Предаване на целия имот при уважен иск на съсобственик срещу трето лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. София, 12.02.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 395 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 202 от 15.10.2024г. по гр.д. № 275/2024г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение №260000 от 20.03.2024г. постановено по гр.дело №438/2020г. на Районен съд-Троян и вместо това е отхвърлена молбата на Р. М. Х. по чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото решение № 260096 от 15.07.2021г. по гр.д. № 438/2020г. в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения от молителката против А. Х. Х. иск по чл. 108 ЗС.

Жалбоподателят А. Х. Х. - непълнолетен, със съгласието на своя баща Х. П. Х., представлявани от адв. А., твърди че решението е неправилно, недопустимо и очевидно неправилно. Жалбоподателят изтъква, че има интерес от обжалването, тъй като е добросъвестен владелец, владението му върху 1/2 ид.ч., която не е притежание на ищцата, не е смутено или прекъснато, така че е придобил тази 1/2 ид.ч. с кратката петгодишна давност и не се явява трето за съсобствеността лице, за да може да бъде изпълнявано спрямо него решението по иск на собственик за част от имота. Поддържа, че извършеното от първоинстанционния съд тълкуване е правилно, а приетото в мотивите на Ловешки окръжен съд, че се дължи предаване на целия имот, не съответства на доклада по делото.

Ответницата по жалбата Р. М. Х. чрез пълномощника си адв. В. намира решението за правилно.

Подпомагащите страни Б. И. И. (наследник на И. Б. И.) и Д. Д. К. не са изразили становище.

С определение №4884 от 28.10.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че липсва неяснота в постановения от първата инстанция диспозитив и съответно, че няма необходимост от тълкуване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р. М. Х. иск по чл. 108 ЗС против А. Х. Х. (малолетен към момента на завеждане на иска, а сега непълнолетен). В исковата молба и уточняващата такава от 30.11.2020г. ищцата е заявила петитум да бъде установено, че е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот и да бъде осъден ответника да предаде владението на целия имот. С решение от 15.07.2021г. по гр.д. № 438/2020г. на Районен съд-Троян, влязло в сила след потвърждаването му от Окръжен съд-Ловеч, е признато за установено по отношение на А. Х. Х., че Р. М. Х. е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], мах. „Д.“, с площ 762 кв.м. и е осъден ответника да предаде на ищцата владението върху „ така описания имот“ .

След влизане в сила на решението е подадена молба от ищцата Р. М. Х. за тълкуване на осъдителната част на ревандикационния иск. Районният съд с решение от 20.03.2024г. е извършил тълкуване на диспозитива в смисъл, че А. Х. Х. следва да предаде владението на Р. М. Х. върху 1/2 ид.ч. от недвижимия имот. Приел е, че разрешеният спор за собственост е за 1/2 ид.ч. и осъдителната част на диспозитива следва да съответства на този обем на правата на ищцата.

Решението е обжалвано от молителката Р. Х.. Въззивният съд е посочил, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Счел е, че в разглеждания случай подобна неяснота, налагаща тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решение № 260096/15.07.2021г. по гр.д. № 438/2020 г. на Районен съд-Троян, е ясно изразена, не буди никакво съмнение. Приетото за установено в установителната част на диспозитива, че ищцата е титуляр на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот не влиза в противоречие с осъдителната част на същия акт, а именно ответникът по ревандикационния иск А. Х. Х. да предаде владението върху така описания имот (като описанието се отнася до характеристиките на имота, а не до признатия обем права). Наред с това, според въззивния съд, волята на съда в постановения диспозитив съответства на заявеното от ищцата искане за предаване владението върху целия имот, а не върху идеални части от него, доколкото искът по чл. 108 ЗС е насочен срещу трето за съсобствеността лице, а не против съсобственик. Счел е, че волята е ясно изразена и е обусловена от съдържанието на съобразителната част на съдебния акт, в която не се признават права в полза на А. Х. Х. върху имота, даващи му основание да го задържи. След като според мотивите на съдебното решение ответникът по ревандикационния иск не доказва свои противопоставими права върху имота, осъдителната част на ревандикационния иск може да бъде уважена за целия имот - както е поискано от ищеца и както е постановено в диспозитива на съдебното решение. Поради това въззивният съд е счел, че постановеното в диспозитива на тълкувателния акт осъждане на А. Х. Х. да предаде владението на Р. М. Х. върху 1/2 ид.ч. от поземления имот е в противоречие с решението по съществото на спора, т.е. с извършеното по реда на чл. 251 ГПК тълкуване на съдебното решение се е стигнало до подмяна на изразената от съда воля в тълкувания съдебен акт. Затова е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил молбата за тълкуване.

По основанието за касационно обжалване .

Решението на въззивния съд е очевидно неправилно, поради съдържащо се в мотивите вътрешно противоречие. От една страна съдът е счел, че постановеният от първата инстанция диспозитив не се нуждае от тълкуване понеже е ясен, а от друга страна е застъпил различно становище относно обема на правата, които ответникът следва да предаде на ищцата. По този начин, въпреки заявеното, че решението не се нуждае от тълкуване, обусловило отхвърлянето на молбата, то съдът в мотивите си е направил тълкуване и то в обратен смисъл на направеното от районния съд. Наличието на различни становища на двете инстанции относно това какво следва да предаде ответника на ищеца достатъчно красноречиво илюстрира необходимостта от тълкуване.

По касационната жалба .

Неправилен е изводът на въззивния съд, че влязлото в сила решение в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС не се нуждае от тълкуване. Очевидно е при съпоставяне на петитума на иска (за признаване право на собственост върху 1/2 ид.ч. и предаване владението върху целия имот) и постановения диспозитив (за признаване собствеността върху 1/2 ид.ч. и предаване владението върху „така описания имот“), че съществува неяснота дали ответникът дължи предаване на 1/2 ид.ч. или на целия имот. Видно е също така, че двете инстанции са застъпили противоположни становища по този въпрос, но въпреки това въззивният съд е постанови отказ да извърши тълкуване.

Поради това въззивното решение следва да се отмени като неправилно и да се извърши тълкуване от настоящата инстанция. За тълкуването е необходимо да се вземе предвид следното:

От фактическа страна е безспорно, че ищцата Р. Х. е придобила имота от М. Б. И. чрез покупко-продажба през 2005г. в съсобственост с П. Г., т.е. ищцата е придобила 1/2 ид.ч. от правото на собственост. П. Г. е починала през 2016г. и неин наследник е Д. Д. К., който е конституиран като трето лице-помагач на ищцата. През 2019г., след смъртта на продавача М. И., неговият брат и наследник И. Б. И. продава имота на малолетния А. Х. и учредява на баща му Х. Х. право на ползване. И. Б. И. е конституиран като трето лице-помагач на ответника.

В исковата молба ищцата първоначално е поискала да бъде признато за установено, че тя и П. Г. са съсобственици на имота и да бъде осъден ответника да й предаде владението, като в обстоятелствената част изрично е заявено, че има право да ревандикира целия имот от трето за съсобствеността лице, какъвто е ответника. С молба от 30.11.2020г. ищцата е уточнила петитума, че иска признаване, че е собственик на 1/2 ид.ч. и осъждане на ответника да й предаде владението върху целия имот.

Поддържано е от ответника по ревандикационния иск възражение за придобиване на правото на собственост по давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС с добросъвестно владение, считано от сделката на 29.08.2019г.

Направените от инстанциите по същество изводи са, че ответникът е придобил от несобственик и сделката няма вещен ефект, а за придобиване по давност към момента на завеждане на иска 23.06.2020г. не е изтекъл необходимия петгодишен срок. Поради това искът за собственост е уважен. С постановения диспозитив на първата инстанция е признато за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. и е осъден ответника да предаде владението на „така описания имот“. В потвърдителното решение на въззивния съд липсва обсъждане на това дали владението следва да се предаде върху целия имот или върху идеалната част на ищцата.

При съобразяване петитума на иска, с който съдът е сезиран, следва да се приеме, че съдът е дължал произнасяне за предаване владението върху целия имот и че именно такъв е смисъла на постановения от него диспозитив да предаде владението върху „така описания имот“. Предявяването на иск за собственост по чл. 108 ЗС е действие на обикновено управление и затова съсобственикът, притежаващ идеална част от него, може да иска от ответника-несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на притежаваната идеална част. По този въпрос практиката на Върховния касационен съд е непротиворечива (Решение № 392 от 2106.2024г. по гр.д. № 1259/2023г. на ІІ г.о., Решение № 119 от 08.10.2018г. по гр.д. № 4819/2017г. на І г.о., Решение № 28 от 09.03.2021г. по гр.д. № 2623/2020г. на І г.о.). В случая ответникът е трето лице за съсобствеността, която съществува между ищцата и П. Г., респ. нейния наследник Д. Д. К.. В процеса ответникът неуспешно се е домогвал да установи придобиване по давност в краткия петгодишен срок, който не е изтекъл към момента на предявяване на иска. От този момент за правата на ищцата давността е прекъсната. Давностният срок спрямо правата на другия съсобственик не е изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд на 11.03.2022г., за да може съдът да го вземе предвид, поради което ответникът продължава да е трето за съсобствеността лице. Поддържаните от него в касационната жалба доводи, че към настоящия момент вече е придобил по давност правата на другия съсобственик, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по тълкуване.

Предвид изложеното диспозитивът за предаване на владението следва да се тълкува, че се дължи предаване на владението на целия имот.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 202 от 15.10.2024г. по гр.д. № 275/2024г. на Окръжен съд-Ловеч и вместо него постановява:

ИЗВЪРШВА ТЪЛКУВАНЕ на влязлото в сила решение № 260096 от 15.07.2021г. по гр.д. № 438/2020г. на Районен съд-Троян в осъдителната част на уважения иск по чл. 108 ЗС в следния смисъл: А. Х. Х. е осъден да предаде владението на Р. М. Х. върху целия поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], мах. „Д.“, с площ 762 кв.м.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: