Практика · Върховен касационен съд · 10 Юни 2020
Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при отлагане на въвод във владение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието обжалва решение на Дисциплинарната комисия, с което е отказано налагане на наказание на частен съдебен изпълнител за забавен въвод във владение. Съдът потвърждава решението на комисията и приема, че съдебният изпълнител не носи дисциплинарна отговорност. Причина за непровеждането на въвода са редица нередовности от страна на купувача, липса на вписано постановление и фактическа невъзможност, поради което грешното посочване на правно основание е маловажно.
Какво приема съдът
Неправилното посочване на правна норма като основание за отлагане на въвод във владение не съставлява дисциплинарно нарушение, когато фактически са били налице други реални процесуални пречки и липса на надлежно процесуално поведение от страна на купувача.
Приложени разпоредби
- чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ
- чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ
- чл. 73, ал. 3 ЗЧСИ
- чл. 432 ГПК
- чл. 438 ГПК
- чл. 498, ал. 2 ГПК
- чл. 523 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
дисциплинарно производствочастен съдебен изпълнителвъвод във владениепублична проданспиране на изпълнението
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е №87 гр.София, 10.06.2020 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 810/2020г ., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 73, ал. 3 ЗЧСИ Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 05.01.2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 20/2019г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е оставено без уважение искането на Съвета на КЧСИ вх. № 0149/2019г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Н. С. peг. № 745, район на действие ОС К., за две отделно посочени в т.1 и т.2 от искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20127450400214 . Видно от обстоятелствената част на жалбата и заявеното към съда искане, решението от 05.01.2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 20/2019г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в частта, с която по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е оставено без уважение искането на Съвета на КЧСИ вх. № 0149/2019г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Н. С. peг. № 745, район на действие ОС К., за посоченото в т.3 от искането нарушение, допуснато по изп. дело № 20127450400214 , не е предмет на жалбата и в тази част е влязло в сила. Оплакванията в жалбата на МП са, че решението на дисциплинарния състав на Дисциплинарната комисия към КЧСИ е неправилно и необосновано по т. 1 и т. 2 от искането на СК ЧСИ, тъй като не са обсъдени всички релевантни доказателства и становищата на страните, не е отчетено, че от съдебния изпълнител са нарушени императивни правни норми, пряко свързани с процесуалните гаранции за защита правата на страните в изпълнителния процес, мотивите не кореспондират с установената фактическа обстановка по изпълнителното дело и не е съобразена тежестта на извършеното от ЧСИ нарушение. Поддържа се, че извършването на нарушенията по т.1 и т.2 от искането на СК ЧСИ е установено безспорно. Иска се отмяна на решението от 05.01.2020 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 20/2019 г. срещу частен съдебен изпълнител Н. С., рег. № 745, с район на действие Окръжен съд - [населено място] в частта, в която са оставени като неоснователни исканията на Съвета на Камарата на ЧСИ с изх. № 0149/2019 г. от регистъра на Камара на ЧСИ, против частен съдебен изпълнител Н. С. за налагане на дисциплинарно наказание по т. 1 и т. 2, като се постанови решение, с което да се уважи искането на Съвета на Камарата на ЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 2 Закона за частните съдебни изпълнители - „глоба“ в средния размер. Ответникът по жалбата ЧСИ Н. С. в представен писмен отговор и чрез адв. Й. в съдебно заседание, взема становище, с което оспорва жалбата. Камарата на ЧСИ не взема становище и не изпраща представител в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по дисциплинарно дело № 20/2019 г. е образувано по искане на СКЧСИ за налагане на наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ в размер на 5000 лева, за допуснати три нарушения по изп. дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Н. С., както следва: 1. Нарушение на чл. 498, ал. 2 от ГПК, съгласно който въвод във владение на купувач на публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, а това лице може да се брани само с иск за собственост. При въвод във владение на купувач на публична продан не намира приложение чл.523 от ГПК. 2. Нарушение на чл. 432 във вр. с чл. 438 от ГПК - фактически е спрял изпълнението на фаза въвод във владение на купувач на публична продан без да са налице законови основания за това. При наличие на спор относно идентичността на имота като описание по ипотечен акт, постановление за възлагане и действителното му състояние, ЧСИ С. е следвало да извърши въвод на купувача в тези части от имота, които са продадени съгласно постановлението за възлагане. 3. Нарушения на чл. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс на ЧСИ, тъй като с описаните по-горе действия ЧСИ Н. С. уронва престижа на професията и доверието на всички потенциални купувачи на публична продан. Жалбоподателят - купувач не може повече от година и половина да влезе в закупения имот. В обясненията си, както и при становището си в хода на дисциплинарното производство, ЧСИ Н. С. е оспорвал извършването на нарушенията. От данните по приложеното дисциплинарно дело, както е прието и в решението на дисциплинарната комисия, се установява, че по изпълнително дело № 20127450400214 по искане на взискателя и ипотекарен кредитор „Банка Д.“ ЕАД изпълнението е насочено към ипотекиран недвижим имот ПИ с идентификатор 41112.525.104, ведно с построените в имота сгради с идентификатор 41112.525.104.1, 41112.525.104.2, 41112.525.104.3. На 24.08.2012 г. е извършен опис на недвижимия имот, като описанието на имота е съставено по КККР и фактическото положение като е посочена разлика в броя на сградите, построени в имота, и тяхната етажност. След проведена продан и обявяване на купувач е изготвено постановление за възлагане на недвижим имот, в което имотът е описан като ПИ с посочен идентификатор, жилищна сграда на два етажа с посочен идентификатор, гараж и зимна градина с посочен идентификатор. Постановлението е обжалвано и е влязло в сила на 20.04.2017 г., а за купувач на имота е обявен Н. М. С.. На 19.07.2017 г. Н. М. С. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Термоко“ ЕООД, а не в качеството си на физическо лице, в каквото е обявен за купувач с постановлението, подава молба за въвод във владение. Молбата е подадена чрез процесуален представител адвокат А. С.. Към молбата няма приложено пълномощно. Пълномощно от Н. С. за адв. А. С. е приложено по делото по-рано на 13.02.2017 г. В него е посочен обхват на пълномощното „...по всички въпроси, свързани с публичната продан по същото изпълнително дело ...“ Няма изрично и ясно упълномощаване за представителство за въвод във владение или общо представителство по изпълнителното дело. Към молбата няма представено и вписано постановление за възлагане на недвижимия имот или удостоверение за вписването му. Въвод във владение е насрочен за 20.09.2017 г. По време на въвода в имота е заварено третото лице Кръстника Н. Р.. Частният съдебен изпълнител е отложил въвода във владение. В протокола за въвод като причина за отлагането е вписано обстоятелството, че в имота е заварено трето лице, което заявява право на собственост върху имота, и на което съдебният изпълнител на основание чл. 523, ал. 2 ТПК дава срок за да поиска спиране на изпълнението. От свидетелските показания на присъствалия при действието адвокат А. С. се установява наличието и на други обстоятелства, невписани в протокола за въвод - че самият купувач на недвижимия имот не присъства на насроченото действие; че както съдебният изпълнител, така и взискателят по изпълнението не са създали организация за отстраняване и/или съхраняване на движимите вещи, намерени в недвижимия имот; че длъжникът М. Р. присъства при извършване на действията и заявява намерение да се самоубие; че отлагането става със съгласието на адвокат А. С.. С разпореждане от 21.09.2017 г. ЧСИ насрочва нов въвод за 15.11.2017 г. и разпределение за 17.11.2017 г. За него няма ново искане от купувача на публичната продан. С определение от 25.09.2017 г. ОС Кюстендил е отказал спиране на изпълнението като обезпечение на бъдещ иск на Кръстника Р.. На 15.11.2017 г. е предприет втори опит за въвод във владение, като действието отново не е извършено и е отложено. Причината за отлагане посочена в протокола, е наличието на жалба срещу отказа за спиране на изпълнението на ОС Кюстендил. От името на взискателя по изпълнението протоколът е подписан от адв. А. С.. Взискателят С. отново не присъства на въвода , като и към този момент не е създадена организация за отстраняване и съхраняване на движимите вещи. На 28.12.2017 г. купувачът подава нова молба за въвод във владение, отново в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Термоко“ ЕООД. Молбата е подадена чрез процесуален представител адвокат А. С.. Върху молбата е налице резолюция на ЧСИ, че изчаква произнасянето на Софийски апелативен съд по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението. На 03.01.2018 г. купувачът представя пълномощно на адв. Й. К. Т. с правата да го представлява като пълномощник по изпълнителното дело „...във всички процесуални действия и при въвод във владение...“. Ново пълномощно на същия адвокат е представено и на 23.01.2018 г. На 06.02.2018 г. молба за въвод във владение е подадена от Н. М. С. чраз адвокат Й. Т., а на 07.02.2018 г. и чрез адвокат А. С.. Към двете молби нови пълномощни не са представени. Отново няма представено доказателство за вписване на постановлението за възлагане на недвижимият имот. Нов въвод във владение е насрочен за 03.05.2018 г. На 30.04.2018 г. по делото е депозирана обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, издадена от ОС Кюстендил в полза на ипотекарния длъжник Е. А. Р.. Спирането на изпълнението обезпечава иск на ипотекарния длъжник за собственост върху част от имот 41112.525.104.1 и сгради 41112.525.104.2 и 41112.525.104.3. При така приетото за установено от фактическа страна и след анализ на събраните доказателства, дисциплинарният състав е обосновал извод, че не са налице основания за налагане на дисциплинарни наказания на ЧСИ С. по отношение на визираните в искането нарушения. По отношение на т.1 от искането е обосновал извод, че неправилно в протокола за въвод във владение е посочен чл.523 ГПК, като основание за отлагане на насроченото действие, тъй като е установено от фактическа страна, че за законосъобразното провеждане на въвода са били налице други процесуални пречки - самото насрочване на въвод във владение е било неправилно и при нарушение на процесуалните правила. В тази връзка е констатирал, че всички молби до 06.02.2018 и 07.02.2018 г. са подавани при нарушена активна лигитимация и ненадлежна представителна власт. Счел е, че при липсата на надлежно упълномощаване не може да се приеме, че при който и да е от двата насрочени и отложени въвода е присъствал и купувачът – взискател, което само по себе си е достатъчно основание за отлагане на насрочените изпълнителни действия. Приел е също, че съдебният изпълнител при извършване на кое да е изпълнително действие е длъжен да се съобрази, както с правната, така и с фактическата обстановка, която на 20.09.2017 г. не е позволявала ефективно и нормално протичане на въвода във владение. Отчел е и това, че макар самото насрочване на въвода във владение да е в нарушение на закона, то това не е предмет на дисциплинарното производство. По т.2 от искането, дисциплинарната комисия е приела, че също няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. Приела е, че ЧСИ С. не е бил длъжен да извърши и дори да насрочи въвод във владение, а вече насроченият такъв е бил длъжен да отложи, поради липсата на активна легитимация и представителна власт до 06.02.2018г., а дори и след това, поради липса на представено удостоверение за вписване на постановлението за възлагане. Отчетено е, че за отстраняването на тези нередовности ЧСИ С. е могъл да даде указание в разумен срок, както и, че посочените от него основания за отлагане, както на първия, така и на втория опис, са неправилни, но такова дисциплинарно нарушение няма формулирано в искането на СКЧСИ. По отношение на т.3 от искането е обоснован извод, че невъзможността на купувача да бъде въведен във владение в по-голяма степен е обусловено от собствените му правни и фактически действия, отколкото от неправомерно поведение на съдебния изпълнител. Поради това е прието за неоснователно твърдението, че ЧСИ Н. С. уронва престижа на професията и доверието на всички потенциални купувачи на публична продан. При тези съображения на дисциплинарния орган и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили, в това число действията на самия купувач по публичната продан и представляващия го адвокат, както и при съобразяване на чистото дисциплинарно минало на ЧСИ С. и липсата на вредни последици, пряка и непосредствена последица от визираните в т.1 и т.2 от СКЧСИ действия на ЧСИ /решението в частта по т.3 е извън предмета на жалбата и настоящото производство/, обосновано и правилно искането за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител е счетено за неоснователно. По отношение характера и естеството на посочените в т.1 и т. 2 от искането нарушения, данните по делото не подкрепят извод те да са извършени. Неправилното посочване на чл.523 ГПК като причина за отлагане на въвода при установените безспорно действителни основания за това, представляващи пречка за законосъобразното му провеждане - искане за предприемане на действието от лице без активна материално-правна легитимация, ненадлежно процесуално представителство, липса на представено удостоверение за вписване на постановлението за възлагане, липса на организация за изваждане и съхраняване на намерените в имота движими вещи, конкретно установената специфична обстановка – действията на длъжника М. Р., присъстващ при извършване на действията и заявяващ намерение да се самоубие, и не на последно място съгласието за отлагането на адвокат А. С., не е достатъчно да обоснове извод за наличие на такова нарушение чл. 498, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.523 ГПК, което следва да бъде санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание. Допуснатото неправилно вписване на законовия текст на чл.523 ГПК, вместо действителните основания за отлагане, според настоящия състав представлява по естеството си маловажен случай, от който като пряка и непосредствена последица не са настъпили вреди. Непровеждането на въводите е предпоставено от процесуалното поведение на самия купувач по проданта и представляващия го към този момент, както и от други действия и бездействия на съдебния изпълнител, които обаче са извън предмета на искането, по което е образувано дисциплинарното производство. С оглед установените факти и наличието на процесуални пречки за провеждане и на двата въвода, които не е установено да са отпаднали и към настоящия момент, не може да се обоснове извод и за нарушение на чл. 432 във вр. с чл. 438 от ГПК. Като е приел същият правен извод съставът на ДК не е нарушил закона. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход разноски за жалбоподателя не се следват. Ответникът ЧСИ Н. С. не претендира разноски. КЧСИ също не е заявила искане за разноски. Предвид горното, Върховният касационен съд, III г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.01.2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 20/2019г., на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в обжалваната част, с която по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ е оставено без уважение искането на Съвета на КЧСИ вх. № 0149/2019г. за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител Н. С. peг. № 745, район на действие ОС К., за две отделно посочени в т.1 и т.2 от искането нарушения, допуснати по изп. дело № 20127450400214. Решение от 05.01.2020 г., постановено по дисциплинарно дело № 20/2019г., на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, в останалата му част е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.