Поправка на грешка при делба: идеални части от общите части и земята

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

София, 11.04.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2603 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. З. И., Г. Д. Т., Р. Д. Т. и Т. С. Т., последните трима чрез пълномощника им адвокат П. И. против решение № 904474 от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 982 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3160 от 7.11.2019 г. по същото дело, състояща се в непосочване на прилежащите към делбените имоти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на поземлените имоти, а именно:

В дял първи:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 3.50 % ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот,

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, обект „Б“ на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 1 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор **.10 /л. 188 от делото/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот, съответстващи на обект „Б“ и

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, северозападен дял със застроена площ 111 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 3 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *** /л. 365 от гр. д. № 601/2013 г. на БРС/, която става неразделна част от настоящото решени, заедно и идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял втори:

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, обект „А" със застроена площ 47 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 1 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор ** /л. 188 от делото/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот, съответстващи на обект „А“,

- самостоятелен обект е сграда с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 133/179 ид. ч. от поземления имот,

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, югоизточен дял със застроена площ 56 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 3 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *** /л. 365 от гр. д. № 601/2013 г. на БРС/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял трети:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, заедно със 7.24 % ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот,

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 32.83 % ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял четвърти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 9.96 % от общите части на сградата и от поземления имот.

П. К. Т. и В. К. Т. не са изразили становище в настоящото производство.

С определение № 60393 от 5.11.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: дали е налице очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК или непълнота на съдебен акт по чл.250 ГПК в хипотеза като настоящата, когато до делба е допуснат поземлен имот и всички обекти в построената в него сграда и при извършване на делбата обектите са разпределени в реални дялове, при което сградата става в режим на етажна собственост, но при описанието на самостоятелните обекти не са посочени принадлежащите им идеални части от общите части и какви са правомощията на съда в такава хипотеза.

В определението по чл. 288 ГПК касационният съдебен състав е посочил, че макар касаторите изрично да са заявили, че не обжалват решението по отношение допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка чрез посочване на идеалните части от общите части на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***и ***, а доводите им са само относно посочените идеални части от поземлен имот **, то с оглед императивната норма на чл. 40, ал. 1 ЗС, че дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост, то произнасяне на съда за определяне на идеални части от общи части може да бъде обжалвано само изцяло, тъй като определянето им зависи от съотношението на стойностите на всеки обект, поради което за влязло в сила следва да се приеме само решението по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***, а съответно предмет на касационна проверка е решението за самостоятелните обекти в сградата, построена в поземлен имот ***.

Касаторите навеждат довод за недопустимост на въззивното решение в частта, с която чрез поправка на очевидна фактическа грешка към самостоятелните обекти в сграда, на които е извършена делбата, са определени и идеални части от поземлен имот ***, тъй като такова искане не е правено от съделителите, а е поискано да се определят идеални части от правото на строеж и тъй като по същество съдът е извършил допълване на решението си, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Евентуално считат, че решението е неправилно, тъй като за четири от обектите не е посочен конкретен размер на идеални части от общите части.

Данните по делото са следните:

Предмет на делбата са поземлен имот с идентификатор *** (макар и допуснат до делба като принадлежащи към обектите в сградата идеални части) и всички обекти в построената в него сграда, както и обект в друг поземлен имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С решение № 3160 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 982/2016 г. въззивният Окръжен съд-Благоевград, след отмяна на първоинстанционното решение за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 352 ГПК и е обявил за окончателен проект за разделителен протокол. В мотивите са посочени идеални части от общите части на сградата и от поземления имот с идентификатор **** само на допуснатите до делба обекти, съобразно индивидуализацията им в решението по допускане на делбата (извършена въз основа на допълнителното заключение от 19.02.2014 г. на изслушаната в първата фаза на делбата експертиза). За окончателен е обявен проект за разделителен протокол по вариант четвърти от заключението на вещото лице инж. Х. Г. от 20.09.2018 г., прието в съдебно заседание на 2.10.2018 г., според което от всеки от допуснатите до делба самостоятелни обекти в сграда **** и **** се обособяват по два нови самостоятелни обекта. Нито в решението, нито в протокола от 23.06.2020 г., обективиращ тегленето на жребий (а съответно и възникването на етажната собственост), са посочени идеалните части от общите части на сградата и от дворното място за всеки от самостоятелните обекти, включително и новообособените.

С молба от 22.07.2020 г. П. З. И., Г. Д. Т., Р. Д. Т. и Т. С. Т., последните трима чрез пълномощника им адвокат П. И. са поискали от съда да допълни протоколното определение от 23.06.2020 г., тъй като е пропуснал да се произнесе по цялото искане, изразяващо се в невключване на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор **** към самостоятелните обекти. Евентуално са поискали, ако се приеме, че не са налице предпоставки за допълване, да се поправи допусната очевидна фактическа грешка. Поискали са и тълкуване на решение № 3160 от 7.11.2019 г. и протоколно определение от 23.06.2020 г. като съдът разясни дали към разпределените делбени имоти се включват и съответните идеални части от поземления имот, върху които са изградени и съответно какви.

В мотивите на атакуваното решение № 904474 от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 982 по описа за 2016 г. Окръжен съд-Благоевград е посочил, че в решение № 3160 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 982/2019 г. е описал делбените имоти, респ. обсъждал е пазарната им цена заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, но в диспозитива е пропуснал да индивидуализира прилежащите идеални части, които са елемент от правото на собственост, поради което е счел, че е налице очевидна фактическа грешка и е допуснал поправка на същата, като към обекти ****, ****, **** и **** и посочил размера на идеалните части от общите части на сградата и поземления имот, отразени в решението по допускане на делбата, а за новообособените четири самостоятелни обекта от допуснатите до делба обекти **** и **** е посочил: „заедно с идеални части от общите части на сградата и поземления имот“,

По основанието за допускане на касационно обжалване:

При разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отчете материалноправния режим на общите части в сграда в режим на етажна собственост.

Етажна собственост е налице, когато етажи или части от етажи в една сграда принадлежат на различни правни субекти – чл. 37 ЗС. Тази норма определя и момента на възникване на етажна собственост, а именно придобиване на самостоятелен обект в сградата от лице, различно от притежавалия собствеността на всички обекти в сградата до момента. В случай, че всички обекти в сградата са съсобствени между едни и същи лица, етажната собственост възниква в момента на прекратяване на съсобствеността, вкл. и чрез съдебна делба, като някой или няколко от съсобствениците става индивидуален собственик на самостоятелен обект или всеки от съсобствениците придобива в индивидуален дял самостоятелен обект.

В момента на възникване на етажната собственост, посочените в чл. 38, ал. 1 ЗС конструктивни елементи на сградата, респ. помещения или самостоятелни обекти, предназначени за общо ползване, стават общи части, съсобствени между собствениците на самостоятелните обекти. В този момент и поземленият имот, щом е застроен само с една сграда и изцяло е съсобствен между собствениците на самостоятелните обекти в сградата и между съсобствениците липсва предварителна уговорка за нещо различно, става обща част.

Дяловете в съсобствеността на общите части се определят по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС – съобразно съотношението между стойностите на отделните самостоятелни обекти, изчислени при учредяване на етажната собственост.

В периода на съществуване на етажната собственост съсобствеността върху общите части е принудителна и не може да бъде прекратявана – чл. 38, ал. 3 ЗС, макар при определени условия да може да бъде променяно предназначението на конкретна обща по предназначение част.

По своята правна същност идеалните части от общите части в сграда н режим на етажна собственост представляват принадлежност към самостоятелния обект на вещни права по смисъла на чл.98 ЗС, поради което винаги следват главната вещ, независимо дали е посочен техния размер или не. За разлика от други принадлежности – например складови помещения, паркоместа - които при определени предпоставки могат да се придобият и от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежали, идеалните части от общите части имат тази особеност, че са неотделеми от вещното право върху самостоятелния обект. Следователно законът презюмира необоримо, че всяко разпореждане със самостоятелния обект в сграда в режим на етажна собственост включва и разпореждане с принадлежащите му идеални части от общите части.

Посоченият вещноправен режим на общите части е императивен и обуславя и отговора на поставения въпрос.

Извършването на делбата на поземлен имот и всички обекти в единствената построена в него сграда чрез обособяване на реални дялове от самостоятелните обекти, които се придобиват от съделителите в индивидуална собственост, има вещно прехвърлително действие и същевременно негова последица е възникване на етажна собственост и съсобственост върху общите части. Волята на съда в този случай (по необоримата презумпция на закона) включва и придобиване от съответния съделител на принадлежащите към самостоятелния му обект идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост и определени съобразно императивното правило на чл. 40, ал. 1 ЗС. От това следва, че ако съдът е пропуснал да обективира тази си воля в съдебното решение, е налице очевидна фактическа грешка, тъй като законът презюмира, че тя е формирана.

По правило очевидната фактическа грешка се поправя съобразно данните по делото, въз основа на които е формирана волята на съда. По изключение, в хипотеза като настоящата, когато се касае за принадлежност към самостоятелен обект от общи части и по делбеното дело липсват данни какъв е точния размер на приинадлежащите към всеки самостоятелен обект идеални части от общите части съобразно правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС, съдът следва да ги изчисли сам или с помощта на вещо лице. Влязлото в сила решение по извършване на делбата е установило стойността на всеки от самостоятелните обекти, а влизането му в сила – момента на възникване на етажната собственост и експертизата ще извърши само математическите изчисления, които да позволят на съда математически точно да обективира вече формираната си според закона воля, какви идеални части от общите части съгласно правилото на чл.40, ал.1 ЗС принадлежат към всеки от самостоятелните обекти, които е придобил всеки от съделителите въз основа на решението по извършване на делбата.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, неоснователни се явяват доводите на касаторите за недопустимост на въззивното решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Очевидната фактическа грешка може да бъде констатирана и служебно от съда, поради което без правно значение при преценка допустимостта на решението по чл. 247 ГПК е обстоятелството, че касаторите са поискали да се посочат само принадлежащите към самостоятелните обекти идеални части от общите части на сградата, но не и от поземления имот.

Неоснователен е и доводът, че непосочването в решението по извършване на делбата и определението за теглене на жребий на принадлежащите към всеки от обектите в сградата идеални части от поземления имот, съставлява непълнота на съдебното решение, която процесуално недопустимо е отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Процесуално недопустимо би било произнасянето на съда, ако беше уважил искането на настоящите касатори и с решението по чл. 247 ГПК бе определил припадащите се към всеки самостоятелен обект идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Правото на строеж е ограничено вещно право, което дава възможност на правните субекти да притежават в собственост сграда или самостоятелен обект в сграда, построена върху чужда поземлен имот, в отклонение от презумпцията на чл. 92 ЗС. В случая от една страна съделителите са били съсобственици на сградата и поземления имот, върху който е построена, поради което не притежават право на строеж, а право на собственост. От друга страна ограничено вещно право на строеж не е било предмет на делбата, поради което и няма как към самостоятелните обекти в сградата да принадлежи като обща част право на строеж.

С решението по допускане на делбата до делба е допуснат и поземления имот (поради което и нов иск за делба на същия би бил процесуално недопустим), застроен единствено със съсобствената сграда, макар и описан като принадлежащи към самостоятелните обекти в сградата идеални части. Липсва постигнато между съделителите съгласие преди извършването на делбата, поземленият имот да остане в обикновена съсобственост. Следователно с възникването на етажната собственост същия е придобил статут на обща част, а съответно и непосочването в решението по извършване на делбата какви идеални части от тази обща част принадлежат към всеки самостоятелен обект, съставлява очевидна фактическа грешка.

Атакуваното решение по чл. 247 ГПК се явява неправилно, поради допуснато нарушение на императивната норма на чл. 40, ал. 1 ЗС. Съдът е посочил като конкретно число принадлежащите идеални части от общите части само към част от самостоятелните обекти и то определени в първата фаза на делбата, а не съобразно съотношението на стойностите на всички обекти, включително и новообособените към момента на извършване на делбата. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от същия състав на ОС-Благоевград, който да поправи допуснатата в решение № 3160 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 982/2016 г. очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск да се посочат принадлежащите към всеки от самостоятелните обекти в сградата, построена в поземлен имот с идентификатор **** идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, като изчисли същите по правилото на чл. 40, ал. 1 ЗС като съотношение между стойностите на самостоятелните обекти в сградата, посочени в решението, сам или с помощта на вещо лице.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 904474 от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 982 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3160 от 7.11.2019 г. по същото дело, състояща се в непосочване на прилежащите към делбените имоти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на поземлените имоти, а именно:

В дял първи:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, заедно с 3.50 % ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот,

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, обект „Б“ на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 1 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *** /л. 188 от делото/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот, съответстващи на обект „Б“ и

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, северозападен дял със застроена площ 111 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 3 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор **** /л. 365 от гр. д. № 601/2013 г. на БРС/, която става неразделна част от настоящото решени, заедно и идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял втори:

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, обект „А" със застроена площ 47 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 1 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор **** /л. 188 от делото/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот, съответстващи на обект „А“,

- от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, югоизточен дял със застроена площ 56 кв. м., така както е показано на приложената към архитектурния проект – скица за разпределение етаж 3 - проект за съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор **** /л. 365 от гр. д. № 601/2013 г. на БРС/, която става неразделна част от настоящото решение, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял трети:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, заедно със 7.24 % идеални части от общите части на сградата и от поземления имот,

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 32.83 % ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот.

В дял четвърти - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 9.96 % от общите части на сградата и от поземления имот.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от същия състав на Окръжен съд-Благоевград по поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3160 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 982/2016 г., изразяваща се в непосочване на принадлежащите към всеки самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** идеални части от общите части на сградата и от поземления имот с идентификатор ****.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: