Прекратяване на наказателно производство за данъчно престъпление поради абсолютна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * отмяна на въззивно решение * отмяна на присъда * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност * пране на пари * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 433

гр. София, 01 август 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора от ВП РОСИЦА СЛАВОВА

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №315/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата Л. Г. М., адв. К. К., срещу решение № 30 от 26.02.2024г. по внохд № 102/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С присъда № 260022 от 20.10.2021г., постановена по нохд № 908/2017г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимите са признати за виновни и осъдени както следва:

- подсъдимата Л. Г. М. – за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 3 от НК, на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; възпитателната работа през този период е възложена на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик;

- подсъдимата А. Д. К. - за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; възпитателната работа през този период е възложена на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства и разноските.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв. К. К., защитник на подсъдимата М. и от адв. П. Ш. защитник на подсъдимата К. и било образувано внохд № 102/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С протоколно определение от 02.05.2023г. по внохд № 102/2022г. Апелативен съд – Пловдив, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, отменил горната присъда на Окръжен съд – Пазарджик, в частта относно подсъдимата А. Д. К., и прекратил наказателното производство, водено срещу нея за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Съдебният акт на въззивния съд не е бил обжалван и протестиран и е влязъл в сила.

Наказателното производство е продължило само по отношение на подсъдимата Л. М..

С решение № 30 от 26.02.2024г. по внохд № 102/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив присъда № 260022 от 20.10.2021г., постановена по нохд № 908/2017г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е била потвърдена в частта относно подсъдимата Л. Г. М..

В касационната жалба са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Сочи се, че са налице драстични нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на обвинителния акт и с осъществените процесуално-следствени действия, поставили началото на наказателното производство. Във връзка с порочността на последните, според касатора, съдът не е коментирал изложените от защитата аргументи. Твърди се, че предметът на доказване по делото е разширен по недопустим начин, доколкото в обвинението и първоинстанционната присъда са включени лица, спрямо които действа презумпцията за невиновност. Акцентира се, че чрез използване на материали, събрани във връзка с друг предмет на доказване и с друг кръг обвиняеми лица, обвинението срещу Л. М. не е доказано и поради това е следвало да бъде оправдана на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че приетите от съда икономически експертизи са порочни и недостоверни. Прави се оплакване, че въззивният съд не е взел предвид възраженията на защитата по отношение на извършените съдебно-почеркови експертизи. Възразява се, че представителят на прокуратурата не е внесъл с обвинителния акт всички доказателства, а е направил това допълнително. Във връзка със заявеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се сочи, че предвид акцесорния характер на помагачеството като форма на съучастие, подсъдимата М. следва да бъде оправдана, тъй като, от обективна страна, не е осъществено изпълнително деяние, доколкото по отношение на управителя на дружеството и пълномощника на последното наказателното производство е прекратено, а касателно другото лице, което може да бъде субект на престъплението, липсва повдигнато обвинение. Сочи се и липса на общ умисъл за извършване на престъплението. Прави се искане за оправдаване на подсъдимата Л. М..

На основание чл. 351, ал. 4 от НПК пред ВКС е депозирано допълнение към касационната жалба от адв. П. Ш., упълномощен защитник на подсъдимата М. пред касационната инстанция. В него са изложени подробни съображения относно нарушението на материалния закон, което се състои в това, че Л. М. не може да бъде субект на престъплението по чл. 255 от НК и че не би могла да бъде помагач в извършването му, доколкото липсва извършител. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се солидаризира с изложените в касационната жалба аргументи, като ги допълва, и приема, че са нарушени разпоредбите на чл. 13 и 16 от НПК. С допълнението се сочи за първи път и основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като явната несправедливост на наказанието се обосновава с липсата на основание подсъдимата да носи наказателна отговорност и изминалите 14 години от дата на привличане й като обвиняема до настоящия момент.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Л. Г. М. – адв. П. Ш., поддържа жалбата и допълнението към нея, като излага аргументи в подкрепа на заявените касационни основания и представя писмени бележки. В тази връзка отправя искане за оправдаване на подсъдимата на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. То се прави, алтернативно, а в случай, че се констатира изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на престъплението, защитникът моли да бъдат приложени нормите, уреждащи давността.

Представителят на ВП намира касационната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Моли за оставяне в сила на решението на въззивния съд, като сочи, че съдът подробно е анализирал доказателствата и правилно е направил извод за виновност на подс. М., а изложените възражения на защитата в съдебно заседание касаят необоснованост на съдебния акт, което не е основание за касационна проверка. Намира за абсолютно неоснователен довода, че прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369 от НПК (отм. редакция) се приравнява на оправдателна присъда, като счита, че същото не води до отпадане на наказателната отговорност на останалите участници в престъплението. Определя наложеното наказание като съобразено с изминалия срок от извършване на деянието и съответно на деянието и обществената опасност на подсъдимата.

Подсъдимата не взима участие в заседанието пред настоящата инстанция.

Като взе предвид депозираната касационна жалба и допълнение към нея със заявените основания за проверка и подкрепящите ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери следното:

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата М. – адв. П. Ш., пледира по същество на касационната жалба и направените искания. Прави и изрично искане при констатиране от настоящия състав на изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, наказателното производство по делото да бъде прекратено като бъде приложен законът за давността.

В разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК като прекратително основание е уредено изтичането на предвидената в закона давност. Касае се за давност за наказателно преследване, след изтичането на която наказателно производство не може да се образува или образуваното се прекратява и наказателната отговорност бива погасена.

Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК установява срок, в зависимост от предвиденото наказание за престъплението, за което е повдигнато обвинение, с изтичането на който наказателното преследване се изключва по давност, а в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК е предвидено, че независимо от възбуждането на наказателно преследване и впоследствие неговото спиране или прекъсване, то се изключва ако от довършване на престъплението е изминал срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 от НК.

Предмет на настоящото производство е повдигнато и поддържано обвинение срещу подсъдимата Л. М. за извършено от нея в периода от 05.03.2008г. г. до 31.03.2009г. престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

В санкционната част на нормата на чл. 255, ал. 3 от НК законодателят е определил за този състав на престъпление наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Абсолютният срок на преследвателната давност в конкретния случай е петнадесет години.

Срокът по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК по настоящото производство е изтекъл на 31.03.2024г. (още преди образуване на касационното производство), тъй като последното инкриминирано деяние от единното продължавано престъпление по обвинението – предмет на това дело е осъществено в период с начало 01.03.2009г. и край 31.03.2009г. Ето защо направеното изрично искане от упълномощения защитник на подсъдимата Л. М. – адв. П. Ш. за прекратяване на воденото срещу М. наказателно производство е основателно и следва да бъде уважено.

Касационната инстанция не може единствено да прекрати воденото наказателно производство, а има задължение преди това да отмени постановените първоинстанционна присъда и въззивно решение по отношение на подсъдимата М..

Предвид основателността на направеното искане за прекратяване на наказателно производство от страна на защитника на подсъдимата, настоящата инстанция намира за безпредметно да обсъжда основателността на депозираната касационна жалба и допълнение към нея и правилността на атакувания въззивен съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 260022 от 20.10.2021г., постановена по нохд № 908/2017г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта относно осъждането на подсъдимата Л. Г. М. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК и относно възложените в нейна тежест разноски.

ОТМЕНЯ решение № 30 от 26.02.2024г. по внохд № 102/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдена присъдата по отношение на подсъдимата Л. Г. М..

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу подсъдимата Л. Г. М. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.
2.