Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Отмяна на решение поради недаване на ход на дело при заболяване на адвокат от Ковид-19

Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Дружество иска отмяна на влязло в сила въззивно решение за присъдено обезщетение за ползване на имот, тъй като съдът не е отложил заседанието въпреки заболяване от Ковид-19 на единствения му адвокат. Въззивният съд е счел, че чуждестранният управител е можел да се яви или да наеме друг представител. Върховният касационен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане, приемайки, че правото на защита е било съществено нарушено.

Какво приема съдът

Поставянето под задължителна карантина на единствения адвокат поради заболяване от Ковид-19 дни преди заседанието е непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК, което задължава съда да отложи делото, ако чуждестранният представител на страната не е могъл реално да организира защитата си.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениеотлагане на делотоКовид-19карантинаправо на защитапроцесуално представителство

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60216

София, 24.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1467 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по подадена от „Ню Бояна Филм“ АД молба от 15.12.2020г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 260748 от 22.10.2020г. по в. гр. д. № 331/2019г. на СГС, ГО, Трети „В“ въззивен състав, с което молителят е осъден да заплати на М. Й. И., Е. Т. З., Д. Н. Е. и Р. Й. В., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при условията на разделна отговорност, общо сумата 18 341 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор ......................... по плана на [населено място], м. „Национален киноцентър“ с площ 4 228 кв.м., за периода: 13.09.2012 – 13.12.2015г..

Молителят твърди, че във въззивното производство въззивният съд е нарушил нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е дал ход на делото в проведеното открито съдебно заседание от 22.07.2020г., въпреки неявяването на страната и процесуалния й представител поради препятствие, което не са могли да отстранят, а именно заболяване на единствения пълномощник – адв. М. от Ковид - 19, установено на 18.07.2020г., и поставянето й под задължителна карантина. Поддържа, че въпреки краткото време до съдебното заседание и тежкото здравословно състояние на адвоката, на 21.07.2020г. последният е депозирал в деловодството на СГС „он-лайн“ молба за пренасрочване на делото за дата, за която наложената карантина ще е отминала, с приложен положителен резултат от теста за Ковид - 19, като е уведомил и допуснатия в полза на упълномощителя си свидетел да не се явява, защото вероятно делото ще се отложи поради заболяването му и наложената карантина. Изложил е, че законният представител на „Ню Бояна Филм“ АД е чужд гражданин, не говори български език, няма юридическо образование и не е разполагал с време, за да ангажира друг адвокат, който да е във възможност да се запознае с делото и да е в състояние да защити неговия интерес. Въззивният съд е намерил за неоснователно искането по чл. 142, ал. 2 ГПК, въпреки наличието на препятствие, което страната не може да отстрани, удостоверено с писмени доказателства, и е обявил за решаване делото, като по този начин според молителя е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до лишаването му от право на участие и защита във въззивното производство. Моли горепосоченото окончателно въззивно решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а делото – да бъде върнато на друг състав на въззивния съд, който да започне да го разглежда от насрочването на откритото съдебно заседание за изслушване на допуснатите на страните свидетели.

Ответниците по молбата за отмяна - М. Й. И., Е. Т. З., Д. Н. Е. и Р. Й. В. подават писмен отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за основателна.

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените от молителя обстоятелства за нарушение на нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, при което е нарушено правото му на участие в делото, кореспондират с релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Въззивният съд е образувал въззивно производство по въззивна жалба на ищците - М. Й. И., Е. Т. З., Д. Н. Е. и Р. Й. В. срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, като в проведеното първо открито съдебно заседание от 04.12.2019г. е допуснал по един свидетел при режим на довеждане на всяка от страните за установяване на обстоятелства относно ползването на процесния имот. За второто насрочено открито съдебно заседание за 22.07.2020г. е получил по служебния имейл на СГС молба от процесуалния представител на ответника „Ню Бояна Филм“ АД за отлагане на делото поради заболяване на адвоката от Ковид - 19 и поставянето му в задължителна карантина. Към молбата е приложен положителен резултат от вирусологично изследване на СМДЛ „Рамус“ ООД - PCR (PS) SARS CoV 2 с дата на дадената проба от 17.07.2020г.. В проведеното на 22.07.2020г. открито съдебно заседание, СГС е разгледал молбата на ответника с правно основание чл. 142, ал. 2 ГПК и я е оставил без уважение като неоснователна, тъй като макар адв. М. да е установила основателна причина за невъзможност за явяване в с.з., такава не е налице спрямо законния представител на ответното търговско дружество. Изложил е съображения, че от една страна ответното дружество има друг упълномощен представител по делото – адв. С. М., а от друга страна липсват доказателства законният представител на „Ню Бояна Филм“ АД - Я. Л., израелски гражданин, да е в невъзможност да се яви в с.з. от 22.07.2020г. или да упълномощи друг адвокат или юрисконсулт да го представлява. Въззивният съд също така е посочил, че конкретното заболяване на адв. М. е установено на 17.07.2020г., от която дата до датата на с.з. от 22.07.2020г. адв. М. е могла да уведоми представляващия ответното дружество, за да организира то своевременно защитата си. В проведеното с.з. на 22.07.2020г., СГС е разпитал допуснатия на ищците в предходното с.з. свидетел, заличил е свидетелят на ответника и е обявил делото за решаване.

Процедирайки по гореописания начин въззивният съд е нарушил нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК. Според текста на същата, съдът отлага делото при кумулативното осъществяване на две обстоятелства: и страната и пълномощникът й да не могат да се явят поради препятствие, което не може да бъде отстранено. Установеното заболяване от Ковид - 19 на адв. М. на 17.07.2020г. и поставянето й в задължителна изолация по силата на чл. 61 Закона за здравето съставляват препятствие, което адвокатът не е могъл да отстрани, по смисъла на чл. 142, ал. 2 ГПК. Ответникът не е разполагал с друг упълномощен процесуален представител по делото, доколкото представлявалият го в първоинстанционното производство адв. С. М. е с оттеглени пълномощия по силата на молба от 18.09.2018г., депозирана от законния представител Я. Л. пред първоинстанционния съд /стр. 130 от първоинстанционното дело/. Поради чрезвичайността на конкретната ситуация /заболяване, което е ново и непознато за човешката цивилизация, причинило пандемия в целия свят, за което няма установено лечение или ваксини към онзи момент, с възможен летален изход/; поради краткия времеви интервал между установяването на заболяването на адв. М. и датата на насроченото открито с.з. /17.07.2020г. – 22.07.2020г./, в който и при полагане на дължимата грижа не е възможно ангажирането на друг адвокат, който да е в състояние да се запознае с материалите по делото, както и поради обстоятелството, че законният представител на ответника е чужд гражданин, който не говори български език и не познава българското право, а в насроченото с.з. са допуснати за изслушване свидетели на страните, следва да бъде признато и по отношение на последния наличието на препятствие за явяване, което не е било възможно да бъде отстранено. В подкрепа на това разбиране е и нормата на чл. 6а, ал. 5 Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, според която по време на извънредната епидемична обстановка съдът може да отложи делото, ако поради болнично лечение, поставяне под задължителна карантина, изолация или прилагане на принудителни административни мерки по Закона за здравето във връзка със заболяването Ковид - 19 страната или нейният представител не може да се яви в съдебно заседание. Макар нормата да е приета след 22.07.2020г. /обн. ДВ, бр. 98/2020г./, тя е израз на разбирането на законодателя за достатъчността за наличие на препятствие за явяване, каквото е заболяването Ковид - 19, само по отношение или на страната, или на нейния представител, установено със съответните доказателства. Това разбиране произтича от необходимостта от поставяне на болните и контактните лица в принудителна изолация или карантина, изключваща възможността за социални контакти с други лица с цел преодоляване на пандемията. Последното вече е препятствие, което и страната и пълномощникът й не могат да отстранят, без да се затруднят значително, дори само един от тях да е лице в принудителна изолация или карантина.

Разпоредбата на 142, ал. 1 ГПК обезпечава участието на страните в исковия процес. Неспазването й е довело до нарушаване правото на молителя да участва в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание по събиране на допуснати доказателства, лично или чрез процесуален представител, т.е. осъществено е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на окончателното въззивно решение. След отмяната на последното, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на насрочване и провеждане на второ открито съдебно заседание по събиране на допуснатите доказателства.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК решение № 260748 от 22.10.2020г. по в. гр. д. № 331/2019г. на СГС, ГО, Трети „В“ въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.