Отстраняване на нередовности във въззивна жалба и спазване на сроковете

Текстът на акта

Ключови фрази

- 8 -

РЕШЕНИЕ
№ 60203
гр. София 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 29.09.2021 (двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2626 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2123/07.02.2020 година, подадена от К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място], против част от решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година.

С посочената касационна жалба решението на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 7219/16.11.2018 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 1000/2014 година, в частта му, с която са уважени предявените от КПКОНПИ [населено място] против К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] искове по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), за отнемане в полза на държавата, на имущество придобито от престъпна дейност или на паричната му равностойност.

В касационната си жалба К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от КПКОНПИ@@11@ [населено място] против тях искове с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) да бъдат отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 7495/05.06.2020 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение, а като следствие от това се потвърди атакуваното с нея решение.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.

К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] са били уведомени за обжалваното решение на 08.01.2020 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 2123/07.02.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 301/15.0047.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали първоинстанционният съд служебно трябва да предприеме действия за отстраняване на констатирана нередовност на въззивната жалба и ако е предприел такива, като е дал конкретни указания на страната в тази насока и е определил срок за изпълнение, вследствие на което страната е предприела съответните действия, а първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба са били отстранени и е изпратил делото за въззивно разглеждане то допустимо ли е въззивната инстанция да игнорира всичките тези действия на първата съдебна инстанция и страната, без изрично да ги приема за опорочени и да разреши материалноправния спор, без да разгледа и да обсъди изпълнените от страната указания на първата инстанция.

По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че действията на първоинстанционния съд при подаване на въззивна жалба са регламентирани в чл. 262 от ГПК. При постъпването на въззивната жалба първоинстанционният съд е задължен служебно да извърши проверка за съответствието й с изискванията на 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК и за това дали е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Ако жалбата е подадена след срока за обжалване първоинстанционният съд е длъжен да я върне на подалата я страна. Съответно ако тя не съответства на изискванията на чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК съдът дава срок на страната за отстраняване на констатираните недостатъци. Когато тези недостатъци не бъдат отстранени в определения от съда срок въззивната жалба се връща на подалата я страна, а когато тя предприеме действия по отстраняването им съдът извършва преценка дали чрез тях нередовностите са били отстранени или не. Ако чрез предприетите от страната действия нередовностите на въззивната жалба са частично отстранени първоинстанционният съд определя нов срок на страната за пълното им отстраняване. В случай, че първоинстанционният съд прецени, че чрез извършените от страната действия нередовностите на въззивната жалба са отстранени той предприема действия по администрирането на същата чрез връчването на препис на насрещната страна и след изтичането на срока за отговор я изпраща на въззивния съд.

Въззивният съд не е обвързан от преценката на първата инстанция за допустимостта и редовността на въззивната жалба, а следва да извърши собствена проверка в тази насока-чл. 267, ал. 1 от ГПК. При това въззивната инстанция може да приеме както, че са налице нередовности на въззивната жалба, които не са били констатирани от първоинстанционният съд така и, че този съд неправилно е приел, че констатирани от него недостатъци са отстранени. В тези случаи въззивният съд следва да предприеме действия по отстраняване на констатираните от него нередовности на въззивната жалба, аналогични с тези на първата инстанция.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се произнася в подготвителното заседание по чл. 267, ал. 1 от ГПК, като в същото може да бъде изготвен проект за доклад на съда по жалбата и отговора на същата. Този доклад определя предмета на въззивното производство като в него се посочва, кои са страните във въззивното производство, кое е обжалваното решение и дали то се оспорва изцяло или само в отделни негови части, какви са твърденията за това в какво се състои порочността на решението, релевираните от насрещната страна възражения, какви са направените с жалбата искания, както и това кои от тях ще бъдат разгледани и кои не. В същото заседание въззивният съд се произнася и по допускането на поисканите с въззивната жалба и с отговора на същата доказателства. Определението на въззивния съд от подготвителното заседание по чл. 267, ал. 1 от ГПК трябва да се съобщи на страните по делото, за да могат същите да вземат становище по отразеното в него.

Самият доклад се извършва в откритото съдебно заседание по чл. 268 от ГПК, след като се вземат предвид и становищата на страните. Тъй като чрез него се определя предмета на въззивното производство, с който страните следва да са наясно, съдът следва да посочи, кои от направените искания с въззивната жалба, съответно твърдения за това в какво се състои порочността на първоинстанционното решение, не подлежат на разглеждане и няма да бъдат разглеждани, тъй като са направени след установения в закона преклузивен срок за това. Страните във въззивното производство следва да бъдат уведомени за този извод на съда, за да могат да изразят становище по него и съответно да предприемат действия за защита на интересите си, като не могат да бъдат изненадвани чрез посочването на тези обстоятелства едва във въззивното решение.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че подадената от К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] срещу първоинстанционното решение въззивна жалба била бланкетна, като се правели общи оплаквани за неправилност на обжалваното решение. Изложени са съображения, че въззивното производство се развивало в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. На основание чл. 262, ал. 1 от ГПК липсата на оплаквания, които са свързани с порочността на първоинстанционното решение не била задължителен елемент от въззивната жалба, но очертавала предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд не бил ограничен от оплакванията в жалбата тогава, когато служебно проверявал допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и допустимостта му в обжалваната част. Изключение от това правило било налице когато при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд можел да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не било въведено като основание за обжалване и когато съдът следял служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. На общо основание бланкетната въззивна жалба била допустима, но сезирала въззивния съд да извърши проверка само в рамките на служебните му задължения. Обжалваното решение било постановено в писмена форма и от законен състав, поради което се явявало валидно. Същото било допустимо, тъй като било налице произнасяне от съда по допустима и надлежно индивидуализирана претенция. Не била нарушена императивна правна норма, за приложението на която въззивния съд следвало да следи служебно. От посоченото следвало, че обжалваното решение трябвало да бъде потвърдено. В процесния случай съобщението за изготвено първоинстанционно решение било връчено на ответниците К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] на 08.03.2017 година, а жалбата им била постъпила в съда на 19.03.2017 година. С разпореждане от 22.03.2019 година, което било връчено на жалбоподателите на 08.04.2019 година, първоинстанционният съд бил дал указания за уточняване на основанията за въззивно обжалване и страните били направила това в предоставения от съда срок (с определение № 10 078/22.04.2019 година срокът е бил продължен), но след изтичане на срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК. В този случай направените уточнения обвързвали съда, доколкото съдържали оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради неправилно приложение на императивна правна норма, каквито в случая нямало. От съдържанието на въззивна жалба вх. № 78 841/14.06.2019 година било видно, че се правели оплаквания за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с кредитиране на събраните по делото доказателства.

Както е констатирал въззивният съд първоинстанционното решение № 7219/16.11.2018 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 1000/2014 година е връчено на К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] на 08.03.2019 година, а подадената от тях въззивна жалба е подадена на 19.03.2019 година. В същата е посочено, че жалбоподателите обжалват решението, като ще депозират допълнение към жалбата. Първоинстанционният съд е констатирал, че така подадената въззивна жалба не отговаря на законовите изисквания, поради което с разпореждане от 22.03.2018 година е оставил същата без движение, като е дал на жалбоподателите едноседмичен срок от връчването да посочат основанията по чл. 260, т. 3 и т. 4 от ГПК и да внесат съответната държавна такса за обжалването. Това съобщение е било връчено на К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] на 08.04.2019 година, като на 15.04.2019 година те са подали молба с която са поискали да бъдат освободени от внасянето на дължимата се държавна такса и да им предоставена правна помощ. С определение № 10 078/22.04.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 1000/2014 година исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ са оставени без уважение, като на К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] име дадена възможност в едноседмичен срок от получаване на определението да представят коригирана въззивна жалба, съдържаща основанията по чл. 260, т. 3 и т. 4 от ГПК и доказателства за внесена държавна такса. Това определение е било връчено на жалбоподателите на 17.05.2019 година, като същите са подали частна жалба срещу него в частта му, с която им е отказано освобождаването от държавна такса и предоставянето на правна помощ. Същевременно те са подали въззивна жалба вх. № 78 841/14.06.2019 година, в която са били отстранени нередовностите на първоначалната такава и са представили доказателства за внесена държавна такса. Първоинстанционният съд е предприел действия по администриране на подадената от К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] въззивна жалба, като е връчил препис от нея на КПКОНПИ [населено място] и след изтичане срока на отговор е изпратил делото на Софийския апелативен съд. Този съд е разгледал делото в качеството му на въззивна инстанция, като в протокола от проведеното на 05.12.2019 година е записано, че се докладва въззивната жалба, а на 17.12.2019 година е постановено обжалваното в настоящето производство въззивно решение. На същата дата въззивният съд е обявил и определение № 4164/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година, с което е оставил без уважение подадената от К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] срещу първоинстанционното определение № 10 078/22.04.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 1000/2014 година частна жалба, поради което отказът да бъде предоставена правна помощ на жалбоподателите е влязъл в сила.

От посоченото е видно, че въззивният съд не е провеждал подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 от ГПК, в което да разгледа допустимостта на подадената от К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] въззивна жалба, в което да очертае предмета на въззивното производство и да ориентира страните относно това дали се обжалва цялото или само част от първоинстанционното решение и дали част от твърденията за това м какво се състои неправилността на решението не подлежат на разглеждане като подадени след предвидения в закона преклузивен срок. В проведеното на 05.12.2019 година въззивният съд е посочил, че докладва въззивната жалба и това е записано в протокола от заседанието. Това докладване обаче е било формално, без да се посочи каква част от първоинстанционното решение се обжалва и какви са изложените от жалбоподателите твърдения за порочност на решението. Също така не е посочено дали част или всички от твърденията за порочност на първоинстанционното решение няма да бъдат разглеждани при извършваната от въззивния съд проверка, тъй като са направени след изтичане на преклузивния срок за това. Последното е направено едва при постановяване на въззивното решение. Това е лишило К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място] от възможността да узнаят за становището на въззивния съд относно допустимостта на твърденията им за това в какво се състои порочността на въззивното решение и да изразят становището си в тази насока, а също така и да организират защитата си с оглед на това становище.

Освен това съставът на Софийския апелативен съд е разгледал въззивната жалба преди да е изтекъл предоставения от първата инстанция срок за отстраняване на нередовностите на жалбата. Съгласно чл. 259, ал. 2 от ГПК този срок се счита спрян с подаването на молбата за предоставяне на правна помощ като възобновяването му и последващите действия по отстраняването на нередовностите са поставени в зависимост от уважаването или не на молбата, което следва от разпоредбата на чл. 259, ал. 3 от ГПК. При положение, че първоинстанционният съд е постановил отказ за предоставяне на правна помощ, който е бил обжалван, то от момента на влизането му в сила ще започне да тече нов срок за отстраняването. В конкретния случай въззивният съд е потвърдил отказа за предоставяне на правна помощ на 17.12.2019 година, на същата дата на която е постановил и въззивното решение. Без значение е обстоятелството, че по време на висящността на спора относно предоставянето на правна помощ е постъпила поправена въззивна жалба от страна на К. П. Б. и „В.-Хоум2“ ЕООД [населено място], както и доказателства за внесена държавна такса, доколкото с това срокът за отстраняване на нередовностите не се прекъсва. Той продължава да тече до предвидения в закона краен момент, като при него жалбоподателят може да предприема действия във връзка с подадената жалба, за да я приведе в съответствие със законовите изисквания, както по указания на съда, така и по своя собствена преценка. Още повече, че в настоящия случай този срок е бил спрян по силата на закона.

С оглед на това обжалваното въззивно решение следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2817/17.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4364/2019 година.

ВРЪЩА д елото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.