Срок за унищожаване на договор поради крайна нужда

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е
№50160
Гр. София,25 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28.09.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3080/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решеие на Окръжен съд Габрово по гр.д. №90/21 г. в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касаторката противоречие на въззивното решение по този иск с практиката на ВКС – р. по гр.д. №1015/11 г. на четвърто г.о. и опр. по ч.гр.д. №2144/08 г. на първо г.о., по правния въпрос: Срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД за предявяване на иска по ал.1 давностен ли е или преклузивен? В останалата обжалвана от Й. Г. част - по исковете с пр. осн. чл.26, ал.1,т.1 и 3 ЗЗД, въззивното решение не допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
В касационната жалба се правят и в съд. заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД, иска се отмяната му и разглеждане на иска по същество.
Ответникът по жалба Църковно настоятелство при Храм „Света Троица”, [населено място] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, се приема, че срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД е давностен и че за погасяването на иска по давност съдът може да се произнесе само по възражение за изтекла давност на ответната страна, но не и служебно. Ако по повод на направеното от ответника възражение за изтекла давност се установи, че срокът за предявяването е пропуснат, искът следва да се приеме за неоснователен- опр. по ч.гр.д. №2144/08 г. на първо г.о. на ВКС. Унищожение може да иска само засегнатата от порока страна и давността започва да тече от сключването на договора – р. по гр.д. №1015/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Представените с отговора на жалбата и писмената защита на ответника определение на ВКС по ч.гр.д. №269/12 г. и р. по гр.д. №3530/19 г. на второ г.о. на ВКС са за срока по чл.33, ал.2 ЗС и са неотносими за случая. Същото се отнася и за решението по гр.д. №3099/15 г. на второ г.о. на ВКС, в което е обсъден характерът на срокове по СК. Определението на ВКС, трето г.о. по гр.д. №3820/19 г. е постановено по реда на чл.288 ГПК и не е практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
По касационните основания: Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от касаторката срещу ответника иск по чл.33, ал.1 ЗЗД – за унищожаване на договора за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №45/17.04.18 г. между наследодателя на ищцата Й. Т. и Църковното настоятелство при Храм „Св. Троица”, поради крайна нужда при явно неизгодни за продавача условия- и е прекратил производството по иска поради недопустимостта му, на осн.чл.33, ал.2 ЗЗД. Според въззивния съд срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД е преклузивен, а не давностен, както е приел районният съд, и за него съдът следи и служебно. С изтичане на преклузивния срок се погасява правото на иск, което е процесуална пречка за предявяването на иска. В случая искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок, считано от сключването на договора за продажба на 17.04.18 г., поради което според въззивния съд е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
Тези изводи противоречат на закона – чл.33, ал.2 ЗЗД и на практиката по прилагането му, която утвърждава разбирането, че срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД за унищожаване на договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия е давностен / както е давностен и срокът за унищожаване на договорите по чл.32, ал.2 ЗЗД – р. по гр.д. №302/03 г. на второ г.о. , р. по гр.д. №392/12 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./, давността тече от сключване на договора, не се прилага служебно от съда и е от значение за основателността на иска.
Въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по този иск от друг състав.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровски окръжен съд по гр.д. №90/21 г. от 28.04.21 г. в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение, е прекратено производството по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: