защитата и неудовлетворяват защитната позиция, не я правят необоснована.

По оспорването, направено от защитата на някои от фактическите изводи, залегнали във въззивното решение- че всеки един от подсъдимите при създалата се ситуация е могъл да си тръгне; че подсъдимият В. К. е държал в ръцете си метален предмет- гаечен ключ и с него е посегнал към пострадалия Р.; че В. К. предварително се е снабдил с посочения предмет и го е държал в джоба си, отивайки към заведението; че с влизането си в заведението подсъдимият В. К. е нанесъл удари по пострадалия, както и по въведените нови от защитата факти- че при пристигането на В. К. пострадалият е тръгнал рязко към входа, правейки жестове с ръка, в която е държал предмет /в последствие установен като шило/ и е отправил цинични думи и изрази; че подсъдимият И. К. е получил прободно нараняване в областта на крака, осъществено чрез държаното от пострадалия шило, касационният състав няма задължение да вземе отношение. Това е така, тъй като несъгласието с възприетите от апелативния съд фактически положения представлява оплакване за необоснованост на постановения съдебен акт. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК. Касационният съд не е съд по фактите, а само по правото и той не може да приема нови, изменя или допълва установените от решаващите съдилища фактически обстоятелства, с изключение на хипотезата по чл.354 ал.5 изр.2 от НПК. Както беше посочено и по-горе в решението, настоящият съд следва да извърши само касационна проверка на съдебния акт на апелативната инстанция /чл.353 ал.5 изр.1 от НПК/, тъй като не намери основания да упражни правомощията на въззивен съд. По тази причина не дължи отговор на възраженията за правилността на фактическите положения, залегнали в мотивите на апелативната инстанция.

При правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Изложените от него изводи по правото са убедително защитени и се споделят от ВКС. Подсъдимият Н. К. е лицето, нанесло удар с нож в горната средно дясна част на корема на пострадалия, който удар е причинил смъртоносното нараняване, проникващо в коремната кухина с нараняване на черния дроб, предната и долната стена на долната празна вена, капсулите на десен бъбрек с образуване на хематом и масивен кръвоизлив от около 2500 мл. От субективна страна, както правилно е приел контролирания съд, подсъдимият е действал с пряк умисъл, изводим от обективните данни по делото- средството на престъплението/нож/ е годно да причини смърт; областта от човешкото тяло, където е причинено смъртоносното нараняване е в коремната област, която е силно уязвима, поради намиращите се в нея жизнено важни за организма органи; характера на увреждането- довело не само до проникване в коремната кухина, но и до нараняване на други органи: черен и бял дроб и долна празна вена. В подкрепа прекия умисъл за убийство е и местоположението на останалите увреждания по тялото на жертвата, причинени от нож /независимо, че те не са смъртоносни/, а именно в областта на гърдите и гърба, като раните в гръдния кош са с насоченост към сърдечната област. Не без значение е и факта, отразен и в мотивите на апелативния съд, че подсъдимият Н. К. е практикуващ лекар, познаващ много добре анатомията на човешкото тяло, което дава основание да се заключи, че същият е разбирал, че нараняване с нож в областта на корема е напълно възможно да доведе до летален изход. Не следва да бъде подминаван и факта, че преди физическия конфликт, подсъдимият Н. К. е отправил реплика към Н. Р. „ Най ми е лесно да те заколя сега, обаче трябва да те лежим, а има много свидетели“ .

Що се отнася до подсъдимите И. К. и В. К., на тях им е било повдигнато обвинение за това, че са действали в съучастие като помагачи с извършителя Н. К.. Според обвинението, помагаческата им дейност се е изразила в отстраняване на спънки: нанасяне на побой, сломяване съпротивата на пострадалия и създаване на пречки да се отбранява. Съгласно приетата от въззивната инстанция фактология, нахлувайки в заведението подсъдимият В. К. е ударил пострадалия с метален предмет, наподобяващ гаечен ключ, като веднага след това И. К. също е започнал да нанася удари с юмруци, изблъсквайки жертвата, в резултат на което се е счупила преградната витринна стена, впоследствие и барплота, като с парче от него този подсъдим е започнал да нанася удари по пострадалия. Подсъдимият Н. К. също се е включил в боя, като с нож е нанесъл няколко удара по тялото на Р. по време, по което и другите двама подсъдими също са го удряли, скупчени около него. Действията на подсъдимите И. и В. К. по нанасянето на побой на пострадалия, включително и с предмети, преди и по време на намушкването му с нож от подсъдимия Н. К. обективно са сломили съпротивата му и са създали пречка да се отбранява. В това отношение не без значение и факта на тяхното числено превъзходство.

Защитата оспорва субективната страна на съучастието. За да е налице съучастие е необходимо да бъде установен общност на умисъла на всеки един от съучастниците, като общия умисъл включва два компонентна- умисъл за съответния вид престъпление и умисъл за съучастие. По настоящото дело, изводът на съда, че тримата подсъдими са действали при пряк внезапен общ умисъл е верен, почива на установените по делото обстоятелства и се споделя от касационния състав. В тази връзка от съществено значение за преценката дали И. и В. К. са действали с общ умисъл за убийство с извършителя, е дали те са възприели наличието на нож у последния и в кой момент, както и извършените от Н. К. мушкащи движения спрямо тялото на пострадалия Р.. Отговорът на този въпрос е положителен. Внимателния преглед на фотоснимките, отразяващи хронологията на събитията, описанието към тях и съпоставянето им в изготвените отделните видеотехнически експертизи показва, че след фотоса, на който е регистрирано движение на В. К., наподобяващо опит за удържане на подсъдимия Н. К., е налице фотоснимка, на която е изобразен последния, като в ръката му проблясва предмет с метален блясък. Видно от фотоснимката, в този момент подсъдимият В. К. е изключително близко до сина си и с лице, обърнато към него. Приблизително на същото място и разстояние е и И. К.. В страни от тях са и свидетелите К. /видял ножа/ и св.К.. На следващите снимки е визуализирано скупчването и на тримата подсъдими около Р., различните пози, в които те се намират и движения, които извършват, като след излизането на двамата свидетели К. и К., отново следва фотоснимка, на която се вижда продълговат предмет в ръката на Н. К., следвана от извършено от него движение с лакът, наподобяващо поставянето на обект в джоба на якето му. Последващият снимков материал изобразява продължаващия бой с участието и на тримата подсъдими, включително и чрез неколкократно нанасяне на удари от И. К. с обект, наподобяващ правоъгълен плот. Следва изправянето на Н. Р. и прекратяването на физическия конфликт. От този хронологично подреден снимков материал следва извод, че подсъдимите И. и В. К. са възприели държания от подсъдимия Н. К. нож, както и нанасянето на ударите с него. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че нанесените мушкащи удари с нож са били четири, предвид констатираните четири прободно порезни наранявания по тялото на жертвата. Имайки предвид, че по пръстите и дланите на ръцете на Н. Р. са установени множество порезни рани с характер на защитни, причинени от тангенциалното действие на предмет с остър режещ ръб /нож/ следва извод, че подсъдимият Н. К. е извършвал и други движения с ножа в посока тялото на пострадалия. Предвид разстоянието и местоположението на тримата подсъдими спрямо Р. и обстоятелството, че макар целия конфликт да е приключил за минути, то употребата на нож от страна на извършителя не е била в самия му край, водят до извод, че тези движения с ножа са били възприети от И. и В. К.. Всеки един от помагачите е съзнавал, че със съвместните им действия по нанасянето на удари по жертвата сломяват нейната евентуална съпротива и възможността да окаже ефективна защита и по този начин улесняват действията на Н. К. по умъртвяването й. Всеки един от тях, виждайки нож в ръцете на извършителя и действията му с него, е могъл да се отстрани от мястото на физическото стълкновение и да преустанови участието си, но това не се е случило. Точно обратното, нанасянето на побой от тяхна страна е продължило. Нещо повече, И. К. дори е нанесъл удари и с парче от барплот, целейки напълно да елиминира всякаква възможност за спасение на пострадалия- било чрез съпротива или по друг начин.

Тук е мястото да се отбележи, че претенцията на адв.А., повереник на частните обвинители и граждански ищци да бъде осъден подсъдимият В. К. като извършител, а не като помагач при осъществяване на умъртвяването на Н. Р., изобщо не държи сметка, че по този въпрос е налице произнасяне на ВКС в предходно негово отменително решение /н.д. №236/2021 г. на второ н.о./. В този смисъл настоящият касационен състав не дължи отговор на направеното оплакване.

На следващо място, защитата на подсъдимите претендира, че действията им са били извършени при неизбежна отбрана, евентуално превишаване на нейните предели или при мнима неизбежна отбрана. Това възражение е било правено и пред въззивния съд, който с основание го е отхвърлил. Съобразно приетите факти по делото липсва непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия. Последният сядайки в обособената външна част на заведението и качвайки краката си на масата, ясно е демонстрирал липсата на желание за разправа. Подсъдимите са тези, които са дошли в тази част на заведението, а подсъдимият В. К. е нахлул в него, нанасяйки пръв удар на пострадалия с предмет, оприличен на гаечен ключ, след което са влезли и И. и Н. К., които също са нападнали подсъдимия. Съгласно трайната съдебна практика, неизбежна отбрана е недопустима при бъдещо или предполагаемо нападение. В този смисъл подсъдимите дори и да са предполагали, че могат да бъдат нападнати от страна на Р., доколкото нападението не е било започнало, нито пък е било очевидно, че ще започне, те не могат да се позовават на неизбежна отбрана. Ставането на пострадалия от стола, жестикулирането му и отправената реплика „ ще се бием ли, какво, ще се бием ли?“ не може да доведе до извод, че макар и нападението да не е започнало, то е било очевидно, че ще започне. Това е така, тъй като пострадалият не е излязъл вън от заведението, а е останал вътре, не е извадил шилото, макар и да е имал такова в себе си, а думите му, оправени към подсъдимите съдържат въпрос, а не закана. След като не е налице непосредствено противоправно нападение изобщо не може да се говори за неизбежна отбрана, нито пък за превишаване на нейните предели. Мнима неизбежна отбрана също не е налице. При нея деецът изпада в грешка относно действителността на нападението. И при обикновената и при мнимата неизбежна отбрана деецът извършва действия, с които цели да предотврати едно непосредствено противоправно поведение. Разликата между двата института е в това, че при неизбежната отбрана има действително нападение, а при мнимата неизбежна отбрана обективно то не съществува. Деецът не може да се позовава на мнима неизбежна отбрана, в случай, в който не е могъл да бъде заблуден с нищо, че срещу него се предприема непосредствено противоправно нападение. В конкретния случай липсват обстоятелства, от които да се направи извод за изпадне в грешка относно действителността на нападението. Пострадалият е седял с крака на масата, като видно от снимките, приложени към видеотехническите експертизи, едва при заставането на подсъдимите Н. К. и И. К. от външната страна на вратата на заведението и приближаването на подсъдимия В. К. към него, се е изправил, като позата на тялото му към този момент не е заканителна. Приканващите движения на ръцете му обективно не представляват нападение, а и по естеството си не могат да заблудят, че е налице такова, защото чрез тях на практика се оправя сигнал към подканения да извърши определено действие, което може да бъде от различно естество. Вербализираният въпрос „ще се бием ли, какво, ще се бием ли?“ също не носи конотация, която е могла да заблуди подсъдимите относно действителността на нападението. Ето защо, института на мнимата неизбежна отбрана не следва да намери приложение.

Лишена от основание и е претенцията за преквалификация на престъплението по чл.118 от НК. При нито един от подсъдимите към момента на деянието, съгласно СППЕ-зи, не се констатира наличие на физиологичен афект, при който съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Видно от психиатричната експертиза, изготвена досежно подсъдимия Н. К., към момента на сбиването състоянието му се е изразявало в богата гама негативни емоции- несигурност, страх, унижение, чувство на безизходност, гняв. Елементите на обстановката и преживяванията му не съдържат достатъчно характерни или достатъчно интензивни предпоставки за възникване на състояние на физиологичен афект или характерни негови прояви. По отношение на подсъдимия И. К., експертите от СППЕ са приели, че липсват данни за наличие на физиологичен афект в преживяванията и поведението му в този конфликт. Оценъчната му способност, според вещите лица, вероятно е била затруднена в известна степен от преживените интензивни емоции, но не с белези на неадекватност, предвид някои негови съвсем адаптивни решения, както и пълнотата на възприятията и спомена. Що се касае до подсъдимия В. К. експертизата е направила извод, че при него физиологичен афект в класическия му вариант не може да бъде описан, но са налице достатъчно основания да се приеме, че поведението му при инцидента е било под въздействието на кумулиран афект, което явление според някои автори, в крайната си фаза на лавинообразното разгръщане покрива параметрите на физиологичен афект. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд вещото лице доц. д-р В. В. е пояснил, че кумулирания афект, който се натрупва в продължение на месеци и години и се разразява в последните секунди на сблъсъка, в крайната си фаза завършва с физиологичен афект, само, че за разлика от типичния физиологичен афект, провокацията при кумулирания може да бъде незначителна, а при физиологичния- значителна. Обоснована и юридически издържана е реализираната от въззивния съд преценка на базата на посочените по-горе експертни изводи и съдебната практика на ВКС, че наслагването на негативни емоции, резултат от предходни влошени отношения- обиди, действия и ситуации в по-дълъг период от време, са обусловили силното отреагиране на В. К., но неговото състояние към момента на инкриминираното деяние не очертава изискуемия се от разпоредбата на чл.118 НК физиологичен афект, тъй като психическото му състояние не е предизвикано от конкретните моментни индивидуални параметри на поведението на пострадалия. Това е така, тъй като съобразно приетата от въззивната инстанция фактология, единствената комуникация, която е възникнала между този подсъдим и пострадалия преди влизането на К. в заведението и осъществяване на нападателните действия по отношение на Н. Р., е била репликата, изречена от последния „ще се бием ли, какво, ще се бием ли?“. В. К. не е бил свидетел на разправията между сина си, внучката си и пострадалия и дори не е бил известен какво точно се е случило до този момент, доколкото телефонния разговор, в който Н. К. е повикал баща си и брат си в заведението, не е бил проведен с него, а и това което Н. К. е съобщил на И. К. е единствено за наличието на скандал с Р.. В заключение, настоящият касационен състав също не приема да е налице хипотезата на чл.118 от НК.

Поведението на Н. К. и И. К. не може да бъде квалифицирано и по чл.124 от НК. За да е налице този престъпен състав е необходимо, деецът да е причинил смъртта на жертвата по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Изложените по-горе съображения относно субективната съставомерност на поведението на подсъдимите Н. и И. К. по чл.115 от НК, /които не е необходимо да бъдат преповтаряни/ изключват основателността на претенцията на защитата за приложение на по-леко наказуемия състав. Друг е въпроса и че И. К. не може да бъде помагач по чл.124 от НК, тъй като при тази правна квалификация смъртта на пострадалия настъпва по непредпазливост.

Във връзка с наложените на подсъдимите наказания, ВКС констатира следното. С жалбите на защитниците на подсъдимите се иска намаляване размера на наложените им наказания лишаване от свобода, а за подсъдимите И. и Н. К. до такъв срок, че да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. В противоположен аспект са исканията на поверениците на частните обвинители- за определяне на наказания в максимален размер.

На първо място следва да се отбележи, че законосъобразно въззивният съд е приложил нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, налагайки наказания и на тримата подсъдими под минималния размер, предвиден за престъплението по чл.115 от НК. Твърдението, направено от адв.Б., че са налице както многобройни, така и изключителни отговорността

обстоятелства, на практика е било възприето от предходната инстанция, която на л. 45 от решението е приела, че изброените смекчаващи фактори не само разкриват превес, но и предвид тяхната многобройност, а и изключителност на някои от тях- изминалото време и предходните отношения между семейство К. и жертвата, предполагат налагане на санкция под десетте години, посочени като минимум в разпоредбата на чл.115 от НК.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че апелативният съд правилно е преценил степента на обществената опасност на деянието- висока и на дейците- занижена. Отнет е живот на млад човек /пострадалият е бил на 28 години/, като реализирането на престъплението на публично място, с участието на три лица и проявената от подсъдимите агресия, обосновават извод за завишена опасност на конкретното престъпление. От друга страна личностният им, социален и професионален облик, не дава основание да се приеме, че тяхната обществена опасност е висока. Подсъдимите са лица, които до процесния момент са спазвали установения порядък в обществото, били са уважавани и са се ползвали с добро име сред обществеността в [населено място]. Животът им се е отличавал с интериоризиране и спазване на правилата на социума, с професионална активност в полза на обществото и съхраняване на семейните ценности.

Отегчаващите отговорността обстоятелства са били правилно установени. По отношение на Н. К. те са свързани с факта, че именно той е извикал баща си и брат си и по този начин е предпоставил задълбочаването и ескалирането на конфликта, както и че извън смъртоносното прободно нараняване в коремната област е причинил и други наранявания /макар и незастрашаващи живота/, като част от раните са били с насоченост към сърцето. За В. К. съдът с основание е отчел като отегчаващи отговорността фактори, че той е първият, който е нападнал пострадалия и с действията си е увлякъл и останалите двама подсъдими във физическия сблъсък с Р..

ВКС не се съгласява с предложеното от поверениците виждане, че освобождаването на подсъдимия Н. К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК следва да се отчете като негативни характеристични данни и да се вземе предвид при определяне размера на неговото наказание. В тези случаи деецът се счита за неосъждан, поради което и никакви изводи в негова вреда не могат да се правят касателно отмерване на наказанието лишаване от свобода. Други неотчетени от САС отегчаващи отговорността обстоятелства, не се констатират.

Относно смекчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд правилно е приел, че като такива следва да се приемат чистото съдебно минало и на тримата подсъдими, трудовата им ангажираност, фактът на дългогодишен и непрестанен тормоз, осъществяван от пострадалия спрямо семейство К. и в частност по отношение св. В. К., обстоятелство, наложило предприеме на извънредни мерки за нейното опазване, чрез изпращането й да учи в друго населено място. По отношение на Н. К., съдът с основание е причислил към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства оказаната от него лекарска помощ след откарването на пострадалия в болничното заведение- обективен факт, който не следва да се омаловажава, доколкото състоянието на Н. Р. е било критично, а подсъдимият Н. К. е бил единствения наличен към този момент анестезиолог. Изминалия период от време от момента на деянието до настоящия момент- 10 години е изключително продължителен, като преценката на решаващия съд, че това обстоятелство не се дължи на поведението на подсъдимите, е вярна. Подбудите за извършване на деянието също имат решаващо значение и те са обусловени от трайните конфликтни отношения между пострадалия и сем. К. и невъзможността на последните да се справят по законен начин /подсъдимият В. К. е подавал жалби до различни институции/ с множеството противоправни прояви, осъществени от Н. Р. спрямо отделни членове на семейството.

По-нататък, верен е и извода на апелативния съд, че състоянието, в което подсъдимия В. К. се е намирал към момента на деянието „кумулиран афект“, както и напредналата му възраст също следва да се ценят като смекчаващи отговорността обстоятелства. Неотчетени обстоятелства, които да намалят допълнително наложеното му наказание, не се твърдят от касатора и не се констатират от съда, поради което и искането в тази насока, е лишено от основание.

Предвид експертната му обезпеченост, ВКС възприема наведения от защитниците на подсъдимите Н. и И. К. довод, че психичното състояние на последните към момента на извършване на престъплението следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съобразно заключението на СППЕ-за, макар подсъдимият Н. К. да не се е намирал в състояние на физиологичен афект към момента на деянието, неговите оценъчни способности са били затруднени в известна степен, поради интензивни и дълбоко засягащи го особености на ситуацията, в която се е намирал и поради съпътстващото го телесно и психично изтощение. Изхождайки от личностовите му особености и соматично състояние преди и по време на инцидента, са довели експертите до заключение, че поведението му в конфликта е било улеснено значимо до екстремност, без да неглижира волевата му способност да ръководи постъпките си. Тези експертни изводи мотивират настоящият касационен състав да приеме, че към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се причисли и психичното състояние, в което се е намирал този подсъдим /характеризиращо се с богата гама на негативни емоции/ към процесния момент. Допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, установено от настоящият съд, е и изразеното от Н. К. съжаление за смъртта на жертвата.

Видно от СППЕ, към момента на деянието подсъдимият И. К. е изпитвал интензивни преживявания и емоции на гняв и страх, като според вещите лица оценъчната му способност вероятно е била затруднена в известна степен от преживените негативни емоции. Неговото психично състояние към инкриминирания момент също носи белезите на смекчаващо отговорността обстоятелство и не следва да бъде пренебрегвано.

Така посочените и неотчетени от въззивната инстанция смекчаващи отговорността фактори, които имат значение за справедливото отмерване на наказанието, мотивират касационния съд да приема, че по отношение на подсъдимия Н. К. същото следва да бъде намалено от пет на четири години лишаване от свобода. Това наказание се явява необходимото и достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, предвид тежестта на извършеното, личността на дееца и продължителния във времево отношение наказателен процес, който също оказва превъзпитателен ефект върху подсъдимия.

Отчитайки факта, че подсъдимият И. К. е признат за виновен в умишленото убийство на пострадалия Р. в качеството на помагач на извършителя Н. К., отразеният по-горе допълнителен смекчаващ отговорността фактор, свързан с психическото му състояние към момента на деянието и каузалния му принос, който не се отличава съществено от този на подсъдимия В. К., ВКС счете, че неговото наказание също следва да бъде намалено- от четири на три години лишаване от свобода, размер, какъвто е бил наложен и на съпроцесника му- неговия баща. За да прецени каузалния им принос като относително еднакъв, съдът съобрази от една страна, че подсъдимият В. К. пръв е нападнал пострадалия, нанасял му е удари с твърд тъп предмет, след което едновременно със синовете си е продължил да го удря, а от друга- подсъдимият И. К. е избутал жертвата, нанасяйки й удари с ръце, а в последствие и с твърд тъп предмет-парче от барплот, като също е участвал във физическия сблъсък едновременно и с другите подсъдими. Причинените наранявания от В. и И. К. по пострадалия, макар и многобройни, не са поставили в риск живота на пострадалия. На фона на посоченото и относимите и към двамата смекчаващи отговорността обстоятелства, отразени в решението по-горе, съдът не намира основания наказанията им лишаване от свобода да са в различен размер.

ВКС не намери основания за ревизия на съдебното решение в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК спрямо подсъдимия В. К.. За да приложи института на условното осъждане апелативната инстанция правилно е преценила, че целите на наказанието и най-вече тази, свързана с поправянето и превъзпитанието на дееца, могат да се осъществят и чрез отлагане изтърпяването му. Към настоящия момент В. К. е на 78 години, една достатъчно напреднала възраст, при която изолирането му в пенитенциарно заведение по никакъв начин не би допринесло за постигане на целите, свързани с неговото превъзпитание и поправяне, а би се явило неоправдана репресия. Като допълнителен аргумент за приложение на условното осъждане, ВКС съобрази и, че подсъдимият В. К. е подавал множество жалби до различни институции във връзка с неправомерното поведение на Н. Р., останали без резултат. Тази му предходна дейност сочи на извод, че той принципно е искал разрешаването на конфликта, чрез правомерни средства, което обаче не се е случило.

В заключение, условното осъждане също оказва предупредителен и възпиращ ефект, както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото. И това е така, тъй като при наличие на бъдещо престъпно поведение, подсъдимият изтърпява и отложеното наказание. В настоящия случай коментирания ефект се постига и чрез размера на изпитателния срок- пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за В. К. да се въздържа от неправомерни действия и поведение.

На следващо място касационният състав не намери основания за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода досежно подсъдимия И. К., понеже счете, че целите му не могат да бъдат постигнати чрез приложение института на условното осъждане. Като аргумент в подкрепа на този извод, съдът взе предвид, че спрямо него е налице влязло в сила решение от 05.10.2016 г. на РС-Дупница, с което И. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 във вр.с чл.130 ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложена административна санкция- глоба. Както вече се посочи, този факт макар и да не може да бъде отчитан във връзка с определяне размера на наказанието, което подсъдимия следва да понесе, има отношение към прогнозата за неговото поправяне, която съдът е длъжен да направи. Изхождайки от коментирания факт и от вида на престъплението, за което подсъдимият И. К. е бил освободен от наказателна отговорност- отново срещу личността/нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди/, обсноваващи извод, че противоправността в поведението му не е еднократен акт в неговия живота, ВКС счете, че условното осъждане не би изпълнило заложената в чл.66 ал.1 от НК превалираща цел- поправянето на дееца.

По-нататък, решението на въззивната инстанция е атакувано от защитниците на подсъдимите и от адв.А., повереник на гражданските ищци Г. и Ю. Р. и в потвърдителната му част относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на родителите на починалия, в качеството на негови наследници.

Касационните жалби на защитниците на подсъдимите досежно оспорването на справедливостта на гражданската обезвреда, не могат да бъдат разгледани, тъй като противното би довело до т.н. „прескачащо обжалване“, доколкото в първото касационно производство, те не са атакували с жалбите си въззивния съдебен акт в частта, в която е била потвърдена първоинстанционната присъда по гражданския иск. Впрочем по този въпрос, ВКС е взел отношение още в отменителното си решение по н.д.№936/2022 г. по описа на първо н.о.

ВКС изразява несъгласие с изложените доводи в касационната жалба на повереника- адв.А.. Апелативната инстанция не е пренебрегнала действителния обем на претърпените болки и страдания от гражданските ищци Г. Р. и Ю. Р., следствие загубата на техния син, който е бил млад човек в активна и трудоспособна възраст. Отчел е взаимната обич, силните емоционални връзки, доверието и взаимопомощта, които са съществували между тях. Оценил е и шока, който гражданските ищци са изпитали от внезапната, неочакваната и ненавременна смърт на най-близкия им човек, както и че тяхното страдание ще продължи до края на живота им. Тези обстоятелства са му позволили да направи верен извод, съобразен и със задължителните разрешения, дадени в раздел II на ППВС №4/1968 г., че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всеки един от родителите. Цитираните от повереника съдебни решения на ТК на ВКС нямат задължителен характер /те не са Тълкувателни решения/, от една страна, от друга- внимателния им прочит сочи, че икономическата обстановка в страната подлежи на оценка във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди, но само тази, съществувала към датата на деликта, а и разглежданите искове по посочените търговски дела са насочени срещу застрахователя. Предвид горното ВКС прие, че не са налице основания да ревизира съдебното решение в гражданско-осъдителната му част и да увеличи размера на обезщетенията по гражданските искове.

С оглед на изложените дотук съображения, настоящият касационен състав счете, че жалбите на поверениците на частните обвинители и граждански ищци и на защитника на подсъдимия В. К. следва да бъдат оставени без уважение, а жалбите на защитниците на подсъдимите Н. К. и И. К. уважени само в частта относно размера на наложените им наказания, като атакуваното въззивно решение в останалата му част, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение №262 от 05.07.2023 г., постановено по внохд №66/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, само в частта относно размера на наложените на подсъдимите Н. В. К. и И. В. К. наказания лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА наказанието на Н. В. К. от пет на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и на И. В. К. от четири на ТРИ години лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/