Отказ за възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * укриване /нежелание за лично участие в процеса/

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60185

гр. София, 19 януари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесета и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при участието на секретаря…….Марияна Петрова…….и в присъствието на прокурора……………........Петя МАРИНОВА…..………..изслуша докладваното от Председателя н. д. № 692/2021 г.

Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане, подадено лично от осъдения С. Н. Д., за възобновяване на нохд № 182/2020г. на районен съд гр. Смолян. В искането се твърди, че Д. е осъден задочно и не е знаел за датата на съдебното заседание, насрочено от РС – Смолян. Заявява, че се признава за виновен и иска да сключи споразумение. Настоява за възобновяване на наказателното производство.

Пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Д. – адв. Б. И. от САК поддържа искането по посочените в него съображения и моли същото да бъде уважено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Заявява, че осъденият не е участвал нито в досъдебното производство, нито в съдебното такова, не му е било предявено обвинението, респективно – налице са предпоставките на чл. 423 от НПК.

Осъденият Д. поддържа лично искането си и моли делото да бъде възобновено. Твърди, че не се е укривал, не е знаел за образуваното срещу него наказателно дело и не е бил надлежно уведомен за насроченото съдебно заседание по него. В последната си дума осъденият иска делото му да бъде възобновено и ако е възможно да му бъде намалена присъдата.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 619 от 20.10.2020 г., постановена по нохд № 182/2020 г. районен съд Смолян е признал подсъдимия С. Н. Д. за виновен в това, че на 31.12.2018 г. за времето от 19:30 до 21:30 ч. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М. П. П., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 496 лв., без съгласието на собствениците им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е осъден на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение на наказанието.

Със същата присъда подсъдимият М. П. П. е признат за виновен по чл.195, ал.1,т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски.

Искането за възобновяване е направено в предвидения в чл. 423, ал. 1 от НПК срок и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Началото на досъдебно производство № ЗМ 6/2019г. по описа на РУ Смолян е поставено на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокол от първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие от 2.01.2019 г. /л. 23-24 от ДП/ . С постановления от 08.01.2019 г. /л. 49 от ДП/ и от 22.05.2019 г. /л. 46 – 47 от ДП/ С. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а с постановление от 8.01.2019 г. /л. 50 от ДП/ му е взета мярка за неотклонение „подписка”, с която същият се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Обвинението му е предявено лично, като обвиняемият изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, не желае да има защитник – адвокат и не желае да му бъдат предявени материалите по делото. При последвалия разпит от разследващ полицай /л. 48 от ДП/ и пред съдия /л. 51 от ДП/ Д. е дал обяснения по повдигнатото обвинение. Всички процесуални действия с участието на обвиняемия са извършени в отсъствие на защитник, тъй като той сам не е пожелал да му бъде назначаван такъв, а и не са били налице законовите хипотези на задължителна защита от адвокат. След приключването на разследването, досъдебното производство е изпратено от разследващия полицай с мнение за предаване на съд.

По внесен обвинителен акт за същото престъпление е образувано нохд 182/2020г. на РС – Смолян. За насроченото първо съдебно заседание на 16.06.2020 г. Д. е търсен многократно на постоянен и настоящ адрес, но не е открит. Негова роднина – единствено живуща на декларирания от Д. адрес за призоваване е заявила, че същият повече от година не живее на адреса, тя няма връзка с него, не знае къде точно се намира, освен че е някъде в чужбина и е отказала да получи съобщението вместо него със задължение да му го предаде. Независимо от положените от страна на съда усилия, подсъдимият Д. не е открит. Същият бил обявен и за общодържавно издирване, което не дало резултат. Производството е продължило по реда на чл. 269 от НПК и е приключило с присъда № 619 от 20.10.2020 г., на районен съд Смолян, постановена по нохд № 182/2020 г. Присъдата не е била проверена по реда на глава двадесет и първа от НПК, тъй като подсъдимият е подал въззивната си жалба след срока за обжалване, поради което същата е била върната като просрочена. Няма данни по делото разпореждането за връщане да е било обжалвано с частна жалба пред окръжния съд.

За изпълнение на наложеното на Д. наказание от РП Смолян е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) № Р – 97/2020 г. от 21.12.2020 г., в която не са предоставяни гаранции за възобновяване на производството по конкретното дело. Осъденият е екстрадиран от Република Италия и приведен в затвора гр. Пловдив на 19.04.2021 г. за изпълнение на наложеното му наказание.

Тези фактически обстоятелства и процесуално развитие на делото дават основание да се заключи с категоричност, че осъденият Д. е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Цялото досъдебно производство е проведено в присъствието на С. Н. Д., който е знаел за повдигнатото срещу него обвинение. Нещо повече, той лично е взел дейно участие при реализирането на основните процесуални институти, намиращи проявление в досъдебна фаза на процеса – привличане на обвиняем /чл. 219, ал. 1 от НПК/, предявяване на обвинението /чл. 219, ал. 4 от НПК/ и разпит на обвиняемия /чл. 221 от НПК/, включително и разпит пред съдия /чл. 222 от НПК/. Напускането на известните по делото адреси, без да се уведоми съдът при взета мярка за неотклонение „подписка“, сочи на извод за съзнателно укриване от правоохранителните органи с цел избягване на наказателно преследване. Изложеното дотук обуславя неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК. Не е налице и хипотезата по чл.423, ал. 5 от НПК. В случая, провеждането на съдебната фаза по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, се дължи единствено на недобросъвестното процесуално поведение на осъдения Д., от което същият не може да черпи легитимни права.

Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. Д. за възобновяване на нохд № 182/2020 г. на районен съд Смолян.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: