Отговорност на ръководител при смърт на работник от токов удар

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * бездействие * неправилна оценъчна дейност * данни за личността на дееца * отегчаващи вината обстоятелства * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * смекчаващи вината обстоятелства * смекчаване на наказателна отговорност * смекчена наказателна отговорност * индивидуализация на наказание * анализ на доказателства * анализ на доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103
гр. София, 27.02.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря И.Рангелова и в присъствието на прокурор Н.Любенов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №1069/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимия М. М. М. чрез своя процесуален представител – адв.В. Г. П. от АК-П. срещу Решение №176 от 23.10.2024 год. по ВНОХД№309/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, I наказателен състав, с което се изменя присъда №15/22.04.2024 год., постановена по НОХД№761/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик състоящо се в намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание от една година и шест месеца на една година „лишаване от свобода“, като е потвърждава в останалата й част.

Оплакванията в касационната жалба са за наличието на касационни основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваното решение и оправдае подсъдимият или да се отмени същото и върне за ново разглеждане.

В хода на съдебните прения адв.П. – защитник на подс.М., поддържа касационната си жалба и обобщава, че не може да се търси наказателна отговорност за бездействие от страна на подзащитния му, тъй като е налице прекъсване на причинно-следствената връзка. Последното е така, според защитника, тъй като подсъдимият не би могъл да предвиди, че пострадалият самоволно ще се хване за дървото извън сервитута, което е причината за неговата смърт.

Подс.М. в своя защита сочи, че ако енергийният оператор бе спазил сключения договор и нормативните изисквания, нямало е да се стигне до този трагичен резултат.

Представителят на Върховната прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и не са налице посочените касационни основания. Решението на АС - Пловдив е обосновано и законосъобразно от фактическа и правна страна.

В последната си дума подсъдимият моли за оправдаване.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда № 15/22.04.2024 г., постановена по НОХД № 761//2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, подсъдимият М. М. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, вр.чл. 84, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 и т.2, чл.417, ал.1 и чл.419, ал.2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи / ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, поради което на основание чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца“, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

С Решение № 176/23.10.2024 г. по ВНОХД № 309/2024 г. Апелативен съд гр. Пловдив е изменил присъдата на Окръжен съд Пазарджик, като е намалил наложеното на подсъдимия М. М. наказание от една година и шест месеца на една година „лишаване от свобода“. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

По отношение на наведените в касационната жалба основания :

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАЛИЧИЕ НА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА :

Направените в касационната жалба общи оплаквания за липса на обективен, всестранен и пълен доказателствен анализ от проверяваната инстанция, както и за противоречивост и непълнота на мотивите, което представлявало съществено процесуално нарушение, не могат да бъдат споделени. Инстанциите по фактите са извършили обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателствени източници. Материалите са оценени съобразно изискванията на НПК, поради което не е налице опорочаване на анализа и изводите, които се правят. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на обсъждане на доказателствата и начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Не се констатират твърдените противоречия и непълноти в мотивите.

От друга страна, въззивният съд е приел за правилно установена възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. Споделил е изцяло доказателствените изводи и не е приел различни фактически положения. Обсъдил е защитните възражения и е дал отговор (л. 24-27 от ВНОХД). Не е игнорирал доказателства, защото е обсъдил всички налични. Недоволството на жалбоподателя от конкретни разрешения на съдилищата да приемат с доверие едни доказателства, а да отхвърлят други, не дава основание за дирене на пороци при формиране на вътрешното съдийско убеждение, след като същото е основано върху действителното съдържание на процесуално допустими доказателствени материали.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАЛИЧИЕ НА НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:

В голямата си част посочените от жалбоподателя твърдения, свързани с нарушение на материалния закон, са относно обосноваността на актовете на инстанциите по същество. На тези доводи настоящата инстанция не е допустимо да отговори, доколкото необосноваността и неправилността не съставляват касационни основания. Както вече бе посочено, е направен анализ на доказателствената съвкупност, посочени са аргументи за неправилни изводи на предходните съдебни инстанции при анализа на доказателствената съвкупност.

В подкрепа на заявеното в касационната жалба основание, изразяващо се в нарушение на материалния закон, уредено в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, подсъдимият твърди, че е осъществявал длъжност технически ръководител, като се сочи, че лицето, изпълняващо тази длъжност, не отговаря за безопасността на труда, съгласно Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. Тези доводи на защитата не могат да бъдат възприети за основателни, тъй като съобразно кредитираните по делото писмени доказателства и в частност заповед № 13/15.06.2016 г. на управителя на „Е. П.“ О., подсъдимият М. М. освен длъжността технически ръководител е осъществявал и дейност като ръководител на трудовия процес, като съгласно същата заповед именно на него е било възложено да бъде изпълнител на поръчка за извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по сервитут на въздушен електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „Р.“. Съобразно правилата, установени в чл.84 на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, лицето, определено за изпълнител на работата, отговаря за контрола на изискванията за безопасност на труда от бригадата, която е поела изпълнение на дейност, посочена в Правилника. По делото е установен фактът, че освен че на подсъдимия е възложена дейността по изпълнение на работата, същият е имал и необходимата квалификация за извършване на тази дейност. На следващо място за пълнота на настоящото изложение, следва да се има предвид, че съгласно чл. 41, ал.3 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, лицето, заемащо длъжността технически ръководител, също е натоварено с отговорност относно спазването на правилата за безопасност при работа по реда на посочения Правилник, с оглед на което дори твърдението в касационната жалба, че подсъдимият е осъществявал само тази длъжност да бе вярно, доводът, че същият не отговаря за безпасността на труда съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ отново би бил несъстоятелен.

В касационната жалба се твърди, че обстоятелството, че подсъдимият не се е явил на работното си място, за да изпълни нормативните изисквания за безопасност, противоречи на възприетия от съдилищата факт, че е причинил смъртта на пострадалия С. Х. Х.. Настоящата инстанция не намира посочените обстоятелства за противоречиви и не ги счита за самоизключващи се. Съобразно възприетото в ППВС № 2/79 г., субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат лица, които по време на злополуката не са били на работа поради различни обстоятелства, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, което в процесния случай е налице. От значение за отговорността на подсъдимия е единствено фактът, че извършените от него нарушения на вменените му по реда на ПБЗРЕУЕТЦЕМ задължения за осигуряване на безопасността на труда се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия, като е без значение фактът, че към момента на злополуката подсъдимият не се е намирал на работното си място.

В жалбата са посочени аргументи, че подсъдимият не може да носи отговорност, че не е бил на работното си място по време на инцидента и не може да носи отговорност за това, че не е следил дали на работниците са предоставени предпазни средства и дали тези предпазни средства биват използвани от членовете на бригадата, тъй като същият не е бил уведомен за започване на изпълнение на поръчка за извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по сервитут на въздушен електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „Р.“. Предходните съдебни инстанции са дали вяра на свидетелски показания, установяващи, че подсъдимият М. е бил наясно относно започналата работа върху въздушен електропровод с високо напрежение ВЛ 110 kV „Р.“. Настоящият съд счита, че съдилищата подробно са аргументирали защо дават вяра на тези свидетелски показания и считат за установено знанието на подсъдимия за това върху кой обект се работи. Върховният касационен съд е съд по правото, с оглед на което има правомощията да проверява единствено правилното приложение на закона изведено по верен доказателствен път. В касационното производство не могат да се установяват нови фактически положения, с оглед на което установените факти не могат да бъдат променяни от касационната инстанция.

Сочат се доводи, че е без значение, фактът, че пострадалият не е използвал предпазни средства, тъй като това не би го предпазило от токов удар, с оглед на което дори подсъдимият да бе изпълнил задължението си, съгласно чл.84, ал.2, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ да следи, дали членовете на бригадата използват предоставените им лични предпазни средства и правилно работят с инструментите и механизацията, смъртта на пострадалия пак би настъпила. Съгласно приетото от предходните инстанции и неоспорено по делото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза при използване на лични предпазни средства вероятността пострадалият да бъде поразен от електрически ток е по-малка. Контролираната съдебна инстанция правилно е приела, че би се увеличила вероятността пострадалият да избегне смъртоносния изход, в случай че използва лични предпазни средства, които подсъдимият е следвало да осигури. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд с основание е възприел за неоснователен довода на защитата, съгласно който дори деецът да бе изпълнил задълженията си съгласно чл.84, ал.2, т.2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ относно предоставянето на предпазни средства и осигуряването на тяхното използване, смъртта на пострадалото лице отново би настъпила. Неизпълнението на посочените задължения на подсъдимия във връзка с предоставянето и контрола за използването на лични предпазни средства се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, тъй като при предоставяне на тези предпазни средства е могло настъпилият резултат да бъде предотвратен.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че не е установено противоправно бездействие от страна на подсъдимия, което да е довело до смъртта на пострадалото лице. От една страна заявява, че не е установено касаторът да е имал задължение за предприемане на действие с определено съдържание произтичащо от определени законови разпоредби. От друга страна се сочи, че дори подсъдимият да е предприел поведение съобразно въведените изисквания за безопасност на труда, които е следвало да изпълни, смъртта на пострадалия отново би настъпила.

За да бъде противоправно едно бездействие, е необходимо общественоопасно и противоправно въздържане от действие, при определени условия от лица, които имат съответно задължение да извършат конкретното действие. Съгласно нарушените правила на чл.84, чл.417 и чл.419 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи, подсъдимият като изпълнител на работата по смисъла на този правилник е имал множество задължения, свързани с безопасността на труда, посочени в нарушените разпоредби. Не може да се приеме, че той не е имал задължения по осигуряване на безопасни условия на труд по отношение на пострадалото лице поради отсъствието на сключен граждански или трудов договор. Лицето, осъществяващо контрол за безопасност на труда при осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, носи наказателна отговорност за осъществяване на състава на чл. 123 НК, дори когато работата е възложена въз основа на устна договорка. В този смисъл е и Решение № 21 от 11.12.2019 г. на ВКС по К.Н.Д. № 1246/2018 г. на Първо Н.О. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният и въззивният съд, съобразно приетите по делото доказателства правилно са преценили, че бездействието на подсъдимия, изразяващо се в неизпълнение на вменените му от разпоредбите в ПБЗРЕУЕТЦЕМ задължения, е довело до настъпването на смъртта на пострадалия С. Х., като при изпълнение на съвкупността от тези задължения, предвидени в Правилника, смъртта на пострадалия не би настъпила.

Касационният жалбоподател навежда доводи за наличието на виновно поведение на трето лице довело до настъпването на общественоопасните последици. От значение за вината и отговорността на подсъдимия е наличието на причинно-следствена връзка само и единствено между неговото поведение и настъпилия противоправен резултат. Няма прекъсване на причинната връзка между деянието на извършителя и настъпилата смърт на жертвата, щом настъпилата смърт се намира в причинно-следствена връзка с осъществените от подсъдимия нарушения на разпоредбите на ПБЗРЕУЕТЦЕМ. С оглед на това твърденията на жалбоподателя за липса на вина поради виновното поведение на трето лице не могат да бъдат приети за основателни.

На следващо място в касационната жалба се твърди неправилно приложение на материалния закон поради обстоятелството, че липсва субективна страна на деянието, тъй като следва да се приложи институтът на случайното деяние, уреден в чл.15 от НК. Към тези възражения следва да се отнесе и доводът, че подсъдимият нямало как да предвиди действията на С. Х. и нямало как да предположи, че ще се хване точно за това дърво.

За да бъде приложена разпоредбата на чл.15 от НК, вследствие на което би се стигнало до оправдаване на подсъдимия, е необходимо да се установи, че деецът не е бил длъжен и в конкретния случай не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Върховният касационен съд, счита че подсъдимият в конкретната ситуация е имал психическия капацитет, квалификацията и необходимите познания да предвиди общественоопасните последици. Като лице, отговарящо за контрола за безопасност на труда, той се е отклонил от дължимото поведение, като не е изпълнил нормативно установени задължения, предвидени в ПБЗРЕУЕТЦЕМ. С оглед именно на нарушение на предвидените в Правилника задължения на обекта е допуснато да работи лице, което не е преминало задължително обучение и не е положило изпит съгласно правилата на чл.419 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, а също така с оглед на неизпълнение на вменени на подсъдимия задължения пострадалото лице е осъществявало дейността без да използва лични предпазни средства.

В хода на проведеното открито съдебно заседание пред ВКС в своя защита подсъдимият е посочил наличието на нарушения на определени разпоредби от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи от енергийния оператор. Посочените нарушения от енергийния оператор не са част от повдигнатото обвинение. Същите се явяват ирелевантни относно вината на подсъдимия, тъй като от значение за наказателната му отговорност е дали осъщественото от него бездействие, изразяващо се в допуснати нарушения на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, осъществява състава на чл.123 от НК.

По делото е постъпила молба-уточнение, депозирана от защитника на подсъдимия адв.В. Г. П., в която са цитирани Решение № 60139 от 16.11.2021 г. на ВКС по н.д. № 492/2021 г., II н.о. ; Решение № 18 от 20.01.2021 г. на ВКС по н.д. № 604/2020 г., I н.о. и Решение № 497 от 28.12.2023 г. на ВКС по н.д. № 269/2023 г., I н.о. В депозираната молба-уточнение не е посочено в каква връзка са цитирани изброените решения. Същите са неотносими към предмета на настоящото касационно производство, тъй като са свързани с нарушаване на съвсем различни разпоредби, запълващи бланкетната норма на чл.123 от НК. Цитираните решения са за липса на причинна връзка между бездействието на лица, осъществяващи занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност и настъпилите общественоопасни последици по цитираните дела. В настоящия съдебен акт Върховният касационен съд подробно е приел аргументацията на въззивния съд защо в конкретно разглежданата хипотеза е налице причинно следствена връзка между бездействието на подсъдимия М. и настъпилия общественоопасен резултат.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ :

В подаденaтa чрез защитника на подсъдимия жалба се сочат твърдения за явна несправедливост на наложеното от контролираната инстанция наказание.

В подкрепа на посоченото касационно основание жалбоподателят твърди наличието на явна несправедливост на наложеното наказание поради отчитането като отегчаващи отговорността обстоятелства на факти, които са били възприети за релевантни относно възникване на наказателната отговорност на подсъдимия. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира и с оглед неприлагането на института на случайното деяние уреден в чл.15 от НК.

ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание за извършеното престъпление по чл. 123, ал.1 от НК покрива критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянието и правилното отчитане на данните за личността на дееца.

При дейността по индивидуализация на наказанието като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство инстанциите по същество са отчели броя и естеството на нарушенията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Несъстоятелен е аргументираният в касационната жалба довод, че броят на извършените нарушения при осъществяваната от подсъдимия правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и тяхната относителна тежест, неправилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Броят на допуснатите от дееца нарушения и тяхното естество не са елемент от състава на престъплението и поради това няма пречка да бъдат ценени като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. В този смисъл е и Решение № 189 от 14.06.1994 г. на ВС по Н.Д. № 99/1994 г. на Първо Н.О.

На следващо място твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание поради неприлагането на института на случайното деяние уреден в чл.15 от НК е в противоречие с всякаква правна логика. Наличието на предвидените от закона предпоставки за приложението на чл.15 от НК би довело до изключване на вината на подсъдимия, а оттам и на неговата наказателна отговорност, с оглед на което при наличието на случайно деяние на подсъдимия изобщо не би било наложено наказание.

Настоящата инстанция, счита че коректно и последователно предходните съдебни инстанции са откроили обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и са оценили тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства съдилищата оправдано са включили чистото съдебно минало на дееца, изтеклия период от време, добрите му характеристични данни и лошото му здравословно състояние изразяващо се в онкологично заболяване. Като отегчаващо обстоятелства правилно е оценен броят на извършените нарушения и тяхната относителна тежест.

С оглед на изложеното, при съпоставката между обема и значението на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и тяхната тежест не се налага извод за явна несправедливост на наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/23.10.2024 година на Пловдивски апелативен съд, НО – I състав, постановено по ВНОХД № 309/2024 година.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.