Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

София, 18.05.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 1394 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Х. Х., чрез адвокат Н. Д., срещу въззивното решение №1587/21.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1370/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №181/16.01.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №50114/07.02.2024г. по т.д.№1917/2022г. на ВКС, II т.о.; решение №50140/04.12.2023г. по т.д.№ 1873/2022г. на ВКС, I т.о.; решение №50111/01.11.2023г. по т.д.№1893/2022г. на ВКС I т.о.), според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: степента на увреждането, представляващо телесна повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване, броя и вида на проведените по време на същото интервенции; настъпило ли е пълно възстановяване или то продължава във времето; възрастта на пострадалия и останали ли са трайни увреждания и техния вид, каква е прогнозата за по-нататъшното му състояние; настъпила ли е промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие на уврежданията, нейния вид и продължителност; начина, по който инцидента, уврежданията и проведеното лечение се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо – цялостното отражение на уврежданията върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Г. Х. Х. поддържа оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяването му съдът е определил обезщетение, което не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като не са съобразени: броя и тежестта на травматичните увреждания; продължителността на възстановителния период; състоянието на пострадалото лице към настоящия момент; останалите белези; неблагоприятната прогноза. Въззивният съд не е обсъдил доказателствата в цялост и не е съобразил съдебната практика по сходни дела. По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване правилата на материалния и процесуален закон. Излага, че съдът е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и конкретно установените обстоятелства свързани с търпените от ищеца болки и страдания. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. Х. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , за сумата над 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени и безспорни обстоятелствата относно: настъпилото на 02.09.2019г. ПТП между ищеца Г. Х., като водач на мотоциклет „С.“ с ДК № и лек автомобил „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от И. П. Д., при което е пострадал ищеца Х.; вината на водача на лекия автомобил „Рено“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизма на настъпване на произшествието и обстоятелството, че водачът на мотоциклета се движил по път с предимство, със скорост в рамките на допустимата за населеното място, поради което не е допринесъл за същото.

Въззивният съд посочил, че спорния между страните въпрос е свързан с размера на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от получените от произшествието телесни увреждания. За да даде отговор на същия, съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът получил следните травматични увреждания: разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици, които затруднили трайно функцията на половия орган без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота. За лечение на същите, ищецът Х. постъпил в болница в деня на инцидента, където му било проведено оперативно лечение: обработка на разкъсаната мътна торбичка, на обвивки на десния тестис и електрокоагулация на пролабиралата и разкъсана част на десния тестис. Според вещите лица болките и страданията в следствие на травмата и оперативната намеса в тази област били с много висок интензитет и продължителност; създали са риск от развитие на злокачествен процес, което налагало провеждане на периодични специализирани медицински прегледи в продължение най-малко на 6 години. Съдът установил, че травмата била в причинно следствена връзка с продължителна по време стресова реакция у ищеца; ограничения или затруднения при сексуален контакт, както и установената намалена функция на половия орган, без детеродна неспособност.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели (Х. Х. и Х. Д.), от които приел за установено, че ищецът Г. Х. престоял в болница около седмица, като вследствие на увреждането и дълго време след операцията не можел да ходи нормално; изпитвал болки при продължително движение; не бил в състояние да вдига тежки предмети; спрял да плува и рядко карал мотора си. Споделял, че не се чувства пълноценен човек и това го ядосва, изпитвал срам от мястото на увреждането и непосредствено след операцията отказал да бъде посещаван в болница. След изписването му се прибрал при родителите си, поради психическото му състояние и себеоценката като „половин“ човек, основана на физическата болка в мястото на увреждането. В период от три месеца имал затруднения при ходене и нямал интимни отношения с приятелката си. Станал притеснителен, споделял, че се чувства осакатен и не позволявал да бъде виждан, тревожел се, че травмата може да се отрази на възможността да има деца. Съдът приел за установено, че ищецът започнал работа около месец след инцидента, но изискваното от същата продължителното стоене в седнало положение му причинявало болки и неудобства.

Обстоятелствата свързани с негативните промени в психиката на ищеца (интровертни прояви, тревожност от неблагоприятната перспектива да бъде лишен от възможността да има поколение) съдът установил и от заключението на допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза. Констатирал, че въпреки препоръката за специализирана психологическа работа с цел емоционално подобрение, не са констатирани данни за задълбочаване на психическите проблеми или признаци на заболяване от подобен тип.

При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът посочил, че взема предвид и следните обстоятелства: младата възраст на пострадалия; социално-икономическите условия в страната към деня на произшествието и към момента на вредата, съобразно нейната продължителност (травма, болка, операция, болки и негативни психически преживявания); обстоятелството, че след проведеното лечение е налице нормално кръвонасядане в двата тестиса и съхранена оплодителна способност, като телесната повреда не е застрашила живота на ищеца. Посочил, че намалената функция на половия орган била резултат от травмата – стрес и продължителен болков синдром, а наложеното системно наблюдение за навременно констатиране на евентуалната възможност за развитие на злокачествен процес, не означавало наличие на такъв.

След преценка на посочените обстоятелства, съдът приел, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от Г. Х. вреди е в размер на 15 000лв. Изложил, че не са налице основания за индексирането му с 26%, представляващи инфлационен индекс, тъй като присъжданите от съда обезщетения не подлежат на императивно индексиране.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, което е постановено от международно компетентен съд.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е изложил мотиви как установените по делото факти (получените травматични увреждания: разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици; проведеното оперативно лечение; високия интензитет и продължителност на търпените вследствие на травмата и лечението болки и страдания; настъпилите вследствие на същите трайно затруднение на функцията на половия орган, без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота; съществуващия риск от развитие на злокачествен процес, изискващ системно проследяване на здравословното състояние на пострадалия в продължение най-малко на шест години) се отразяват върху размера на определеното парично обезщетение. Въпреки формалното отчитане на всички релевантни за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е преценил тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищеца, в причинност с деликта, което е довело до необоснованост на въззивното решение. Съдът не е оценил в пълнота обстоятелствата, че полученото увреждане, макар да не е застрашило живота на пострадалия, ще съпътства ищеца в бъдеще, предвид намалената функция на органа (без детеродна неспособност) и опасността от развитие на онкологично заболяване, за което е необходимо проследяване на здравословното му състояние за период най-малко от шест години; продължителните болки и страдания по време на възстановяването (три месеца, в които е изпитвал и затруднения при придвижването си), остатъчната болка, затрудненията при продължително седене и белезите от операциите; влошаване качеството на живот на пострадалия (спрял да кара мотор, да плува, изпитваните затруднения в ежедневната му работа); негативните емоционални преживявания на ищеца и продължителната стресова реакция – усещането му за емоционална непълноценност; затварянето му в себе си; избягване на приятелката му за период от три месеца; страховете за бъдещето.

Допуснато е нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД/ и необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени фактите относно: настъпилото на 02.09.2019г. ПТП между ищеца Г. Х., като водач на мотоциклет „С.“ с ДК № и лек автомобил „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от И. П. Д., при което е пострадал ищеца Х.; вината на водача на лекия автомобил „Рено“, гражданската отговорност на който била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; механизма на настъпване на произшествието; липсата на съпричиняване от пострадалото лице, както и получените от същото травматични увреждания вследствие на инцидента: разкъсване на десния тестис и двустранни рани на двете подбедрици, които затруднили трайно функцията на половия орган без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните) се установява, че за възстановяване от получените травматични увреждания Г. Х. претърпял оперативно лечение (обработка на разкъсаната мътна торбичка, на обвивки на десния тестис и електрокоагулация на пролабиралата и разкъсана част на десния тестис), съпътствано с висок интензитет на болките и страданията. След проведеното лечение е останала намалена функцията на половия орган (ограничения или затруднения при сексуален контакт), без детеродна неспособност, както и риск от развитие на злокачествен процес, налагащ провеждане на периодични специализирани медицински прегледи в продължение най-малко на 6 години.

От съвкупния анали за заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че у ищеца Х. е установена продължителна по време стресова реакция свързана с травмата: не допускал свиждания в болницата; след изписването му отказал да се вижда с приятелката си и се прибрал при родителите си, където останал в продължение на три месеца, до възстановяването му; силните болки търпени в периода на възстановяване и изпитваните затруднения при придвижването; чувството, че е половин човек, срама му от травмата и останалите от нея белези; страха му за бъдещето (дали ще има деца и дали ще се осъществи неблагоприятната прогноза за развитие на злокачествено заболяване). Установено е и влошаване качеството на живот на ищеца – затрудненията при упражняване на професията му изискваща продължително стоене; невъзможността да вдига тежки предмети; спрял да плува и рядко карал мотора си.

С оглед на горното, съдът намира, че Г. Х. е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен болки и страдания от получените травматични увреждания, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: възрастта на увредения (27г.); получените травматични увреждания (подробно описани); проведеното оперативно лечение свързано с висок интензитет на търпените болки и страдания; продължителните болки и страдания по време на възстановителния период (три месеца, в които изпитвал и затруднения при придвижването си); настъпилите вследствие на травмата трайно затруднение на функцията на половия орган, без причиняване на детеродна неспособност и временно разстройство на здравето неопасно за живота; обстоятелството, че травмата ще съпътства ищеца в бъдеще, предвид намалената функция на органа (ограничения или затруднения при сексуален контакт) и опасността от развитие на онкологично заболяване, за което е необходимо проследяване на здравния му статус в продължение най-малко на шест години; остатъчната болка, затрудненията при продължително седене; влошаване качеството на живот на пострадалия (спрял да кара мотор и да плува; изпитваните затруднения в ежедневната му работа); негативните емоционални преживявания на ищеца и продължителната стресова реакция – усещането му за емоционална непълноценност, определящ се като „половин човек“; срама от травмата и останалите белези; затварянето му в себе си; избягването на физическите и емоционални контакти с приятелката му за период от три месеца; страха му за бъдещето.

При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната: Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2019 г. общият доход е в размер на 6 529лв.; общия паричен разход е 6 158 лв.; минималната работна заплата е 560лв., а средногодишната инфлация за 2019г. е 3.1%. Съдът съобразява още застрахователните лимити (чл.492 от КЗ) и съдебната практика за този вид телесна повреда.

Изложеното обосновава извод, че вследствие на произшествието на ищеца са причинени болки и страдания с висок интензитет, а увреждането на функцията на половия орган ще остане във времето, поради което и съгласно чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, а именно 30 000 лв. С него е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на ищеца.

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

В заключение, искът е основателен до размер от 30 000 лв.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Х. Х. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 15 000лв. до 30 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. Х. срещу ЗК “Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата над 30 000лв. до претендираните 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва бъде осъден да заплати на адвокат Г. Г. Р. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната и касационната инстанция, както следва: в размер на 3000лв. (с ДДС) за въззивното производство и в размер на 4000 лв. (с ДДС) – за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Същите са определени при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и тълкуването на ЕСПЧ по Дело “Ч. и К. срещу България“ и Дело „С. срещу България“, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа: спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност; адвокат Г. Р. е депозирал въззивна и касационна жалба с изложение на основанията за допускане на обжалването; депозирал е писмена защита пред въззивната инстанция и се е явил в проведените открити съдебни заседания пред двете съдебни инстанции.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 600лв. по сметка на Софийски градски съд; в размер на 300лв. по сметка на Софийски апелативен съд и в размер на 330лв. по сметка на Върховен касационен съд.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторът Г. Х. Х. следва да бъде осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителството, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема от осъществени действия (депозиран отговор, писмено становище и явяване в съдебно заседание) следва да бъде определен в размер на 150 лв. (по реда на чл. 25, ал. 1 от НЗПП).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1587/21.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1370/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата над 15 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , за сумата над 15 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1587/21.12.2022г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№1370/2022г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата над 30 000лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.09.2019 г. причинено от виновно поведение на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Рено“ с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Г. Г. Р. от САК, с адрес [населено място], пл.“П.“ №2, сумата от 3000лв. (с ДДС) – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция и сумата от 4000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА Г. Х. Х., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 150лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителството

ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимите за производството държавни такси по уважената част от иска, както следва: в размер на 600лв. по сметка на Софийски градски съд; в размер на 300лв. по сметка на Софийски апелативен съд и в размер на 330лв. в полза на бюджета на Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: