Последици при непредставяне на документ и разваляне на предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. София,30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3132/2024 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. чрез адв. З. против решение № 2371/19.04.2024 г. по гр. д. № 10358/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосонованост, и се иска същото да бъде отменено.

Ответниците Е. С. Г. – Н., С. Н. Н. и В. Н. Н. не вземат становище.

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 7384/30.06.2022 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав като краен резултат са отхвърлени обективно предявените искове на П. Б. В. против Н. В. Н. (починал в хода на делото и заместен от своите правоприемници на основание чл. 227 ГПК – Е., С. и В. Н.), квалифицирани като такива с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за заплащане на сумата от 6 000 евро, представляваща авансово изплатена сума по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 03.12.2018 г., заедно със законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащането; с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД - за заплащане сумата от 6 000 евро, съставляващ даден задатък по чл. 3.1.3 от предварителния договор и с правно основание чл. 92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 4 100 евро, съставляваща неустойка за забава в изпълнението на насрещната страна по договора, съгласно чл. 3.1.1 от него и в тежест на ищеца са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че по делото е представен документ, наименуван „предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ от 03.12.2018 г., сключен между ответника Н. В. Н. като продавач и ищеца П. Б. В. като купувач. С това съглашение ответникът е поел задължението да прехвърли на ищеца чрез договор за покупко - продажба в нотариална форма собствеността върху свой недвижим имот, находящ се в [населено място], Столична община, район „Л.“,[жк], в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, на 8 етажа, с РЗП 6 865. 10 кв. м., строяща върху поземлен имот с идентификатор № .... по КККР, а именно апартамент № .. срещу продажна цена от 41 000 евро или левовата им равностойност 80 189. 03 лева. Съгласно чл. 1.2.1 от договора продажната цена е уговорено да бъда заплатена от купувача по банкова сметка, посочена от продавача, а именно - банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“, с посочен IBAN и титуляр С. Н. Н.. При подписване на договора купувачът се задължил да заплати на продавача „като капаро (задатък)“ сумата от 6 000 евро, платима в евро или в левовата равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ, представляваща част от продажната цена (чл. 2. 6.). Остатъкът от цената е платима от купувача при нотариалното изповядване на сделката (чл. 2. 7). Постигнато е съгласие при забава на продавача да изпълни свое изискуемо задължение да дължи неустойка за забава в размер на 0.1 % от цената на имота (41 000 евро с левова равностойност 80 189. 03 лева) за всеки ден забава, но не повече от 10 % от тази цена (чл. 3.1.1.). Забавата повече от 7 дни е уговорено да поражда правото на купувача на разваляне на предварителния договор с едностранно писмено волеизявление и да получи платения задатък в двоен размер (3.1.2.). С нотариална покана на нотариус И. Д. до първоначалния ответник ищецът е направил изявление за разваляне на сключен помежду им предварителен договор, поради неизпълнение на задължения на продавача - за заличаване на възбрана върху продавания имот и за прехвърляне на собствеността върху него (съгласно т. 2.4.1 от договора - до датата на нотариалното изповядване на сделката, респ. при получаване на разрешение за ползване на сградата – акт обр. 16, но не по – късно от 30.10.2019 г.). Ответникът е поканен също да заплати сумата от 12 000 евро - дадения задатък в двоен размер на основание чл. 3.1.3 от договора, както и сумата от 4 100 евро - неустойка за забава (10 % от цената на имота). Поканата е връчена на адресата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 14.12.2021 г. Установено е по делото, че ищецът е заплатил по банков път с платежно нареждане от 03.12.2018 г. уговорената сума от 6 000 евро в полза на С. Н. Н., с основание на превода „капаро за покупка на имот“, както и че наложената на 11.10.2017 г. възбрана върху процесния апартамент не е заличена и към 06.10.2021 г. Решаващият състав е обсъдил предварителния договор от 03.12.2018 г., обективиран в документ, състоящ се от три страници и представен от ищеца в оригинал (поради оспорената от насрещната страна истинност на документа относно първата и втората му страница, изключая третата, която несъмнено носи подписа на страната) и е приел – с оглед на откритото производство по чл. 193, ал. 2 ГПК и установеното в него с почеркова експертиза, че подписите, положени на страници първа и втора от процесния договор, не са изпълнени от продавача Н. - че е доказана неавтентичността на документа. Втората инстанция е възприела становището на първостепенния съд, че спорът следва да бъде решен при наличните доказателства и в частност – при съобразяване на частния документ, материализиращ предварителния договор, представен в оригинал от ищеца, макар последният да е поискал насрещната страна да бъде задължена да представи на основание чл. 190 ГПК намиращия се у нея оригинал на документа, мотивирана от изявлението на последната (процесуалния й представител), че не разполага с такъв. Изложени са съображения, че ответникът (чиято е била доказателствената тежест да установи този факт) успешно е провел доказване на неавтентичността на документа, материализиращ процесното съглашение в неговата първа и втора страници, със съдържанието, инкорпорирано в тях – т. е. уговорките, на които се основават претендираните от ищеца вземания. Прието е, че въпросните две страници от документа не удостоверяват продавачът да е направил обективираните в тях волеизявления, вкл. да е поел там инкорпорираните конкретни договорни задължения. Изразено е разбиране, че формалното - от външна страна – съответствие на съдържанието на документа, съчетано и със смислова, и хронологична подредба на клаузите от договора на първите две страници не може да преодолее установената неавтентичност на подписи и съдържание в тях, както и да наложи извод, че тези страници действително обективират волята на продавача да се обвърже със съдържащите се в тях обременяващи го задължения и санкции – т. е. че се касае за „единен документ“, материализиращ договора. Развити са доводи, че по делото е останало недоказано постигнатото съгласие от страните за плащане на капаро в посочения му размер на продавача (ответник), доколкото документът, удостоверяващ извършения банков превод от ищеца не сочи в основанието си да е извършен в полза на ответника, а титуляр на банковата сметка, по която е постъпила сумата, е трето за спора лице, за което липсват каквито и да било доказателства по делото за евентуална връзка с продавача. По тези мотиви е отречено съществуването между страните на правоотношение по предварителен договор за покупко – продажба на имот с така разписаните в него уговорки за плащане на капаро (задатък), за конкретните предпоставки, при които възниква правото на разваляне на договора от изправната страна и претендиране на двойния размер на дадения задатък (ако тази страна го е дала), респ. за съдържанието на неустоечната клауза при забава и условията за търсене на мораторна неустойка. Неоснователността на исковете е довела до тяхното отхвърляне.

С определение № 665 от 12.02.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса какви са предпоставките за прилагане от съда на правилото на чл. 161 във вр. с чл. 190 ГПК при изявление на насрещната страна, че не разполага с изискания за представяне от нея документ. Селектирането на жалбата при горните предпоставки е наложено от необходимостта да се провери съответствието на въззивното решение с съдебната практика на ВКС, опредметена в соченото от касатора решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на IV г. о., както и служебно известното на състава решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о.

По правния въпрос, обусловил достъпа до касация, настоящият състав на ВКС споделя изцяло установената съдебна практика, според която сред процесуалните задължения на страните в гражданския процес е и задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства - чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК. Процесуалното поведение на страната има доказателствено значение само при условията на чл. 161 ГПК, като съдът може да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Условие за приложение разпоредбите на чл. 161 ГПК е уведомяването на страната за фактите, които съдът може да приеме за доказани в случай, че тя създава пречки за проверката им. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Горните процесуални правила се прилагат и спрямо последиците от непредставянето на намиращ се в другата страна документ, който е релевантен за спора, след като тя е била задължена за това от съда – чл. 190, ал. 1 ГПК. За да може да приложи обаче тези последици – чл. 161 ГПК, съдът следва да уведоми страната за значението на поведението й, ако тя създава пречки за събиране на съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право, ще приеме за доказани. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Прилагането на тези последици е възможно, когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят.

По същество на касационната жалба.

Основателен се явява касационния довод на жалбоподателя, че първоначалният ответник не е оспорил съществуването на документа, обективиращ процесния договор, поради което, следвайки горните правила, е следвало да представи оригинала на същия, с който той разполага. Така, възприемайки разрешението, че след като е налице изявление от насрещната страна за това, че не разполага с изискания за представяне документ от значение за спора по реда на чл. 190 ГПК, то следва да основе изводите си единствено и само на документа, представен от ищеца, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. При наличие на изрично оплакване за процесуално нарушение на първоинстанционния съд досежно проведеното производство по чл. 190, във вр. чл. 161 ГПК по оспорването на писмения документ, материализиращ предварителния договор и изискването му от насрещната страна, въззивният съд е обсъдил развилата се процедура декларативно, без да съобрази предпоставките, при които правилото намира приложение и необосновано е приел, че доказателствените си изводи може да гради само на наличния по делото документ, представен от ищеца. След като ответникът не е оспорил съществуването на документа и от съдържанието му (според екземпляра, представен от ищцовата страна) се установява, че е изготвен в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, съдът, вкл. и въззивният съд при горното оплакване по жалбата, е следвало да съобрази, че пред първата инстанция е допуснат процесуален пропуск относно указване на последиците от поведението на насрещната страна при непредставяне на документа, и да разпореди тя да го представи отново (тъй като единият екземпляр следва да се намира в нейно държане). Само след изричното уведомяване на страната, че ако без основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, за които са създадени пречките за събиране на доказателства. Това задължение на съда в случая не е изпълнено, а решаващите мотиви са основани само на преценката на доказателствената стойност на наличния документ (представен от ищеца). Затова обжалваното решение се явява неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Доколкото обаче предмет на спора са предявени обективно съединени искове за вземания по развален предварителен договор за покупко – продажба на имот, настоящият състав на ВКС намира, че твърденията в исковата молба и нейния петитум (не дотам прецизен), сочат на претенция по чл. 93, ал. 2 ЗЗД - за присъждане на внесения задатък в двоен размер (за сумата от 12 000 евро), тъй като развалянето на съглашението с упражненото от ищеца (изправната страна) преобразуващо право, се поддържа да е проведено поради неизпълнение на задължението на продавача по чл. 3.1.3 (относно заличаване на наложената върху имота възбрана в определен по договора срок). Другият предявен осъдителен иск е този за мораторна неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Същият е основан на клаузата на чл. 3.1.1., визиращ отговорност на продавача при неизпълнение на изискуемо негово задължение по договора, която уговорка е предвидена и като юридически факт, от които възниква правото на разваляне на договора при забава повече от 7 дни, скрепено със задължението за връщане на получения задатък в двоен размер. При тези данни, след като ищецът като изправна страна се е отказал от договора и претендира двойния размер на дадения задатък по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, това лишава от основание иска за неустойка, предвид на факта, че същата е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка. Все се касае за неизпълнение от продавача на негово задължение, което съставлява по уговорка на страните основание насрещната страна (изправния съконтрахент – в случая ищеца) да отстъпи от договора и да претендира двойния размер на дадения задатък. Поради настъпилото разваляне, договорът отпада с обратна сила и не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици, освен тези по чл. 93, ал. 2 ЗЗД ( изключая ако двустранният договор е за продължително или периодично изпълнение, какъвто процесният не е). Същото разрешение е приложимо и при неустойката, уговорена за забава, щом при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението – виж постановките на ТР № 7/13.11.2013 г. по т. д. № 7/2013 г., ОСГТК, а и установената преди него съдебна практика на ВКС - решение № 224/25.09.2013 г. по гр. д. № 1894/2013 г. III г. о., решение № 137/20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г., III г. о.

В заключение, след като се твърди разваляне на договора и то е с обратно действие, не може да се търси както изпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД), така и обезщетение за мораторни вреди – неустойка за забава, когато такава е предварително договорена, както в случая. Това характеризира предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД като неоснователен по изтъкнатите тук съображения и налага да бъде отхвърлен.

С оглед на изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта на произнасяне по иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД и делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Последният съд следва да се произнесе по основателността на предявения иск след изпълнение изискванията на чл. 190, във вр. чл. 161 ГПК за съобщаване на страната - в случая на ответниците (при настъпилото приемство по чл. 227 ГПК на страната на ответника Н. Н.) на последиците от неизпълнението на задължението да представят документа - предварителния договор за продажба на недвижим имот от 03.12.2018 г., сключен между ищеца и наследодателя им, един екземпляр от който следва да се намира в държане от ответната страна. Предвид изхода от делото в посочената му част, на отмяна подлежи и решението в частта на разноските, присъдени на ответника над 450 лева (230. 08 евро) за първоинстанционното производство и над 850 лв. (434. 60 евро) за въззивното производство.

В останалата му обжалвана част - относно осъдителния иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна неустойка от 4 100 евро, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта на присъдените на ответника разноски съразмерно с резултата от спора по тази претенция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2371/19.04.2024 г. по гр. д. № 10358/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав в частта относно иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД – за връщане на сумата от 12 000 евро, съставляващи двойния размер на даден от купувача задатък по предварителен договор от 03.12.2018 г. и в частта разноските, присъдени на ответната страна над 450 лева (230. 08 евро) за първоинстанционното производство и над 850 лв. (434. 60 евро) за въззивното производство.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2371/19.04.2024 г. по гр. д. № 10358/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.