Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Отлагане на съдебно заседание поради болест и отмяна на влязло в сила решение

Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наемател иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да върне имот след прекратен договор за наем. Той твърди, че съдът неправилно не е отложил делото заради негово заболяване, доказано с болничен лист, и така го е лишил от право на участие. Върховният касационен съд оставя молбата за отмяна без уважение.

Какво приема съдът

Обикновеният болничен лист не е достатъчно основание за отлагане на съдебно заседание. Необходимо е медицинско удостоверение по наредбата, в което изрично да е посочено, че заболяването не позволява явяване пред съда, за да се приеме, че страната е била незаконно лишена от участие.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеотлагане на делоболничен листмедицинско удостоверениеправо на участие

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60251

София, 24.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2573 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по подадена от В. Н. И., действаща като ЕТ „Вега-Н-Вера Илиева“, молба от 26.02.2019г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 558742 от 11.12.2018г. по гр. д. № 36037/2018г. на Софийски районен съд, І ГО, 36 състав, с което молителката е осъдена да предаде на П. Г. С. и И. К. С., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД, държането върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] – магазин № 1, с площ 33.72 кв.м. и мазе № 10 с площ 15 кв.м., ведно с подобренията и вещите, трайно прикрепени към него, предадени с протоколи от 03.05.2016г. и 08. 06. 2016г. и съставляващи предмет на развален договор за наем от 03.05.2016г..

Молителката твърди, че в първоинстанционното производство по делото е ангажирала процесуален представител – адв. Р. само за изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, както и че за проведеното първо открито съдебно заседание на 28.11.2018г. е депозирала молба за отлагане с приложен болничен лист, удостоверяващ препятствие за личното й участие в процеса, което не може да отстрани, по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК. Въпреки това и заявеното от молителката изрично желание да участва лично в откритото заседание по делото, първоинстанционният съд е дал ход на същото, като не е зачел представения болничен лист с удостовереното в него заболяване, и без наличието на годно правно основание /договор за правна защита и съдействие/ е конституирал като нейн представител по чл. 32 ГПК адв. М. Р., спрямо която е счел, че не е налице пречка за даване ход на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК. Делото е обявено за решаване в проведеното на 28.11.2018г. заседание, като постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила след връщане на въззивната жалба срещу него с влязло в сила разпореждане. Поради това молителката поддържа, че е лишена от право на участие в исковия процес, при което горепосоченото решение е постановено без обсъждане на относими факти и доказателства, като моли то да бъде отменено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Като допълнителни съображения за отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК навежда неправилното произнасяне на първоинстанционния съд по молбата й за поправка на съдебния протокол за с.з. от 28.11.2018г. и проведени разговори със служител на съда, препятствали възможността й да прочете текста на първоинстанционното решение с оглед спазване на 14 – дневния срок за въззивно обжалване.

Ответниците по молбата за отмяна - П. Г. С. и И. К. С. подават писмен отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна.

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителката обстоятелства за нарушение на нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, при което тя счита, че е нарушено правото й на участие в делото, кореспондират с релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Останалите касаят единствено или правилността на произнасянето на първоинстанционния съд по молба за поправка на съдебен протокол или отношения и разговори на страната със служител на съда, т.е. от тях не може да произтече извод за нарушено право на участие в процеса, доколкото не се оспорва и надлежното връчване на съдебното решение на молителката на 03.01.2019г.. Поради това те не са годни отменителни основания по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Наведеното нарушение на нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК не е осъществено. Съгласно текста на същата, съдът отлага делото ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което не може да бъде отстранено. В настоящия случай молителката не е имала процесуален представител по делото, освен за изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, което обстоятелство е установено с представените след проведеното с.з. от 28.11.2018г. пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 16.10.2018г. в полза на адвокат М. Р.. Поради това за прилагането на чл. 142, ал. 2 ГПК е достатъчно само страната да е възпрепятствана да се яви по делото. Доказателства за такова препятствие, което страната да не може да отстрани, обаче не са представени. Действително молителката е депозирала пред съда болничен лист за временна нетрудоспособност за три дни /27.11.2018г. - 29.11.2018г./, издаден от д-р Б. Н., удостоверяващ общо заболяване – „нарушение на вестибуларната функция, неустановено“, налагащо домашен режим на лечение. Това заболяване само по себе си не е основание за отлагане на делото. Такова основание би било медицинско удостоверение по образец, издадено на основание чл. 18, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза /ДВ, бр. 36/14.05.2010г. с последващи изменения и допълнения/, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през времетраенето на отпуска за временна нетрудоспособност. В този смисъл е константната практика на ВКС /решение № 188/11.07.2014г. по гр. д. № 2484/2014г. на ВКС, I г. о.; решение № 88/19.05.2015г. по гр. д. № 6440/2014г. на ВКС, III г. о. и др./. Такова медицинско удостоверение, изискуемо съгласно чл. 18, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза, не е представено от молителката, затова Софийски районен съд не е нарушил процесуалните правила, давайки ход на делото в нейно отсъствие. Следователно не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното от него решение.

Молителката следва да бъде осъдена да заплати на П. Г. С. и И. К. С., сумата 500 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. И., действаща като ЕТ „Вега-Н-Вера Илиева“, от 26.02.2019г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 558742 от 11.12.2018г. по гр. д. № 36037/2018г. на Софийски районен съд, І ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА Вера Н. И., ЕГН: [ЕГН], действаща като ЕТ „Вега-Н-Вера Илиева“ с ЕИК: 121848076, да заплати на П. Г. С., ЕГН: [ЕГН], и И. К. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 500 лв. – съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.