Дължимост на суми за ток при намеса в електромера и непълно обсъдени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1347 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б., чрез процесуалния представител адв. И. З. от САК, срещу въззивно решение № 1422/14.11.2022 г. по в.гр.д. № 1434/2022 г. на Окръжен съд- Варна, с което след отмяна на решение № 802/19.02.2020 г., постановено по гр. д. №14550/2019 г. по описа Районен съд – Варна, е отхвърлен предявения от К. Б. Б. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер на сумата 12305,14 лв., представляваща стойността на начислена за периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. електроенергия за обект на потребление в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., и са възложени в тежест на касатора разноските по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 3757/27.11.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал?“, за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на състави на ВКС. Посочената проверка е обусловена от липса на конкретни мотиви във въззивното решение на посочените от ищеца доводи относно констатациите на вещите лица от състава на комплексна съдебно-техническа експертиза.

На така поставения процесуалноправен въпрос следва да се даде следният отговор: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Необходимо е да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Доказателствата трябва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а не изолирано, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. В този смисъл са решение № 22/09.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1857/2020 г., II г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г.о.; решение № 111/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3695/2017 г., III г.о.; решение № 248/07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4193/2018 г., IV г.о. и др.

С оглед основанието, по което е допуснат касационният контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за частично основателна, по следните съображения:

С решение № 60199/22.06.2022 г. по гр. д. № 3663/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., е отменено предходното въззивно решение № 260204/27.07.2020 г. по в.гр.д. № 1170/2020 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за приложимия материален закон и за назначаване на повторна техническа експертиза с участието на вещо лице- софтуерен специалист, освен инженер, за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че К. Б. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица]. На 04.10.2018 г. е извършена проверка на СТИ монтирано на адреса и са отчетени стойности по тарифа: 1.8.4 – 065071 kWh, поради което електромерът е демонтиран за извършване на проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. При извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера- констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 065073.90 kWh , която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Количеството преминала през невизуализираната тарифна схема енергия е остойностено с фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., в размер на 12305,14 лв. с ДДС. От неоспореното заключение на техническата експертиза в първата инстанция е счел за установено, че СТИ е преминало първоначална метрологична годност през 2015 г. и е годен до 2019 г.; че електрическата енергия в тарифния регистър - 1.8.4. е 65073.9 kWh, и че е налице е намеса в тарифната схема на СТИ.

Посочено е, че според изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице електроинженер и софтуерен специалист, е невъзможно да се определи кога е започнало натрупването на количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.4. Според заключението, СТИ е произведено през 2015 г. и е било ново към датата на монтажа. Намесата в тарифната схема била насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, като допълнително начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена през процесния период. Първоначалната параметризация била извършена от производителя, както и впоследствие през 2019 г., като не били налице данни СТИ да е било последващо отваряно. Според вещите лица било технически възможно процесното количество електрическа енергия да премине за период от една година, доколкото максималното допустимо за обекта потребление било 382 342.464 kWh, а размерът на допустимата мощност на СТИ- 43,6464 kWh. Посочено е, че СТИ извършвал самоотчети всеки месец, като не било възможно данните в регистър 1.8.4 да се дължат на активирането на самоотчет. Не били констатирани данни за монтиране на СТИ на други обекти. При изслушването им вещите лица уточнили, че в случая регистър 1.8.4., както и сумарния такъв не са били видими. Вещото лице К. е посочило, че не му било предоставено второ ниво на достъп, поради което не било възможно да определи точния момент на извършване на манипулацията, както и за какъв период е действала тя. Според вещите лица СТИ при монтирането му е било ново доколкото, данните по 1.8.1., 1.8.2. и 1.8. в протокола за първоначален монтаж са били нулеви. Пояснили са, че по подразбиране в регистър 1.8.4. не следва да се натрупва електрическа енергия. Самоотчетите на СТИ били към 0:00 часа на първо число на всеки предходен месец, а при всяко негово включване се изтривали данните по последния най-късно запазен самоотчет от петнадесетмесечния период.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд позовавайки се на практика на ВКС е приел, че специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по- малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следвало от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Приел е, че СТИ е било монтирано на адреса на ищеца ново и с нулеви показания на всички тарифи. Посочил е, че периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия е от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г., като съгласно заключението на вещите лица количеството енергия в размер на 65073 kWh е възможно да е преминало за този период. Посочил е, че това количество по цените за двата подпериода от 05.10.2017 г, до 30.06.2018 г. и от 01.07.2018 г. до 04.10.2018 г., възлиза на 12 305,14 лв. Направен е извод, че ответникът „Енерго – Про Продажби” АД е успял да докаже реалното потребяване на електрическа енергия по фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., от страна на потребителя.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е частично неправилно. Въззивния съд е отхвърлил отрицателния установителен иск за недължимост на сумата, без да извърши преценка на конкретни доказателства за установяване на релевантните за иска факти и без да изложи мотиви по доводите на ответника относно констатациите на вещите лица от състава на комплексна съдебно-техническа експертиза за извършените самоотчети от електромера през процесния период, предмет на отговора на въпрос № 7 от заключението. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за частична отмяна на въззивното решение.

В заключението на комплексна съдебно-техническа експертиза /отговор на въпрос № 7/ е посочено, че процесния електромер е извършвал самоотчети, като е заводски настроен да прави това в 0:00 часа в началото на месеца или когато бъде включен, като в снимков материал са посочили последните 15 самоотчета /№№ 1-15/. Видно от обясненията на вещото лице К. в проведеното о.с.з. по делото, под № 1 е самоотчета при последното включване на електромера от вещите лица, под № 2 е самоотчета направен при проверката в БИМ, като може да се приеме, че отчет по № 3 е извършен в началото на месеца, когато е извършен демонтажа /т.е. м. 10.2018 г./, а предходните отчети касаят първо число на всеки предходен месец. С оглед посоченото от вещите лица, следва извод, че самоотчет под № 15 се отнася за 0.00 ч. на 01.10.2017 г., като от същия се установява, че показанията в регистър 1.8.4 са 42805.9 kWh. В края на периода /04.10.2018 г./, след демонтиране на електромера, при проверката в БИМ /самоотчет под № 2/ показанията в регистър 1.8.4 са 65073.9 kWh. В тази връзка е основателно оплакването в касационната жалба, че независимо от липсата на безспорно установената начална дата на отчитане на данни в невизуализирания регистър /електромерът е бил монтиран нов с нулеви показания през 2015 г./, но при данни за преминала електроенергия отчетена в регистър 1.8.4 към 01.10.2017 г., съдът необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че претендираното за заплащане количество ел.енергия от 65073.9 kWh е потребено за процесния едногодишен период от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. В практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл.50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК. След като към датата на проверката са отчетени 65073.9 kWh, а в началото на процесния период данните от регистър 1.8.4 сочат показание - 42805.9 kWh, то следва да се заключи, че потреблението касаещо процесния период, посочен във фактурата е 22 268 kWh. Стойността на това количество потребена ел.енергия е в размер на 4 210,81 лв. с ДДС /изчислена съобразно подпериодите и цените по фактурата за релевантния период 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г./.

Предвид изложеното, отрицателният установителен иск е частично основателен и следва да се уважи за разликата над сумата 4 210,81 лв. до предявения размер от 12305,14 лв. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за тази разлика и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме за установено, че по издадената фактура не съществува вземане на ответника за цена на доставена ел.енергия над сумата 4 210,81 лв.; както и да се отмени изцяло в частта за разноските. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на касатора- ищец се дължат заплатените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил разноски за всички инстанции общо в размер на 6627,87 лв., в т.ч.: възнаграждения на вещи лица в общ размер 350 лв., разноски за държавни такси в общ размер на 777,87 лв. и за адвокатско възнаграждение общо в размер на 5500 лв. /по 1000 лв. при разглеждане на делото пред всяка инстанция, с изключени на настоящата, в която възнаграждението е 1500 лв./. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК в първоинстанционното производство, във въззивното производство по в.гр.д. №1170/2020 г. и в двете касационни производства, като липсва възражение по см. на чл.78 ал.5 ГПК във въззивното производство по в.гр.д. № 1434/2022 г. Възраженията са неоснователни. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка от инстанциите преди настоящата, определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й преди измененията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./ възлиза на сумата от 899,14 лв., а заплатеното такова на адвоката на ищеца е 1000 лв., като същото не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Възнаграждението пред настоящата инстанция от 1500 лв. е съобразено с чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в настоящата й редакция обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4359,82 лв.

На ответника по касация се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за всички инстанции. Ответното дружество е направило разноски за всички инстанции общо в размер на 13006,20 лв., в т.ч.: възнаграждения на вещи лица в общ размер 500 лв., разноски за държавни такси в общ размер на 522,20 лв. и за адвокатско възнаграждение 12204 лв. /като за четири от производствата заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер по 2148 лв. с ДДС, а за настоящото е 3612 лв. с ДДС/. Ищецът е поддържал възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение във всяка инстанция. Възражението е частично основателно, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата и проведените пет инстанционни производства за разглеждане на спора. С оглед на това и горепосочените размери на минималните размери на адвокатските възнаграждения /без ДДС/, съдът намира, че възнагражденията за първите четири инстанции /РС, двете производства пред ОС и за първото касационно/ следва да се намалят до размера на сумата от по 1100 лв. с ДДС за всяко; а за настоящото производство – до размера на сумата от 1810 лв. с ДДС. След намаляването на адвокатските възнаграждения, общият размер на разноските възлиза на 7232,20 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 2474,88 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1422/14.11.2022 г. по в.гр.д. № 1434/2022 г. на Окръжен съд- Варна в частта, с която като е отменено решение № 802/19.02.2020 г., постановено по гр. д. №14550/2019 г. по описа Районен съд – Варна, е отхвърлен иска на К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], срещу „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691, за приемане на установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че ищецът не дължи разликата над сумата от 4 210,81 лв. до размера на сумата 12305,14 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. за обект на потребление в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г., както и в частта за разноските.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че ищецът К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691, разликата над сумата 4 210,81 лв. до размера на сумата 12305,14 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. за обект на потребление в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума има издадена фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1422/14.11.2022 г. по в.гр.д. № 1434/2022 г. на Окръжен съд- Варна в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска на К. Б. Б. за приемане на установено, че ищецът не дължи на Енерго-Про Продажби“ АД [населено място] сумата 4 210,81 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. по фактура № [ЕГН]/02.09.2019 г.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691, да заплати на К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 4359,82 лв.

ОСЪЖДА К. Б. Б., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], с ЕИК-103533691, разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 2474,88 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.