Правомерност на спасителна маневра при внезапна опасност на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * спасителна маневра * оценка на доказателства * причинно-следствена връзка

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. София 20.01.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 359/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. З. и Л. Д. С. против решение № 236/12.06.2024г. по в.т.д.№ 630/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 220/30.06.2023г. по т.д. №105/2022г. на Старозагорски окръжен съд, за отхвърляне предявените от касаторите срещу „ЗД Бул Инс“АД искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на сума от по 26 000 лева – частичен размер от пълен размер 220 000 лева - на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от 10.11.2021г. до окончателното плащане. Сумите са претендирани в обезщетение на претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им - Д. П. З., настъпила при ПТП на 03.11.2021г., причинено от И. В. В., като водач на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил.

Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД – предвид необоснования фактически и неправилен правен извод, за липса на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахования лек автомобил. Считат, че от заключението на КСАТМЕ може безспорно да се формира извод, че фаталният удар, настъпил в лявата, насрещна за автомобила пътна лента, е бил предотвратим, ако водачът на автомобила / при липсата на доказателства велосипедистът да е предприел спиране в дясната пътна лента, а напротив – продължил е движението си в същото направление /, не беше напуснал дясната / своята / лента на движение. Ако автомобилът бе предприел намаляване на скоростта и спиране, съобразно изводите на експертизата, траекториите на двете превозни средства не биха се засекли. Касаторите намират, че изводите на въззивния съд са основани на предположения, изградени върху разгледани в заключението хипотези, но не и въз основа на обективно установените факти и обстоятелства по делото и конкретно: че навлизайки на пътното платно велосипедистът не е предприемал спиране, а е продължил движението си в същото направление. Касаторите намират, че неоправдано е даден превес на показанията на делинквента, в частта им за наличие на ограничена видимост, поради растителност и завой на мястото на настъпване на ПТП, макар същите да се опровергават от протокола за оглед и от заключението на КСАТМЕ / за наличие на завой /. Не е съобразен и факта, че ПТП е настъпило в късната есен, т.е. наличната на място храстовидна растителност не би била във вида, в който се обективира на снимките с дрон, направени значително по-късно и в друг сезон. Твърдят превратна и тенденциозна оценка на доказателствата, в обосноваване извода за липса на противоправно поведение на водача, предвид правомерност на предприетата от същия “спасителна маневра“, независимо че със същата той е нарушил правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Разпоредбата вменява задължение на водача да намали скоростта и да спре, а не да се отклони от траекторията си на движение, при наличие на внезапно изникнала опасност на пътя. Подчертават, че съгласно съдебна практика, вкл. задължителна, която цитират, спасителната маневра е позволена, само ако чрез нея биха се избегнали по-големи вреди от тези, които биха настъпили, ако не би била предприета, какъвто не е настоящият случай. В заключение твърдят, като причина за настъпилото ПТП, допуснати и от водача на застрахования лек автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, с предприемането на неоправдана „спасителна маневра“, преди изчерпване на други възможности за избягване на удара, предприети в съответствие с правилата за движение по пътищата - намаляване на скоростта, без напускане на собствената пътна лента или спиране. Касаторите релевират съществено процесуално нарушение на въззивния съд - заличаване на допуснатите им свидетели, поради невъзможност за удостоверяване на самоличността им в заседанието, в което са били доведени - о.с.з. на 24.11.2023 г. / явили се без документи за самоличност /, независимо че показанията им са от решаващо значение за установяване търпимите от ищците болки и страдания. Акцентират на обстоятелството, че последващо и до приемане на заключението на КСАТМЕ неколкократно е имало възможност да бъдат разпитани, каквото искане е било и направено, при неоправдан отказ на съда, макар да липсва преклузивен срок за събиране на тези доказателства.

Ответната страна - ЗД „Бул Инс“АД – оспорва касационната жалба. Оспорва правилността на процесуалните действия на въззивния съд, по допускане на нови доказателствени средства във въззивна инстация, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Счита,обаче, че и въз основа на същите / експертни заключения / е установима липсата на противоправно поведение на водача на застрахования автомобил. Акцентира на управлението на автомобила в рамките на разрешена за участъка скорост, на внезапното излизане на велосипедиста на пътното платно – на място и по начин, при които водачът на автомобила не е бил длъжен да предвиди поведението му и към който момент велосипедистът вече е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, както и на обстоятелството, че именно велосипедистът, с нарушение на чл. 49 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, е поставил началото на причинно – следствения процес, довел до процесното ПТП. Така ответната страна поддържа правилността на извода на въззивния съд, за неустановено противоправно поведение на водача на лекия автомобил.

С определение № 1592/27.05.2025г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса : Кои са критериите, въз основа на които се извършва преценка, дали предприета от водач на превозно средство маневра, с цел избягване на внезапно възникнала непосредствена реална опасност от настъпване на вредоносни последици, е правомерна и в съответствие с изискванията на закона, в частност - чл. 20, ал. 2 ЗДвП ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с ТР № 106/ 31.10.1983 г. по нак. дело № 90/1982г. на ОСНК на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищците В. Д. З. и Л. Д. С. са предявили срещу ЗД „Бул Инс“АД иск, за присъждане обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, от смъртта на техния баща - Д. П. З., настъпила при ПТП на 03.11.2021г., по вина на водача на застрахован при ответника – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Водачът му - И. В. В. - е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е блъснал велосипедиста Д. П. З., който вследствие получените травми починал. Във връзка със случая е образувано и неприключило към момента на устните състезания във въззивна инстанция досъдебно наказателно производство. Твърдят, че починалият Д. П. З. е бил здрав и работоспособен мъж, отговорен и грижовен баща, активен, отговорен и трудолюбив. Били съкрушени от внезапната му смърт, причинила им неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред.

Ответникът - ЗД „Бул Инс„ АД – е оспорил исковата молба, като се позовава на липса на доказателства относно механизма на ПТП и за противоправно и виновно поведение на водача на застрахования лек автомобил. Оспорил е доказателствената сила на представения от ищците констативен протокол за ПТП. В евентуалност е възразил за съпричиняване на вредата и от страна на пострадалия, който с поведението си сам се е поставил в риск.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел водача на застрахования лек автомобил – И. В.. Същият е заявил, че в деня на инцидента времето било ясно и слънчево и управлявал автомобила с около 90 км/ч., по път с две ленти за движение, без други превозни средства по същия. Преди мястото на инцидента имало възвишение и завой, а отдясно на пътя, спрямо посоката на движението му, имало храсти и новооткрита велоалея, в която не се виждали велосипедисти. Посочва, че храстите пречели на видимостта му към велоалеята, поради което възприел велосипедиста едва след завоя, когато същият вече се намирал на пътното платно.Това го провокирало да завие инстинктивно наляво, преминавайки в насрещната лента за движение, където настъпил и удар с велосипедиста, въпреки задействането на спирачките.

Представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП от 03.11.2021г. не съдържа данни за механизма на ПТП. В раздела „ Обстоятелства и причини за ПТП „ е посочено единствено - „ оглед от автоексперт и дежурна група„. Протокол за оглед на местопроизшествието е представен с молба от 19.04.2023г., след приключване на устните състезания в първа инстанция, поради което не е коментиран от първоинстанционния съд. Поради липса на ангажирани от ищците доказателства за механизма на ПТП, съдът не е допуснал и експертизи по делото.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Посочил е, че в констативния протокол за ПТП не са отразени никакви данни за механизма на настъпването му. Посочил е, че въпреки издадените на ищците съдебни удостоверения, за снабдяване с доказателства от воденото досъдебно производство, не са представени такива, поради което не са могли да бъдат възложени медицинска и преди всичко - автотехническа експертизи. Предвид носената от ищците доказателствена тежест, за установяване елементите от фактическия състав на деликта, освен вината на делинквента, която се презумира, и недоказаност на същите, съдът е отхвърлил исковете, поради недоказано противоправно поведение на водача В..

С въззивната си жалба ищците са поискали приемането по делото на приложените към молбата им - вх. № 4993/19.04.2022г., постъпила след приключване устните състезания в първа инстанция – писмени доказателства : протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум от огледа, СМЕ на труп № 212/2021г. и протокол от изследване на кръвна проба на водача / с отрицателен резултат /, както и допускане на свидетели и на КСАТМЕ. Въззивният съд е допуснал всички поискани доказателствени средства, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК – поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. В първото открито съдебно заседание допуснатите свидетели са заличени, въпреки явяването им, поради неустановима самоличност – не са разполагали с документ за самоличност. Последващо са проведени още 4 съдебни заседания, в които свидетелите не са допуснати и разпитани, въпреки че са водени и е отправено изрично ново искане от процесуалния представител на ищците, в с.з. на 19.01.2024 г., оставено без уважение.

В заключението на КСАТМЕ е прието, че основна причина за ПТП от техническа гледна точка е поведението на пострадалия Д. З., който е навлязъл на платното за движение, пред лекия автомобил , управляван от В., на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Посочено е, че с оглед скоростта на движение на автомобила / 87 км./ч. / и отстоянието от велосипедиста, към момента, в който е могъл да бъде възприет от водача на лекия автомобил като опасност на пътя, ако велосипедистът би спрял в лентата за движение на автомобила , ударът би бил непредотвратим чрез спиране от водача му, но ако би продължил движението си в предприетото направление , продължавайки в лентата си на движение автомобилът би избегнал удар с велосипедиста. В този смисъл, експертите сочат, че „ ако се приеме, че водачът на автомобила е следвало да остане в дясната лента „ – т.е. ако в конкретната пътна ситуация се приеме, че това е дължимото правомерно поведение на автомобилиста, то причина за ПТП е и поведението на същия, предвид отклоняването наляво и навлизане в насрещното платно за движение, където именно е реализиран удара. Към момента за реакцията, обаче, водачът на лекия автомобил не е имал яснота относно това какво поведение да очаква от велосипедиста, а липсват и обективни данни за поведението на велосипедиста - дали е променил скоростта си на придвижване по някакъв начин.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка относно механизма на ПТП: автомобилът „БМВ 530 Д“, управляван от И. В. В., се е движел по републикански първокласен път / ПП / I-5, в посока от север на юг, в участъка между [населено място] и [населено място], където пътят се състои от две пътни ленти – по една за всяка посока, със скорост от 87 км./ч. В участъка на км.187+100м., извън населено място, Д. П. З., управлявайки велосипед, пресича първокласния път I-5, в посока от запад на изток, движейки се по мек междуселски път, пресичащ път I-5. Водачът на лекия автомобил, И. В. е възприел велосипедиста Д. П. З. в момента, в който последният е вече навлязъл на пътното платно, в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ“. В този момент велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, при установената скорост на движение на същия - 87 км./ч., и водачът не е имал техническа възможност, чрез предприемане на екстрено спиране да избегне удара. Водачът на автомобила е предприел избягваща опасността маневра, чрез отклоняване на автомобила наляво, при което е навлязъл в насрещната – лява - пътна лента. В същото време велосипедистът Д. З. е продължил да се движи с велосипеда в същото направление, при което е преминал през лентата за движение на лекия автомобил и също е навлязъл в лявата лента за движение, където траекториите на движение на лекия автомобил и на велосипеда са се пресекли. В резултат от удара на велосипедиста са били причинени тежки черепно-мозъчна и гръдна травма, несъвместими с живота. Съдът се е аргументирал с приетата по делото КСАТМЕ /на л.110 от делото, стр.4 от експертизата, втора точка/ и от направените от вещото лице, за нуждите на експертизата, фото-снимки на местопроизшествието с дрон, като е приел от същите, че водачът на лекия автомобил е нямал видимост, за своевременно възприемане на велосипедиста като възможна опасност, преди навлизането на същия на пътното платно, поради наличие на храстова растителност вдясно от пътното платно и лек десен завой, както и самият той твърди в показанията си като свидетел. Съобразил е, че водачът на лекия автомобил е управлявал същия със скорост, съобразена с пътните условия и в границите на разрешената – чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поведението на велосипедиста е счел в нарушение на чл. 49 ЗДвП, според който : „ Водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци„. Като не се е уверил, че по ПП - 15 няма движещи се превозни средства, респ. не е пропуснал управлявания от В. автомобил, пострадалият е сложил началото на причинно-следствения процес, довел до настъпването на процесното ПТП. Без неговото противоправно поведение ПТП изобщо не би настъпило. Същевременно съдът е приел, че водачът на лекия автомобил не е бил длъжен да предполага и очаква пресичането на пътното платно от велосипедист, извън населено място, само поради наличието на велосипедна алея, разположена успоредно на пътното платно. Тъкмо напротив – наличието на такава задължава велосипедистите да се движат по нея, съгласно чл. 15, ал. 4 ЗДвП. Независимо че водачът на автомобила не е могъл и не е възприел велосипедиста като възможна опрасност, преди той да предприеме пресичане на пътното платно, дори да би могъл да го възприеме, водачът – според въззивния съд - не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че същият ще предприеме действия в нарушение на правилата за движение. Спрямо предприетата от водача маневра от момента на установена взаимна видимост за всеки от двамата, съдът се е обосновал с това, че каквото и поведение да бе предприел, то не би могло да гарантира, че произшествието не би настъпило – във всички случаи избягването на произшествието би било поставено в зависимост от реакцията на велосипедиста на възникналата опасност, която водачът не е могъл да предвиди. Оттук съдът е приел за недоказана непосредствена причинна връзка между поведението на водача на застрахования автомобил и настъпването на вредите / ПТП /, тъй като вредоносният резултат е бил опосреден от поведението на пострадалия. Поради това, но и предвид недоказано противоправно поведение на водача на автомобила – тъй като е действал адекватно на ситуацията, исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени , като неоснователни.

По правния въпрос :

В ТР № 106/31.10.1983 г. по нак. дело № 90/1982 г. на ОСНК на ВС са разгледани въпроси относно понятието „спасителна маневра„ при действието на ЗДвП от 1973 г., отменен ДВ бр. 20/1999 г. . В същото, изхождайки от липсата на правна регламентация на понятието, е прието, че: 1/ Спасителната маневра, като действие чрез изменение посоката на движение, се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране, за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици; 2/ Спасителна маневра се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на природни сили ;3/ Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора; 4/ При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 5/ Водач на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност : а) когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хора и б) когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП / отм./ гласи : Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.

Кореспондиращата на чл. 20, ал. 2 от отменения закон норма от ЗДвП, в сила от 01.09.1999г., в редакцията й към датата на деликта, гласи : (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Видно е, че редакциите на двете норми са смислово идентични, предвид което постановките на ТР № 106/83г. на ОСНК на ВС са съобразими и при действието на новата правна уредба. В потвърждение на последното е и последващото изменение на чл. 20, ал. 2, пр. второ от ЗДвП, при което закондателят е инкорпорирал разрешенията на ТР, с което нормата е придобила следното съдържание: Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В съответствие с така даденото и актуално задължително тълкуване на ОСНК на ВС, отговорът на поставения правен въпрос е : При внезапно възникнала опасност на пътя, водачът на превозното средство е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре в платното си за движение. Правомерна е спасителна маневра, при която, макар в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чрез същата са спасени живота и здравето на друго лице/лица, вкл. на провокиралите опасността, а евентуално последвалите вреди са единствено имуществени. Възможността за правилна преценка на водача – какво поведение да предприеме - е ирелевантна. Поради това, ако провокиралото опасността лице пострада в опасната зона за спиране, при предприетото намаляване на скоростта и/или спиране, съгласно предвиденото в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът на увреждащото превозно средство не носи наказателна отговорност / чл. 15 НК /.

По съществото на касационната жалба :

Въззивният съд е отрекъл причинност на вредоносния резултат с поведението на водача на лекия автомобил, намирайки за достатъчен факта, че именно пострадалият е сложил началото на причинно-следствената верига от действия, довели до ПТП и без неговото противоправно поведение същото не би настъпило. Изрично е квалифицирал поведението на водача на лекия автомобил като „спасителна маневра„, предприета правомерно, без коментар представлявала ли е тя необходимо условие за избягване на създадената непосредствено реална опрасност , защото вредоносните последици не са могли да бъдат предотвратени по предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП правомерни начини – намаляване на скоростта или спиране на МПС . В случая не се установява велосипедистът да е предприел спиране в платното за движение на лекия автомобил, каквото поведение – ако действително бе предприето - същият логично би следвало да запази, при последвалото незабавно отклонение на лекия автомобил в лявото платно за движение. Безспорно се установява от КСАТМЕ и това, че ако би предприел поведение в съответствие с предвиденото в чл. 20, ал. 2 ЗДвП - аварийно спиране в собственото си платно на движение - при продължено от велосипедиста движение от ляво в дясно платно /където е възникнал удара/, ПТП би било избегнато. Поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил е в причинност с настъпилия резултат и противоправно – в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Отричайки това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, с връщане на делото за произнасяне по останалите елементи от фактическия състав на деликта и по въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия наследодател, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно установяване на неимуществените вреди въззивният съд правилно е допуснал разпит на свидетели, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, с определение № 391/02.11.2023г.. От данните по делото не е видно неоправдано бездействие на страната, в рамките на добросъвестно очакваната висящност на делото , при допуснати и все още неизготвени и неприети, към момента на заличаването на свидетелите в първоинстанционното производство, експертизи / аргумент и от подадена молба за о.з. на 23.03.2023г./. Не са опровергани и заявените с въззивната жалба причини, за неявяване на свидетелите в последното открито съдебно заседание, изрично посочени и в подадената непосредствено след приключването на му, в същия ден, молба вх. № 4994/19.04.2023г.. Първоинстанционният съд не е имал основание да приложи чл. 158, ал. 1 ГПК, тъй като не се установяват предпоставките, посочени в нормата: не се обосновава съмнително събиране на гласните доказателства, нито е установима особена трудност за събиране на свидетелските показания. Ако поведението на процесуалния представител на ищците съдът е считал, че е в нарушение на задълженията му като такъв и затруднява хода на производството, то е могъл да процедира съгласно чл. 91, ал. 2 ГПК.

Неправилно, обаче, въззивният съд е отказал разпит на свидетелите в последващите открити заседания след първото, в което те са се явили, но без документи за самоличност. От една страна, не се касае за поведение на страната, препятстващо събирането на доказателства: задължение на свидетелите е да се легитимират с документ за самоличност пред съда / чл. 6 от Закон за българските лични документи /. От друга страна, събирането на доказателства може да бъде отказано само след указване на краен срок, съгласно чл. 158 ГПК, с изрично определение на съда, при наличие на предпоставките на ал. 1 на разпоредбата, като следва да е обосновано и с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок / чл. 13 ГПК /, с който кореспондира чл. 158 ГПК. Както се посочи и по-горе, нито са установими предпоставките на чл. 158, ал. 1 ГПК, нито изобщо е указан / макар да би било неправилно / краен срок за събиране на доказателствата. При обективната възможност за разпит на свидетелите, в няколкото заседания след заличаването им, по арг. и от чл. 158, ал. 2 ГПК, последвалият заличаването им отказ на съда, да ги разпита, се явява необоснован с принципа на чл. 13 ГПК, оставяйки делото неизяснено от фактическа страна, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Следователно, при новото разглеждане на делото съдът следва да отмени определението за заличаване на свидетелите на ищците и да събере показанията им , както и ако прецени нужда от ангажиране на специални знания, с оглед съдържанието на търпимите неимуществени вреди, да допусне съответна експертиза.

Въззивното решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив, поради нуждата от извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК и съгласно дадените указания. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК, новият въззивен състав ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 236/12.06.2024г. по в.т.д.№ 630/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 220/30.06.2023г. по т.д. №105/2022г. на Старозагорски окръжен съд, за отхвърляне на предявените от В. Д. З. и Л. Д. С. против ЗАД „Бул Инс„ АД частични искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ВРЪЩА делото на друг състав на Апелативен съд – Пловдив, за ново разглеждане, в съответствие с дадените в настоящото решение указания.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: