Задължение на въззивния съд за анализ на всички доказателства по имот за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

София, 05.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4622 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Първи май” срещу решение № 10 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 117/2021 г. по описа на Монтанския окръжен съд за потвърждаване на решение № 260076 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д. № 921/2019г. по описа на Районен съд - Монтана, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу община Бойчиновци и „АГРО КГ”-ЕООД искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание чл.2, ал. 3 ЗОбС /отм./ на УПИ ........., кв.............по регулационния план от 1990 г. на [населено място], обл. М. с площ от 1515 кв. м. и на имот № ............., находящ се в землището на същото село, с площ от 9, 549 дка, както и за осъждане на „АГРО КГ”- ЕООД да предаде владението върху процесните имоти

Касаторът поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и заради необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от ВКС, като претендира разноски за касационната инстанция. Твърди, че въззивният съд е приел за спорно между страните обстоятелството дали сградите в процесните терени са изградени от кооперацията и с нейни средства, без ответниците с отговорите на исковата молба да са оспорили твърденията на ищеца за тези факти като осъществили се. Твърди, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, с който да отдели спорното от безспорното и да разпредели доказателствената тежест, но въззивният съд не е констатирал и не е отстранил със своите действия това процесуално нарушение. Незаконосъобразно въззивният съд изследвал въпроса дали ищецът е оспорил извънсъдебно собствеността на общината. Поддържа, че събраните по делото доказателства относно принадлежността на средствата, с които са били построени сградите, не са обсъдени от въззивния съд поотделно и в тяхната съвкупност и същият не е изложил защо кредитира едни, а не кредитира други, като съдът не е зачел обвързващата го материална доказателствена сила на представени по делото официални свидетелстващи документи.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба община Бойчиновци, чрез адв. К. Г., с подадения отговор на жалбата, както и с депозираното по делото писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението на ОС- Монтана да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът по касационната жалба „Агро КГ“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Н. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 112/17.03.2022г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, да посочи защо приема едни доводи и възражения и защо не приема други и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях.

По поставения правен въпрос :

Според трайната практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора /решение № 164/ 04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014г, на ВКС, III-то г.о.; решение № 409/28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 205 от 02.11.2016 г. по гр.д. № 1499/2016 г. на ВКС, I- во г.о. и решение № 370 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 61/2012 г. на ВКС, IV – то г.о./, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, като обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В същия смисъл е и приетото в т. 1 и 2 от Тълувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен от Кооперация „Първи май” против община Бойчиновци иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на два недвижими имота: УПИ .........., кв. ........по регулационния план на [населено място], обл. М., целият с площ от 1515 кв. м. и имот № ...........в землището на същото село, целият с площ 9. 549 дка. Относно същите имоти е предявен и иск с правно основание чл. 108 ЗС против „Агро КГ“ ЕООД, [населено място].

Ищецът твърди, че е собственик на следните сгради, находящи се в спорните недвижими имоти : метална работилница, построена през 1978 г., трафопост, построен през 1964 г., пресово помещение, построено през 1988г., метален навес с подкранов път, построен 1990г., даракчийска работилница, построена през 1969г., фуражомелка, построена през 1975 г., битовка /фуражна кухня/, построена през 1975 г. Поддържа, че е собственик на двата имота на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /отм. 2004 г./ - като прилежащ терен към описаните сгради, които са построени със средства и труд на кооперацията до 13 юли 1991 г.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел от фактическа страна, че сградите, описани в исковата молба, се намират в спорните УПИ .........., кв. ..........по регулационния план на [населено място] и имот № ...........в землището на същото село, че процесните имоти са актувани като частна общинска собственост, след което с договори от 10.08.2017 г. са продадени от община Бойчиновци на ответника „Агро КГ“ ЕООД, което упражнява фактическата власт върху тях. През 2016г. кооперацията – ищец е продала на „Агро КГ“ ЕООД две сгради с площ съответно от 200 кв. м. и 333 кв.м., разположени в спорните УПИ ............, кв.....и в имот № ................

Въззивният съд е приел, че не се спори между страните, че описаните в исковата молба постройки съществуват към настоящия момент, а спорното е дали са изградени от ищеца с негови средства до 31 юли 1991 година и дали имотите, предмет на спора, са им прилежащ терен. Въз основа заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели е направен извод, че ищецът не доказал, че е собственик на двата имота като прилежащ терен на сгради, построени от кооперацията до 31.07.1991 г.

Във връзка с твърденията, че за построяване на сградите са вложени средства на кооперацията и че това е станало до 31.07.1991г., ищецът е представил писмени доказателства, като във въззивната си жалба е навел доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства, както и липсва подробен анализ на свидетелските показания и на заключенията на вещите лица във връзка с установяване релевантните за спора обстоятелства относно момента и произхода на средствата за изграждане на постройките.

По тези изрично наведени доводи въззивният съд не е изложил конкретни мотиви. В обжалваното решение е прието, че част от приложените доказателства /коректив на дълготрайни материали, справка за стойността на сградите на ТПК "Първи май" [населено място]- сметка 203 и протокол за приемане на готовия за експлоатация обект даракчийска работилница/ са оспорени от ответниците, като от страна на ищеца не са ангажирани други такива. Прието е също, че от служебна бележка № 6 от 31.03.1981 г. на ОбНС, форма 1 към икономически план за периода 1986- 1990 г.; форма 4 към икономически отчет за ТПК "Първи май", Програма за развитието на ТПК "Първи май"; историческа справка от 20.03.1992 г. за ТПК „Първи май“; писмо - съгласие изх. № 371 от 21.03.1978 г. от Районна инспекция [населено място]; служебна бележка № 6 от 31.03.1981 ж. на ОбНС [населено място]; протокол от 11.11.1964 г. не се установява, кога са построени сградите, а че има разкрити съответните цехове и отдели, както и не се установява, че сградите са финансирани със средства на кооперацията.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС, намира, че обжалваното решение е постановено при допуснатото нарушение на процесуалните правила, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. При въведените доводи във въззивната жалба за необсъждане на събраните по делото доказателства, въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 269, ал. 1 ГПК да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства. Въззивният съд е дължал подробен анализ на представените писмени доказателства поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Съдът е трябвало да изложи мотиви какво приема за установено относно средствата и момента на построяването на всяка отделна сграда, като съобрази, че при преценка наличието на хипотезата на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./ от значение е фактическото положение към момента на извършване на строителството и за установяването на подлежащите на доказване факти са допустими всички доказателства, предвидени в ГПК, включително и свидетелски показания.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

За да може да изпълни задължението си за анализ на доказателствата, съдът на основание чл. 194 ГПК дължи произнасяне по направеното от ответниците оспорване на представените от ищеца документи. Доколкото тези оспорвания са общи, то съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 101 ГПК, трябва да даде указания на ответниците да конкретизират за всеки документ поотделно в какво се изразява оспорването, след което на основание чл. 193, ал.3 ГПК да разпредели доказателствената тежест, като съобрази, че в първото съдебно заседание ответниците са поискали част от оспорените в срока по чл.131, ал.1 ГПК документи да бъдат приети като доказателства по делото, което означава, че оспорването за тях е оттеглено.

След обсъждане на доказателствата и произнасяне по направените оспорвания на приложените писмени доказателства е възможно съдът да не достигне до еднозначен извод за собствеността върху всички сгради и оттам за собствеността върху прилежащия към тях терен. Ако се приеме, че сградите не попадат в обхвата на чл.2, ал.3 от ЗОбС /отм./, то и искът относно двата недвижими имота ще подлежи на отхвърляне. В случай, че съдът направи извод, че всички или някои от сградите са построени до 31.07.1991г. със средства и труд на кооперацията, то исковете ще бъдат основателни за частта от спорните имоти, съставляваща прилежащ терен към сградата/сградите, която прилежаща част /като площ и точна конфигурация/ не е установена по делото. Ето защо при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи съдебно- техническа експертиза, която да определи прилежащия терен /площ и местоположение/ към всяка една от сградите, като вещото лице онагледи констатациите си на скица, на която да се нанесат спорните два имота, сградите, описани в исковата молба и се обозначи /с букви или цифри/ прилежащата площ към всяка от сградите.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 10 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 117/2021 г. по описа на Монтанския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Монтана.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :