Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Допустимост на решението при квалификация на искове за неоснователно обогатяване

Решение №1988/2025 · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Фирма предявява иск за връщане на парични суми, като твърди частично отпаднало основание поради развален договор и начална липса на основание поради счетоводни грешки. Районният съд отхвърля исковете, но окръжният съд обезсилва решението като недопустимо, приемайки, че е разгледан непредявен иск. Върховният касационен съд отменя решението на окръжния съд и връща делото за ново разглеждане по същество.

Какво приема съдът

Основанието на иска се определя от фактическите твърдения в исковата молба и уточненията към нея; въззивният съд е длъжен сам да даде вярната правна квалификация и да реши спора по същество, а не да обезсилва първоинстанционното решение като недопустимо.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

неоснователно обогатяванеобезсилване на решениенепредявен искправна квалификацияразваляне на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 372

гр. София, 25.06.2025 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2313/2024 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК .
Разглежда се касационна жалба на Д. М. Т.,чрез адв. В. Д. срещу решение № 1988 от 04.04.2024 г. по в гр.дело № 8039/2021 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 17.03.2021г.по гр.д №34426/2020г на Софийски районен съд.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ВЕТО 2000“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] , представлявано от управител В. Н. искове срещу Д. М. Т. за връщане на общо 22 000 лв., от които сумата 5500 лв. платено възнаграждение по договор № 6-002/25.06.2019г. от 01.06.2019 г.,който се твърди от ищеца, че е развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, съединен обективно с иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата 16 500 лв.- по твърдения на ищеца платена при начална липса на основание-поради допусната грешка в счетоводството на ищеца, при нареждане на плащания на 05.08.2019 г.- сумата 5500 лв., на 14.09.2019 г.- сумата 5500 лв. , както и на 11.10.2019 г.-08.11.2019 г.- сумите по 2750 лв.
Според въззивния съд,първа инстанция е разгледала иск на непредявено основание.При служебна проверка по допустимостта на решението,обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност,съдебния състав е приел да е налице недопустимо произнасяне с решението по искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за част от претендираната парична сума/5500лв/ и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за друга част от нея/16500лв/, след като ищецът бил предявил само един иск за 22 000 лв. Според въззивния съд искът е само един и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в хипотеза на първична липса на основание,което следвало от петитума .Посочено е ,че тази хипотеза може да се отнася за цялата получена облага или част от нея,с оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея. Изтъкнато е, че в чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три различни хипотези,които следва да се разграничават /ППВС №1 от 28.05.1979г/ с оглед тежестта на доказване. Поради това е прието,че първоинстанционното решение е в нарушение на диспозитвното начало и от районния съд не е разгледан предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД - така както е заявен по петитума на исковата молба. Посочено е ,че макар и формално да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти, които не са били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД-при начална липса на основание,затова съдът се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран.

В касационната жалба на Д. М. Т. пълномощникът адв. В. Д. оспорва решаващите изводи на съда като изтъква съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,отменително основание по чл. 281,т. 3 ГПК. Изводите на въззивната инстанция сочи като явно нарушаващи логически правила, както и водещи процесуални изисквания. Сочат се съществени процесуални нарушения по чл.236,ал.2 ГПК и по прилагането на чл. 270 ал.3 ГПК ,подробни съображения за което са изложени в касацинната жалба. Изтъква се очевидно противоречие в мотивите на въззивното решение по отношение на иска,неговото основание,явно противоречие между факти и доказателства по делото и направените изводи, с което е нарушен принципът на обективност. Прието е да е налице произнасяне по непредявен иск ,но от мотивите не става ясно кои са фактите и обстоятелствата посочени от ищеца, игнорирани или в отлика от тези, въз основа на които първоинстанционният е формирал изводите си и така недопустимо е бил разгледан непредявен иск .

Ответникът по жалбата,понастоящем „ВЕТО 2000“ЕООД с ЕИК[ЕИК] /същото седалище и адрес на управление /,заявява в писмен отговор чрез адв.И. Б.,че касационната жалба е неоснователна. Няма неяснота и нелогичност в мотивите .Изводите на съда могат да бъдат изведени при тълкуване на решението в цялост В съдебно заседание се добявя , че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал иска и правилно въззивната инстанцие е отменила това решение .
С определение №554 от 06.02.2025г на ІІІг.о на ВКС до разглеждане е допусната настоящата касационна жалба на основание чл. 280, ал.2,предл.трето ГПК. Въззивният съд е приложил основанието „разгледан непредявен иск“ по чл.270, ал.3,изр.3 ГПК и свързаните с нормата последици поради това ,че от първоинстанционния съд били разгледани два иска , а предявеният бил само един.Констатирано е очевидно противоречие между заявеното от страните и възприетият в решението на въззивния съд предмет на спора , както и взаимоизключващи се изводи .

От една страна въззивният съд е изтъкнал,че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По твърдение и на двете страни ,след като от ищеца са изискани и направени уточнения с допълнителна молба , тя е включвала сключен между тях граждански договор на 01.06.2019г по който ищецът е възложител ,а ответницата Д. Т. е изпълнител на действия по управление имотите на фирмата срещу възнаграждение от 5500 лв,което за м.юни на 2019г било заплатено,но според ищеца подлежи на връщане заради неизпълнение на договора / след уточнение на иска с молба вх.№5115284/18.08.2020г, което включва и изявление за развалянето му,като от ищеца се твърди същият да е развален едностранно и по-рано , на 30.6.2019г .Този договор е представен /след указания в доклада по чл. 140 ГПК/,приет е като доказателство (тъй като е бил сключен в писмена форма – л.44 от делото). Сключването му е отделено като безспорно между страните обстоятелство с протоколно определение на първоинстанционния съд /о.с.з от 11.02.2021г/.За този договор ищецът е уточнил иска си/молбата от 18.08.2020г/че го разваля на основание чл.87,ал.2 ЗЗД защото не е изпълнен в уговореното време.Спорило се е докога е действал договора,по негови модалитети и дали има уговорено изпълнение с продължителен характер.Освен така изплатено възнаграждение по този договор за м.юни 2019г/ сумата 5500лв / /, което се иска ответницата да върне като част от общо посочените в петитума 22 000 лева , ищецът е заявил като подлежащи на връщане последващи плащания по общо четири банкови превода в полза на ответницата,посочени по размер и дати в исковата молба (описани в диспозитива на първоинстанционното решение ),с твърдение че са платени недължимо и без основание, наредени поради грешка на счетоводството,а след уточнение-поради грешка на ръководството. Ищецът е оспорвал изобщо да е имал договорна обвързаност с ответницата след м.юни на 2019г /преводите извън този по първото възнагрждение,отчасти авансов, са след 30.06.2019г.и поради това по твърдение на дружеството - без основание/, докато ответницата сочи договора,чието изпълнение било с продължителен характер,като основание за всички плащания и че по тази причина тези плащания не могат да бъдат определени като неоснователни и плод на грешка .

От друга страна ,въззивният съд е подвел твърденията на ищеца под състава на чл.55, ал.1 ЗЗД в първата хипотеза на нормата поради петитума за връщане на цялата сума от 22 000 лева, представляваща недължимо платено, което трябва да бъде върнато. Разглеждането на „два иска” от първоинстанционния съд , т.е за част от полученото плащане в друга хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД, е санкционирал като недопустимо. В мотивите е посочено,че „макар и формално” да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти,които не били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД при начална липса на основание, затова съдът цялостно се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран .

При тези тези мотиви, въззивният съд или е пропуснал да съобрази направените уточнения от ищеца по фактите , или приема за недопустимо решението по иска да се основава на правоизключващи факти по възражение на насрещната страна, установени от съда. Именно на такъв факт /договор/ първоинстанционният съд е основал решението си, за да отхвърли иска.

Касационната жалба е основателна в оплакванието за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, довело до неправилнио обезсилване на допустимо произнесеното първоинстанционно съдебно решение. Въззивният съд не е посочил кои са фактите, на които ищецът основава иска си и кой е „привнесеният” незаявен факт, на който се основава недопустимото решение. При заявените факти, включително предвид това кой ги твърди и как ги въвежда в предмета на делото,мотивът за неразглеждане на предявен иск от първоинстанционния съд сочи на явно противоречие с утвърдени в теорията и съдебната практика принципни постановки по прилагането на чл.270,ал.3 ГПК и чл.6 ГПК. За определяне на действителното основание на спорното материално право ,съответно за преценката дали то е разгледано на първа инстанция се изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и произнесъл ли се е първоинстанционният съд по заявеното искане.Въззивният съд е игнорирал задължението сам да даде квалификация на спорното право въз основа на въведените и изяснен факти и да се произнесе по спора като инстанция по същество .

Гореизложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение № 1988 от 04.04.2024 г. по въззивно гр.дело № 8039/2021 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.