Увеличаване на обезщетението за вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е № 85/09.02.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , в съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова и на прокурор М., като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1327 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и на А. Ю. Ш. срещу въззивно решение № 1271 от 05.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 492/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, 14 граждански състав, с което е потвърдено решение № 6286 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 13275/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 16 състав. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от А. Ю. Ш. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от ответника обвинение по пр. пр. № 14076/2007 г. по описа на СГП, по която е постановена оправдателна присъда № 22 от 09.11.2015 г. по ВНОХД № 219/2014 г. по описа на САС, влязла в сила на 07.11.2016 г., ведно със законна лихва от 03.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата. В останалата му част до пълния претендиран размер на обезщетението искът е отхвърлен.

Касационната жалба на Прокуратурата е срещу осъдителната част на решението за 20 000 лв., а касационната жалба на А. Ю. Ш. е срещу отхвърлителната част на решението за разликата над присъдените ѝ 20 000 лв. до претендираните 150 000 лв.

В касационната жалба на Прокуратура на РБ се твърди, че съдът не е приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД, вследствие на което присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства на действително претърпените вреди. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е взел предвид, че не били настъпили трайни последици върху здравето на ищцата, както и че взетите спрямо нея мерки за неотклонение са с нисък интензитет. Оспорва се извода на съда за същественото значение на медийния отзвук във връзка с обвинението, тъй като Прокуратурата не била изнасяла невярна информация и не следвало да отговаря за внушенията, съдържащи се в медийните публикации. По отношение на продължителността на делото се сочи, че същата е обусловена от фактическата и правната му сложност, което обстоятелство не било съобразено в достатъчна степен при определяне размера на обезщетението.

В касационната жалба на А. Ш. се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се възражение, че определеният размер на обезщетението е занижен, тъй като е бил нарушен принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага се довод, че съдът не е отчел следните обстоятелства, имащи пряко отношение към определянето на размера на обезщетението: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинението; продължителността на наказателното преследване; икономическите условия на живот в страната; същественото засягане на достойнството на ищцата с оглед широкото медийно разпространение на информация за обвинението, включително и в чужбина, така че и до настоящия момент името ѝ да се свързва с обвинението; отражението на обвинението върху здравословното ѝ състояние, както и в емоционалната ѝ сфера като жена и майка.

В открито съдебно заседание касаторът-ответник Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си и моли да бъде уважена. Оспорва касационната жалба на насрещната страна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Касаторът-ищец – А. Ю. Ш. чрез процесуалния ѝ представител, поддържа жалбата си и оспорва жалбата на насрещната страна. Не претендира разноски за адвокатско възнаграждение, а само внесената държавна такса в размер на 5 лв.

С определение № 3814 от 25.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по в. гр. д. № 492/2024 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос: „Задължен ли е въззивният съд по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?“, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитирана практика на ВКС.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Отговорът на този въпрос е даден в задължителната (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях /напр. решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г.о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др./ Постановлението изяснява, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния касационен съд извежда като релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следните обстоятелства - тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност, /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - за всички вреди във връзка с незаконното обвинение. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението. Съдът следва да съблюдава и размерът на обезщетението да не доведе до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВС и ВКС.

По същество на касационните жалби:

Въззивният съд е посочил, че ищцата А. Ю. Ш. е сезирала първоинстанционния съд с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с който претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лв., претърпени от нея вследствие на повдигнати и поддържани от ответника Прокуратура на Република България незаконни обвинения. Установил е, от представената по делото прокурорска преписка № 14076/2007 г. по описа на СГП, че ищцата е била задържана на 13.02.2007 г. за 72 часа, като в това производство са ѝ били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 3 НК, за които на 31.07.2007 г. е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 3222/2009 г. по описа на СГС. Установил е, че делото е било прекратено и върнато на Прокуратурата, като впоследствие е било образувано ново НОХД № 3693/2009 г. по описа на СГС, НО, 29 състав, по което е била постановена осъдителна присъда от 29.03.2010 г., с която на ищцата е било наложено общо наказание от 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Същата е била отменена пред втората инстанция по образуваното ВНОХД № 252/2011 г. на САС, НО, 7 състав, като ищцата е била оправдана с присъда № 23 от 21.09.2012 г. Срещу оправдателната присъда е бил подаден протест, впоследствие оттеглен от Апелативната прокуратура. След искане за възобновяване от 07.01.2013 г. на главния прокурор е било образувано НД № 903/2013 г., по което оправдателната присъда е била отменена и делото е било върнато на САС за ново разглеждане, в рамките на което е била постановена оправдателна присъда от 09.11.2015 г, оставена в сила с решение от 07.11.2016 г. по НД № 685/2015 г на ВКС, 2 НО.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че са налице всички материални предпоставки от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи отговорността на държавата за повдигнатите и поддържани обвинения, за които е постановена оправдателна присъда. По отношение на спорния въпрос за определянето размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е посочил, че първоинстанционният състав правилно е очертал релевантните по този въпрос факти, като обосновано е преценил степента, тежестта и интензитета на тези факти довели до сериозно накърняване на правната сфера на пострадалата, която е била с чисто съдебно минало преди повдигането на обвиненията. Посочил е, че са били съобразени и преценени всички релевантни обстоятелства относно тежестта на престъпленията, в извършването на които е била обвинена ищцата, както и неразумната продължителност от близо 10 години на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда. Като неоснователно е било отхвърлено възражението на Прокуратурата, че продължителността на производство била в резултат, освен на действия и бездействия на разследващите и правораздавателни органи, и на упражняването на различни процесуални права на привлечените лица, тъй като съдът не е установил наличието на данни ищцата да е предизвикала с поведението си забавяне, респ. отлагане на производството.

От свидетелските показания на сестрата на ищцата и на фактическия ѝ партньор, които съдът е преценил като последователни и еднопосочни, е установил, че наказателното преследване е довело ищцата до емоционален и психологически срив; поведението ѝ се е променило - отдалечила се от околните, затворила се в себе си и ограничила социалните си контакти. Съдът не е констатирал пряка причинно-следствена връзка между твърденията на ищцата и показанията на свидетелите за общите заболявания, от които е страдала (хернии и други неврологични проблеми) и воденото наказателно производство, поради което същите не са били отчетени при определяне размера на обезщетението. Според въззивния съд първостепенният съд е обсъдил всички неблагоприятни за ищцата последици, настъпили в резултат на преживените стресогенни фактори, включително и обстоятелствата, че първоначално постановената осъдителна присъда била съвпаднала с бременността и раждането на второто дете на ищцата, и съответно обусловила изключително силните негативни изживявания повлияли психичното ѝ състояние заради страха от осъждане и лишаването ѝ от възможността да полага пълноценни грижи за децата си. Като утежняващ и обуславящ по-висок интензитет на вредите, е оценен фактът, че наказателното преследване е засегнало най-активния в професионален аспект период от живота на ищцата предвид квалификацията ѝ. Посочено е било също, че за обема на вредите от съществено значение е установеното широко медийно разгласяване на делото в средствата за масова информация, което е предизвиквало по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на ищцата. С тези мотиви въззивният съд е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 20 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи претърпените вреди от незаконното преследване.

Предвид отговора на правния въпрос, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за неоснователна, а на касатора А. Ю. Ш. - за частично основателна, поради следните съображения:

Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящия състав на ВКС /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, но не е преценил в достатъчна степен значението им. В резултат на това, неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 ЗЗД, като определеният за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано занижен.

Настоящият съдебен състав взе предвид следните конкретно установени обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, налагащи завишаването му: воденото срещу ищцата наказателно производство е било за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, като производството е продължило почти десет години. В този смисъл въззивният съд декларативно е посочил това обстоятелство, но не е отдал нужното му значение, че това е продължителен период, през който ищцата е изпитвала състояния на нервно напрежение, огорчение, безпокойство, шок, стрес и страх от осъждане, довел до постоянно напрежение, отразило се на психиката и начина ѝ на живот – чувствала се унизена, с накърнено достойнство, застрашена от наказателна репресия. Посочените негативни емоции значително са се засилили с оглед постановената осъдителна присъда. От съществено значение при определяне на конкретно претърпените вреди са обстоятелствата, че осъдителната присъда и наказателното преследване като цяло са съвпаднали с бременността на ищцата, раждането на второто ѝ дете и съответно отглеждането на двете ѝ деца в ранна детска възраст. Въззивният съд не е оценил в достатъчна степен установеното от свидетелските показания, че именно във връзка с ролята ѝ на майка ищцата изключително тежко е преживяла наказателното производство, независимо, че не са ѝ били налагани продължителни ограничаващи мерки за процесуална принуда. Според показанията на сестрата на ищцата - св. М., през целия период на наказателното преследване сестра й е живеела в постоянен стрес, че ще бъде отделена от децата си, че няма да може да се грижи за тях и ще трябва да ги остави на нея за отглеждане. Така описаното състояние се потвърждава и от показанията на фактическия партньор на ищцата, според чиито твърдения тя не е искала да оставя децата сами, самообвинявала се е, че ще израснат без да познават майка си, ако влезе в затвора, както и че няма да са подготвени да живеят самостоятелно поради нейната липса. Касационният състав преценява показанията на свидетелите, отчитайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, но намира, че същите са дадени от преки очевидци на психо-емоционалното състояние на ищцата през целия период и съответстват на наведените от нея твърдения и представените по делото доказателства. При правилно съобразяване на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства, в конкретния случай, недостатъчно оценени от въззивния съд са останали обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението на ищцата е била в една относително млада възраст, с чисто съдебно минало, като е претърпяла силни по интензитет негативни изживявания, причинили ѝ сериозна емоционална травма и негативно отражение върху личната ѝ самооценка.

На следващо място, правилно въззивният съд е посочил, че за обема на вредите е от съществено значение и широкото медийно разгласяване на делото в средствата за масова информация - печатни издания и електронни медии, което предизвиква по-голямо негативно отражение в неимуществената сфера на лицето. Посоченото е причинило на ищцата и допълнителни негативни емоции с оглед страха ѝ от това децата ѝ да научат за обвиненията, както и предвид широкия отзвук сред обществеността на местно и национално ниво, с което е опетнено доброто ѝ име и професионалната ѝ репутация. Тези обстоятелства са довели до по-висок интензитет на негативните изживявания и засягането на репутацията на ищцата в обществото и уронване на доброто ѝ име в момент, в който се предполага, че човек е най-активен в развитието си както в личен и семеен план, така и в професионален.

След съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към прилагането на законовия критерий за справедливост, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с проведеното срещу нея наказателно преследване възлиза на 40 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната и на възприетото в съдебната практика по сходни случаи, както и съблюдава целта на присъденото обезщетение - да се репарират действително претърпените неимуществени вреди без да се допуска обогатяване на увреденото лице.

Посоченото налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв. се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като касационната инстанция постанови решение, с което да осъди Прокуратурата да заплати на ищцата още 20 000 лв., представляваща разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2018 г. до окончателното плащане. Предвид въвеждането на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г., присъдената с настоящото решение парична сума следва да се превалутира, съгласно чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, при което същата възлиза на 10 225,84 евро.

При този изход на спора Прокуратурата дължи на касатора 2409,90 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Доколкото Софийски градски съд е присъдил 602,40 лв., то допълнително дължима е сумата 1807,50 лв., както и 40 лв. – държавни такси за въззивното и касационното производство, възлизащи на общо 944,61 евро.

Воден от горните мотиви, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, на основание чл. 293, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1271 от 05.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 492/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав, с което е потвърдено решение № 6286 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 13275/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 16 състав, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над сумата 20 000 лв. до сумата 40 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. Ю. Ш., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ допълнително 10 225,84 евро (правалутирани съгласно чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, съставляващи равностойността на 20 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1271 от 05.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 492/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на А. Ю. Ш., ЕГН [ЕГН], допълнително 944,61 евро разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.