Служебно събиране на доказателства от съда при определяне на родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

3
РЕШЕНИЕ

№ 96
гр. София, 30.05.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Джулиана Петкова
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5143/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационно обжалване на решение № 151/25.06.21г., постановено по в.гр.д. 316/21г. на Плевенски окръжен съд, е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда да следи служебно за интереса на децата, когато прилага нормата на чл. 59, ал.2 СК.
Настоящият състав на ВКС намира следното по поставения въпрос: Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като е длъжен да прецени възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл. 59, ал.4, вр.ал.2 СК). Във връзка с това задължение, съдът е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Ако констатира наличието на доказателства за правнорелевантни факти, съдът може да постанови събирането им и без доказателствено искане на страната, както и да събере доказателства, за които страната не е направила искането своевременно. В този случай не е необходимо спазване на формата на исканията, нито настъпва преклузия, тъй като съдът осъществява функции в защита на публичен интерес. (т.р.№1/13г. на ОСГТК, решение № 80/13г. на ІІІ ГО).
При така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното по отношение на касационната жалба и по същество на правния спор:

Касационното производство е образувано по жалба, подадена от И. Т. Б., срещу решение № 151/25.06.21г., постановено по в.гр.д. 316/21г. на Плевенски окръжен съд, с което е предоставено упражняването на родителските права върху децата И. И. Б. (родена през 2013г.) и Н. И. Б. (родена през 2016г.) на майката С. Н. Б. и е определен режим на лични контакти на бащата. В касационната жалба се твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като майката С. Б. живее във фактическо съпружеско съжителство с Ю. Г., за което обстоятелство има свидетелски показания по делото, както и че Ю. Г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ , за който факт майката е признала по делото, но съдът е отказал да събере доказателства и да установи социалното положение и съдебното минало на Ю. Г..

В съдебно заседание бащата И. Б. заявява, че от около 6 месеца не е виждал децата и няма достъп до тях. Те са при майка им, която в момента е с неизвестен адрес, били са взети от нея за осъществяване на личен контакт и оттогава не са върнати.

В същото заседание майката излага твърдения, че децата са при нея, но те не желаят да имат контакт с бащата.
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал.2, вр. ал.4 СК като е приел, че двамата родители са образовани, притежават родителски капацитет и са трудово ангажирани. Всеки от двамата родители може да осигури подходящи жилищни условия за отглеждане на децата. Поради ниската възраст на децата и полът им- момичета, според въззивния съд, майката е по- пригодна да упражнява родителските права при себе си в [населено място], въпреки, че до този момент бащата упражнява родителските права заради определените привременни мерки, и децата живеят при него в [населено място], където живеят и бабите и дядовците по майчина и бащина линия.
Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, поради настъпилите нови факти, които се твърдят и от бащата и майката, както и поради задължението на съда служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Доколкото е необходимо извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, включително новооткрити или новосъздадени, които не са преклудирани в производството по чл. 294 ГПК, ВКС не може да се произнесе по същество на спора (т.р.№1/13г. на ОСГТК), а следва да върне делото за извършване на необходимите съдопроизводствени действия.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 151/25.06.21г., постановено по в.гр.д. 316/21г. на Плевенски окръжен съд, в частта относно иска по чл. 59, ал.2, вр.ал.4 СК и ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане съгласно дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: