Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Изчисляване на паричното уравнение на дяловете при съдебна делба

Решение №260098/2021 · Върховен касационен съд · 24 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Спорът е относно начина на изчисляване на сумата за парично уравнение на дяловете между двама съделители след разпределянето на два имота. Въззивният съд погрешно е присъдил сума, представляваща разликата между стойността на правата на съделителите. Върховният касационен съд отменя това решение и увеличава сумата за уравнение, изчислявайки я правилно като разлика между стойността на реално получения имот и стойността на дела от общата маса.

Какво приема съдът

Паричното уравнение при делба се изчислява като разлика между стойността на реално определения в дял имот и стойностното изражение на притежавания от съделителя дял от общата делбена маса, а не като разлика между стойностите на дяловете на самите съделители.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбауравнение на дяловеделбена масанедвижим имотсъсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60158
София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 1061 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Т. срещу решение № 260098 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. № 645/2018 г. на Пернишкия окръжен съд.

Жалбоподателката е изложила множество оплаквания срещу въззивното решение в частта за начина на извършване на делбата, определяне на оценката на имотите и за изчисляването на сумите за уравнение на дяловете.

Ответникът в производството Х. Г. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Неговият пълномощник заявява в проведеното открито съдебно заседание, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при определяне на сумата за уравнение на дяловете.

С определение № 60261 от 15.06.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за начина на уравняване на дяловете. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса как се извършва уравнение на дяловете, когато предмет на делба са няколко имота.

По поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното:

В решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009 г., II г. о., се приема, че стойностното уравнение на дяловете при възлагане на делбения имот и уравнение с имот и/или пари, както и при разпределение на делбените имоти с различна стойност, се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Когато някой от съделителите получава дял на стойност по-висока от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши именно в размера на разликата между получен и притежаван стойностен дял от общата маса, а не като разлика между стойността на отделните дялове, получени от съделителите. Същото се приема в решение № 280 от 21.06.2011. г. на ВКС по гр. д. № 901/2010 г., I г. о.; решение № 134 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1064/2011 г., II г. о., решение № 151 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 235/2019 г., II г. о. и др. Настоящият състав счита, че тази практика е правилна и следва да се приложи и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба.

С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 70 от 20.06.2018 г. по гр. д. № 1176/2015 г. на Радомирския районен съд, е извършил делба, при която на основание чл.353 ГПК в дял на Е. Д. Т. е поставена масивна жилищна сграда с площ от 60 кв. м. в [населено място], [община], а в дял на Х. Г. Т. – апартамент в [населено място] с площ от 88,03 кв. м., като за уравнение на дяловете Х. Т. е осъден да заплати на Е. Т. сумата от 10 875 лв.

За да определи сумите за уравнение на дяловете въззивният съд е приел следното: Процесният апартамент е допуснат до делба при равни квоти, а вилната сграда – при квоти 3/4 за Е. Т. и 1/4 за Х. Т.. С решението за извършване на делбата апартаментът е възложен на Х. Т., а вилната сграда – на Е. Т.. Взета е предвид оценката на имотите съгласно тройната експертиза, приета във въззивния съд. Според нея вилната сграда е с цена 21 750 лв., а апартаментът – 89 570 лв. Съдът е отчел, че в първата инстанция има друга оценка, изготвена от единична експертиза, но тя е от началото на 2018 г., докато заключението на тройната експертиза е от 2020 г. и е по-близко до момента на извършване на делбата. Прието е, че Х. Т. следва да заплати за уравнение на дяловете на Е. Т. сумата от 10 875 лв., представляваща разликата между стойностното изражение на дяловете на съделителите.

Решението е неправилно в допуснатата до касационно обжалване част. То не е съобразено с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК.

Процесният апартамент е на стойност 89 570 лв. Квотите на съделителите в него са равни, т.е. стойностното изражение на дяловете им е по 44785 лв.

Вилната сграда е на стойност 21 750 лв. Стойностното изражение на дела на Е. Т. е 16 312,5 лв. /3/4 х 21750 лв./ Съответно стойностното изражение на притежаваната от Х. Т. 1/4 ид. част от вилата е 5 437,5 лв.

Стойностното изражение на дела на Е. Т. в делбеното имущество е 61 097,5 лв. / 44785 + 16312,5 /, а на Х. Т. е 50 222,5 лв. /44785 + 5437,5/.

При извършване на делбата Х. Т. получава в дял апартамент на стойност 89 570 лв., при стойностно изражение на дела му в съсобствеността в размер на 50 222,5 лв. За уравнение на дяловете той следва да заплати на Е. Т. разликата между тези две суми – 39 347,5 лв. или закръглено 39 348 лв.

При извършване на делбата Е. Т. получава в дял вилната сграда на стойност 21 750 лв., като стойностното изражение на притежаваната от нея квота в съсобствеността е 61 097,5 лв. За уравнение на дяловете тя следва да получи от другия съделител сумата от 39 347,5 лв. или закръглено 39 348 лв. / 61 097,5 – 21 750 /.

Това налага отмяна на въззивното решение в частта за уравнение на дяловете и присъждане на сумата 39 348 лв., вместо неправилно определената от въззивния съд сума от 10 875 лв.

Следва да се добави и това, че посочената от въззивния съд сума за уравнение на дяловете от 10 875 лв. не е резултат на очевидна фактическа грешка, а на неправилна методология. Сумата е разлика между стойностното изражение на дяловете на съделителите, но това е погрешен подход, отречен с посочената практика на ВКС.

При този изход на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1851,95 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.11.2021 г. и 1251,95 лв. държавни такси.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260098 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. № 645/2018 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която Х. Т. е осъден да заплати на Е. Д. Т. за уравнение на дяловете сумата от 10 875 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Х. Г. Т. от [населено място], [община], област П., постоянен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Е. Д. Т. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 39 348 лв., представляваща уравнение на дяловете при извършване на делба на съсобствени недвижими имоти – апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] и вилна сграда в [населено място], [община], област П..

ОСЪЖДА Х. Г. Т. от [населено място], [община], област П., постоянен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Е. Д. Т. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 1851,95 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.