Собственост върху земеделска земя и грешка в плана за новообразуваните имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60149/2021 г.

София, 02.02.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 2851 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по чл.295 ГПК.

М. Л. Г. – Т. , Н. Х. Д. , Н. В. Н. и Й. Н. В., чрез процесуалния им представител адв.Т. Г. САК обжалват и искат отмяна на въззивно Решение № 260052 от 18.03.2021 година по гр.В.д № 371/2020 год. на ОС-Ловеч, постановено в производство по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението ( чл. 281 , т. 2 ГПК ) поради допуснати съществени процесуални нарушения при очертаване предмета на спора и неговата допустимост от страна на решаващия съд , при дадената правна квалификация въз основа на твърдения, каквито няма въведени нито с исковата , нито с последвалите уточнителни молби на ищеца, респ. за неправилност , обусловена от неточната квалификация , допуснати нарушение на материалния закон и несъблюдаване задължителната съдебна практика, от допуснати процесуални нарушения и необоснованост на правните изводи на съда, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните процесуално-правни въпроси: „ Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на спора да прецени правилността на правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд по делото и следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон , като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ? и Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд , изразяващи се в неточна правна квалификация , ако въззивната жалба съдържа оплакване в тази смисъл . Длъжен ли е да доведе до знанието на страните променената правна квалификация и да им предостави възможност за процесуални действия във връзка с тях ?“, доколкото данните по делото сочат , че въззивният съд е възприел уточненията на исковата молба , без други процесуални действия в противоречие със задължителната съдебна практика – т .2 на ТР № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по материално - правните въпросите : 1./ Има ли конститутивно действие решение на ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници , попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , издадено преди изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ( ДВ. бр.68/99 г.) , ако в него липсват посочени граници и местонахождение на имота ? доколкото произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о., Решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058 /2013 год. ВКС, I г.о. , Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 94/2011 /2011 год. ВКС, I г.о. и Решение № 809 от 14.01.2011 год. по гр.д. № 1889 /2009 год. ВКС, I г.о. и др., в насоката , в която са изложени доводите на защитата на касаторите, като и по въпроса 2./ „ Тече ли придобивна давност спрямо лице , чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е признато , кой е началният момент и какви са правните последици на изтеклата на изтеклата до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя придобивна давност ?“ при констатацията , че този въпрос ,а касаещ признати вещни права в полза на ищеца е произнесен в противоречие с разясненията на т.1 на ТР № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС , и на Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 168 /2015 год. ВКС, II г.о. , Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о. , Решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 2800 /2018 год. ВКС, II г.о.

Ответникът по касация И. В. В. чрез адв. С. АК Ловеч излага обстоятелствени мотиви срещу тезата на касаторите за недопустимост на обжалваното въззивно решение , респ. се оспорва релевираните доводи за неправилност на решението на въззивния съд. Поддържа , че решението , като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Претендира разноските за настоящата инстанция.

Ответникът по касация- община Ловеч не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на касаторите и релевираните възражения на ответника по касация И. В. В. , в правомощията по чл. 290 ГПК , чл. 295 във вр.с чл. 293 ГПК за да се произнесе по касационната жалба , намира:

Съдебното исково производство е образувано на 20.01.2016 година по заявените обективно с субективно съединени искове на И. В. В. от [населено място] срещу наследниците на Н. Й. В. , наследниците на В. Й. В. и наследниците на Т. Й. Б. , конкретно уточнени въз основа на ангажираните писмени доказателства и конституирани като страни, а именно Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т., всички от [населено място], и Община Ловеч , с посочено правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.

С молба от 13.06.2016 година процесуалният представителна ищеца е уточнил петитума на заявения иск ( очевидно считайки че е предявен само един иск ) в смисъл : “ Да се признае по отношение на Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. от [населено място] , В. Й. В. от [населено място] , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т. от [населено място] , че И. В. В. е собственик по наследство, реституция и давностно владение на НИВА в м.“С.“, Л. землище , около 4 декара и шест ара при граници : Т. К. , З. Ст.Ц. , С. Н. , н-ци на К. С. , Х. В. Т. , и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч и граници, отразени по Скица- проект № 1/11.11.2015 година , както и че е допусната грешка на вярното отразяване на процесния имот с границите му , така и по отношение на отразяване на собствениците в регистъра към плана .“

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК Н. В. Н. е оспорила иска , като е заявила лични конкуриращи права на собственост по отношение на имотите с идентификатори №№ ** и **, първият с площ от 1612.28 кв.м. , а вторият с площ от 1888,17 кв.м. , с начин на трайно ползване на първия ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ , а на втория – ЛИВАДА признати със Заповед № 40 / 12.01.2010 година, на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследник на В. Й. В.

С писмен отговор , подаден в срока по чл. 131 ГПК Н. Х. Д. и М. Л. Г.- Т. са оспорила иска, като са заявили лични конкуриращи права на собственост по отношение на имот с идентификатори № **, начин на трайно ползване ЛИВАДА с площ от 3358.98 кв.м. ,, признати със Заповед № 39 / 12.01,2010 година, на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследници на Т. Й. Б.

С писмен отговор , подаден в срока по чл. 131 ГПК Д. В. В. и В. Й. В. , като наследници на В. Й. В. чрез служебно назначения служебен процесуален представител , са оспорила иска , акцентирайки на разминаването на претенцията за собственост на земеделска земя от 4.6 дка и доказателствата , сочещи , че майката на ищеца е поискала от ПК възстановяване собствеността само на 2 дка земеделска земя, оспорен е факта , че ищецът владее имота ,както и изрично се възразява по отношение на твърдението , че на основание придобивна давност може да се придобие собствеността на земя , държавна или общинска собственост.

С в срока по чл. 131 ГПК, в качеството на ответник по заявения иск , община Ловеч взема становище, като счита , че правна квалификация на заявения иск е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. със специалния иск по §4к, ал.8, т.1 предл.2-ро ПЗР на ЗСПЗЗ , оспорва допустимостта на предявения от ищеца иск поради обстоятелството, че в полза на същия няма издадена заповед за възстановяване на имота; оспорва се основателността на иска , като се акцентира на обстоятелството , че наследодателката на ищеца Г. К. И. (майка) е заявила за възстановяване само 2,6 дка в м.“С.“, признато и е право на възстановяване но изрично е посочено , че земята се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а при изготвяне на ПНИ , от дадената възможност за установяване границите на имотите чрез анкетиране , Г. К. не се е възползвала.

При така очертания предмет на спора, базиран на твърденията на ищеца и релевираните възражения на ответниците- физически лица , за правото на собственост на претендирания от ищеца недвижим имот на основание наследство, реституция и давностно владение на НИВА в местността „С.”, землището на [населено място], с площ от около 4,6 дка, при граници : : Т. К. , З. Ст.Ц. , С. Н. , н-ци на К. С. , Х. В. Т. , и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч, чиито граници са отразени в Скица - проект № 1/11/2015 г., и за отстраняване на допусната грешка в ПНИ по отношение вярното отразяване на имота с границите му и по отношение на собствениците му в регистъра към в плана , по настоящото дело са постановени следните съдебни актове:

С решение № 297/22.06.2018 год., по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч , първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И. В. В. от [населено място] срещу наследниците на Н. Й. В. , наследниците на В. Й. В. и наследниците на Т. Й. Б. ,уточнени въз основа на ангажираните писмени доказателства като ответници Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т., всички от [населено място], и Община Ловеч , иск на посочено правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство, реституция и давностно владение на НИВА в местността „С.”, землището на [населено място], с площ от около 4,6 дка, при граници : : Т. К. , З. Ст.Ц. , С. Н. , н-ци на К. С. , Х. В. Т. , и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч, чиито граници са отразени в Скица- проект № 1/11/2015 г., и за установяване на допусната грешка в плана по отношение вярното отразяване на имота с границите му и по отношение на собствениците му в регистъра към в плана.

С Решение № 39/18.02.2019 г., по В.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч , първоинстанционното решение е отменено и е постановено ново , с което е признато за установено по отношение на ответниците, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. § 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ ищецът И. В. В. от [населено място] е собственик на НИВА в местността „С.”, землището на [населено място], с площ от около 4,6 дка, попадаща върху имоти № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч, чиито граници са отразени в Скица- проект № 1/11/2015 г.,както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните имоти както по отношение вярното отразяване на границите на имота, така и по отношение на собствениците в регистъра на към плана.

С Решение № 55/03.07.2020 г., по гр.д. № 2169/2019 на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) е обезсилено Решение № 39/ 18.02.2019 г., по в.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд, след като ВКС е констатирал , че исковата молба на И. В. В. е нередовна . За новото разглеждане на делото от въззивния съд са дадени указания в насока на необходимостта да бъде задължен ищецът да отстраняване нередовностите на исковата молба чрез уточняване конкретно кои имоти, включващи се в процесния имот от 4,6 дка (имоти с идентификатори№ **; № **; № **; № **; № **; № **) са придобити по давност и кои по земеделска реституция; очертаване правният интерес от водене на установителен иск за собственост за имот с обща площ около 4,6 дка, включващ няколко имота , а именно с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана за новообразуваните имоти, при положение, че всеки от ответниците се легитимира като собственик и оспорва собствеността на ищеца само върху една или друга част от имота с площ от 4,6 дка.

В изпълнение на указанията по отменителното решение на ВКС, след оставяне на исковата молба без движение , по делото от защитата на ищеца И. В. са постъпили две, уточняващи исковата молба , молби.

С първата си молба ищецът уточнява, че общата площ на имота е 4,6 дка, като по отношение на площта от 2,6 дка собствеността се претендира на основание земеделска реституция, а за останалите 2 дка – по наследяване и давностно владение, установено от закупуването им от наследодателя му през 1953 г. до настоящия момент (предявяване на иска), че площта на имота от 2,6 дка се намира в северната му част и в нея попадат площ от 736 м 2 – част от поземлен имот ** и площ от 1888 м 2 – част от поземлен имот **(записана на наследниците на В. Й. В.), 368 м 2 – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Н. Й. В.) и част от път, съставляващ поземлен имот **, че площта от 2,0 дка се намира в южната част на имота и в нея попадат площ от 900 м 2 – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Т. Й. Б..), 731 м 2 – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Н. Й. В.), площ от 736 м 2 – част от поземлен имот ** и площ от 1888 м 2 – част от поземлен имот ** (записани на наследниците на В. Й. В. ) и част от път, съставляващ поземлен имот **.

С последваща молба , представена от защитата на ищеца от 16.11.2020 г., се уточнява конкретния размер на всяка от площите на имотите , вув владение на ответниците, за които се претендира, че са част от двете площи (2,6 дка и 2 дка) на претендирания от ищеца поземлен имот с обща площ от 4,6 дка.

С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция , при повторното разглеждане на делото , е отменил Решение № 297 от 22.06.2018 год., по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч и е постановил ново решение по съществото на спора , с което е признал за установено по предявения от И. В. В. против Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. , М. Л. Г.- Т. и Й. Н. В. и [община] иск с правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, че ищецът е собственик по наследяване, давност и реституция на НИВА с площ 4,6 дка , находяща се в м. „С.“, землището на [населено място], означена по комбинирана скица на вещото лице инж. К. К. (л. 67 в.гр.д. № 371/2020 г. ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част от настоящето решение) със сив цвят и очертан в граници (червени линии) от т. 14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от т. 7 до т. 14 – от запад, в която нива попадат следните площи от възстановени на ответниците имоти по ПНИ за м. „С.“, землището на [населено място], както следва :

в частта от 2,6 дка (северна част от нивата, придобита по реституция) - 731 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н.(Н.) Й. В.- отв. Й. Н. В.), 587 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.), 900 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** , записан на наследниците на Т. Й. Б. - отв. Н. Х. Д. и М. Л. Г.-Т. ), 136 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на В. Й. В. - отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.) 19 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - отв. Й. Н. В. ) и 123 м 2 (от полски път на [община], съставляващ поземлен имот с идентификатор** ) и

в частта от 2 дка (южната част от нивата, придобита по наследяване и давност) - 149 м 2 (от поземлен имот **, записан на наследниците на В. Й. В. - отв. Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В. .), 1752 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В. .), 349 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - отв. Й. Н. В.) , 106 м 2 (от полски път на [община], съставляващ поземлен имот **), както и че е допусната непълнотата на помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ за местността „С.”, изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия имот с описаните по комбинираната скица на заключението (л. 67 В.гр.д .№ 371/2020 г. ОС Ловеч) граници.

По въпросите , обосновали допускане на касационното обжалване

Правната квалификация на иска е задължение на решаващия съд. С ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.1-3 се дават задължителни разяснения относно правомощията на въззивния съд като решаваща по съществото на спора съдебна инстанция в смисъл, че „при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.“ Това означава , че за въззивния съд съществува задължението в рамките на проверката за правилност на съдебното решение , не само да даде своята правна квалификация , с което би провел вменения му от законодателя правораздавателен контрол, но и да промени тази квалификация , ако счита , че следва да се приложи друга императивна материално-правна норма.

С цитираното тълкувателно решение се приема , че , „въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи да даде указания до страните относно възможността да предприемат необходимите процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.“

На по-силното основание следва , че за въззивния съд има задължение , при повторно разглеждане на спора пред тази инстанция да прецени правилността на правната квалификация на иска, особено в хипотезата на обезсилено от касационната инстанция въззивно решение поради нередовна искова молба и даде указания за тяхното отстраняване. В този смисъл следва положителен отговор на поставения от касаторите въпрос . Да, въззивният съд , при повторно разглеждане на делото, трябва да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд , поради неточна правна квалификация при неясна( нередовна ) искова молба , в това число да даде указания за събиране на доказателства за онези правно релевантни за спора факти с оглед на новата (правилна) квалификация на спорните правоотношения, да разпредели доказателствената тежст при необходимост от извършването на процесуални действия по допълнително събиране на доказателства.

Поставените материално-правни въпроси , свързани с правното действие на решенията на органа на поземлената реституция са разрешени в съдебната пратика още със задължителнияте разяснения на ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС.

С посоченото тълкувателно решение се приема , че решенията на ПК/ ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници имат конститутивно действие. За да се прояви конститутивното действие на реституционния акт следва обектът на възстановена собственост да е ясно и точно индивидуализиран по местонахождение и граници ( съседи ), съобразно действащ план.

С разпоредбите на ЗСПЗЗ законодателят е обусловил реституционният ефект на собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници. Възстановяването на собствеността се осъществява с решение на общинската ПК/ОбЗС на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ . С решение, по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 органът на поземлената реституция възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ПК/ОбСЗ възстановява собствеността на земеделските земи в нови реални граници с план за земеразделяне.

Издадено преди изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ (ДВ. бр.68/99 г.) решение на ПК/ОбСЗ, при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота , не може да прояви конститутивно действие. Такова решение има установителнен характер – а именно признава правото на правоимащото лице да възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя , включена в блок на ТКЗС, ДЗС или др. организация.

Когато се възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , реституционната процедура следва уредбата на специалните правила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително по- късно от първоначалната редакция на закона. Доколкото принципът е , че конститутивното действие се проявява от момента на обособяване обекта на възстановената собственост , то в тези хипотези ПНИ следва да е надлежно утвърден, съобразно условията на закона и действащ.

В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр. 68/1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ .

Решенията на ПК/ОбСЗ, с които се възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ , имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението, но само при действащ ПНИ- арг. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ.бр.122/97г./.

Преценката за проявено конститутивното действие на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, легитимиращо правоимащото лице за собственик следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му.Без съмнение , новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права. Ето защо решенията на ПК/ОбЗС, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ , издадени до изменението на закона в ДВ. бр. 69/1999 г., са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти.

По принцип, съдебната практика приема , че лице, чието право на възстановяване на собствеността в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло или частично попада в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността, доколкото ответникът не разполага и не противопоставя титул , който го легитимира за собственик на спорния недвижим имот.

По основателността на касационната жалба

Касационната жалба е основателна , и като такава същата следва да бъде уважена по следните съображения :

Искът за собственост , заявен на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, аналогично на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР предполага съединяване ex lege на иск за собсвеност ( установителен или ревандикационен ) с искане да бъде изменен влезлия в сила ПНИ поради съществени непълноти или грешки , съобразно резултата от разрешения по делото , преюдициален по своя характер , спор за материално право. Основни правно релевантни факти, които подлежат на доказване по делото от лицето-ищец, въвел твърдението че е собственик на конкретен земеделски недвижим имот, неточно или неправилно отразен, или изобщо неотразен в ПНИ, са елементите на фактическия състав на правното основание по см. на чл. 77 ЗС , на което претендира да притежава правото на собственост , и наличието на влязъл в сила ПНИ, в който процесният имот е „неправилно отразен“ като териториална (поземлена ) единица по см. на Закона за устройство на територията .

Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ( ДВ, бр. 98 от 1997 год., изм., бр.67/99 год. ) изрично сочи , че за земите, предостсвени за ползване на гражданите , въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти ( ПНИ).

За да бъде уважен иска за собственост и иска за изменение на ПНИ по реда на §4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ , ищецът носи тежестта на доказване - пълно и пряко , не само , че е титуляр на правото на собственост, но и че притежаваното право на собственост има своята индивидуализация като самостотелен недвижим имот според съответния ПНИ.

Съгласно цитираните правила на ЗСПЗЗ, помощният план на терена по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е този, който съдържа данни за имотите , предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства.

По настоящото дело , ищецът И. В. В. претендира да е собственик на поземлен имот нива от 4,6 дка, поддържайки различни придобивни основания за съответните части от този имот – за площта от 2,6 дка собствеността се претендира на основание земеделска реституция, а за останалите 2 дка – по наследяване и давностно владение, установено от закупуването му от наследодателя му през 1953 г. до предявяване на иска.

Изводите на въззивния съд да признае за установено , по предявения от И. В. В. против Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. , М. Л. Г.- Т. и Й. Н. В. и Община Ловеч иск с правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, че ищецът е собственик по наследяване, давност и реституция на НИВА с площ 4,6 дка , находяща се в м. „С.“, землището на [населено място], означена по комбинирана скица на вещото лице инж. К. К. (л. 67 в.гр.д. № 371/2020 г. ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част от настоящето решение) със сив цвят и очертан в граници (червени линии) от т. 14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от т. 7 до т. 14 – от запад, в която нива попадат площи от възстановени на ответниците имоти съгласно ПНИ за м. „С.“, землището на [населено място], настоящият състав на касационния съд намира за незаконосъобразни , необосновани и непочиващи нито на данните по делото, нито на закона.

1./ По отношение спорната част от 2,6 дка (северна част от нивата), решаващият съд е приел, че е собственост на И. В. като придобита по реституция и наследство от Г. К. И.- майка.

Според последното уточнение на исковата молба от страна на защитата на ищеца , индивидуализацията на тази част от 2.6 дка е конкретизирана в смисъл : че съгласно действащия ПНИ , същата включва 731 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н.) Й. В. - Й. Н. В.), 587 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В.), 900 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** , записан на наследниците на Т. Й. Б. - Н. Х. Д. и М. Л. Г.-Т.), 136 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на В. Й. В. - Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.) 19 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - Й. Н. В. ) и 123 м 2 (от полски път на [община], съставляващ поземлен имот с идентификатор ** ) .

Това уточнение на исковата молба налага изовд , че се касае до заявени от страна И. В. В. няколко обективно и субективно заявени иска за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр.с реституция чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 5 ЗН , като с всеки един от тези искове се претендира реална част съответно от ПИ с идентификатор **; ** ; ** ; ** ; ** и **,

Фактите по делото сочат , че наследодателят на ищеца- Г. К. И. ( поч. 2004 година и оставила единствен наследник по закон – син И. В. В. ) е заявила правото си на възстановяване собствеността на земеделска земя по Преписка вх.№ 11557/92 год ., и допълнена по преписка изх.№- ПО-05-516/19.08.2016 година на 2 дка и 6 ара в м.“С.“. С Решение № 174/12.12.1994 г. на ОбСЗ Ловеч на Г. К. И. е възстановена в съществуващи (възстановими) граници правото на собственост върху нива от 2,6 дка. В решението не са означени граници на имота , в решението изрично е отразено, че имотът се намира в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на [населено място], местност „С.“, и че ползването на имота е ограничено до уреждане правата на ползвателя по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Искът за собственост на И. В. В. е насочен към три групи лица , посочени като наследници на Н. Й. В. , наследниците на В. Й. В. и наследниците на Т. Й. Б. , конкретно уточнени въз основа на ангажираните писмени доказателства и конституирани като страни, а именно Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т., всички от [населено място], и [община]. Наред с това ищецът поддържа наличие на непълнота на помощния план, въз основа на който е изработен плана на новообразуваните имоти, поддържайки твърдение , че е собственик на поземления имот от 4,6 дка на посочените придобивни основания (за съответните части от него), и че неговият имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран със съответните площи в имотите на ответниците, като се очертава за спор за материално право, който следва да се разреши чрез иска по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Изводът на възивния съд , че исканият от И. В. В. благоприятен правен резултат по делото е изменение на плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) и издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПРЗ ЗСПЗЗ, чрез уважаване на иска по § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , е верен , но само ако , и при условие , че всеки един от „ съществуващите спорове за материално право „ ( кому принадлежи правото на собственост), имащи характера на преюдициален спор с ответниците би се решил в негова полза .Основният правен спор касае заявения от ищеца положителен установителен иск за собственост на нивата от 4.6 дка.

Фактите сочат , че ответниците Н. В. Н., Д. В. и В. В. има тутул за собственост на имоти с идентификатори № № ** и ** , първият с площ от 1612.28 кв.м. , а вторият с площ от 1888,17 кв.м. , с начин на трайно ползване на първия ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ , а на втория – ЛИВАДА въз основа на Заповед № 40 / 12.01.2010 година, на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследник на В. Й. В..

Фактите по делото сочат , че ответниците Н. Х. Д. и М. Л. Г. - Т. имат титул за собственост по отношение на имот с идентификатори № **, начин на трайно ползване ЛИВАДА с площ от 3358.98 кв.м. , по силата на Заповед № 39 / 12.01.2010 година , на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследници на Т. Й. Б..

Фактите по делото сочат , че ответникът Й. Н. В. има титул за собственост по отношение на имои с идентификатори №№ ** и **, начин на трайно ползване и на двата ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ , с площи съответно от 1612.30 кв.м. и 1387.09 кв.м , по силата на Заповед № 41 / 12.01,2010 година , на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследник на Н. ( Н. ) Й. В..

Решенията за възстановяване собствеността на земеделките имоти в полза на ответниците са постановени след проведена процедура за съвместно уточняване границите на земеделските земи, разположени в териториите по § 4 ЗСПЗЗ, от лицата , заявили правата си на собственост и изготвяне на помощен план на местността. С неофициален раздел на Държавен вестник, бр. 106 от 12.12.2008 г. [община] е обявила изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти на местноста „С.“, землището на [населено място].

Тези факти обосновават извод , че ответниците притежават надлежен ( издаден според правилата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ) титул за собственост на ПИ със самостоятелни идентификатори и се легитимират като собственици на възстановените им земеделски земи. Няма спор , че в действащия ПНИ на м.“С.“, [населено място] няма нанесен поземлен имот на името на Г. К. И., нито на нейния син И. В. В.. Няма спор , че И. В. В. не разполага с титул за собственост , доколкото няма издадена заповед за възстановяване собствеността на имота, за който има признато право на възстановяване с решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в полза на неговата майка от 1994 година. .Няма спор , че наследодателката Г. К. И. е заявила за възстановяване само 2,6 дка в м.“С.“, признато и е право на възстановяване но изрично е посочено , че земята се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но при изготвяне на помощния план , от дадената по закон възможност за установяване границите на имотите чрез анкетиране , Г. К. не се е възползвала.

Обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно след като, видно от мотивите на същото, установените по делото факти не са съобразени в контекста на закона – ал.6 и ал.7 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, според който „ за установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ Несъобразяването на фактите с хипотезиса на закона опрочава правните изводи на съда , че И. В. е доказал правото на собственост по реституция на наследодателя си Г. К. И. като правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ . Направените изовди , че Г. И. е била собственик на земедеслка земя , предмет на настоящия иск за собственост , въз основа на доказателства за собственост и изслушаните експертизи, без спор относно фактите от минало време, не касаят предмета на доказване по делото, доколкото конкретното оспорване на ответниците по иска са свързани с въпроса дали е настъпили вещно-правен ефект на постановеното реституционно решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в полза на Г. К. И. пт 1994 година.

Необоснован , и в противоречие със нормата на закона е изводът на решаващия съд , че правото на собственост на И. В. може да се признае само въз основа на реституционно решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, без проявено конститутивно действие поради незавършената реституционна процедура по ал.7 на §4к на ПЗР на ЗСПЗЗ , изискваща „възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на Кмета на общината “.

Правните изводи на решаващия съд , че съдебната искова защита с правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, принципно уредена от законодателя по спорове между правоимащи лица, претендиращи земеделска реституция по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и ползуватели на имота по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да намери приложение и при спор между лица, претендиращи правото на собственост въз основа на реституция по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, се споделят от настоящия състав, доколкото се касае до правната природа на искова защита – а именно с положителен установителен иск за собственост , съчетан с искане за изменение на ПНИ.

Изводът на въззивния съд , че в рамките на упражняване на исковата защита по иска по § 4к , ал.8 т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ доказването на правото на собственост е аналогично на доказването като по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , не могат да бъдат споделени. Настоящият състав на касационния съд намира същите за неправилни и незаконосъобразни.

Товзи извод е напълно погрешен, защото искът по § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ има за предмет спор за собственост по отношение на конкретните недвижими имоти към настоящия момент , обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост ( ПИ) по действащия ПНИ . Спорът по § 4к , ал.8 т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ , по преюдицилния спор за собственост цели да разреши възникналата конкуренция на правните основания , легитимиращи спорящите лица за собственици - в случая с реституционното решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ на Г. И. , с което и е признато правото да възстанови притежавана в миналото земеделска земя в стари ( възстанови ) реални граници и Заповедите по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ , признаващи парвото на собственост на ответниците. В рамките на този спор правото на собственост на правоимащите лица в миналото не се оспорва, затова с решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ без настъпил вещно-правен ефект, се признава правото им да възстановят собствеността на земеделките земи, който са притежавали . Само при искова защита по спор за собственост по чл. 14, ал.4 ЗЗСПЗЗ предмет на делото е съществуването на правото на собственост в минал момент, т.е. само тази искова защита предполага да се изледва въпроса кому е принадлежало правото на собственост към момента на включването на земеделския имот в блок на ТКЗС или ДЗС.

В конкретния случаи , извън предмета на спора е обсъждане на ненужно събраните доказателства за това какви земедеслки земи са били притежание на наследодателката на ищеца и къде би била ситуирана по ПНИ , поради което и въведените от защитата на касаторите доводи за незаконосъобраност ( недопустимост ) в тази насока са напълно основателни.

Обратно на изводите на въззивния , настоящият състав на касационния съд приема , че не е налице хипотеза на конкуренция на реституционните решения , като легитимиращи документи правото на собственост на ищеца и ответниците , доколкото е безспорен факта , че реституционната процедура е завършена с издаване на заповедите на кмета по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ само в полза на ответниците. Ищецът не е доказал да притежава титул за собственост по отношение на претендиращото парво на собственост въз основа на решение на органа на земеделска реституция , ползващо се с вещно-правен ефект.

Неправилно, с обжалваното решение се приема , че с иска по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ могат да установят правата си и лица, претендиращи да са собственици на имоти, които макар да не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, попадат в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и чиито граници следва да бъдат отразени в плана на новообразуваните имоти.

Този извод на въззивния съд противоречи на първо място на твърдението и тезата на самия ищец , че притежава собствеността на земеделския имот от 2,6 дака на основание реституция. Този извод в протоворечие е с доказателствата , че собствеността на процесната земеделска земя е заявена за възстсновяване по реда на ЗСПЗЗ от наследодателя на ищеца Г. К. И. още през 1992 година , а през 1994 година в нейна полза има издадено позитивно решение на ПК, ползващо се само с установително действие по отношение на правото на възстановяване на собствеността на земеделски земи , но не и легитимиращо право на собственост в полза на правоимащото лице поради неприключила реституционната процедура предвид липсата на издадена заповед на Кмета по §4к , ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

По тези събражения , настоящият състав на касационния съд намира, че ищецът - ответник по касация И. В. В. не е доказал да е собственик, на основание реституция по ЗСПЗЗ , на земеделската земя от 2,6 дка , уточнена с допълнителната молба , поради което уваженото обжалваното решение ( в тази му част ) следва да бъде отменено като се постанови ново решение , с което тази претенция се отхвърли по изложените съображения.

По отношение на исковете за собственост на И. В. В. в частта от 2 дка (южната част от нивата, придобита по наследяване и давност) конкретизирана като следва - 149 м 2 (от поземлен имот **, записан на наследниците на В. Й. В. - Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В. ), 1752 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В. ), 349 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - Й. Н. В.) , 106 м 2 (от полски път на [община], съставляващ поземлен имот **), както и че е допусната непълнотата на помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ за местността „С.”, изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия имот с описаните по комбинираната скица на заключението (л. 67 В.гр.д .№ 371/2020 г. ОС Ловеч) граници.

Обжалваното въззивно решение , и в тази част , е неправилно и незаконосъобрано.

В хипотезите, когато правото на собственост на земеделска земя е възстановено по реда на ЗСПЗЗ касаещи земеделска земя в терен по §4 ЗСПЗЗ , при завършена процедура по правилата на §4, ал.6 и ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ , съдебната практика без отклонения приема , че лицето , което е във владение на реституирания имот ( ако това е безусловно установено от доказателствата по делото ) , може да го придобие на основание чл.79, ал.1 ЗС при доказване, при условията на пълно и пряко доказване , на всеки един от елементите на това придобивно основание. Срокът на придобивната давност , в тези хипотези , тече от момента на влизане в сила на заповедта на кмета. По делото , със Заповеди на Кмета на [населено място] №№ 39, 40 и 41 , и трите от дата 12.10 .2010 година , влезли в сила като необжалвани, е признато правото на собственост на ответниците. Доколкото при данните по делото може да се приеме , че И. В. В. е доказал факите , че към този момент е упражнявал фактическа власт по отношение на всяка една от реално посочените части от чуждите имоти , с намерение за своене , фактът , че исковата молба е заявена през 2016 година сочи , че не е налице изтекъл 10-годишния давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС . Извоите на въззивния съд , че ицецът е придобил претениданата земя от 2 дка на основание чл. 79, ал.1 ЗС са необосновани. По тези съображения , обжалваното решение и в тази част следва да се отмени , като на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293 ал.1 и ал.3 ГПК касационният съд постанови ново с което искът на И. В. В., като недоказан се отхвърли.

По искането за разноски : Искането за присъждане на разноски за касационната инстанция се явава основателно , при изхода на спора,само от страна на защитата на на касаторите. Съобразно на доказателствата то се вява доказано общо в размер на сумата от 3 676.87 лв . ( три хиляди пестстотин седемдест и шест и 0.87 лева ), за която сума следва да бъде уважено на основание чл. 81 ГПК във вр, с чл. 78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр.. с чл. 293, ал.1 и ал.3 ГПК, върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение № 260052 от 18.03.2021 година по гр.В.д № 371/2020 год. на ОС-Ловеч, постановено в производство по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и вмето него п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ заявените при условята на обективно и субективно съединяване искове на И. В. В. против Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. , М. Л. Г.- Т. и Й. Н. В. с правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, по искането да се признае за установено , че ищецът И. В. В. е собственик по наследяване, давност и реституция на НИВА с площ 4,6 дка , находяща се в м. „С.“, землището на [населено място], означена по комбинирана скица на вещото лице инж. К. К. (л. 67 в.гр.д. № 371/2020 г. ОС Ловеч), със сив цвят и очертан в граници (червени линии) от т. 14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от т. 7 до т. 14 – от запад, в която нива попадат следните площи от възстановени на ответниците имоти по ПНИ за м. „С.“, землището на [населено място], както следва :

в частта от 2,6 дка (северна част от нивата, придобита по реституция) - 731 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н.) Й. В.- Й. Н. В.), 587 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В.), 900 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** , записан на наследниците на Т. Й. Б. - Н. Х. Д. и М. Л. Г.-Т. ), 136 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на В. Й. В. - Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.) 19 м 2 (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - Й. Н. В. ) и

в частта от 2 дка (южната част от нивата, придобита по наследяване и давност) - 149 м 2 (от поземлен имот **, записан на наследниците на В. Й. В. - Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В. ), 1752 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В. ), 349 м 2 (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - Й. Н. В.) , както и че е допусната непълнотата на помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ за местността „С.”, изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия имот по ПНИ на местността.

ОСЪЖДА И. В. В. да заплати на М. Л. Г. – Т. , Н. Х. Д. , Н. В. Н. и Й. Н. В. общо сумата 3676.87 лв.(три хиляди шестстотин седемдесет и шест и 0.87 лв.) разноски за защита по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :