Държане на марихуана с цел разпространение въпреки липсата на завършена сделка

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * държане на наркотични вещества с цел разпространение * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

гр. София, 08 юли 2024 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 403 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К. Ш., както и по жалба на защитника му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 47 от 16.02.24 г, по ВНОХД № 1401/23, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 170 от 31.10.2023, по НОХД № 2489/23, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 24.11.2022 г в [населено място], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество: марихуана, с нетно тегло 4, 93 гр, с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканибинол 13 %, на стойност 29, 58 лв, оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 2 500 лв, а предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Съдът е анализирал доказателствата в разрез с процесуалните правила. Решението на въззивната инстанция страда от „липса на мотиви“. Не е даден отговор на възраженията на защитата. Не са събрани доказателства, че целта на дееца е била да разпространи инкриминираното вещество. Неправилно са оценени показанията на св. У.. Не е взето предвид, че нейните показания кореспондират на обясненията, депозирани от подсъдимия, опровергаващи обвинителната теза. Подсъдимият е осъден за намерение за разпространение на наркотично вещество, което е несъставомерно поведение. Съдът е основал изводите си въз основа на предположението, че ще бъде извършено престъпление, което е недопустимо. Допуснато е процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на показания, дадени от свидетели на досъдебното производство, и отхвърляне на показанията им от съдебната фаза. Материалният закон е приложен неправилно. Липсата на доказателства за държане с цел разпространение дава основание за преквалификация на деянието като „маловажен случай“ на държане на наркотични вещества, престъпление по чл. 354 а, ал. 5 НК. Количеството на инкриминираното вещество и неговата стойност обуславят приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не е отдадено дължимото значение на ниската степен на обществена опасност на дееца, на добрите му характеристични данни и добросъвестно процесуално поведение. Неправилно е отказано приложението на чл. 55, ал. 3 НК.

С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, за връщане на делото за ново разглеждане или за смекчаване на наказателноправното му положение.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към становището на защитника си.

Представителят на ВП счита, че въззивният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Софийският апелативен съд е изготвил въззивното решение при спазване на чл. 339 НПК. Изложени са мотиви по възраженията на защитата срещу правилността на присъдата, а отделен е въпросът дали мотивите на съда кореспондират с тезата на подсъдимия и неговата защита или са в насока на утвърждаване на обвинителната теза. Практически доводът, че „липсват мотиви“, се свежда до несъгласието на защитата с приетото от съда относно оценката на доказателствата и правните изводи, което предопределя изхода на делото. Процесуалното нарушение „липса на мотиви“ е налице, когато изобщо не са изложени мотиви, или когато изложените са недостатъчни и не отговарят на стандарта по чл. 339 НПК. По настоящето дело липсва хипотезата „липса на мотиви“, която попада в обсега на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като съдът е аргументирал тезата си в съответствие с процесуалните изисквания.

Въззивният съд е изпълнил задължението си да направи собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, ръководейки се от изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, а възражението в тази насока е неоснователно. Съдът е суверенен в правомощието си да кредитира доказателствата, които счита за убедителни, независимо в коя от двете фази на процеса са събрани. Ако се касае за свидетелски показания от досъдебното производство, за да бъдат ползвани, те следва да бъдат надлежно приобщени в съдебната фаза. В случая, приобщените показания на св. У. от досъдебното производство, дадени пред съдия, са ясни, последователни и логични, кореспондират на показанията, депозирани от свидетелите, провели полицейската операция по разкриване на престъплението / св. Б. и св. Г. /, поради което правилно са кредитирани от съда. Вярно е, че в съдебната фаза, св. У. е променила показанията си, проявявайки стремеж да „облекчи“ положението на подсъдимия. Съдът обаче не е дал вяра на тези показания, като е посочил, че кредитира първоначални такива, които успешно се вписват в съвкупността от гласни и веществени доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Вярно са оценени и обясненията на жалбоподателя, заявил, че „се е намирал в неподходящия момент на неподходящото място“. Съдът е съпоставил казаното от него с показанията на св. Б. и св. Г., като е съобразил и първоначалните показания на св. У., при което е извел верния извод, че обясненията са защитна теза, която не следва да бъде кредитирана. Изяснено е, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества, а св. У. нееднократно се е свързвала с него по телефона, за да закупи. Такъв е бил и инкриминираният случай. Вярно е, че лицата са задържани в автомобила на подсъдимия преди да бъде извършена размяната на „стоката“ срещу уговорената парична сума. Това обстоятелство обаче не влияе на съставомерността на деянието, тъй като повдигнато обвинение е за „държане на наркотично вещество с цел разпространение“, а не за разпространение на самото вещество / във втората хипотеза би бил мислим опит към разпространение, което също е съставомерно поведение /. Неоснователно се сочи, че съдът е боравил с предположението, че е предстояла сделка. От гласните доказателства, изводими от показанията на св. У. / приобщените такива от досъдебното производство /, св. Б. и св. Г., оценени в контекста на вещественото доказателство / иззетото от автомобила на подсъдимия наркотично вещество /, е изяснено, че целта на срещата е била да бъде извършена продажба на наркотично вещество. Ето защо, настоящата инстанция споделя извода на съда, че деецът е държал инкриминираното количество марихуана с цел нейното разпространение. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода на защитата, че съдът е нарушил процесуалния закон, като е „предположил“, че е предстояла продажба на веществото, както и не е основателно възражението, че подсъдимият е осъден за „намерение да извърши престъпление“, доколкото самото „държане на наркотичното вещество с цел разпространение“ съставлява престъпление / такова по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК /.

По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1 пр. 4 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е искането за преквалификация по чл. 354 а, ал. 5 НК, тъй като „маловажен случай“ се прилага само при престъпление по ал. 3 или 4 на чл. 354 а НК, докато престъплението, предмет на настоящето наказателно производство, е по ал. 1. Не е налице и чл. 9, ал. 2 НК, каквото становище е възприел и Софийския апелативен съд. Инкриминираното деяние не е „малозначително“ по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, респективно, неговата обществена опасност не е „явно незначителна“. Ето защо, хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК не може да намери приложение, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не може да бъде уважено и искането на подсъдимия за неговото оправдаване от настоящата инстанция. Това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Съдът е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като е отдал дължимото значение на ниската степен на обществена опасност на дееца. Като смекчаващи обстоятелства са оценени липсата на предходна съдимост на подсъдимия, трудовата му ангажираност и ниското количество на инкриминираното наркотично вещество. Не може да бъде възприет довода, че за жалбоподателя са събрани добри характеристични данни, тъй като от гласните доказателства е изяснено, че той и преди деянието е разпространявал наркотични вещества, което го очертава като личност с негативна характеристика. При преценката на справедливостта на наказанието не следва да се подценява степента на обществена опасност на деянието, която е завишена предвид реалното настъпване на тежки вредни последици / увреждане на здравето на лицата, употребяващи наркотични вещества /. Неоснователно се иска приложение на чл. 55, ал. 3 НК, в която хипотеза може да не бъде наложено кумулативното наказание „глоба“. Определеното на жалбоподателя комплексно наказание: „лишаване от свобода“ и „глоба“, напълно съответства на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. При това положение, отпадането на кумулативното наказание би внесло дисбаланс сред обстоятелствата, имащи значение за справедливостта на наказанието, поради което и настоящата инстанция намери, че не са налице условията на чл. 55, ал. 3 НК.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 47 от 16.02.2024 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 1401/23.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: