Отговорност за изплащане на възнаграждения на магистрати при решения на ВСС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 747

гр. София, 11.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 24.11.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №11 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Районна прокуратура- П., представлявана от Борис П.- районен прокурор, против Решение №319 от 27.09.2024г. по в. гр. д. №482/2024г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е било потвърдено Решение № 690 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100920 по описа за 2024 г. на Районен съд- Пазарджик, с което Районна прокуратура- П. е осъдена да заплати на П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 33, сумата от 11 082,69 лв., представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023 г. – 23,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците. В касационната жалба се навеждат доводи, че съдът неправилно е уважил иска срещу Районна прокуратура- П. при положение, че съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 3 във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ Пленумът на ВСС има правомощието да определя възнагражденията на прокурорите от районните прокуратури, какъвто е бил ищецът през процесния период, и на него му е било заплащано така определеното му възнаграждение. Поддържа се, че административните ръководители на съответния орган на съдебната власт не могат да начисляват и заплащат на съответните магистрати възнаграждение в по- висок размер от определения им от компетентния съгласно цитираните законови разпоредби орган. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 33,, чрез пълномощника му по делото адв. Т. П., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2766 от 30.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и по който липсва формирана съдебна практика, а именно- когато определеното от Пленума на ВСС съгласно чл.30, ал.2, т.10 и чл.218, ал.3 от ЗСВ възнаграждение на съответния магистрат /съдия, прокурор или следовател/ е по- ниско от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, дължи ли съответният орган на съдебната власт, в който той изпълнява задълженията си, заплащане на месечно възнаграждение в размера, предвиден в чл.218, ал.2 от ЗСВ за съответните най- ниски длъжности?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване след постановяване на определението по чл.288 от ГПК вече е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав на съда- Решение №699 от 20.11.2025г. по гр.д.№960/2025г., в което се приема следното:

Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ регламентира определянето на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, а разпоредбата на чл.218, ал.1 от ЗСВ- за най-високите длъжности. Тези разпоредби ограничават оперативната самостоятелност на ВСС като орган, администриращ съдебната власт, за избор на други, различни правила за определяне на размера на възнаграждението за тези длъжности. Ръководещият съдебната власт орган не разполага с възможност да вземе решение за определяне на възнаграждението за длъжността "младши съдия" под предвидения в ЗСВ минимален размер и в противоречие с нормата на чл. 218, ал. 2 ЗСВ. По различен начин е регламентирано определянето на заплатите за останалите длъжности в органите на съдебната власт- съгласно разпоредбата на чл.218, ал.3 ЗСВ те се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет. Ръководителят на съответния орган в съдебната власт /прокуратура, съд или следствен орган/ не разполага с правомощия да определи и изплати трудово възнаграждение на магистрат, различно от определеното с решение на Пленума на ВСС съгласно чл.218, ал.3 ЗСВ, като се позове на обстоятелството, че определеното възнаграждение е в по-нисък размер от предвиденото за най-ниската магистратска длъжност. За длъжностите, извън най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, в разпоредбите на ЗСВ не е предвидено да се определят въз основа на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

По касационната жалба:

По делото няма спор, че през процесния период от 01.04.2021г. до 31.12.2023г. ищецът П. П. е заемал длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура- П., както и че за този период е получавал възнаграждение в определения му от Пленума на ВСС съгласно чл.218, ал.3 от ЗСВ размер, който обаче е бил по- нисък от предвидения в разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ за най- ниската прокурорска длъжност- „младши прокурор“.

Правилно въззивният съд е приел, че по отношение възнагражденията на длъжностите в органите на съдебната власт извън тези по чл.218, ал.1 и ал.2 от ЗСВ, каквато е и длъжността на ищеца- прокурор в районна прокуратура, с разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ законът не предвижда математически изчислим размер (като функция от възнаграждението на друг орган), нито конкретни обективни критерии и правила за определянето им. Правилно съдът е приел и че при определянето им съгласно разпоредбата на чл.218, ал.3 от ЗСВ Пленумът на ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система, поради което определеното за заеманата от ищеца длъжност- прокурор в районна прокуратура, възнаграждение не следва да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, което съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Правилно е прието и че при наличието на съответните предпоставки Пленумът на ВСС е длъжен да издаде съответния административен акт, упражнявайки своевременно правомощията си, а бездействието му да определи нов размер на възнагражденията при наличието на необходимите предпоставки за това, е незаконно и причинява имуществени вреди на засегнатите лица.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обаче неправилно въззивният съд е приел, че ответната Районна прокуратура- П., като орган на съдебната власт, в който ищецът изпълнява задълженията си, му дължи заплащане на възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗСВ за най- ниската прокурорска длъжност. В качеството й на работодател на ищеца по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ ответната прокуратура има задължението да му начисли и заплати определеното по реда на чл.30, ал.1, т.10 и чл.218, ал.3 от ЗСВ от Пленума на ВСС възнаграждение, което в случая е било сторено. Административният ръководител на съответния орган в съдебната власт /прокуратура, съд или следствен орган/ не може да изземе правомощията на Пленума на ВСС, като определи и изплати възнаграждение на магистрат, различно от определеното с решението на органа, на който законът е предоставил компетентността за това. В случай, че последното е било определено в противоречие с разпоредбите на ЗСВ, то отговорността за причинените на съответния магистрат вреди следва да се понесе от този орган.

Предвид горното претенцията на ищеца срещу Районна прокуратура- П. за заплащане на разликата между изплатеното му възнаграждение за периода от 01.04.2021г. до 31.12.2023г. и дължимото такова съгласно чл.218, ал.2 от ЗСВ за най-ниската прокурорска длъжност е неоснователна. Ето защо обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл.218 ЗСВ и чл.86 ЗЗД.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане в полза касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 251,65 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №319 от 27.09.2024г. по в. гр. д. №482/2024г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 33, против Районна прокуратура- П. за заплащане на сумата от 11 082,69 лв., представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения, изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023 г. – 23,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците.

ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 251,65 лв.- разноски за касационното производство, както и сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.