Собственост върху сграда, построена в личен имот с лични средства на съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

София, 12.07.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1507 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Н. чрез пълномощника й адвокат М. Р. против решение № 73 от 8.01.2018 г., постановено по гр. д. № 2337 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1142 от 22.02.2017 г. по гр. д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от М. М. Н. против С. С. Н. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК-отм. за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещния иск на С. С. Н. против М. М. Н. за собственост на УПИ .-** в кв. 83 по тогава действащия план на кв. Г. б. и 5/6 ид.ч. от изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение. Доколкото доводите в касационната жалба касаят само изводите на съда относно иска по чл. 21, ал. 1 СК-отм., следва да се приеме, че в частта, с която е отхвърлен иска против С. С. Н. за признаване на М. М. Н. за собственик на същия имот въз основа на придобивна давност, решението е влязло в сила като необжалвано.

Доколкото С. С. Н. не е подал жалба срещу произнасянето на съда в частта, с която насрещния му иск за собственост по приращение е отхвърлен за 1/6 ид. ч. от сградата следва, че в тази част въззивното решение е влязло в сила.

С. С. Н. чрез пълномощника си адвокат Е. Ч.-Е. Ф. е представил писмен отговор от 2.04.2018 г., в който оспорва касационната жалба.

С. С. Н. е починал на 2.12.2018 г. и в правата му е конституирана наследника по универсално завещание от 16.03.2018 г. Е. Ч. Е. Ф..

С определение № 554 от 12.11.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че дворно място, поставено при делба по време на брака в дял на единия съпруг при дължимо парично уравнение дела на друг съделител, което не е заплатено, като след делбата е погасено чрез опрощаване, е станало лична собственост на съпруга-съделител .

В касационната жалба не са оспорени следните приети за установени от въззивния съд факти, а именно: страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 6.07.1991 г. и е прекратен с развод на 16.12.2003 г. Дворното място, в което е построена сградата, в която се намира процесния обект, е придобито от С. Н. /въз основа на съдебна делба на наследствен имот от 1995 г., дължимото уравнение на дяловете, по която не е платено, като кредиторът се е отказал от него/. На 25.09.1998 г. С. Н. е прехвърлил на Д. Н. О. 2/3 ид.ч. от дворното място, като договорът между двамата е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на 28.05.2007 г. Сградата е построена в периода 1997 – 1998 г. с лични средства на М. Н. /получени от продажбата на съсобствен с трети лица недвижим имот/ и е узаконена на името на ответника и Д. О. на 27.07.1999 г. За сградата липсва учредено право на строеж и към момента на построяването й ответникът е бил собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място.

Изводът на въззивния съд, обусловил допускане на касационното обжалване е, че преди разпореждането от 25.09.1998 г. дворното място е било лична собственост на С. Н., като придобито въз основа на съдебна делба на наследствен имот, дължимото уравнение на дяловете по която не е платено, като кредиторът се е отказал от него.

Съпружеска имуществена общност възниква върху придобитите по време на брака на възмездно основание и със съвместен принос на двамата съпрузи (за наличието на който законът въвежда оборима презумпция) движими и недвижими вещи (освен ако същите са предназначени за обикновено лично ползване на единия съпруг или за упражняване от него на професия или занаят, или за търговска дейност, като са включени в предприятието му на едноличен търговец, каквато хипотеза по делото не е твърдяна). По правило дали един имот е придобит по време на брака и възмездността на основанието се преценява към момента на настъпване на вещно прехвърлителния ефект на съответното придобивно основание - т. 2 от ППВС № 5 от 1972 г. В т. 3 от ППВС № 5 от 1972 г. е дадено тълкуване, че в случай на делба, съпружеска имуществена общност възниква само върху онази част от делбения имот, която е придобита чрез заплащане на семейни средства за уравнение на дяловете на останалите съделители. Следователно когато идеална част от вещно право е лична собственост на единия съпруг, като придобита преди брака или по време на брака по наследство или дарение, а останалите идеални части от вещното право се придобиват въз основа на делба срещу поето задължение за заплащане уравнение на другия съсобственик/ци, съпружеска имуществена общност ще възникне върху придобитите от делбата идеални части само, ако по време на брака е платено уравнението на дела. Ако до прекратяване на брака уравнението не е платено, имотът се явява лична собственост на съпруга, получил го при делбата. Изложеното следва от обстоятелството, че делбата е способ за прекратяване на съсобственост, страна по която е само съпругът-съсобственик и възникналите въз основа на нея облигационни задължения за уравняване на дял, не попадат в приложното поле на чл. 32 СК (чл. 25 СК от 1985 г. – отм.), тъй като не се касае до разходи или за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството. Именно затова дали е налице съвместен принос на съпрузите се преценява не към момента на настъпване на вещно прехвърлителния ефект на извършената делбата (влизане в сила на решението във втора фаза на съдебната делба или сключване на договор за доброволна делба), а в зависимост от това платени ли са по време на брака или не сумите за уравнение на дяловете. Ако до прекратяване на брака тези суми не са платени, то липсва съвместен принос в придобиването и съответното имущество е лична собственост на съпруга – съделител.

В същия смисъл е и изводът на въззивния съд, който следва да се приеме за правилен.

По основателността на касационната жалба:

Предмет на спора е собствеността на урегулиран поземлен имот и изградената в него двуетажна трифамилна жилищна сграда. М. М. Н. претендира, че е собственик на жилището на втория етаж и 1/2 ид.ч. от общото мазе и на едностайното жилище със самостоятелен вход на първия етаж на основание пълна трансформация на лични средства, евентуално придобивна давност в периода 28.10.1998 г. – 28.10.2008 г. С. С. Н. (в чиито права е конституирана Е. Ч. Е. Ф. претендира, че е собственик на поземления имот въз основа на наследство и съдебна делба и на сградата по приращение.

Видно от доказателствата по делото бракът между М. Н. и С. Н. е сключен на 6.07.1991 г. и е прекратен с развод на 16.12.2003 г. С влязло в сила на 12.05.1995 г. съдебно решение от 14.04.1995 г. по гр. д. № 2255/1992 г. на Софийски районен съд е извършена съдебна делба на наследствен имот, като в дял на С. Н. е поставено дворно място от 485 кв. м., съставляващо новообразуван имот с пл. № * от съществуващия в момента имот пл. № * в кв.83 по плана на [населено място],[жк]заедно с избено складово помещение, навеси от изток и запад и подобрения, а в дял на Н. С. П. дворно място от 485 кв. м., съставляващо новообразуван имот с пл. № * от съществуващия до момента имот пл. № * в кв.83 по плана на [населено място],[жк], заедно с подобренията върху имота, като С. Н. е осъден да заплати на Н. П. сумата 20 000 лв. за уравнение на дела й.

По делото липсват доказателства сумата за уравнение дела на Н. П. да е била заплатена, като образуваното от нея изпълнително дело е било прекратено (удостоверение изх. № 76443/10.11.2011 г. на ДСИ по изп. д. № 4641/1996 г, 4 отд. 4 уч.) и същата, разпитана като свидетел е заявила, че не е получавала сумата, а е дарила на брат си за построяването на къщата, за да има апартамент за племенника й – сина на брат й А. Н..

При тези факти следва да се приеме, че след като до прекратяване на брака не е изплащана постановената при делбата сума за уравнение на дела на Н. П., получения при делбата като реален дял поземлен имот е бил лична собственост на С. Н..

С договор от 25.09.1998 г., обективиран в нотариален акт № 1, том І, рег. № 1, нот. д. № 1/1998 г. на нотариус № **, С. Н. е прехвърлил на Д. Н. О. 2/3 ид. ч. от собствените си 512.5/1025 ид. ч. от празно дворно място в [населено място],[жк], [улица], представляващо парцел ***, * от кв. 83 по плана на [населено място], местност „Г. б.“ срещу грижите, които приобретателят е полагал за гледането на прехвърлителя до този моменти срещу задължението му да полага грижи по гледането на прехвълителя до края на живота му – лично или чрез трето лице.

Видно от удостоверение № 06-94-00-1126/3/22.11.2012 г. на СО-район „О. к.“ и приложените към нея заповед и одобрена графична част, към момента на сключване на договора от 25.09.1998 г. е действала регулацията, изменена със заповед № РД-09-50-165/4.04.1997 г., с което изменение от парцел **, * са обособени парцел *** и парцел ***. Към този момент съобразно делбата от 1995 г. С. Н. е бил собственик на имот пл. № * и съответно на отредения за него парцел ***. Волята на съконтрахентите, обективирана в нотариален акт № 1, том І, рег. № 1, нот. д. № 1/1998 г. на нотариус № **, е С. Н. да прехвърли на Д. О. 2/3 ид.ч. от притежавания от него незастроен недвижим имот и доколкото това е парцел ** следва, че именно по отношение на него се е проявило вещно-прехвърлителното действие.

Договорът от 25.09.1998 г., обективиран в нотариален акт № 1, том І, рег. № 1, нот. д. № 1/1998 г. на нотариус № ** е развален изцяло поради неизпълнение с решение № 625 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 314/2006 г. на ВКС, ІІІ гр. о. С развалянето на договора и на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД С. Н. се легитимира като собственик на урегулирания поземлен имот.

Безспорно е, че по време на брака върху урегулирания поземлен имот е построена процесната сграда. Спорно е дали същата е построена със средства на ищцата.

Събраните доказателства установяват, че строителството на сградата е финансирано от М. Н. със средствата, получени от продажбата на неин личен и съсобствен с майка и сина й имот С договор от 17.10.1997 г., обективиран в нотариална форма, съсобствениците М. Н., Д. О. и П. Г. са продали на Х. К. свой недвижим имот. В нотариалния акт е посочена покупко-продажна цена от 1 662 960 неденоминирани лева. Между страните е налице спор налице ли са симулативни волеизявления относно размера на уговорената и получена цена, като М. Н. поддържа, че действителната цена е 19 000 щатски долара. Доколкото спорът не е между страните по сделката или техни правоприемници, размера на действително договорената и платена цена подлежи на установяване с всички доказателствени средства. По делото е установено, че на 17.10.1997 г. по банкова сметка на М. Н. е постъпила сумата 16 900 щатски долара. Представен е и предварителен договор от 1.10.1997 г. с уговорена цена от 19 000 щатски долара, както и пълномощно от Х. К. за Р. Н., подписала предварителния договор за купувача. Разпитан като свидетел Д. О. е заявил, че той и баба му са дарили техните дялове от сумата на майка му М. Н.. Налице е и изявление (наименовано декларация) на С. Н. от 6.01.1998 г., с нотариална заверка на подписа от 7.06.1998 г., че е съгласен М. Н. да построи със свои средства от продаден наследствен апартамент трифамилно жилище върху неговия парцел на [улица]. На 18.11.1997 г. М. Н. е сключила договор, с който е възложила на „А. Стил“ ООД, представлявано от Ф. Д. да извърши строителство на жилищна сграда в парцел ***, [улица] по плана на[жк]срещу сумата от 16 500 щатски долара. Представените документи за теглени от банковата сметка на М. Н. суми в щатски долари в периода 18.11.1997 г. – 8.09.1998 г. съвпадат по стойност и време с издадените квитанции към приходни ордери от „А. стил“ ЕООД за получени суми, като размера им съвпада с уговорения по договора от 18.11.1997 г. начин на плащане. Разпитан като свидетел Ф. Д. заявява, че той е извършил строителството на сградата до завършен вид и изцяло с нови материали по възлагане от М. Н., с която сключил договор за определена сума, която тя му казала, че има от продажба на апартамент, тя плащала съобразно уговореното в договора, а С. Н. не е участвал с личен труд, нито е помагал по някакъв начин и построената сграда не е имала мазета. Тези доказателства и фактите, които безпротиворечиво установяват опровергават твърденията на свидетелите Н. П. и О. Ш., че С. Н. е изградил мазетата от материалите от стара къща, която е съборил, а строителството на жилищните етажи е финансирал със средства в размер на 14 500 евро, които му е дала сестра му Н. П..

Сградата е строена без редовни строителни книжа и е узаконена с акт за узаконяване от 27.07.1999 г., като ирелевантно е, че узаконяването е на името на Д. Н. О. доколкото е безспорно, че съсобствениците към този момент не са учредявали право на строеж един на друг или на трето лице.

При осъществяване на ново строителство правото на собственост се придобива с изграждане на грубия строеж. Единствените документи, от които може да се направи извод за този момент е договора за строителство от 18.11.1997 г. между М. Н. и „А. Стил“ ЕООД, в който е уговорено, че при завършване на грубия строеж ще се заплати сумата 5000 щатски долара, квитанцията, издадена от дружеството за получаване на тази сума на 5.04.1998 г. и показанията на свидетеля Ф. Д., че строителството и разплащанията за него са се извършвали съобразно уговореното в договора.

Нормата на чл. 77 ЗС е императивна и установява, че вещните права могат да се придобиват само по установен в закона фактически състав. В хипотеза, в която се твърди придобиване на собственост върху сграда чрез осъществяване на ново строителство, правото на собственост възниква с осъществяване на грубия строеж. С оглед основанието на предявения от М. Н. главен иск и от С. Н. насрещен иск този момент е релевантен, тъй като ако грубия строеж е осъществен преди договора от 25.09.1998 г., обективиран в нотариален акт № 1, том І, рег. № 1, нот. д. № 1/1998 г. на нотариус № ** то строителството е осъществено в личен имот на единия съпруг и цялата сграда може да се включи в режима на съпружеска имуществена общност (т. 4 на ППВС № 5/1972 г.), а ако е осъществено върху имот съсобственост на единия съпруг с трети лица без учредено право на строеж, то в режима на съпружеска имуществена общност може да се включи само идеалната част от сградата, съответстваща на правата на съсобственика-съпруг от терена (Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. по т. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС).

В нарушение на указанията по приложение на процесуалния закон в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не е поставил на страните въпроси относно твърденията им кога е осъществен грубия строеж на сградата и не е констатирал дали е налице спор за този момент и необходимо ли е събиране на други доказателства за момента на придобиване на собствеността. Вместо това неправилно е разсъждавал за момента, в който сградата е била завършена, който е неотносим към соченото от страните придобивно основание.

Въззивният съд не е съобразил и практиката на ВКС по решение № 172 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г., I г. о. и решение № 58 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 7259/2014 г., I г. о., че в хипотеза, в която придобивното основание се осъществява само на името на единия съпруг е недопустим иск за пълна трансформация на лични средства, като в такава хипотеза при предявен иск за пълна трансформация, която е доказана съдът не може да уважи иска частично (освен при направен частичен отказ от иска или частично оттегляне със съгласието на другата страна), но отхвърлянето на иска за пълна трансформация не преклудира иска за частична трансформация на лични средства. Тази практика е постановена в хипотеза, когато придобивното основание съставлява договор, страна по който е само единия съпруг. Въззивният съд следва да прецени дали това тълкуване е приложимо и в хипотеза като настоящата, в която се претендира пълна трансформация на лични средства от бивш съпруг, който не притежава вещни права върху терена спрямо сграда, строена върху имот собствен, респ. съсобствен на другия бивш съпруг и възможна ли е пълна трансформация на лични средства при положение, че съпругът, който не е собственик на терена ще се легитимира като собственик на сграда в чужд имот, т.е. с възникнало право на строеж и може ли стойността на това право на строеж да съставлява личен принос на другия съпруг-собственик на терена.

Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 73 от 8.01.2018 г., постановено по гр. д. № 2337 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. М. Н. против С. С. Н. (починал на 2.12.2018 г. като в правата му е конституирана наследника по универсално завещание от 16.03.2018 г. Е. Ч. Е. Ф.) иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК-отм. за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещния иск на С. С. Н. (починал на 2.12.2018 г. като в правата му е конституирана наследника по универсално завещание от 16.03.2018 г. Е. Ч. Е. Ф.) против М. М. Н. за собственост на УПИ **,** в кв. 83 по тогава действащия план на кв. Г. б. и 5/6 ид.ч. от изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение.

ВРЪЩА делото да ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: