Оправдаване на кранист за инцидент със загинал работник на строеж

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * процесуални задължения на въззивния съд * немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност * професионална непредпазливост по чл. 123 НК * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 842 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив.

С присъда № 13 от 01.03.2022г. по НОХД № 2482/2021г. Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия З. Г. К. за невиновен в това на 16.01.2019г. в [населено място], [улица], на строителен обект срещу входа на Факултет по дентална медицина на МУ-П. при извършване на вертикално разтоварване на товар с автокран като шофьор - кранист поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, да е нарушил чл. 75, т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения: „Ползвателят на повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4 и лицата, които ги управляват, не трябва да допускат: присъствието на хора под повдигнатия товар; прикачвачът може да се намира около товара, ако той е на височина, не по-голяма от 1 метър“ като преди издигане на товара не се е уверил, че няма лице в работната зона на повдигателното съоръжение, застрашено от повдигнатия товар и извършил неправилни действия при управление на крана, което е довело до удар на палет в тухла от зидарията на тераса и падане на тухла, с което да е причинил смъртта на К. И. К.. Съдът оправдал подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК.

В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив и жалба от повереника на частните обвинители, Апелативен съд – Пловдив, 2 наказателен състав с решение № 155 от 07.08.2023г. по ВНОХД № 125/2023г. потвърдил атакуваната пред него присъда.

В касационния протест се сочат основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Прокурорът упреква въззивната инстанция в избирателен и едностранчив подход при обсъждане на доказателствените източници, както и в необсъждане на важни носители на доказателствена информация, които, ако са били обсъдени, биха довели до противоположни правни изводи. Коментира се формално извършен въззивен контрол, изразен във възприемане на идентична фактическа обстановка с тази на първостепенния съд и липса на собствени правни изводи. Държавният обвинител излага аргументи, че неправилно съдът е възприел, че присъствие на лица под товара е забранено само до издигането му на 1 метър, като всъщност управляващият повдигателното средство имал задължение да осигури неприсъствие на лица до приключване на операцията. Счита, че неоснователно съдът не е приел доводите за липса на мотиви към първоинстанционната присъда въпреки налично в тях противоречие, както и неправилно се е солидаризирал с тезата, че подсъдимият е наблюдавал пострадалия през процепи в заграждащата строежа мрежа. Заявява несъгласието си с предходните съдебни състави, не ценили комплексната инженеро-техническа и техническа по безопасност на труда експертиза, тъй като изводите на вещите лица били експертни, а не правни. На последно място поддържа позицията, че констатираното виновно поведение на други лица за настъпилата смърт, не води до отпадане отговорността на подс. К..

В срока по чл.351, ал.4 НПК е постъпило възражение от защитниците на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът поддържа протеста и заявява, че К. е допуснал нарушение на изискванията на относимите нормативни актове, което е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, тъй като подсъдимият не се е съобразил със забраната за недопускане на лица под повдигнат товар. По силата на чл. 75, т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения той е следвало да вземе мерки за ненавлизане на лица под товара през цялото време на неговото повдигане. Моли протеста на Апелативна прокуратура - Пловдив да бъде уважен, въззивното съдебно решение - отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд.

Защитата на подсъдимия възпроизвежда изложеното в депозираното възражение, фокусирано върху недостатъци в протеста. Излагат се аргументи, че част от изложените доводи касаят необоснованост на съдебния акт, което не е сред касационните основания. Моли да бъде постановен акт, с който въззивното решение бъде потвърдено.

Подсъдимият З. К. не се явява, за да заяви личната си позиция по спора.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в протеста и в рамките на своите правомощия, прецени, че той е допустим, но неоснователен.

Въпреки че декларира допуснати от съда нарушения на закона и на процесуалните правила, прокурорът излага доводи единствено за осъществени от контролирания съд процесуални нарушения. Това определя и ангажиране вниманието на настоящия състав с разглеждане на този въпрос. Всъщност намерилите място в касационния протест възражения са напълно идентични с тези, съдържими във въззивния и на тях Апелативен съд детайлно и адекватно е отговорил.

В атакуваното пред тази инстанция решение второинстанционният състав е афиширал солидаризиране с възприетата от решаващия съдебен състав фактология. В принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява липса на изложени мотиви. Въззивният съд дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това. Това е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. Противно на мнението на протестиращия прокурор, този състав стои на обективно обезпечената позиция, че второстепенният съд след самостоятелна преценка на наличните доказателства, включително и събрани от самия него в проведено въззивно съдебно следствие с допълнителен разпит на свидетеля С. И., е достигнал до собствени правни изводи, еднопосочни с тези на контролирания от него съд. Апелативен съд е анализирал детайлно гласните и писмени източници на относима информация, съпоставил ги е помежду си и ясно е заявил защо възприема с доверие едни, а отхвърля като недостоверни други. Той не може да бъде упрекнат в избирателен подход при извършения анализ на доказателствата, тъй като ясно и коректно е заявил причините за кредитиране, респективно некредитирането им - дейност, която е извършил след обсъждане на целокупната доказателствена маса. В разглежданото решение е отговорено и на твърденията на прокурора от съответната прокуратура, че Окръжен съд е допуснал противоречие в своите мотиви. Цитираните от протестиращия откъси от мотивите на съда са изведени от контекста на изложението, което не страда нито от вътрешна противоречивост, нито от неяснота при формиране на волята, изразена с крайния акт. И това правилно е разчетено от въззивния съд, за да отхвърли отправените упреци.

На З. К. е предявено обвинение за това, че е нарушил вмененото му с нормата на чл. 75, т.3 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения /Наредбата/ задължение да не допуска като управляващ повдигателно съоръжение /автокран/ присъствието на хора под повдигнат товар като прикачвачът, каквато функция е изпълнявал пострадалият К. К., можел да се намира около товара, ако той е на височина, не по-голяма от 1 метър. Никой не спори, че не следва да бъде допускано присъствие на лица под и около товар не само след достигането му на височина от един метър, но и по време на цялостната вертикална товаро-разтоварна дейност. В атакуваното решение съдът е възприел именно тази позиция и затова възраженията на прокурора за противното не намират своята опора в разглеждания акт. В конкретния случай дейността е следвало да бъде финализирана на височина 14.70 метра - на ниво на пети етаж, където не била изградена рампа, а св. С. И. - другият работещ на строителния обект, е следвало да поеме издигнатия товар и да го придърпа към вътрешността на плочата, за да го разтовари. При достигане на тази височина е последвало заклащане „по механични причини“ на товара /както е описано в обвинителния акт/, довело до удар и отчупване на парче от тухла от съществуващия борд.

Всъщност подсъдимият е упрекнат от държавното обвинение за това, че преди издигане на товара не се уверил, че няма лице в работната зона на повдигателното съоръжение и за това, че е извършил неправилни действия при управление на крана. Така твърдяната неправомерна деятелност на К. не съответства на соченото нарушение на нормативните правила, изрично квалифицирано по чл. 75, т.3 от Наредбата. Тази разпоредба вменява задължение на краниста, какъвто е З. К., да не допуска лица под повдигнат товар, а прикачвачите да не се намират около него след издигането му над 1 метър. Укоряването в извършване на неправилни действия при управлението на крана от страна на К. не само, че не е съобразено с поддържаното нормативно нарушение, но и не е установено по делото. Декларативни изявления за неправилни действия с уредите за управление на повдигателното съоръжение се съдържат единствено в описателната част на коментираната от страните комплексна инженеро-техническа експертиза, чието заключение правилно не е прието от съда като способ, подпомагащ го в аналитичната му дейност. Задълбоченият анализ на контролирания съд на доказателствената информация, чиито източници не са многобройни, а произхожда от единствените очевидци на случилото се - подсъдимия и свидетеля С. И., логично е довел до формиране на убеждението, че не би могло безсъмнително да се възприеме неправилно манипулиране на З. К. с крана, от което е последвал удар в тухла и отчупване на нейно парче, причинило и смъртта на намиращия се до сградата К. К.. Своето коректно отношение към носителите на относима информация, съдът е проявил и чрез некредитирането на описаната експертиза, в която специалистите са приели механизъм на извършване на деянието, несъответен на събраните гласните доказателства и установените обективни находки, задоволявайки се декларативно да го опишат без да мотивират позицията си. Техният извод е фактически и за достигането му вещите лица не само, че не са отразили изминатия от тях експертен път, но и не са се позовали на свои специални знания в съответната област, които съдът да не притежава. Тези разсъждения са единствено в отговор на възраженията за некоректна преценка на контролирания съд при изключване на този доказателствен способ, тъй като вмененото на К. неправилно манипулиране с повдигателното съоръжение не попада в обхвата на инкриминираното от прокурора нарушено нормативно задължение по чл. 75, т.3 от Наредбата.

При съответния на съдържанието им прочит на доказателствените източници и при адекватното тълкуване на носената от тях информация, контролираният съд е достигнал до верния извод, че с поведението си К. не е нарушил сочената от прокуратурата подзаконова норма. Обвинявайки К., че преди издигане на товара не се уверил, че няма лице в работната зона на повдигнатото съоръжение /според относимата разпоредба - под повдигнатия товар/, прокурорът не е държал сметка за напълно еднопосочната доказателствена информация от показанията на свидетеля И. и подсъдимия, че последният вербално е отстранил пострадалия К. от товара след закачането му и след като се е уверил, че той се отдалечил /факт, възприет и от св. И./, е предприел действия по издигането на бокс палета. Подсъдимият е спазил дължимото поведение по недопускане присъствието на хора под и около повдигнатия товар и не би могло да се претендира от него действие, надхвърлящо изискуемото му от приложимите норми или несъдържимо в тях. Изпълнявайки вменените му задължения по недопускане присъствието на работника под и около товара след издигането му на височина над 1 метър, подсъдимият не е бил длъжен и не би могъл да предвиди нито по-сетнешното поведение на К. по завръщане в обсега на повдигнатия товар, нито впоследствие настъпилия вредоносен резултат.

Разсъжденията на прокурора за неотносимост на констатирано от съдилищата виновно поведение на други лица към носената от подсъдимия отговорност, биха били верни, ако доказателствата по делото сочат на нарушение на правилата за безопасност от страна К., които са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Отрицателният отговор на този въпрос обезсмисля разсъжденията за наличие или не на независимо съпричиняване, още повече, че единственият подсъдим по делото е З. К. след като прокуратурата се е отказала да ангажира отговорността и на управителя на „Р. 61“ Е., прекратявайки воденото спрямо него досъдебно производство.

След констатацията за неналичие на пропуски в оценъчната и правоприлагаща дейност на въззивната инстанция, единствената последица е атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155 от 07.08.2023г. по ВНОХД № 125/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.