Определяне на процент съпричиняване при трудова злополука и неизправно оборудване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 523

гр.София, 07.08.2024 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 103 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени съответно от ищците по делото Й. И. А. – лично и като майка и законна представителка на малолетната И. Л. Г., и от ответника по делото “Ф. СК“ ООД, срещу въззивно решение № 230/29.06.2022 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 243/2022 г.

Ищците по делото Й. И. А. и И. Л. Г., чрез адвокат П. И., обжалват въззивния съдебен акт в частта, с която исковете им за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от смъртта на Л. Л. Г., последица от трудова злополука, са отхвърлени, ведно с обезщетенията за забава.

В срока за отговор дружеството-ответник е подало насрещна касационна жалба, с която обжалва въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в полза Й. И. А. за разликата над 45 000 лв. до присъдените 100 000 лв. и в полза на И. Л. Г. – за разликата над 70 000 лв. до присъдените 82 160 лв. Касационната жалба не е допусната до касационно обжалване и въззивното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са уважени, както следва: в размер на 100 000 лв., над 45 000 лв., за Й. А. и в размер на 82 160 лв., над 70 000 лв., за И. Г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване.

Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на Й. И. А. и И. Л. Г. в частта, с която искът на Й. И. А. е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. , ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване; искът на И. Л. Г. за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 82 160 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване; искът на И. Л. Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – ежемесечна издръжка в размер над 150 лв. до навършване на пълнолетие, е отхвърлен, както и в частта относно съдебноделоводните разноски и дължимите държавни такси.

Съставът на ВКС по реда на чл. 288 ГПК е намерил наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: пропуските и нарушенията на правилата на безопасност, допуснати от работодателя, отразяват ли се и как при установяване на съпричиняване от страна на работника по чл. 201, ал. 2 КТ и по какъв начин следва да се определя процентът на съпричиняване на увреждането.

Констатирано е противоречие с решение № 186 от 21.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 246/2019 г., III г.о. и решение № 307 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1974/2019 г., IV г.о.

По поставените въпроси ВКС приема следното, възприето и в цитираната по-горе съдебна практика, допълнено от настоящия съдебен състав по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ: Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини и специфично оборудване е отговорност на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е законодателно уредена като задължение и в тежест на работодателя (чл. 275, ал. 1 КТ) и включва система от мерки, само част, от които се свеждат до установяването на конкретни правила, прилагани пряко от изложените на риска работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е длъжен да предприеме работодателят, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск и не се изчерпват само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, вкл. инструктаж, а още включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на пропуски и неспазване на дадените предписания и утвърден механизъм на работа, да предприема мерки, включително и дисциплинарни, за отстраняването на тези нарушения.

Делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ , ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. Ако работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, поддръжка и ремонти, дори може, с оглед обстоятелствата, да е неприложима "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Т.е., от значение са именно подобни форми на съпричиняване от страна на работника, с оглед приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. По своето естество грубата небрежност по см. на цитираната разпоредба не се преценява с оглед субективното отношение на пострадалия към увреждането, а с оглед на степента, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Колкото повече субект на трудовото правоотношение (работник или работодател) е допринесъл за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Процентът на съпричиняване се определя от механизма на причиняване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причинили травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от една, обективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна. Когато, с оглед превенцията на риска, работодателят не е обезпечил конкретния работен процес с всички възможни и необходими мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника в неговата работа, при установена от страна на последния груба небрежност, тежестта на работодателя е значителна в отговорността за настъпване на увреждането. Когато според действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е пренебрегнал, когато изпълнението на конкретната работа изисква използване на изрядни машини, но работодателят не се грижи за поддръжката им и не ги проверява преди използване, когато използването на машините предполага обучение на работниците за ползването им, но те не са обучени, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да отговаря работодателят и доколко пострадалият, който е допуснал груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се пряко до извършваната от него работата.

По касационната жалба:

Предмет на касационна проверка е само въпросът досежно разпределението на съучастието на работодателя и на работника за настъпване на увреждането. Извън произнасянето на касационната инстанция е определения от въззивния съд по справедливост размер на дължимите, преди приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, обезщетения за причинените неимуществени вреди, съответно - 250 000 лв. за детето И. Г. и 200 000 лв. за Й. А., както и установения факт за полученото обезщетение от застраховател в размер от 42 800 лв. от детето. Не е предмет на касационна проверка и заключението за допусната груба небрежност от пострадалия, за размера на дължимата от бащата издръжка в размер на 250 лв. месечно и за размера на получаваната от детето наследствена пенсия от 155,70 лв.

Касаторите, относно релевантния предмет на касационно обжалване, излагат доводи за неправилност – нарушение на чл. чл. 201, ал. 2 КТ, вр. чл. 51 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните обстоятелства и обсъждането им за определяне процентното съучастие на работодателя и пострадалия за настъпване на произшествието, както и необоснованост.

Насрещната страна “Ф. СК“ ООД, представлявана от управителя И. В., чрез адвокат М. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание, че касационната жалба е неоснователна. Претендира съдебноделоводни разноски. В писмените бележки за първи път прави възражение за недопустимост на касационната жалба в частта по иска на И. Г. за присъждане на сума над 200 000 лв., което е неоснователно – не държи сметка за петитума на касационната жалба, нито за определението по чл. 288 ГПК, постановено от ВКС за конкретно указаната част, в която е допуснато касационно обжалване и относно предмета на касационната проверка (по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ). Размерът на определеното от въззивния съд справедливо обезщетение от 250 000 лв. за детето на починалия работник за претърпените неимуществени вреди, не е спорно пред ВКС, а по повод насрещната касационна жалба на работодателя, която не е допусната до касационно обжалване, изрично е вече разяснено, че размерът на претендираната сума за парично обезщетение за неимуществени вреди – в случая 200 000 лв. от детето И. Г., е от значение за предела, в който съдът може да присъди, но не и относно размера, който ще приеме за справедлив да обезщети. Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено увреждане и посочва паричния им еквивалент, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на правораздавателния орган задължението да определи размера на справедливото обезщетение. Съдът е длъжен в своите мотиви да посочи величината (размера), която намира за справедлива, при съобразяване с чл. 52 ЗЗД, а размерът на паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед забраната за произнасяне plus petitum при присъждане на дължимите от ответника суми. (така разясненията и в ТР № 1/2021, обявено на 01.08.2022 г., на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2021 г.).

По основателността на касационното обжалване, Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, за да се произнесе, приел за установено, че на 15.11.2018 г., вследствие на злополука, настъпила в [населено място], Федерална република Г., е настъпила смъртта на Л. Л. Г. - причинена от падане от около 60 м. височина, при саниране на охладителна кула. Причината - скъсване на носещо въже от лявата страна на работна люлка, намираща се на посочената височина, в резултат на което люлката се наклонила вертикално надолу, приблизително на около 90°, и от нейното обръщане Г. изпаднал от нея; лицето е починало веднага. По време на злополуката починалият работел на длъжност “общ работник“ в дружеството “Ф. СК“ ООД. Фирмата имала сключен строителен договор за подизпълнение с главния изпълнител на ремонтните дейности по строителния обект – "Х.-Т." Г.. С Разпореждане на ТП на НОИ – Русе, издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, злополуката е призната за трудова. Й. А. е живяла във фактическо съжителство с починалия, а И. Г. е тяхна обща дъщеря, непълнолетна, на 9 г. към датата на злополуката.

Съдът приел за установено, че Л. Г. е бил периодично инструктиран през периода 20.12.2016 г. – 19.01.2018 г., но не и конкретно за работата с подемни люлки, констатирано и в доклада на Областната служба по здравеопазване и социални въпроси в М. – Предна П., като причина за настъпването на трудовата злополука на 15.11.2018 г. Прието е от въззивната инстанция, че липсата на познания за работа с люлките, както и не добре обезпечената тяхна поддръжка, са безспорни фактори, допринесли за настъпване на злополуката от страна на работодателя. На следващо място, въззивната инстанция направила извод, че, независимо от противоправното поведение на работодателя във връзка с безопасността на работниците, починалият е проявил груба небрежност, с която е допринесъл за настъпване на увреждането като резултат от злополуката. Това е така, защото не е ползвал лични предпазни средства и не е проявил внимание при извършване на възложената работа, което е в пряка-причинно следствена връзка с причинената смърт. Съдът изяснил, че относно личните предпазни средства са правени ежедневни инструктажи и всеки служител е разполагал с предпазен колан (сбруя), който следвало да използва при качването му на платформа или подемна люлка. Посочил, че този извод е подкрепен и от констатациите в доклада на Областната служба по здравеопазване и социални въпроси М., в който е посочено, че по отношение използването на лични предпазни средства, работниците на „Ф. СК“ ООД, са били доказуемо инструктирани. Въззивната инстанция установила още, че пострадалият не е извършвал за първи път работа на височина. В деня на инцидента бил поканен на място и от свидетеля А. да сложи предпазните си колани, но въпреки това се е качил на люлката без да ги използва. Съдът заключил, че Г. е следвало да прояви поне минимална грижа за своята безопасност, като служител, който не за първи път извършва работа на височина, и да се обезопаси с нужните предпазни средства. Последствията от преобръщането на подемната люлка са щели да бъдат намалени или избегнати, ако работникът бе ползвал лични предпазни средства. Наред с това, лицето не е положило елементарно внимание, като е използвало мобилен телефон непосредствено преди настъпването на злополуката, което е отвличало вниманието му и е препятствало възможността му да реагира при евентуалното настъпване на опасна за живота и здравето на работниците ситуация. Съдът приел, че е без значение за съпричиняването обстоятелството дали Г. е можел да борави с подемната люлка, защото през това време тя се е управлявала от свидетеля В.. Съдът изяснил, че работодателят е следвало да създаде такава среда, която да ограничи възникването на трудови злополуки, а вместо това той е допуснал работниците и служителите да експлоатират неправилно повдигателните съоръжения, като системната неправилна експлоатация е довела до тяхното евентуално дефектиране, което се и потвърждавало от доклада на Областната служба по безопасност. Работодателят не е осигурил и ефективен контрол върху това дали работещите работници или служители на ремонтната площадка са използвали лични предпазни средства.

Направено е заключение, че работникът е допуснал груба небрежност и е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, а размерът на съпричиняването следва да се определи на 50%.

Обезщетението за причинени на Й. А. неимуществени вреди съдът определил по справедливост в размер на 200 000 лв., като го намалил с приетия процент на съпричиняване, в резултат на което и е присъдена сума от 100 000 лв. Искът е отхвърлен за разликата до 120 000 лв.

По отношение на детето И. съдът приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 250 000 лв., след което го редуцирал с приетия процент на съпричиняване, а от така получения размер извадил и сумата, която детето е получило от застрахователя “ЗАД Е.“ АД като обезщетение за трудовата злополука, в резултат на която е настъпила смъртта и така, като краен резултат, уважил иска за сумата от 82 160 лв. Съдът, също така, определил размер на издръжката до навършване на пълнолетие, дължима от бащата на детето И. в размер на 250 лв. месечно, намален поради съпричиняването до 125 лв. Установил, че последната сума е под тази, получавана от детето наследствена пенсия, поради което отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за причинени на детето имуществени вреди - ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. до навършване на пълнолетие.

От значение по настоящото дело е как следва да се отчитат действията едновременно и на работодателя, чрез негови служители, и това на пострадалия работник, които са в пряка причинно-следствена връзка и, съответно как са допринесли те за крайния трагичен резултат. В противоречие с даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение въззивната инстанция не е извършила нужната съпоставка между установените обстоятелства, което е довело до нарушение на материалния закон – чл. 201, ал. 2 КТ. Основателно е и касационното оплакване на ищците по делото за необсъждане на всички релевантни обстоятелства, имащи отношение към поведението на служителите на работодателя, намиращи се в пряка причнно-следствена връзка с увреждането. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Така, като резултат, второстепенният съд не е преценил механизма на причиняване на трудовата злополука, не е отчел конкретно тежестта на допринасяне за всеки от факторите, съотношението между множеството причини, коя от тях е основна; конкретно би ли се стигнало до увреждането без наличието на някоя/някои от причините.

При така изложеното, въззивното решение в допуснатите до касация части се явява неправилно и следва да се касира, като спорът се разреши от състава на ВКС.

Обстоятелствата, имащи отношение към съучастието в увреждането, за работодателя са следните: люлките са били неизправни, управляващият работник не е преминал обучение и инструктаж относно експлоатация на системите за достъп и придвижване; всички български работници, които всъщност са управлявали т.нар. люлки не са обучен да ги ползват, нито са притежавали знания за правилната им експлоатация, поради което дори механизмите да са били годни да функционират правилно, неправилната им експлоатация би довела до негодност за функциониране на установени предпазни механизми, което е и установено при проверка на обекта след инцидента от Областната служба по здравеопазване и социални въпроси в М.; не са извършвани ежедневни и седмични проверки за изправността на механизмите от ръководителя на надзора (такъв дори няма писмено определен), нито от работниците, обслужващи системите; дори при неизправности на платформите, българските работници сами са ги ремонтирали, което е абсолютно недопустимо, предвид квалификацията им и това, че се касае за съоръжения с повишена опасност и риск; липсва извършена от работодателя оценка на риска за използването на системите за достъп и придвижване във връзка с извършваните дейности, нито е проведен пригоден с установения риск инструктаж на обслужващия персонал; работодателят не е контролирал работниците, вкл. пострадалия, дали спазват безопасни условия на труд, не е налагал дисциплиниращи мерки и системно е допускал нарушенията; преди качване на лодката на пострадалия му е указано да сложи предпазен колан, но не му е отказан достъп, въпреки, че не е изпълнил указанието; той се е качил на подемната люлка при доброволна размяна с друг работник, определен за задачата, без санкцията на ръководителя на обекта, като такъв не е присъствал и при издигането на количката; пострадалият е назначен на длъжност „общ работник“, което не включва експлоатация на подобни механизми от вида на т.нар. „люлки“, въпреки, че е натоварван да извършва и височинна работа; липсва разработен и приет план за безопасност и здраве за обекта; не са монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мерки около и под съоръженията за работа на височина.

Работникът е допринесъл пряко за трагичния инцидент, проявявайки груба небрежност, като е бил е без предпазен колан, не е използвал задържащо въже - демпферен механизъм, като за последното е бил доказуемо инструктиран, отвлякъл е вниманието си с разговор по мобилен телефон.

При съпоставянето на причините, довели до увреждането, се установява нееднаква тежест на допринасяне, тъй като при мисленото отстраняване на всяка от причините, стоящи у работника и у работодателя, тези на последния са много по-значителни като брой, а и в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и фаталния изход за работника. Ако не бяха множеството установени лоши практики, довели до неизправност на люлката, неумение тя да се експлоатира от пострадалия и неговия колега, неизвършването на проверка на механизма преди използването му във въпросния ден, не би се стигнало до дефектиране на подемната люлка, евентуално би се задействал предпазен механизъм; изграждането на предпазни ограждения около и под съоръжението, както и провеждане на системен и адекватен инструктаж за безопасност, в голяма вероятност биха намалили или изключили увреждащия работника резултат; ако работодателят беше контролирал кой работник се качва в лодката, каква е неговата квалификация и умения, използва ли предпазни средства, не би допуснал изобщо Л. Г. да се качи на подемния механизъм във въпросния ден, т.е. за последния не би настъпило изобщо увреждане.

Установените спрямо Г. обстоятелства, значими по см. чл. 201, ал. 2 КТ, безспорно са повлияли върху способността му да реагира при аварията и да се обезопаси, като съгласно заключението на съдебната експертиза обезопасяването би намалило или избегнало характеристиката на удара и работникът би бил защитен при извъртане на люлката в резултат на скъсване на едното й въже, като е невъзможно да се определи в каква степен е причинен/съпричинен фаталният резултат с оглед необезопасяването на пострадалия.

С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, конкретната тежест на допринасяне за всеки от горните фактори, съотношението между многобройните причини и кои са основни, съдът определя обективният принос на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат на 20 %.

При вече определен размер на паричното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди – 200 000 лв. за Й. А. и 250 000 лв. за И. А., и след приспадане на посочения процент съпричиняване, на първата се полага сума от 160 000 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло искът й до претендирания пред настоящата инстанция размер от 120 000 лв. На детето И. А., след приспадане, се полага сумата от 200 000 лв., от които трябва да се извади сумата от 42 840 лв., получено от застрахователя обезщетение. Така остава дължима сумата от 157 160 лв. В този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираната сума от 200 000 лв.

При определен размер на нужната месечна издръжка от 250 лв., дължима от бащата на детето И. и след приспадане на 20% съпричиняване, остава сума от 200 лв. Получаваната наследствена пенсия от 155,70 лв. трябва да се извади и така остава за доплащане месечна сума от 44,30 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен искът, до навършване на пълнолетие или друго обстоятелство, водещи до нейното изменяване или прекратяване, считано от 30 число на текущия месец, ведно с лихва за забава в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска.

При този резултат, дължимите разноски, са както следва:

За производство пред първа инстанция, ответникът-работодател трябва да заплати по сметка на съдебната власт дължимите държавни такси и поети от бюджета разноски, както следва: 1200 лв. възнаграждение за вещи лица; 63,79 лв. държавна такса по иска на И. А. за обезщетение за причинени й имуществени вреди и 11086,40 лв. общо държавна такса по уважените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът следва да заплати и адвокатско възнаграждение на адв. И. за първа инстанция, съразмерно уважената част от исковете в размер на 9000 лв., който съдът определя съобразно фактическата и правна сложност, по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Ищците следва да заплатят на ответника сторените от него съдебноделоводни разноски, при общ сбор от цената на исковете 355 400 лв., уважена част от исковете в общ размер от 278 754,80 лв. и отхвърлена част от исковете в общ размер от 76 645,20 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно отхвърлената част от исковете, на възстановяване подлежи сумата в размер на 215,66 лв. платен адвокатски хонорар от ответника.

Предвид обжалваните от насрещните страни части от първостепенното решение, спорни пред въззивна инстанция са суми от 75 000 лв. по иска на Й. А. (120 000 – 45 000); 130 000 лв. по иска на И. А. за причинени й неимуществени вреди (200 000 – 70 000 лв.) и 150 лв. месечна издръжка по иска на същата за причинени й имуществени вреди (цена на този иск 5400 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК). При крайния резултат по спора, работодателят трябва да заплати по сметка на окръжния съд държавна такса общо в размер на 3275 лв. и на адв. П. И. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в размер на 8 000 лв., което съставът на Върховния касационен съд определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки спорния пред втората инстанция размер, съразмерно уважената част от исковете.

Ищците от своя страна общо трябва да заплатят на противната страна съдебноделоводни разноски, сторени във въззивната инстанция 221,70 лв. от заплатения адвокатски хонорар (общ размер на исковете съобразно спорните суми – 210 400 лв., общо уважена част от спорната пред ОС – 163 754,80 лв., отхвърлена част – 46 645,20 лв.).

Работодателят дължи 1961,90 лв. държавна такса за касационно обжалване по касационната жалба на ищците, определена според резултата по спора.

Ищците не са направили искане за присъждане на съдебноделоводни разноски за касационна инстанция. Такова искане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. няма и от страна на адвоката им.

Насрещната страна е представила доказателства за сторени разноски само по своята насрещна касационна жалба – държавна такса и адвокатско възнаграждение, които не следва да се присъждат, предвид недопускане до касационно обжалване на насрещната касационна жалба.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 230/29.06.2022 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 243/2022 г., в частта, с която искът на Й. И. А. е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. , ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване; искът на И. Л. Г. за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 82 160 лв. до 157 160 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване; искът на И. Л. Г. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – ежемесечна издръжка, е отхвърлен за сумата до 44,30 лв., ведно с лихва за забава, както и в частта относно съдебноделоводните разноски и дължимите държавни такси, и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА “Ф. СК“ ООД да заплати на Й. И. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 100 000 лв. до 120 000 лв., т.е. още 20 000 лв. , на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА “Ф. СК“ ООД да заплати на И. Л. Г. ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка Й. И. А., ЕГН [ЕГН], обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 82 160 лв. до 157 160 лв., т.е. още 75 000 лв. , на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; обезщетение в размер на 44,30 лв. за причинени имуществени вреди, съставляващи месечна издръжка, платима до навършване на пълнолетие или друго обстоятелство, водещи до нейното изменяване или прекратяване, считано от 30 число на текущия месец, на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, ведно с лихва за забава в размер на законната лихва за всяка просрочена вноска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 230/29.06.2022 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 243/2022 г., в частта, с която исковете на И. Л. Г. са отхвърлени, както следва: за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди за разликата над 157 160 лв. до 200 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, считано от 15.11.2018 г. до окончателното издължаване, както и за присъждане на обезщетение за причинени й имуществени вреди, съставляващи месечна издръжка, платима до навършване на пълнолетие или друго обстоятелство, водещи до нейното изменяване или прекратяване, считано от 30 число на текущия месец, за разликата над 44,30 лв. до 150 лв., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част.

ОСЪЖДА “Ф. СК“ ООД да заплати в полза на съдебната власт дължими такси и разноски по делото, както следва – 12350,19 лв. по сметка на Районен съд – Русе, 3275 лв. по сметка на Окръжен съд – Русе и 1961,90 лв. по сметка на Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА “Ф. СК“ ООД да заплати на адв. П. И. от АК – Русе адвокатско възнаграждение по делото общо в размер на 17 000 лв. за първа и втора инстанция, определено по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

ОСЪЖДА общо Й. И. А., ЕГН [ЕГН] и И. Л. Г. ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка Й. И. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на “Ф. СК“ ООД съдебноделоводни разноски по делото общо в размер на 437,30 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът на Й. И. А. е уважен за сумата в размер на 45 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв.; искът на И. Л. Г. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е уважен до размера на 70 000 лв. (от диспозитива на въззивното решение това не е ясно).

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по иска на Й. И. А. за разликата над 45 000 лв. до присъдените 100 000 лв. и по иска на И. Л. Г. – за разликата над 70 000 лв. до присъдените 82 160 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: