Възстановяване на фасада и зид след незаконно избиване на входна врата

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

София 20.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 363 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. Т. и М. Д. Т. против решение № 1014 от 13. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 1325/2022 г. на ОС – Пловдив, с което след отмяна на решение № 168 от 18.01.2022 г. по гр.д.№ 11428/2020 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен предявеният от Е. В. Т. и М. Д. Т. срещу В. Т. Т. и А. Т. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят в първоначален вид източната фасада на къщата – прозореца на избеното помещение и стената под него.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на твърденията на ищците, че избиването на част от източната фасада на приземния етаж и монтиране на врата им пречи да упражняват правото си на собственост върху избено помещение № 2, компрометира конструкцията на сградата и нарушава фасадата, които въздействия пречат на ищците спокойно да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях жилищен обект, върху общите части на сградата и върху избено помещение № 2; необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Твърди се и необоснованост на фактическите изводи, както и постановяване на решението в нарушение на чл. 109 ЗС.

Ответниците по иска и по касационната жалба В. Т. Т. и А. Т. Т., с подадения писмен отговор, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

С определение № 2231 от 18. 07. 2023 г. по гр. д. № 363/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос, свързан с приложението на чл. чл. 235, 236 и 269 ГПК.

По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване:

Въпросът е обсъждан в множество решения на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателите актове - решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 89/2012 г. на ВКС, ІV г.о.

Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, и при съобразяване с уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и с правомощията си по чл. 269 ГПК, е длъжен, при постановяване на решението, да разгледа и обсъди изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и възраженията в отговора на въззивната жалба, да обсъди защитните тези и доводи на страните, както и да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, с право на строеж на трети жилищен етаж, със застроена площ 115 кв., находяща се в [населено място],[жк], [улица], сключен на 06. 08. 1997 г., между съсобствениците Р. М. Г., К. Х. Г. и М. П. Г., В. Т. Т. и Шина М. Т., е сключен договор за доброволна делба, по силата на който Р. М. Г. е придобила в дял първия жилищен етаж и избеното помещение в североизточната част на приземния етаж. М. и К. Г. – втория жилищен етаж и средното избено помещение от източната страна на приземния етаж. В. и Шина Т. – право на строеж на третия жилищен етаж, избеното помещение в югоизточната страна на приземния етаж и гараж в югозападната страна на приземния етаж. С договор за покупко-продажба, сключен н.а. № 106/06. 08. 1997 г., М. и К. Г. продали на ищците Е. и М. Т. втория жилищен етаж и средното избено помещение от източната страна на приземния етаж. Не са представени доказателства, но не се спори, че бащата на ответниците и брат на ищеца Т. В. Т. е придобил собствеността върху първия жилищен етаж и избеното помещение в североизточната част на приземния етаж. След смъртта на В. Т. Т. и Шина М. Т., собствеността върху югоизточното избено помещение е преминала по наследство на децата им Е. В. Т. (ищец) и Т. В. Т. (баща на ответниците).

Прието е за установено, че на 26.07.2020 г. ответниците са премахнали съществуващия прозорец на изба № 2 на източната стена на сградата, както и стената под прозореца, и на тяхно място са монтирали алуминиева врата, за която ищците нямали ключ. Тези действия били извършени без съгласието и знанието на ищците и въпреки тяхното противопоставяне.

Към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице В. К. е изготвена схема на избения етаж от процесната жилищна сграда, на която са изобразени процесните избени помещения № 1 и № 2 и направеният от ответниците нов вход с врата към изба № 2 от източната стена на жилищната сграда. С изграждането на вход от изток се осигурява достъп до изба № 2 както от коридора, през изба № 1, така и отвън, през новата врата.

Според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. М. и устните разяснения на експерта в проведеното на 30. 03. 2021 г. заседание, посочените в исковата молба СМР са извършени – съществуващият прозорец в югоизточната страна на приземния етаж и стената под него са премахнати, а в новополучения отвор е монтирана врата с неотваряем прозорец към нея. Стената на сградата е много дебела и има носеща функция. Премахването на каквато и да е част от зидарията й е намеса в конструкцията на сградата. Вещото лице не е запознато с конструктивните чертежи на сградата.

От показанията на разпитаните свидетели и разпита на ответника В. Т. Т. по реда на чл. 176 ГПК се установява, че преди избиването на вратата имало опити за споразумение между страните относно ползването на избените помещения между ищците и ответниците, но не било постигнато съгласие за това.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен. Прието е, че съгласно задължителните разяснения в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Прието е, че по делото е установено неоснователно въздействие на ответниците върху съсобственото избено помещение № 2 – демонтаж на съществуващ прозорец, разрушаване на зид и монтаж на тяхно място на врата с неотваряем прозорец, извършени без съгласието на останалите съсобственици, но не е налице пречене от ответниците на ищците да ползват другото съсобствено избено помещение № 1 от коридора на сутеренния етаж. След като ищците могат да ползват самостоятелно съсобственото избено помещение № 1, а ответниците могат да ползват самостоятелно съсобственото избено помещение № 2, то предявеният негаторен иск е неоснователен.

Решението е неправилно.

Същото е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доводи на ищците, касаещи основателността на предявения от тях негаторен иск, както и при допуснато нарушение на чл. 109 ЗС и създадената във връзка с тълкуването му задължителна съдебна практика (ТР № ТР № 4 от 6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС).

Доказано е твърдението на ищците, че извършените от ответниците действия, изразяващи се в демонтиране на прозореца, разрушаване на частта от зида под прозореца и монтиране на врата с неотваряем прозорец на източната стена на жилищната сграда променят източната фасада на сградата, компрометират конструкцията й и ги лишават от достъп до избено помещение № 2.

Основателен е доводът им, че така извършените действия са неправомерни. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 19 ЗУЕС собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост нямат право да извършват дейности в общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция. Съгласно чл. 148 ЗУТ, вр. пар. 5, т. 42 и т. 43б.“а“ ЗУТ, за извършване на строителни и монтажни работи, при които се засяга конструкцията на сградата, се изисква разрешение за строеж, издадено след извършено обследване по реда на чл. 176в ЗУТ. Действията на ответниците са неправомерни и по съображения, че лишават ищците от достъп до избено помещение № 2. Както е разяснено в ТР № 4 от 6. 11. 2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот. Не намира опора в закона изводът на съда, че след като ищците могат да ползват съсобственото избено помещение № 1, то ограничаването на достъпа им до съсобственото избено помещение № 2 не им създава пречки при упражняване на правото им на собственост.

Извършените от ответниците неправомерни действия пречат на ищците да упражняват спокойно правото на собственост върху притежаваните от тях обекти в сградата и върху избено помещение № 2. Те не само променят визуално фасадата, но компрометират и конструкцията й, което застрашава целостта на сградата и всички обекти в нея.

Като е отхвърлил предявения иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което негаторният иск бъде уважен.

При този изход на делото ответниците по иска А. Т. Т. и В. Т. Т. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците Е. В. Т. и М. Д. Т. разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, възлизащи на сумата 2862, 40 лв.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1014 от 13. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 1325/2022 г. на ОС – Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. Т. Т. и А. Т. Т., на основание чл.109 ЗС, да преустановят неоснователното си поведение, с което пречат на ищците Е. В. Т. и М. Д. Т. да упражняват спокойно правото си на собственост върху втория жилищен етаж и средното избено помещение от източната страна на жилищната сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], както и върху общите части на сградата, изразяващи се в поддържане на състоянието, създадено в резултат на премахване от тях на съществуващия прозорец на изба № 2 на източната стена на сградата, премахване на зида под прозореца и монтиране, на тяхно място, на алуминиева врата, като възстановят в първоначален вид фасадата на къщата от източната страна – възстановят прозореца на избеното помещение и разрушения зид под него.

ОСЪЖДА В. Т. Т. и А. Т. Т., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Е. В. Т. и М. Д. Т. сумата 2862, 40 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: