Обезщетение за неоснователно ползване при отказ за реституция на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113
гр.София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Саврева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1896 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Община Смолян, чрез адвокат С. Н. от АК – Смолян, срещу решение № 35/15.02.2024 г. по в.гр.д.№ 316/2023г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която се потвърждава решение № 180/30.03.2023 г. по гр.д.№ 1075/2022г. на Районен съд Смолян и е уважен предявения частичен иск на Х. С. К. и Р. С. Б. против Община Смолян, на основание чл.59 ЗЗД, за обезщетение от 15 000 лева /част от общо 39 368 лева/, за ползването без основание на нива от 1,064 дка в землището на [населено място], м.„*“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на чл.59 ЗЗД, когато е отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници и е постановено собственикът да бъде обезщетен по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Отговор на въпроса се дава в съдебната практика на ВКС, формирана с Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленум на ВС, в което се приема, че с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, т.е. при твърдения за неоснователно обогатяване съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице е за сметка имуществото на друго лице и произтича от един общ факт или група факти. Правилото на чл.59, ал.2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването.

В този смисъл, отговорът на материалноправен въпрос е, че с иска по чл.59, ал.1 ЗЗД се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от патримониума на едно лице, когато липсва друг път за защита на неговите права (ППВС № 1/28.05.1979г.) При предявен иск за неоснователно обогатяване от ползването на чужд недвижим имот без основание, връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като елемент от фактическия състав по чл.59 ЗЗД, ще е налице само когато произтича от един общ факт или група факти, а ищецът не разполага с друг иск по отношение на ответника и правото му не е било отречено с влязло в сила решение по съответния процесуален ред.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите на касатора за основателни. За да постанови решението, въззивният съд правилно е приел, че с влязлото в сила решение № 93/14.04.2022 г. по адм.д.№ 72/2022 г. на АС Смолян се отменя решението по гр.д.№ 1096/2021 г. на РС Смолян за възстановяване правото на собственост на наследниците на Й. И. М., на нива от 1,064 дка в землището на община С., м.„*“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план и е постановено собственикът да се обезщети по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Правилно съдът е установил също, че върху имота има реализирано мероприятие, което е пречка за възстановяване правото на собственост, но необосновано е достигнал до извод, че с фактическото завземане на недвижимия имот, без проведена отчуждителна процедура, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците и дължи стойността на имота към 2016 г. Тези мотиви не могат да бъдат споделени, тъй като липсва общия факт, въз основа на който да се приеме връзка между обедняването на ищците и обогатяването на ответника. При предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД от ползването на чужд недвижим имот без основание, обезщетение се дължи поради лишаване на собственика от гражданските плодове на имота /напр. пазарния наем/ за времето, през което собственикът е лишен от този доход. Следователно, за да възникне право на обезщетение от ползването на чужд имот, ищците следва да установят, че е било признато или възстановено правото им на собственост върху имота по надлежния ред, това право не е отчуждено или прекратено, а за ползвателя не съществува основание да държи имота.

Предвид изложените съображения, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че с влязло в сила решение на Смолянския административен съд е отречено правото на собственост на ищците върху имот в землището на община С., местността „*“, с площ 1,064 дка (идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план) поради реализирано върху терена мероприятие, което е пречка за възстановяване на правото на собственост, с оглед на което собственикът следва да се обезщети по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. След като ищците не доказват материалноправната си легитимация по делото, т.е. че са придобили или възстановили правото на собственост върху имота, не може да се приеме, че общината се е обогатила за тяхна сметка и дължи обезщетение до размера на обедняването, тъй като правоимащите не са били възмездени за реализираното върху терена мероприятие, а процедурата по индивидуализиране на имота на място е била изпълнена. В съдебната практика е изяснено, че както КККР, така и помощните кадастрални планове, не пораждат, нито променят или прекратяват права. Когато отразеното в тях не съответства на действителното правно положение, АГКК следва да приведе КККР в съответствие с него. Ако липсва спор по отношение на недвижимите имоти, правното положение се удостоверява в охранително производство от нотариуса или от съда по жалба срещу постановения отказ, а при наличието на спор – по исков ред от съда. В случая, безспорно имотът е бил заснет и индивидуализиран, но върху него е реализирано мероприятие, поради което собствеността не принадлежи на ищците. Ето защо, при липсата на елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, претенцията за обезщетение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 35/15.02.2024 г. по в.гр.д.№ 316/2023г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която се потвърждава решение № 180 от 30.03.2023 г. по гр.д.№ 1075/2022г. на Районен съд Смолян и е уважен частично предявения иск на Х. С. К. и Р. С. Б. против Община Смолян, на основание чл.59 ЗЗД, за обезщетение от 15 000 лева /част от общо 39 368 лева/, за ползването без основание на имот от 1,064 дка в землището на [населено място], м.„*“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план.

ОТХВЪРЛЯ частично предявения иск на Х. С. К. и Р. С. Б. против Община Смолян, на основание чл.59 ЗЗД, за обезщетение от 15 000 лева /част от общо 39 368 лева/, за ползването без основание на имот от 1,064 дка в землището на [населено място], м.„*“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план.

ОСЪЖДА Х. С. К. и Р. С. Б. да заплатят на Община Смолян сторените разноски по делото в размер на общо 1173 (хиляда сто седемдесет и три) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.