Задължение на въззивния съд за цялостна преценка на доказателствата по имотен спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 642

Гр. София, 30.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №4763/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. вх. №11608/03.09.2024г. на Д. К. М. – Т., Й. Г. П. и М. И. И., чрез адв. А. Б. срещу решение №325/25.06.2024г. по в.гр.д. №443/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено първ. решение, и вместо него е постановено друго, с което предявеният от тях положителен установителен иск за собственост е отхвърлен като неоснователен. Касаторите считат, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, предл. 3 ГПК като са формулирани въпроси. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез адв. Б..

Чрез представения отговор и писменото становище, депозирано преди о.с.з., ответникът по касационна жалба Ю. А., чрез адв.Б. оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като моли такова да не бъде допускано. Счита касационната жалба за неоснователна, а въззивното решението – за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №3652 от 14.07.2025г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка дали въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като изложи съображения както по доказателствата, така и становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, съобразно разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г., и посочените от касаторите решение №66/20.07.2021г. по гр.дело №3338/2020г., решение №292/20.01.2016 по гр. дело №952/2015; решение №108/25.06.2020 по гр. дело №1538/2019г., решение №65/30.07.2014г. по т. дело №1656/2013 на ВКС.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК , приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от Д. К. М.-Т., Й. Г. П., К. Г. П. и М. И. И. против Ю. Ц. А. да бъде признато за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследствено правоприемство от общия им наследодател С. Г. И., починал на 30.12.1989г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№] , с адрес: [населено място], местност „Р. Б. - Ш.107“ с площ от 2 196 кв.м., който им бил възстановен на 02.02.1999г. с решение №З-Г на ПК – Б., при квоти както следва: за Й. Г. П. - 7/36 ид.ч., за К. Г. П. - 7/36 ид.ч., за Д. К. М. - Т. - 7/18 ид.ч. и за М. И. И. - 2/9 ид.ч. Молят на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност вписан в СВ - Б. с Акт № 149, том XXI, вх. peг. 6253 от 30.12.2020г., дело 2667 от 2020г., с който ответникът е признат за собственик на същия имот.

Ответникът оспорва придобивното основание на наследодателя на ищците, както и законосъобразното възстановяване на собствеността върху този имот на наследниците на С. Г. И. с Решение №3-Г от 02.02.1999г. на ПК-Б.. От своя страна, поддържа, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано от него в периода от 1999г. до настоящия момент, включително.

За да отмени първоинстанционното решение по делото и за да отхвърли иска на касаторите, въззивният съд е приел за установено, че с Решение №3-Г/02.02.1999г. на Поземлена комисия - [населено място], на наследниците на С. Г. И., бивш жител на [населено място] е възстановено правото на собственост върху НИВА от 2.197 дка., местност „Р. Б. –Ш.107“, имот [№]. Счел е за неоснователни възраженията на ответника, че реституционното решение е незаконосъобразно. С оглед изслушаните свидетелски показания е приел за безспорно, че от 1999г. ответникът А. е установил фактическа власт върху имота с намерение за своене. Владял е имота повече от десет години непрекъснато, доколкото не е загубвал фактическата власт. Счетено е, че владението му е било явно, тъй като е направил постройка, като в следствие на това владение, А. се е снабдил и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №155, том III, рег. №10415, дело №454/2020г.

Тъй като ответникът е придобил имотът по давност, въззивният съд е отхвърлил предявения от ищците положителен установителен иска за собственост.

По правния въпрос, обусловил достъп до касационна проверка:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

По допуснатия до касационно обжалване процесуален въпрос е налице трайно установена практика /включително и посочените от касаторите решение №66/20.07.2021г. по гр.дело №3338/2020г., решение №292/20.01.2016 по гр. дело №952/2015; решение №108/25.06.2020 по гр. дело №1538/2019г., решение №65/30.07.2014г. по т. дело №1656/2013 на ВКС/, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК , като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК .

Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази константна практика на ВКС, предвид което с оглед разрешението на поставения по делото процесуалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно.

Основателно е оплакването на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства- Протокол от 18.06.2015г. за трасиране, означаване и координиране на процесния поземлен имот [№] по КК на [населено място]; Протокол №00-21 от 10.02.1999г. за въвод във владение; шест броя извлечения от Заповеди с №ПО - 09 - 2364/29.09.2020г.; № ПО-09 - 1422/25.09.2019г.;№РД-1528/25.09.2018г.; РД-08-016/12.02.2018г.; №РД-08-344/20.12.2016г; №РД-06-510/21.12.2015г., всички на ОСЗ- Б., издадени по заявления на ищцата Д. М. – Т. по чл.37а, ал.7 от ЗСГВЗ за стопански години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.; 2019/2020г. и 2020/2021г. в контекста на показанията на свидетелите С. М. и К. Ф., които са изложили, че в различни периоди са обработвали процесния имот, предоставен им от ищците.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Доколкото се касае за спор за собственост върху нива, възстановена с решение на ПК, при наведено от ответника възражение, че фактически е владял част от нея, при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като съобрази събраните по делото доказателства и направи допълнителни проучвания, да даде заключение относно размера, местоположението и точните граници на НИВА от 2.197 дка., местност „Р. Б. –Ш.107“, имот [№] по плана за земеразделяне в земището на [населено място], възстановена с Решение №3-Г/02.02.1999г. на Поземлена комисия - [населено място], на наследниците на С. Г. И., бивш жител на [населено място], и по отношение на която е извършен въвод във владение на Л. С. М. с Протокол №00-21/10.02.1999г. на Поземлена комисия - [населено място], и трасиране, за което е съставен протокол от 18.06.2015г., както и да посочи дали на място има материализирани граници след извършения въвод. Вещото лице следва да отговори дали е налице идентичност на имота, възстановен с посоченото решение на ПК и имот „нива“ с идентификатор [№], на която ответникът Ю. А. е признат за собственик с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №155, том III, рег. №10415, дело №454 от 2020г. След като извърши оглед, вещото лице следва да отговори дали на място в имота има изградени постройки и какво представляват; има ли материализирана ограда, къде се намира, в какъв вид и кога същата е изградена, като изводите си следва да отрази в скица, приложена към експертизата. След извършване на необходимата справка в СГКК, вещото лице следва да посочи по какъв начин и с какви граници процесният имот е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, има ли отразена постройка, с какво предназначение, от кога и по чия инициатива същата е нанесена. Вещото лице следва да отговори също дали Заповеди с №ПО-09- 2364/29.09.2020г.; № ПО-09 - 1422/25.09.2019г.;№РД-1528/25.09.2018г.; РД-08-016/12.02.2018г.; №РД-08-344/20.12.2016г; №РД-06-510/21.12.2015г., всички на ОСЗ- Б., издадени по заявления на ищцата Д. М. – Т. по чл.37а, ал.7 от ЗСГВЗ, се отнасят за процесния имот.

По искането на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе при новото разглеждане на делото въззивният съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК .

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК , настоящият състав на ВКС, І г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №325/25.06.2024г. по в.гр.д. №443/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: