Доказване на съпричиняване при катастрофа и обезщетение при смърт на близък

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * съпричиняване * деликт * неимуществени вреди * намаляване на обезщетение поради съпричиняване

13

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, № 211/ 23.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Валерия Методиева като разгледа докладваното от съдия Господинова т.д. № 2522 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. И., М. М. И., В. М. Я., Д. М. Я., Ж. М. Я., Р. М. И. и С. М. И. срещу решение № 582 от 21.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1894/ 2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, поправено с решение от 08.06.2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 262018 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6446/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 8 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от М. А. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 40 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от М. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Д. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Ж. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от Р. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от В. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., от С. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер на дължимите на всеки от тях обезщетения за претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпила при пътно-транспортно произшествие смърт на М. Я. И., който е съпруг на едната от касаторките и баща на останалите. Заявяват, че съдът не е взел предвид поотделно и в съвкупност всички доказани в производството факти, които са от значение за определяне на справедлив размер на обезщетенията съгласно чл. 52 ЗЗД, които са тези, установени от показанията на разпитаните свидетели за емоционалната връзка, съществувала приживе между всеки един от касаторите и починалия им родственик, както и за това как неговата смърт се е отразила на всеки един от тях. Считат, че при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не е съобразил и икономическите условия в страната към момента на увреждането. Посочват, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на този, който е присъждан с влезли в сила решения при разглеждане на сходни казуси. Касаторите намират за неправилен изводът на апелативния съд, че в производството е доказано, че починалото лице М. И. е допринесло чрез своето поведение за настъпване на вредите. Считат, че съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия трябва да се докаже със съответните доказателствени средства в гражданския процес, като не са годни доказателства тези, събрани в хода на проведено наказателно производство, какъвто е протоколът за следствен експеримент, въз основа на който единствено е изготвено заключението на допуснатата допълнителна съдебна авто-техническа експертиза, което е кредитирано от въззивния съд. Заявяват, че определеният от въззивния съд размер на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия от 50 % е необосновано завишен, като мотивите за това са бланкетни. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да ги представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД заявява, че обжалваното решение е правилно. Счита, че въззивният съд е отчел всички обстоятелства, въз основа на които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД. Намира, че размерът на обезщетението за претърпени от всеки от ищците вреди, който съдът е приел, че им се следва, не е занижен, а даже е значително завишен. Посочва, че няма основание да се намалява определеният от съда принос на пострадалия за настъпване на събитието от 50 %, защото той е преобладаващ за настъпване на вредоносния резултат. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявени от увредените лица М. А. И., М. М. И., В. М. Я., Д. М. Я., Ж. М. Я., Р. М. И. и С. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД, което застрахователното дружество е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че в производството от влязла в сила присъда се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на водача на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. [рег.номер на МПС] - Д. Д. Д., за настъпилото на 19.08.2016 г. ПТП, в резултат на което на 21.08.2016 г. е починало лицето М. Я. И., който е съпруг на едната от ищците и баща на останалите ищци. Счел е, че по делото е доказано, че за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска застраховка“, която е била действаща към деня на произшествието. Въззивният съд е направил извод, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, като за да определи размера на обезщетението за тяхното възмездяване, е отчел възрастта на починалото лице от 70 години, неговото обществено положение, възрастта на всеки от ищците към датата на смъртта, близките отношения, които те са имали с починалия, както и икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното обезщетение към момента на настъпване на увреждането. Въз основа на тези факти е заключил, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на следните суми за всеки от тях: - на сумата от 80 000 лв. за М. А. И., - на сумата от 60 000 лв. за М. М. И., - на сумата от 60 000 лв. за Д. М. Я., - на сумата от 60 000 лв. за Ж. М. Я., - на сумата от 60 000 лв. за Р. М. И., - на сумата от 70 000 лв. за В. М. Я., - на сумата от 70 000 лв. за С. М. И.. За доказан от събраните по делото доказателства е счетен и фактът, че в момента на настъпване на ПТП-то починалото лице, което е управлявало велосипед, не се е движило възможно най-близо до дясната граница на пътното платно, а на около 5, 50 метра вляво от нея. В решението е направен извод, че с това си поведение пострадалият е нарушил правилото на чл. 80, т. 2 ЗДвП, като това е довело до удара с автомобила и получаването на телесни увреждания, които са причинили смъртта му. Прието е, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е от Ѕ, какъвто е приносът и на водача на автомобила, поради което и дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди е намалено наполовина и е заключено, че предявеният от М. А. И. иск е основателен за сумата от 40 000 лв., предявените от М. М. И., Д. М. Я., Ж. М. Я. и Р. М. И. искове са основателни за сумата от по 30 000 лв., а предявените от В. М. Я. и С. М. И. искове са основателни за сумата от по 35 000 лв., като за разликата над посочените суми до пълния предявен размер от по 200 000 лв. всеки от исковете е неоснователен и трябва да се отхвърли, в каквато насока е изводът и на първоинстанционния съд.

С определение № 875/ 18.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: Какви са предпоставките за намаляване на размера на дължимото на пострадалия обезщетение за вреди от деликт съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли за да се направи извод за наличие на съпричиняване, в производството да е доказан конкретен принос на пострадалия или този извод може да се основава само на предположение за такъв принос?

По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По поставения въпрос има формирана съдебна практика. Това е задължителната практика, обективирана в Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС и в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г., постановено по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 98 от 24.06.2013 г., постановено по т.д. № 596/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 24 от 21.02.2024 г., постановено по т.д. № 2224/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 15 от 19.02.2020 г., постановено по т.д. № 146/2019 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 151 от 12.11.2012 г., постановено по т.д. № 1140/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 169 от 02.10.2013 г., постановено по т.д. № 1643/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 50163 от 15.12.2022 г., постановено по т.д. № 1740/2021 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 504 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1455/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. В тези актове се приема, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия, както и от установяване на конкретно поведение на пострадалия, което не е необходимо да е виновно, и на наличието на причинна връзка между него и вредоносния резултат. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по категоричен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и с оглед разпределението на тежестта за доказване в процеса, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата. Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешението на правния въпрос, дадено в цитираната практика.

По основателността на касационната жалба:

Първо ще бъде разгледано заявеното от касаторите оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, което е пряко свързано с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. То е, че изводите на въззивния съд за това, че пострадалото при процесното ПТП лице е допринесло със свое поведение за настъпване на вредоносния резултат, са направени въз основа на предположения, а не на факти, които да са доказани при условията на пълно и главно доказване с допустими в гражданския процес доказателствени средства.

Възражението за принос на починалото при процесното ПТП лице за настъпване на вредоносния резултат е направено от ответното застрахователно дружество, като то се основава на твърдения за това, че то е управлявало велосипед, като се е движило в крайно ляво на пътното платно, а не както се изисква от правилата за движение по пътищата до дясната граница на платното.

От изложените в обжалваното решение от апелативния съд собствени мотиви е видно, че той е приел това възражение за основателно, като изводът му за това е направен въз основа на събраните по делото доказателства, като липсва конкретизация на това кои са те. Доколкото обаче в решението на основание чл. 272 ГПК е препратено към мотивите на първоинстанционния съд, може да се приеме, че доказателствата, на които е изграден този извод са заключението на изготвена в производството допълнителна съдебна авто - техническа експертиза /САТЕ/, както и мотивите на постановената от наказателния съд присъда, в която е налице произнасяне по извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК от виновния за ПТП-то водач Д. Д. Д.. В заключение по изготвената допълнителна САТЕ вещото лице е дало отговор на поставените му въпроси за механизма на настъпване на произшествието, за начина на движение на всеки от участниците в него, както и за това дали то е било предотвратимо от пострадалото лице, което е управлявало велосипед. Съгласно изрично посоченото от експерта в самото заключение и уточненията, направени от него в разпита му в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 18.06.2020 г., отговорите на въпросите в това заключение се основават само на данните от един писмен документ, който е приет като доказателство по делото, който е протокол за следствен експеримент, проведен в хода на образуваното наказателно производство, чийто предмет е извършването на престъпление от водача на автомобила, участвал в ПТП-то.

В чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, но не са елементи от фактическия състав на престъплението, не се обхващат от задължителната сила на присъдата и подлежат на доказване в гражданския процес с допустимите съгласно ГПК доказателствени средства. В практиката на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК, последователно се приема, че фактът на допринасяне на пострадалия при ПТП за настъпване на вредоносния резултат не е елемент от фактическите състави на престъпленията по чл. 343 НК, поради което в исковото производство, което има за предмет гражданските последици от тези престъпления, каквото е настоящото, той следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване с допустимите в гражданския процес доказателствени средства, като съдът не може да гради изводите си за неговото настъпване нито на събрани в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите към присъдата. В тази насока са произнасянията в Решение № 36 от 21.04.2012 г., постановено по т.д. № 319/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 50009 от 13.03.2023 г., постановено по т.д. № 2214/2021 г. по описа на ВКС, I т.о. и Решение № 108 от 11.04.2025 г., постановено по т.д. № 596/2024 г. по описа на ВКС, II т.о.

С оглед на това и доколкото конкретното поведение на пострадалия велосипедист при настъпване на ПТП-то, както и причинната връзка между него и осъществения вредоносен резултат не са елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което е постановена влязлата в сила присъда срещу водача на автомобила, участвал в произшествието, то в настоящия процес от мотивите на тази присъда не могат да се извеждат абсолютно никакви аргументи за това, че са доказани факти, при които би било основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване.

За да се отговори на въпроса дали от заключението на допълнителната САТЕ, което е кредитирано от въззивния съд, се установяват обстоятелства за поведението на пострадалия и за причинната връзка между него и вредите, трябва първо да се извърши преценка дали от протокола за следствен експеримент се доказват някакви факти, върху които вещото лице да може да направи изводи в тази насока при прилагане на специалните си знания.

Следственият експеримент представлява способ за събиране на доказателства в наказателното производство, чиято цел съгласно чл. 166 НПК е да се проверят и уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия и свидетелите или от друго действие по разследването или съдебно следствено действие, а протоколът, който се съставя за неговото извършване, представлява писмено доказателствено средство за събиране на доказателства в наказателния процес. С оглед на спецификите на гражданския процес, отличаващи го от наказателния такъв, следственият експеримент изобщо не е уреден в ГПК като способ за събиране на доказателства. Следователно приетият като доказателство по делото протокол за следствен експеримент, на данните от който се основават изводите на експерта в заключението на допълнителната САТЕ, всъщност представлява събрано в наказателния процес доказателствено средство, което е и допустимо само по правилата на този процес.

В настоящия случай за преценката дали от този протокол могат да се приемат за установени в исковия процес някакви обстоятелства е от значение, освен това, че той е събран в наказателното производство, но и това, че в него не е удостоверено осъществяването на факти за местоположението на велосипедиста и на лекия автомобил при настъпване на местопроизшествието, които да са възприети непосредствено от длъжностното лице, което го е съставило в кръга на службата му, какъвто е разследващият орган. От неговото съдържание е видно, че следственият експеримент, за извършване на който той е съставен, е проведен повече от осем месеца след настъпване на произшествието и само въз основа на данни за местоположението на участниците в ПТП-то, за тяхното движение и за времето на настъпване на удара след потеглянето на лекия автомобил, за да пресече пътя, по който се е движил велосипедистът, които са предоставени от водача на автомобила, който в хода на наказателното производство е имал качеството на обвиняем и след това на подсъдим. Ето защо този протокол свидетелства за факти, възприети от виновния водач, а не от разследващия орган, който го е съставил, който не е посетил местопроизшествието в деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само за действията, извършени от и пред длъжностното лице в кръга на службата му. С оглед на това протоколът за следствен експеримент се ползва с присъщата на официалния документ доказателствена сила само за действията, извършени от органа за разследване, за които той е съставен, но не и по отношение на удостоверените в него обстоятелства, касаещи поведението на участниците в ПТП-то и начина на неговото настъпване, защото те не са възприети от този орган, а от участник в произшествието, поради което и тези обстоятелства не могат да се приемат за доказани от него. Трябва да се посочи и това, че възприетите от виновния водач факти, които са отразени в протокола, не кореспондират на обстоятелствата, които се установяват от останалите събрани по делото доказателства. Съставен в хода на наказателния процес от разследващ орган протокол би могъл да има доказателствена сила за удостоверените в него факти за местоположението на участниците в ПТП-то, за уврежданията на превозните средства, както и за други особености на мястото, където то е реализирано, когато те са възприети непосредствено от този орган при посещение на местопроизшествието, какъвто би бил протоколът за извършен оглед.

Предвид изложеното трябва да се обобщи, че от приетия като доказателство в производството протокол за следствен експеримент не се установяват никакви факти, които да имат отношение към поведението на пострадалия при процесното ПТП велосипедист и към причинната връзка между това поведение и настъпилия от произшествието вредоносен резултат, изразяващ се в неговата смърт. С оглед на това не следва да бъдат кредитирани изводите на вещото лице за това дали настъпилото ПТП е било предотвратимо за велосипедиста, направени в заключението на допълнителната САТЕ, защото те се основават единствено на данните от този протокол за следствен експеримент. Като е изградил своите изводи за основателност на възражението за принос на пострадалия велосипедист на установеното от това експертно заключение, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила за доказване в гражданския процес.

В производството от ответника, който носи тежестта да докаже обстоятелствата, на които се основава направеното от него възражение за съпричиняване, няма представени други доказателства, от които да се установява, че лицето, починало в резултат на процесното ПТП, е управлявало велосипед в ляво от дясната граница на платното за движение, както и че това поведение е в причинна връзка с настъпилия удар с лекия автомобил, управляван от виновния водач, осъден за това с влязла в сила присъда. Такива обстоятелства не се доказват и от заключението на изготвената по делото основна САТЕ, в която вещото лице е направило извод, че няма данни пострадалият велосипедист да е имал възможност да предотврати удара с автомобила, който се основава на всички събрани по реда на ГПК в исковия процес доказателства, сред които е и приетият като писмено доказателство протокол за оглед от 19.12.2016 г., удостоверяващ възприетите от органа по разследване факти за повредите по автомобила, участвал в ПТП-то, но не и на данните от протокола за следствен експеримент, от който в гражданския процес не се установяват конкретни факти.

Следователно по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване осъществяването на действия от пострадалия, които обективно да са създали предпоставки за настъпване на ПТП-то и неговата смърт или да са улеснили това. Това означава, че изводът на въззивния съд за наличие на принос на пострадалия за настъпване на вредите, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, се основава на предположения, а не на установени в процеса факти. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, този извод е неправилен и води до неправилност на решението на въззивния съд в частта, в която той се е произнесъл по възражението за съпричиняване, въведено в процеса от ответника.

Липсата на доказателства, от които да се установява, че лицето М. Я. И. със своето поведение по управление на велосипед е допринесло за настъпване на смъртта му на 21.08.2016 г., в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., означава, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, дължимо на ищците, които са неговата съпруга и шест деца. То трябва да бъде присъдено в полза на тези лица в пълния размер, който подлежи на определяне от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното в касационната жалба оплакване, че въззивният съд е определил размера на справедливото обезщетение, дължимо на всеки от ищците за търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на М. Я. И., при нарушаване на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е направил правилен извод за това какви конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, се установяват от събраните в производството доказателства, както и за това какво е тяхното значение за интензитета на търпените от ищците вреди и оттам за размера на обезщетението, което се следва за тяхното репариране. Съобразени са всички обстоятелства, които съгласно задължителната практика по прилагане на чл. 52 ЗЗД, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, както и в постоянната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдът трябва да вземе предвид при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от едно физическо лице при настъпила смърт на негов близък, които са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, отношенията между починалия и лицето, на което са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени, както и общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото, което се отчита въз основа на конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането. Въззивният съд е съобразил, че починалото лице е съпруг на ищцата М. А. И. и баща на останалите шестима ищци, както и че смъртта му е настъпила когато то е било на 70 години. Съобразена е и възрастта на всеки от ищците към този момент. Съпругата на починалото лице е била на 68 години към момента на смъртта му, а децата на починалия са били на възраст между 39 години и 52 години. Това е възраст, в която всяко от тези лица е независимо от непосредствената грижа на починалото лице, като по делото не се доказва по отношение на някое от тях да е съществувало някакво конкретно обстоятелство, което да го е правило зависимо от полагана от починалия грижа на съпруг и родител. Противно на соченото в касационната жалба, въззивният съд е взел предвид и установената от събраните по делото доказателства емоционална връзка, която е съществувала приживе между всеки един от ищците и починалото лице. Той е отчел и икономическите условия в страната към релевантния момент, който е този на настъпване на увреждането, което е станало на 21.08.2016 г.

Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, като при определянето на размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил размерите на присъждани в практиката на съдилищата обезщетения за неимуществени вреди, търпени от родители на починалото им дете. Въпреки че всеки съд, който е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е длъжен при определянето на неговия размер по реда на чл. 52 ЗЗД да съобрази изведените в съдебната практика общи критерии, въз основа на които се прави това, той винаги взема предвид и спецификите, с които се характеризира всеки конкретен случай, както и установените във всяко производство факти, които са различни. Ето защо съдът няма задължение да съобразява размера на дължимото обезщетение с размера на обезщетенията, определяни по други дела, по които не са осъществени изцяло идентични обстоятелства, имащи значение за преценката по чл. 52 ЗЗД.

При отчитане на всички изброени обстоятелства, които са доказани в производство, трябва да се заключи, че справедливият размер, на който възлиза обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищците от ответното застрахователно дружество, е този, определен от въззивния съд, който е от 80 000 лв. за М. А. И., от 60 000 лв. за всеки от ищците М. М. И., Д. М. Я., Ж. М. Я., и Р. М. И., както и от 70 000 лв. за всеки от ищците В. М. Я. и С. М. И.. С оглед на това и предвид липсата на основание за намаляване на размера на това обезщетение съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД предявените от тези лица искове са основателни до посочените размери и трябва да се отхвърлят за разликата над тях до пълния претендиран такъв от всяко от тях, който е 200 000 лв.

Предвид изложеното решението на въззивния съд трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са отхвърлени предявеният от М. А. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск за сумата над присъдената такава от 40 000 лв. до 80 000 лв., предявените от М. М. И., от Д. М. Я., от Ж. М. Я. и от Р. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за сумата над присъдената такава от 30 000 лв. до 60 000 лв. и предявените от В. М. Я. и от С. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за сумата над присъдената такава от 35 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД разноски в размер над 554, 36 лв. до 690 лв. Вместо него трябва да бъде постановено друго, с което ЗАД „Армеец“ АД бъде осъдено да заплати на М. А. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на още 40 000 лв., на всеки от ищците М. М. И., Д. М. Я., Ж. М. Я. и Р. М. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по още 30 000 лв. и на всеки от ищците В. М. Я. и С. М. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по още 35 000 лв. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд трябва да бъде оставено в сила.

По присъждане на направените разноски:

С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за това, в полза на касаторите, които имат качеството на ищци по предявените искове, следва да се присъдят разноски, направени от тях в производството пред трите съдебни инстанции, съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените искове. Доколкото тези лица са освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството, тяхното искане е само за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокатите, които са осъществили безплатната им адвокатска защита.

По въпроса дали по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на ищците в първоинстанционното производство е налице произнасяне от първоинстанционния съд в решението по делото и след това по подадена молба по чл. 248 ГПК, като постановеният по нея акт не е обжалван и следователно се е стабилизирал. Ето защо касационният съд не може да преразглежда произнасянето за това, че са осъществени предпоставките за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, както и за неговия размер, а следва само да осъди тази страна да заплати на адвокатското дружество допълнителна част от това възнаграждение, която е съразмерна на уважената в касационното производство част от предявените искове и която възлиза на 10 610 лв.

От представените по делото доказателства се установява, че във въззивното и касационното производство ищците са били представлявани от адвокат К. С. Г., която е сключила с всеки от тях договори за правна защита и съдействие, в които е уговорено, че ангажираният адвокат се съгласява да им окаже безплатно адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът има право в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната и пред касационната инстанция, чийто размер ще се определи от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване.

Първото от обстоятелствата, което е от значение за определяне на размера на дължимото на адвокат Г. възнаграждение, е, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, поради което действията по защита, които е извършил адвокатът, упълномощен да представлява ищците, са само такива по подаване на въззивна жалба, на отговор на насрещна въззивна жалба и изразяване на становище по съществото на спора, като те са предприети общо за седемте ищци. С оглед спецификите на касационното производство в него също не се извършват процесуални действия по събиране на доказателства и упълномощеният адвокат предприема ограничени по обем действията по защита. Те са само такива по подаване на касационна жалба и изразяване на становище по същество на спора в открито съдебно заседание, като отново са осъществени общо за защитата на всички ищци. Следва да бъде съобразено и това, че предметът на касационното производство е по-ограничен, доколкото решението на въззивния съд е обжалвано само частично. Тези обстоятелства определят по-ниска правна и фактическа сложност на делото пред въззивния и касационния съд. При съобразяване на посоченото настоящият съдебен състав намира, че в полза на упълномощения от ищците адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв трябва да се определи едно общо възнаграждение за осъществената от него безплатна защита на всички тях във въззивното и касационното производство, което е в размер на 10 000 лв., който размер съответства и на основателната част от подадените от ищците въззивна жалба и касационна жалба спрямо общия материален интерес на делото във всяка инстанция.

Разноски за касационната инстанция се следват и на ответника по касация за осъществената от него защита срещу подадената касационна жалба, която е частично неоснователна. Те са в размер на 350 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в касационното производство, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и съразмерно на размера на исковете, за който касационната жалба е счетена за неоснователна, спрямо общия материален интерес на делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Армеец“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 18 840 лв., представляваща държавни такси, дължими за разглеждане на подадените от ищците искова молба /9 200 лв./, въззивна жалба /4 600 лв./ и касационна жалба /4 630 лв./, както и разноски в първоинстанционното производство /410 лв./, от заплащане на които ищците са освободени, изчислени съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените искове.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 582 от 21.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1894/ 2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, поправено с решение от 08.06.2022 г., постановено по делото, в частта, с която е потвърдено решение № 262018 от 21.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6446/ 2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 8 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от М. А. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 40 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от М. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от Д. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от Ж. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от Р. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 30 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от В. М. Я. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и от С. М. И. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на сума над присъдената такава от 35 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, с която М. А. И., М. М. И., Д. М. Я., Ж. М. Я., Р. М. И., В. М. Я. и С. М. И. са осъдени да заплатя на ЗАД „Армеец“ АД сумата над 554, 36 лв. до 690 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД , с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на М. А. И. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до дължимата такава от 80 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на М. М. И. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до дължимата такава от 60 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на Д. М. Я. с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до дължимата такава от 60 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на Ж. М. Я. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до дължимата такава от 60 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на Р. М. И. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до дължимата такава от 60 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на В. М. Я. , с ЕГН:[ЕИК], сума в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 35 000 лв. до дължимата такава от 70 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане, на С. М. И. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ , представляваща разликата над присъдената сума от 35 000 лв. до дължимата такава от 70 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. в резултат на ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2016 г. до окончателното й плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582 от 21.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1894/ 2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, поправено с решение от 08.06.2022 г., постановено по делото, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ , с Булстат:[ЕИК], сума в размер на 10 610 лв. /десет хиляди шестстотин и десет лева/ , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените искове, както и на адвокат К. С. Г. , с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ във въззивното и в касационното производство.

ОСЪЖДА М. А. И., М. М. И., В. М. Я., Д. М. Я., Ж. М. Я., Р. М. И. и С. М. И. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД сума в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/ , представляваща разноски, направени в касационното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сума в размер на 18 840 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин и четиридесет лева/ , представляваща държавни такси за разглеждане на исковата молба, на въззивната жалба и на касационната жалба, подадени от ищците, както и разноски в първоинстанционното производство, от заплащане на които ищците са освободени, изчислени съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.