Прехвърляне на етаж от сграда заедно с прилежаща част от дворното място

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 450

София, 14.07., 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 май две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1391 /2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационна жалба, подадена от М. М. М.-К., ЕГН: [ЕГН] и А. М. М.-К., ЕГН: [ЕГН] e допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 22.01.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 664/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение 260026 от 29.04.2022г. по гр.д.№ 1255/2019 г. на РС-Велинград. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против М. М. Е., ЕГН: [ЕГН] и Ф. Р. Е., ЕГН: [ЕГН] отрицателен установителен иск да се признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ 840 кв.м., образуващо УПИ ***, в кв. 14 по плана на [населено място], общ. В., при граници на парцела: от запад и изток-улици; от север - [улица] и от юг УПИ *** и УПИ ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът не е обсъдил във взаимна връзка събраните доказателства – конкретно съдържанието на нот. акт, с който касаторите са придобили втория етаж, формирал е необосновани изводи, твърди се противоречие с пар.1 ЗДЗС, при действието на който кооперацията не е могла да придобие имот, отчужден за обществено мероприятие. Касаторите считат, че ответниците не са придобили правото на собственост върху дворното място, защото прехвърлителят им – РПК “Чепинска долина“ не е била собственик, а такъв е била общината.

Ответницата по касация оспорват касационната жалба, тъй като отчуждаването за мероприятие на кооперация е произвело непосредствено действие, имота не е бил общинска собственост и не се прилага пар.1 ЗДЗС, поради което кооперацията, като собственик на основание давност, е прехвърлила правото на собственост върху целия парцел. Считат, че ищците не са се позовали на това, че са придобили прилежащ терен към втория етаж, а, че терена е общински и искат да го изкупят.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях. По този въпрос съдебната практика е непротиворечива, включително и цитираните от касаторите решение № 27/28.06.2017 г. по т.д.№ 2430/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 3871/2016 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и много други.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

С нот. акт № 46,т.1/06.03.2001г. ищците са купили от РПК“Чепинска долина“ втори етаж от масивна стопанска сграда – магазин и ресторант, със застроена площ 198 кв.м., намираща се в парцел ***, отреден за имот *** в кв.14 по плана на [населено място] „и с прилежащ терен по чл.2 ал.3 от ЗОС“. Кооперацията се е легитимирала като собственик с н.а. № 6,т.1/14.10.1998 г., с който е призната за собственик само на сградата на основание придобивна давност. С нот. акт № 31 том І/29.01.2009 г. на нотариус Халачев, РПК „Чепинска долина“ е призната за собственик на основание придобивна давност и на дворно място от 1140 кв.м., представляващо УПИ *** за имот *** в кв.14 по плана на [населено място], ведно с целия първи етаж от построената в имота сграда. Със Заповед № 296 / 16.03.2009 г. е одобрено попълването на кадастрален план с новообразуван имот, идентичен с парцел І, обозначен с пл. № ***, а със заповед от 7.05.2009 година е извършено частично изменение на ПУП, като от имота са образувани два нови: УПИ – *** с площ 840 кв.м., който е предмет на спора и УПИ *** с площ 300 кв.м. С нот. акт № 83, т.ІІ/04.08.2009 г. целия УПИ *** от кв. 14 с площ 840 кв.м. е продаден от кооперацията на ответниците ведно с първия етаж от сградата в него.

СТЕ установява, че първия и единствен регулационен план на населеното място е от 1961 г. и с него за имот *** и имот *** от кв. 14 е отреден парцел ***, отреден за „Селкооп“ с площ 1140 кв.м. Грешно е посочен в плана номер *** вместо № *** на имота, включен в този парцел, но имот пл. № *** се намира на друго место в селото. Имот пл. № *** е записан в разписната книга на Ю. С., след което има и отбелязване – „отчужд“. За имот *** има множество неясни задрасквания, но ясно е отразено, че на 29.05.1986 г. е продаден на РПК „Чепинска долина“. В парцел „***-***“ е заснета в кадастралната основа към плана от 1961 г. съществуваща двуетажна сграда с площ 198 кв.м., която по местонахождение в имота и очертания съвпада със сега съществуващата сграда.

Според показанията на св.З. Б., роден през 1947 година, това са били имоти на братя С., които били обезщетение през 1963-1964 година, но те не били доволни от обезщетението. Първо били ползвани сградите от Наркооп, а имота не бил ограден, а после го ползвала РПК „Чепинска долина“, която го разпродала. Не му е известно да има каквито и да било претенции за имота от трети лица.

От удостоверение, издадено от Окръжен съд-Пазарджик се установява, че РПК “Чепинска долина“ е образувана въз основа на решение № 2/26.02.1971г. на Изпълнителен комитет на Окръжен кооперативен съюз, след състояло се на 03.03.1971 г. общо събрание на изброени кооперации, между които и ГПК „Наркооп“./л.62/.

По въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от ищците е налице произнасяне със задължителна сила за страните с решение № 165 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 296/2022г. на ВКС, І гр.о. Прието, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците предвид това, че ако се приеме, че са суперфициари, те могат да претендират права по чл. 64 ЗС само от действителния собственик на терена. Посочено е, че правният интерес произтича и от останалите твърдения на ищците, че с продажбата на цялото дворно место на ответниците е засегнато правото им на собственост върху купения втория етаж с прилежащ терен към него. Затова е отменено първото въззивно решение, с което е обезсилено решението на РС поради недопустимост на иска и делото е върнато за ново разглеждан от друг състав на въззивния съд, който е постановил обжалваното сега решение.

При постановяване на второто въззивно решение, въззивният съд е разгледал спора по същество и е приел, че по силата на първия регулационен план от 1961 г. и на основание чл. 42, ал.3 ЗПИНМ дворното място е отчуждено и е станало кооперативна собственост, ведно със съществуващата в него сграда, която не е била съборена, а съществува и до днес и от която ищците са придобили втория етаж.

Правилно е приложен материалния закон - чл. 42, ал.3 ЗПИНМ, според който мероприятията на кооперациите се осъществяват въз основа на улично-регулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие по отношение на имотите за които се предвиждат мероприятия по улично-регулационния план и са изпълнени условията за заемането им. Съгласно пар. 83, ал.4, ППЗПИНМ, собствениците се обезщетяват по решение на ръководния орган на обществената организация, респективно кооперациите, съгласно чл. 36, ал.4 ППЗПИНМ/ ако имота е отреден за нейно мероприятие. Въззивният съд се е позовал и на пар.95 ППЗПИНМ, съгласно който обществените организации /в това число и кооперациите/ придобиват недвижимите имоти, отредени по улично-регулационния план чисти от всякакви тежести и на пар.100, ал.2 ППЗПИНМ, според която нотариусът издава нотариални актове за отчуждените имоти по улично-регулационния план за мероприятия на обществените организации /включително и кооперациите/, след изпълнение на условията за заемане на имота по искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно лице въз основа само на обяснителна бележка и скица.

Обосновано съдът е приел, че са изпълнени условията за заемане на имота, предвид установеното от свидетелските показания, че предишните собственици били обезщетени, макар да не е издаден нот. акт на кооперацията, който само констатира изпълнение на законовите изисквания за придобиване правото на собственост, но няма конститутивно действие. Изводът е обоснован и предвид отразяването в разписната книга, че имот *** е отчужден, че имота е записан на кооперацията.

Придобиването на собственост от кооперации и обществени организации на имотите, които по силата на плана са отредени за техни мероприятия на основание чл. 42, ал.3 ЗПИНМ /отм/ не е в противоречие с нормата на чл. 15 ЗС , действала по същото време, съгласно която кооперациите, обществените организации и гражданите придобиват право на строеж или право на ползване върху държавна земя. Това е общата норма, която урежда отстъпване на право на строеж върху държавна земя, която може да е придобита на различни основания. За отчуждавания за мероприятия, предвидени по улично регулационния план за нуждите на кооперации и обществени организации се прилагат цитираните специални правила в ЗПИНМ и ППЗПИНМ , които, дерогират приложението на общите норми на чл. 13 и чл. 15 ЗС . /В изложеният смисъл виж Решение № 838 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г., I г. о. и Решение № 254 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2014 г., I г. о./

Придобиването на собствеността върху имота и построената в него сграда от кооперацията на основание чл. 42, ал.3 ЗПИНМ /отм./ поради отреждането за нейно мероприятие и провеждане на отчуждаване и обезщетяване, съгласно цитираните норми обяснява обстоятелството, че не са издадени актове за държавна, а в последствие и за общинска собственост.

Изводът на въззивният съд, че е неприложима нормата на чл.2, ал.3 ЗОС в първоначалната му редакция също е правилен като резултат, предвид това, че не е установено кооперацията да е строила сградата в имота, а напротив, СТЕ е установила, че сега съществуващата сграда в имота е съществувала в същите размери и конфигурация и до 1961 г. – заснета е в кадастралния план към този регулационен план. Този извод следва и от първия извод, че кооперацията, съществувала към 1961 г. „Селкооп“ е придобила собствеността върху дворното място на основание чл. 42, ал.3 ЗПИНМ, предвиждането за нейно мероприятие, отчуждаването и обезщетяването /пар.83, ал.4, пар.95 и пар.100, ал.2 ППЗИНМ/.

При тези фактически и правни изводи правилно е прието, че е неприложима и нормата на пар.1 ЗДЗС, защото към момента на влизане в сила тази норма и на действие на мораториума, установен с нея имота не е бил нито държавна, нито общинска собственост.

Забраната за придобиване на кооперативна собственост, установена в чл. 31, ал.3 ЗК в сила от 24.04.1992 г. г. е действала до отмяната на този закон през 1999 г. със Закона за кооперациите, пул. ДВ бр. 113/28.12.2000 г., н сила от 01.01.2000 г. Извън този период, ищцовата кооперация РПК „Чепинска долина“, учредена чрез обединяване на няколко кооперации през 1971 г. е могла да придобие по давност процесния имот, т.е. към момента на продажбата на втория етаж на ищците с нот. акт № 46,т.1/06.03.2001г. е била негов собственик.

Неправилно въззивният съд е приел, че РПК „Чепинска долина“ е останала собственик на цялото дворно место след сделката, с която е продала на ищците втори етаж от сградата, защото по изложените по-горе съображения, към 2001 г. РПК „Чепинска долина“, създадена още през 1971 г. от обединение на други кооперации, е била собственик на дворното място и е изразила воля за прехвърляне както на втория етаж, така и на прилежащата към него част от дворното место. Въззивният съд не е обсъдил съдържанието на нот. акт от 2001 г. Факта, че е неприложим чл.2, ал.3 ЗОС не игнорира изразената воля, че втория етаж се прехвърля ведно с прилежащата част от дворното место към него, като се съобрази приетото и от въззивния съд, че кооперацията, а не общината е придобила собствеността върху него. Втория етаж не е прехвърлен като суперфициарна собственост, а ведно с прилежащата към него идеална част от дворното место, което в този случай е обща част щом е изразена воля за прехвърлянето му. Не е изразена воля за прехвърляне на етажа отделно от земята, съгласно предвидената възможност в чл. 63 ЗС. Припадащата се част от дворното място към втория етаж е принадлежност към него на основание чл. 98 ЗС и се прехвърля заедно с него щом втория етаж не е прехвърлен като суперфициарна собственост. За тази прехвърлена идеална част неправилно е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, като е прието, че ответниците се легитимират като собственици и на тази част. Ответниците не са придобили по покупко-продажба от кооперацията през 2009 г. припадащата се част към втория етаж, прехвърлен от същата кооперация на ищците преди това - през 2001г., защото към този момент кооперацията – прехвърлител не е била неин собственик. За тази ид.част ищците се легитимират като собственици на основание сделката от 2001 г. Затова решението е неправилно и следва да се отмени. В инстанциите по същество не е определена прилежащата част към втория етаж, поради което решението не може да се отмени само за тази част. Тя следва да се определи по правилото на чл. 40 ЗС. За определянето й обаче са необходими специални знания, които съдът не притежава. Затова се налага назначаване на СТЕ, която да определи припадащата се част от дворното място към втория етаж, на която кооперацията не е останала собственик и не е могла да прехвърли 2009 г. на ответниците.

За приемане на посочената СТЕ, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция. При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция и от ВКС спора не е разглеждан по същество, а е преценявано само наличието на правен интерес от предявяване на иска и като е преценено, че такъв е налице, е отменено решението, с което е обезсилено решението на РС. Затова и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане по същество от друг тричленен състав. При новото разглеждане следва да се присъдят и разноските за настоящото производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 18 от 22.01.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 664/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: