Доказване на държане с цел разпространение и отглеждане на наркотици чрез косвени улики

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * свидетелски показания на полицейски служител * разпространение на наркотични вещества * специална цел

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр. София, 07 януари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ат. Г. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 655/25 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитниците на К. В. К. срещу решение № 178/29.04.2025г. по внохд № 139/25г. на Софийски апелативен съд.

С атакувания съдебен акт изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда № 203/20.11.2024г. по нохд № 875/23г., постановена от Софийски градски съд.

С присъдата градският съд признал жалбоподателя К. за виновен и му наложил наказания за престъпления, както следва:

-за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 20.07.2022 г. в гр. София, в съучастие като извършител с Б. Е. Ж. Ф., без надлежно разрешение държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 477, 83 гр. коноп на обща стойност 2 866, 98 лв., кокаин с нето тегло 1. 57 гр. на стойност 251, 20 лв. и МДМА /екстази/ с нето тегло 0, 40 гр., на стойност 16, 00 лв., като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

-за престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 2, алт. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това че на същата дата и място, в съучастие като извършител с Б. Е. Ж. Ф., отглеждал растения от рода на конопа - общо 12 бр. конопени растения с различна височина, с общо нетно тегло 1 346, 52 грама, на стойност 8 079, 12 лева в нарушение на установените в ЗКНВП правила, като при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание 2 (две) години "лишаване от свобода" и "глоба" в размер на 5 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години.

-на осн. чл. 23, ал. 1, пр. 2 от НК съдът групирал наказанията "лишаване от свобода", като е определил едно общо наказание – най-тежкото от тях – 2 (две) години и 6 (шест) месеца "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено за изпитателен срок в размер на 5 (пет) години. На осн. чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното общо наказание "лишаване от свобода" наказанието "глоба" в размер на 5000 лева.

- съдът се произнесъл по отнемането на предмета на престъпленията.

В касационната жалба на адв. П. - защитник на подсъдимия се ангажират касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъждането на подсъдимия почивало на предположения и на неправилен анализ на доказателствените материали. Подлага се на критика съдържанието на мотивите поради липса на отговор по част от поставените от защитата въпроси, включително и по отношение на останали неизяснени факти, които биха спомогнали за проверка на допустимостта и достоверността на събраните доказателства. В обобщение се твърди, че както деянията, ката и специалната цел за разпространение по чл. 354а, ал.1 от НК са останали недоказани. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. К.. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд със задължителни указания „относно допуснатите доказателствени непълноти“.

В касационната жалба на адв. Х. – защитник на подсъдимия се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че потвърдителното решение за осъждане на дееца се основава на единствено, при това косвено доказателство – наличие на ДНК материал от подс. К. по вътрешен ръб на един от иззетите буркани в жилището, обитавано от Б. Ф.. Така, при отказ от страна на въззивния съд да цени показанията на полицейските служители и при наличието на гласни доказателствени средства в полза на защитната теза на подсъдимия, изводът на въззивната инстанция че присъдата е правилна и законосъобразна е бил неубедително защитен. Застъпва се становище, че с осъждането на подсъдимия е нарушен материалния закон, доколкото изводите за авторството се основават на предположения и на опровергани обвинителни доказателства. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва поради отказ на съдилищата да приложат чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Иска се при условията на алтернативност отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. П. поддържа доводите, посочени в касационните жалби. Поставя акцент, че събраните по делото доказателства са косвени по своя характер и те не са достатъчни да обосноват извод за това, че жалбоподателят е автор на инкриминираните деяния.

Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Подсъдимият К. поддържа заявеното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Жалбите са неоснователни.

Не са допуснати претендираните от защитниците на жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон.

По своето съдържание доводите в касационните жалби се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение, а касационният съд неотклонно е посочвал, че не разполага с правомощия да проверява необосноваността на съдебния акт.

Съображенията за недоказаност на авторството/деянието подлежат на коментар единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно фактите, включени в предмета на доказване, и задължението на въззивния съд да отговори задълбочено на съществените доводи в подкрепа на защитната теза.

В настоящия случай, прегледът на осъществената от въззивния съд аналитична дейност еднозначно указва на това, че решаващият съд е бил стриктен в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК.

Неоснователно се твърди, че фактическият извод за авторството на деянието се основава на предположения. Съдът е приел за процесуално допустими приобщените по реда на НПК протокол за обиск на подсъдимия, протокол за следствен експеримент и протокол за претърсване на апартамента, в който са открити веществата, предмет на обвинението. Поставил е акцент на обстоятелството, че местопрестъплението е било запазено до започване на процесуално-следствените действия от полицейския орган. Посочил е, че времето на извършване на тези действия, присъствалите лица и констатациите от тях са установени по делото посредством съдържанието на отразеното в протоколите съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК и кореспондиращите им показания на участвалия в претърсването и изземването като поемно лице св. И. Р.. В протокола за претърсване и изземване е отразено, че процесуално-следственото действие е започнало в 21, 05ч. и е завършило в 22, 40ч., поради което обективно неподкрепено е твърдението в касационната жалба, че действието е започнало в 20,10 часа. Известно е, че съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Неоснователно се претендира, че неизясняването на обстоятелствата в какъв времеви период, предхождащ претърсването и изземването в дома на св. Ф., той е бил наблюдаван, кога е бил получен сигнала от полицейските органи, извършили наблюдението и задържането му, е повлияло на възможността на съда да провери, респ. да се произнесе по процесуалната годност на извършените процесуално-следствените действия. Несъмнено е, че първоначалните действия по разследването са започнали непосредствено след извършване на проверката на св. Ф. и обискирането му, като едва след това полицейските органи са насочили действията си към жилището му, в което се е намирал и подсъдимия К.. Видно е, че с оглед развитието на събитията, става дума за неотложен случай, поради което, съдът правилно е преценил, че протоколите за извършените процесуално-следствени действия, одобрени по реда на чл. 164, ал. 3 от НПК са годни доказателствени средства и въз основа на тях могат да се правят изводи по релевантните за производството факти.

Лишено от основание е възражението, че съдът не е обсъдил показанията на св. Ф. по отношение на причината, поради която подсъдимият К. се е намирал в жилището му, в което са открити саксиите с отглеждана марихуана и буркани, съдържащи различни видове наркотични вещества. Свидетелят Ф. е заявил, че подсъдимият е разполагал с ключове за жилището и се е намирал в него поради това, че е следвало да извършва боядисване в апартамента. Правилно съдилищата са преценили, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото по делото отсъстват доказателства за започнат или протичащ ремонт в жилището, като допълнително следва да се посочи и обстоятелството, че претърсването и изземването са извършени в края на деня, което обуславя и логическата непоследователност на заявеното от свидетеля. Изолирани от доказателствените материали са показанията и в частта му относно това, че стаята, в която са се отглеждали в саксии и в специално пригодена шатра с изкуствено осветление растения марихуана е била заключена, доколкото по делото – нито в писмените, нито в гласните доказателствени източници се съдържа подобна информация. Освен това, както правилно е отбелязал градският съд, по капачката на един от бурканите, съдържащи растителна маса, е иззет биологичен материал, за който е определен ДНК профил на подсъдимия К.. Вярно е, че по своя характер посоченото доказателство само косвено указва на главния факт в процеса, какъвто се явява въпросът за авторството на деянието, но съдът е изпълнил задължението си да съпостави този факт с останалите обстоятелства, така че да може да изведе безпротиворечив, ясен и еднозначен отговор дали подсъдимият е автор на деянията. При това положение, преценявайки доказателствената съвкупност цялостно, съдът с основание е заключил, че по делото са налице достатъчно косвени доказателства, от които по безпротиворечив начин се установява съпричастността на подсъдимия в инкриминираната престъпна дейност, действал в съучастие със св. Ф. като съизвършител както в отглеждането на растенията марихуана, така и в държането на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение. Конкретиката на случая - пребиваването на К. в апартамента към момента на полицейската проверка и извършеното претърсване, намереният у него ключ и чип, с които може да се влезе във входа и жилището, откритият негов клетъчен материал по едно от веществените доказателства по делото, наличието на множество буркани съдържащи изсушена тревиста маса (марихуана), оранжерията на втория етаж на мезонета, отсъствието на обичайна мебелировка от бита, поставени на явни места туби с торове, наличието на електронни везни, при това на различни места в апартамента, логично са довели до заключението за несъмнена доказаност за авторството на деянията. Необходимо е също да се отбележи, че в една от касационните жалби на подсъдимия неоснователно се претендира, че съдът се е позовал на показанията на полицейските служители – св. С. и М. в разрез със забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК, предвиждаща процесуалната недопустимост да бъдат свидетели тези лица, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за министерството на вътрешните работи. Въззивният съд е изключил напълно посочените показания на осн. чл.118, ал. 2 от НПК и не е обосновавал фактическите си изводи въз основа на тях, без обаче да съобрази, че показанията на полицейските служители не следва да бъдат изключвани изцяло, а само в частта, в която те възпроизвеждат съдържанието на направени от подсъдимия самопризнания в проведените беседи. По отношение на фактите касаещи техни преки впечатления при пристигането им на местопрестъплението, поведението на намиращите се лица, състоянието на помещенията, тяхното разположение и пр. заявеното от тези свидетели подлежи на обсъждане заедно с останалите доказателства по делото, тогава когато те не са взели участие в действия по разследването.(вж. Р. № 130/25 г. по н. д. 836/24 г., ВКС, ІІІ н.о.; Р. № 303 от 24.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 387/2025 г., I н. о; и др.). Независимо от това обаче не се налага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд за извършване на процесуално изрядна оценка на показанията на св. С. и М., доколкото и без включване на посочените показания в доказателствената съвкупност, тя е напълно достатъчна за обосноваване авторството на деянията. Въззивният съд на основата на останалите, макар и косвени доказателства, вярно е заключил, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт над предмета на престъпление и че е участвал в отглеждането на растенията марихуана, открити в жилището на св. Ф.. Затова, при вярно установените факти, искането за оправдаване на подсъдимия К. от настоящият съдебен състав на ВКС не може да бъде удовлетворено. Правомощията на касационния съд да оправдае подсъдим се отнасят само до случаите на чл. 354, ал. 5 от НПК (когато ВКС осъществява правораздавателна дейност като въззивна инстанция), както и когато приетите за установени от инстанциите по същество факти не указват въобще на извършено престъпление.

Доводът за недоказаност на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество по обвинението по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК също е лишен от основание. Известно е, че за установяване на целта за разпространение не е необходимо нито да се е стигнало до реалното предаване на наркотичното вещество на друго лице, нито дори да са осъществени предварителни разговори между дееца и други лица за отделните детайли на „разпространението“. Като част от субективната страна на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, съставомерната цел за разпространение се изяснява на базата на обективно проявеното от дееца поведение, както и от данните за инкриминираното вещество. Установената фактическа обстановка, основана на комплексен анализ на доказателствените източници, по несъмнен начин установява, че подсъдимият К. е държал наркотичното вещество именно с цел разпространение. Във въззивното решение са изложени надлежни мотиви, като в съответствие със събраните доказателства тя е изведена от конкретно установените обективни характеристики на държаното - високото тегло на наркотичното вещество, надвишаващо многократно единичната доза, видовете на високорисковите наркотични вещества - коноп, кокаин и екстази, както и високата им стойност. Съчетани с обстоятелствата по отглеждане на растенията марихуана, с нетно тегло над 1 килограм, в пригодена шатра и осветление, те са напълно достатъчни, за да се обоснове целта за разпространение на държаното от подсъдимия наркотично вещество.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието наложено на подс. К. е защитено с твърдението за неправилен отказ на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Правилно наказанията на подсъдимия за всяко едно от извършените престъпления е било определено при условията на чл. 54 от НК, при това в размер,близък до предвидения специален минимум в чл. 354а, ал.1 от НК ( 2 години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева) и в минималния предвиден размер в санкцията на чл.354в, ал.1, пр.2 от НК (2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева), като след приложението на чл.23, ал.1 от НК, предвид извършване на престъпленията в условията на реална съвкупност законосъобразно е било определено и общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на подсъдимия- 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева. Наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено с изпитателен срок от 5 (пет) години, предвид наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК. Извън отчетените от инстанциите по същество чисто съдебно минало и коректно процесуално поведение, по делото не се констатират други, различни по съдържание и значение многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради искането за прилагане на чл.55, ал.1, ал.1 от НК е неоснователно. Отмереното общо наказание лишаване от свобода и глоба, с приложението на института на условното осъждане напълно съответства на тежестта на деянието и на обществената опасност на дееца и ще реализира целите на чл. 36 от НК. Липсват аргументи за по-нататъшно намаляване, тъй като в този обхват и начин на изтърпяване наложеното на подс. К. наказание е адекватно на целите на чл. 36 от НК.

Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационните жалби доводи, на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 178 от 29.04.2025г., постановено по в.н.о.х.д. № 139/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: