Недопустимост на закъснели доказателства пред въззивния съд и легитимация за обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * материална легитимация на ищеца * доказателства * задължения на въззивния съд

15
Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 737 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА, Франция, против решение № 367/12.06.2023 г. по в.т.д. № 930/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 260182/08.03.2022 г. по т.д. № 2074/2019 г. на Софийски градски съд, същият е осъден да заплати на “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 405 вр. с чл. 399 и чл. 382, ал. 1 КЗ обезщетение по застрахователен договор, обективиран в полица №[ЕИК], в размер на 400 000 лева за неплатени фактури в общ размер на 527 389,20 лева - задължения към ищеца от помагача на ответника “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “Булвек 1” ЕООД), и на основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл.409 КЗ, сумата от 108 564,24 лева - законната лихва върху главницата за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3, предл.1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че апелативният съд в нарушение на чл. 266 ГПК е приел като доказателство по делото изявление № 2-3875В/18.04.2022 г. на “Българо-американска кредитна банка” АД, вх. № 6854/18.04.2022 г. на КОФАС, с което е заявено, че банката, като трето ползващо се лице /бенефициер/ по споразумение от 11.05.2016 г., изрично, безусловно и неотменимо се отказва от клаузата в нейна полза и от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от застрахователния договор по застрахователна полица №[ЕИК], като ищцовото дружество следва да се счита за единствено оправомощено да получи застрахователното обезщетение. Поддържа се възражението, че тези искания са преклудирани и пропускът не може да бъде саниран от въззивната инстанция с даване на указания на ищеца. Подчертава се, че представените едва във въззивното производство писмени доказателства не са нови и не отговарят на изискванията на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК, тъй като писменото изявление на банката не съдържа нововъзникнали факти и не е налице невъзможност на ищеца да узнае за тези факти и доказателства, а и той е могъл да представи платежните нареждания за погасяването на дълга си към банката или да поиска съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос. Добавя се, че пропускът на ищеца да заяви тези обстоятелства има за последица невключването им в предмета на делото. Оспорва се твърдението на ищеца, че първоинстанционният съд не му бил дал указания относно тежестта за доказване, че той е титуляр на правото на обезщетение, като се изтъкват дадените му указания за установяване на материалноправната му легитимация. Като процесуално нарушение се сочи необсъждането от въззивния съд на възраженията на ответника, че процесните договори за покупко-продажба на урея са нищожни поради нарушение на чл. 83, чл. 91 и чл. 92 от Закона за защита на растенията (изискващи сертификат и обекти за търговия с продукти за растителна защита, с каквито ищецът и третото лице помагач не разполагат), евентуално като привидни – действителната воля на страните била за посредничество на ищеца при сключването на прикритите договори за продажба между “Агроферт 69” ЕООД и третото лице – помагач “Булвек 1” ЕООД. Като необсъдени са останали възражението на ответника, както и съдебно-счетоводната експертиза в цялост, че част от процесните вземания са погасени чрез плащане от страна на третото лице – с получената обща сума от 192 721,60 лева, недостатъчна за покриване на всички фактури от м. декември 2015 г., и при липса на заявяване кое задължение се плаща, с оглед правилото на чл. 76 ЗЗД се погасяват най-обременителните задължения (153 480,60 лева по фактура № 3656/29.12.2015 г. и частично по фактура № 3653/29.12.2015 г., възлизаща на стойност от 118 154,40 лева). Според касатора, решаващият състав на САС необосновано и в нарушение на материалния закон е приел наличие на активна материалноправна легитимация на ищеца, въз основа на съдържанието на застрахователния договор, споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение от 11.05.2016 г. и горецитираното изявление на банката, представено във въззивното производство, което е съобразено съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Излагат се подробни аргументи, че в случая споразумението с банката представлява договор за цесия, както правилно е прието от първата инстанция, а не договор в полза на трето лице. Релевира се, че в първоинстанционното производство ищецът е твърдял, че тристранното споразумение има характер на цесия под условие, а едва във въззивната жалба за първи път са заявени факти и обстоятелства за сключването между ищцовото дружество и банката на два договора за револвираща кредитна линия от 13.05.2016 г., за обезпечаване вземанията по тях с особен залог върху вземания срещу трети лица, за погасяването на отпуснатите кредити през 2019 г. и за липсата на претенции на банката в тази връзка по процесната застрахователна полица. Акцентира се, че ищецът жалбоподател е могъл да заяви тези обстоятелства, които не са нови, както и да представи доказателства в тази насока в хода на първоинстанционното производство, поради което исканията му пред въззивния съд са преклудирани. Като необоснован и противоречащ на материалния закон се оспорва изводът на въззивния съд за наличие на застрахователно покритие по отношение на претендираните от ищеца вземания по фактури, базиран на ангажираните от него документи и редовното им осчетоводяване от страните по сделката, съответно декларирания и ползвания данъчен кредит. Възразява се, че уреята – предмет на процесните договори за продажба, не е предадена на “Булбек 1” ЕООД, т.е. не е налице доставка по смисъла на чл. 15 от застрахователния договор и е основание за изключване на покритието съгласно чл. 1.2., б. “b”, т. viii от процесния договор за застраховка. Пояснява се, че в приобщените по делото договори и приемо-предавателни протоколи е посочено, че стоката се продава на купувача “Булбек 1” ЕООД, а не на трети лица. В някои от товарителниците е визирано търговското дружество “Булбек” ЕООД с ЕИК[ЕИК], което е различно от купувача “Булбек 1” ЕООД с ЕИК[ЕИК]. От договорите между “Агроферт 69” ЕООД и “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, както и справка/протокол към тях е посочено, че стоката е предадена на ищеца, а не на купувача “Булвек 1” ЕООД, поради което не може да обоснове осъществяване на транзитна продажба и извършено предаване от доставчика “Агроферт 69” ЕООД директно купувача “Булвек 1” ЕООД. Обобщава се, че притежаването на редовно издадени данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване при доставчика и купувача, само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за реалност на отразените в същите стопански операции. Не се споделя и изводът на САС за неоснователност на възражението на застрахователя за наличие на основания за отказ за плащане на обезщетение. Уточнява се, че вземанията на ищеца към “Булвек 1” ЕООД са от м. декември 2015 г. и декларацията за тях е следвало да бъде подадена в срок до 15.01.2016 г. съгласно предвиденото в т. 13.1. от застрахователния договор, което не е сторено. Позовава се на разпоредбата на т. 13.3. от застрахователния договор, предвиждаща възможност за отказ при неизпълнение от застрахования на т. 12.1. на задължението за представяне на документи, свързани със сключваните от него договори, каквито не са представени от насрещната страна. Счита се, че е налице и хипотезата на т. 13.4. от застрахователния договор, че всяко неизпълнение на задълженията на застрахования го лишава от право на покритие на съответните вземания. Изразява се несъгласие и с извода на апелативния съд, че претендираното вземане за застрахователно обезщетение не е погасено по давност, като се релевира, че исковата молба е подадена на 08.10.2019 г. след изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 378, ал.1 КЗ, считано от заявяване на претенцията на 12.08.2016 г. По тези доводи се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне в цялост на предявените искове, както и присъждане на разноските за трите съдебни инстанции.

От ответника по касация “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД е подаден отговор, в който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Възразява се срещу тезата на касатора за неправилно приложение на правилото на чл. 266 ГПК с доводи, че представеното изявление с изх. № 2-3875В/18.04.2022 г. на неучастващо в делото лице “Българо-американска кредитна банка” АД касае новонастъпило обстоятелство – отказ от правото на застрахователно обезщетение от третото ползващо се лице по процесното споразумение от 11.05.2016 г., който отказ съгласно чл. 22 ЗЗД е достигнал до обещателя с вх. № 6854/18.04.2022 г. по описа на КОФАС. С оглед на това е налице изключение по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Възразява се и срещу оплакването на касатора по повод дадените от въззивната инстанция указания, тъй като с това е упражнено правомощието на съда за изясняване на нередовното искане. По отношение на доводите за нищожност на договорите за покупко-продажба на уреа, от ответника по касация се споделят изводите на първата и на въззивната инстанция, че не е възможно тези сделки да са валидни между страните, а невалидни в отношенията между застрахован и застраховащ, както и че не са относими към процесните доставки релевираните от застрахователя разпоредби на чл. 83, чл. 91 и чл.92 от Закона за защита на растенията. Като неоснователни се определят оплакванията на касатора за извършени от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви и необоснованост. Оспорват се аргументите на обжалващия за опорочено тълкуване на горецитираното споразумение. Не се възприема тезата на касатора за недоказаност на процесните доставки с аргумента, че той не е участник в правоотношението с третото лице “Булвек 1” ЕООД и че последното не е отричало извършването им. Развиват се подробни съображения против доводите на жалбоподателя за наличие на изключение от застрахователното покритие и на основания за отказ за плащане по застраховката. Оспорва се поддържаното от обжалващата страна възражение за изтекла погасителна давност, тъй като давностният срок е спрял да тече до 03.02.2017 г., когато застрахователят се е произнесъл. Претендират се направените разноски пред касационната инстанция.

Не е постъпил отговор от третото лице – помагач “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД.

С определение № 3427/17.12.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: “Представлява ли съществено процесуално нарушение приемането от въззивния съд на доказателство, което не е ново по смисъла на чл. 266 ГПК?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба. Във връзка с процесуалноправния въпрос, послужил за допускане на касационно обжалване, счита, че не са съществували обективни пречки за несъбирането на писменото доказателство, прието от въззивната инстанция, а причините за невъзможността да бъде представено своевременно не следва само да са посочени, а и да бъдат доказани. По съществото на спора касаторът изтъква, че депозираното пред въззивната инстанция изявление от банката с дата 18.04.2022 г. не съдържа нововъзникнали факти. В него е посочено погасяване на кредитното задължение през 2019 г. Фактите относно сключването, обезпечаването, прекратяването, изпълнението на кредитното задължение са били известни на ищеца още преди подаване на исковата молба, тъй като той е страна по това правоотношение. Пропускът му да заяви тези обстоятелства пред първата инстанция има за последица преклудиране на несвоевременно заявените твърдения и искания. Не се установява и невъзможност на ищеца да ги узнае, посочи и представи, доколкото нито в първата, нито във въззивната инстанция има данни за положени от негова страна усилия да се снабди от банката с документи, които счита за необходими. Представените с въззивната жалба писмо и удостоверение от банката, за която се твърди да е трето лице, са създадени за целите на процеса и целят да заобиколят вече настъпилата процесуална преклузия. При тези доводи претендира отмяна на уважителното въззивно решение и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при необходимост от извършване на нови процесуални действия – връщане на делото за разглеждане от друг състав на апелативния съд. Иска присъждане на направените разноски съгласно представен списък. Оспорва претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение като недоказано, съответно прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът по касация оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. По отношение на правния въпрос заявява, че релевираният частен документ не е било възможност да бъде представен на по-ранен етап с оглед отразената в него дата, която е след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Същият произхожда от трето неучастващо в процеса лице, поради което правилно е кредитиран от въззивния съд. Заявява, че наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и банката не означава, че дружеството е запознато с решенията, които се вземат от управителните органи на банката, което касаторът се опитва да вмени. Изтъква, че по делото е установено настъпилото застрахователно събитие, за което се държи плащане на обезщетение. Въз основа на правилно приетото от въззивния съд нововъзникнало доказателство се доказва и кой следва да получи същото. Преди изричния отказ на “БАКБ” АД от ползването на застрахователното обезщетение, не е прехвърлено правото върху същото, а отказът на банката проявява действие от момента, в който е изразен, и в този смисъл настъпва нововъзникналото обстоятелство в рамките на висящия процес. В тази насока представеното пред въззивната инстанция изявление не следва да бъде изключвано от доказателствения материал по делото. Подчертава, че принадлежността на материалното право се изследва в настоящото производство, но не е основание застрахователят да бъде освободен от отговорност, което води до неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, като сочи, че адвокатското възнаграждение е платено и е съобразено с минималния размер по действащата наредба, както и с фактическата и правна сложност на делото. Моли да не бъдат присъждани разноски на касатора, ако няма доказателства за извършването на такива.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да отмени частично решението на първата инстанция и да уважи осъдителните искове в горепосочените размери, е приел от фактическа страна следното: страните са сключили застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №[ЕИК] от 25.02.2016 г.; на 11.05.2016 г. между настоящите страни и трето неучастващо по делото лице “Българо-американска кредитна банка” АД е сключено споразумение, с което на банката се прехвърля правото на застрахователно обезщетение, което има ищеца, при наличие на предпоставките за възникването му - неплащане на задължения от лицата, посочени в Приложение № 1 към споразумението, сред които е “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “ [улица]” ЕООД). Споразумението е подписано и от ответника и съдържа изричното му съгласие за прехвърляне на вземанията на ищеца спрямо него на третото лице. Констатирано е също, че с уведомление за просрочена сума от 12.08.2016 г., държателят на полицата – “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ООД, е посочил данните на своя клиент – “Булвек 1” ЕООД, несъбраните суми от общо 429 553,60 лева, вземанията по които не са оспорени, номерата на фактурите, по които задълженията са просрочени – № 3653/29.12.2015 г. за 118 154,40 лева, № 3654/29.12.2015 г. за 59 498,40 лева, № 3636/29.12.2015 г. за 153 480,60 лева, № 3664/29.12.2015 г. за 98 420,40 лева, като най-старата неплатена фактура е с дата 29.12.2015 г.; по отношение на претенцията застрахователят е отказал плащане по подробно изложени мотиви с писмо изх. № 3945 от 03.02.2017 г. Обсъдени са представените от ищеца писмени доказателства, включително договори за покупко-продажба от 29.12.2015 г. между “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ООД, като продавач, и “Булвек 1” ЕООД, като купувач, фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, както и основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според която фактурите са редовно и своевременно осчетоводени от страните по тези договори и са отразени в справките-декларации по ДДС, а размерът на незаплатения остатък по процесните фактури е 429 553,80 лева. Отчетено е представеното във въззивното производство писмо – изявление изх. № 2-3875 В/18.04.2022 г. на “Българо-американска кредитна банка” АД, вх. № 6854/18.04.2022г. на КОФАС, с което изрично е заявено, че банката, като трето ползващо се лице /бенефициер/ по споразумение от 11.05.2016 г., изрично, безусловно и неотменимо се отказва от клаузата в нейна полза и се отказва от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от полица №[ЕИК], като “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ООД следва да се счита за единствено оправомощено да получи застрахователното обезщетение (плащане).

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че страните по делото са обвързани от породил действие валиден застрахователен договор, обективиран в горепосочената застрахователна полица №[ЕИК], по силата на който са се съгласили, че за срока на действие на договора (от 16.02.2016 г. до 28.02.2017 г. за първия застрахователен период с опция за следващи застрахователни периоди) застрахователят ще осъществява покрит риск (съобразно чл.1.1.2, при неплащане, произтичащо директно от неплатежоспособност на купувача и продължително неплащане от страна на купувача). В договора е предвидена допълнителна опция “покритие на съществуващи вземания”, с която е предоставено ретроактивно действие, при наличието на предвидените в договора предпоставки, в съответствие с чл. 355 КЗ. Според решаващият състав на САС, съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства – застрахователния договор, тристранното споразумение от 11.05.2016 г., изслушаните експертизи, обосновават извод, че в срока на действие на договора, е възникнало застрахователно събитие по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ – неплащане от страна на купувача – “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “ [улица]” ЕООД), по смисъла на чл.1.1.2 застрахователния договор, на процесните фактури, за което ищецът е уведомил своевременно застрахователя и е представил необходимите документи (уведомление, свидетелство за регистрация, фактури, договори за покупко-продажби, приемо-предавателни протоколи, товарителници, дневник за покупките, списъци) съгласно задължението си по чл. 404 КЗ и уговореното в договора. С осъществяването на тези факти за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец за причинените вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, което в случая е в размер на 400 000 лева, предвид кредитно съобщение за полица №[ЕИК]. Въззивният съд е преценил и че съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху главницата, като предвид липсата на доказателства за момента на предоставяне от застрахования на изисканите доказателства, срокът по чл.405, ал. 1 вр. с чл. 108 КЗ със сигурност е изтекъл към момента на отказа – 03.02.2017 г. Застрахователят дължи законната лихва за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г., възлизаща на 108 564,24 лева, в който размер искът е основателен, а до предявения размер от 128 122,21 лева и за периода от 12.08.2016 г. до 02.02.2017 г. и за 08.10.2019 г. – неоснователен.

Въззивният състав е счел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, предвид съдържанието на застрахователния договор, споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение и писмо-изявление изх. № 2-3875-В/18.04.2022 г. на БАКБ, представено във въззивното производство, което е съобразено предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изтъкнал е, че споразумението за прехвърляне на право на застрахователно обезщетение по своята правна същност представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД и чл. 398, ал. 1 КЗ, което следва от тълкуването на съдържанието на споразумението, с което страните са се съгласили да бъде издаден добавък към застрахователната полица и банката да бъде конституирана в трето ползващо се лице по застрахователния договор относно вземанията към длъжниците съгласно приложение № 1 - сред които и третото лице-помагач. С писмото от 18.04.2022 г. банката се е отказала от това си право. При тези данни за неоснователни са приети възраженията на ответника за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца.

Въззивният съд е акцентирал, че е налице застрахователно покритие по отношение претендираните от ищеца вземания по процесните фактури, предвид уговореното ретроактивно действие в застрахователния договор, представените от ищеца писмени доказателства за сключени договори и предаване на стоката на купувача, за което са издадени и процесните фактури, както и заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи. Заявените от ответника възражения срещу същите са намерени за неоснователни, а констатираните несъответствия и непълноти в представените от ищеца документи (непредставяне на всички документи, удостоверяващи осъществена доставка; подписването на договора от трето лице, за което липсват доказателства за представителна власт; липсата на доказателства за предаване на стоката; неподписването на товарителниците; липса на доказателства за транзитна продажба; непредаването на стоката директно на купувача, в съответствие с предвиденото в договора) са счетени за преодолени, предвид извършеното редовно осчетоводяване на процесните фактури от страните по сделката, начисляването и ползването на ДДС по тях и съобразяването с трайната и непротиворечива съдебна практика, според която отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за покупко-продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по нея съставляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. По тези съображения не са споделени и възраженията за наличие на изключение от застрахователното покритие по договор, основано на чл. 1, 2, б. “b”, т.viii от него - неизпълнение от застрахования или от лице, действащо от негово име, свързано със неговото задължение по договор за продажба. Подробно е аргументиран и изводът на въззивния съд за неоснователност на възраженията на ответника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 13.1., чл. 13.3. и чл. 13.4. от застрахователния договор, касаещи непредставяне на месечна декларация за реализиран оборот до 15.01.2016 г. и на доказателства за процесната щета.

Като неоснователно е преценено и релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на процесното вземане. Мотивите са, че претенцията е предявена на 12.08.2016 г. (уведомление за просрочена сума, в т.ч. искане за намеса), от който момент е започнал да тече тригодишният давностен срок. Съгласно чл. 378, ал. 9 КЗ течението му е спряно до 03.07.2017 г., т.е. до произнасянето на застрахователя, поради което исковата молба от 08.10.2019 г. е подадена преди изтичането му.

По изложените аргументи втората инстанция е приела за основателни предявеният иск с правно основание чл. 405 вр. с чл. 399 и чл.382, ал. 1 КЗ в претендирания размер от 400 000 лева, а акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 409 КЗ за сумата от 108 564,24 лева - законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г., съответно неоснователна до предявения размер от 128 222,21 лева, както и за периода от 12.08.2016 г. до 02.02.2017 г. и за 08.10.2019 г.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил осъществяването на касационна проверка, е даден в трайната практика на касацията. В решение № 129/06.03.2017 г. по гр.д. № 4579/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 32/29.02.2024 г. по т.д. № 2461/2022 г. на ВКС, I т.о., и др., се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК за представяне на нови доказателства пред въззивната инстанция може да бъде преодоляна в две хипотези – когато са съществували обективни пречки за посочването и събирането им при разглеждане на делото от първата инстанция и съответно при недопускането от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Причините за тази невъзможност трябва не само да бъдат посочени, но и доказани. В т. 2 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени разяснения за хипотеза на неправилно дадена от първата инстанция правна квалификация на предявения иск, при която въззивният съд следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. С оглед на горното на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори, че при съобразяване на въведените с действащия ГПК преклузии, приемането от въззивния съд на доказателство, което не е ново по смисъла на чл. 266 ГПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изключенията от очертаната забрана се свеждат до доказана обективна пречка при посочване или събиране на доказателството пред първата инстанция, при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или при спазване на процесуалните правила след указания на въззивния съд, дадени във връзка с промяна на посочената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск, с оглед необходимостта от изясняването на релевантните за фактическия състав на иска факти. Проявената от страната небрежност при попълване на делото с доказателства е пречка пред допустимостта на доказателствата във въззивната инстанция. Евентуалното допускане във въззивното производство на нови доказателства в разрез с процесуалните правила на чл. 266, ал. 2 вр. с чл. 260, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение.

По касационната жалба:

Въззивното решение е валидно, в обжалваната част - допустимо, но неправилно.

В отклонение от дадения отговор на процесуалноправния въпрос апелативният съд е приел представените от ищеца едва с въззивната жалба писмени доказателства – писмо-изявление с изх. № 2-3875В/18.04.2022 г. по описа на “БАКБ” АД, вх. № 6854/18.04.2022 г. по описа на КОФАС, и удостоверение с изх. № 2-3874В/18.04.2022 г., издадено от “БАКБ” АД . В тях се сочи, че са издадени във връзка с процесния застрахователен договор по полица № 880001779, сключен между КОФАС и застраховащия “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД в негова полза, а с тристранно споразумение от 11.05.2016 г. между първоначалните страни по застраховката и “БАКБ” АД (представено от ищеца с исковата молба) е уговорено застрахователният договор да се счита сключен в полза на банката като трето ползващо се лице (бенефициер) с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД към банката по договор за револвираща кредитна линия от 13.05.2016 г. като условие за предоставяне на кредита и за обезпечаване на главното задължение с особен залог върху застрахованите по горепосочената полица вземания на дружеството, като съответно всички плащания по заложените вземания или заместващите ги застрахователни обезщетения следва да се извършват в полза на банката кредитор за погасяване на главния дълг по кредита. Заявено е също, че поради пълното погасяване на главното задължение по договора за револвираща кредитна линия на 21.05.2019 г. , от посочената дата “БАКБ” АД няма права върху предоставеното обезпечение, съответно по горепосочения застрахователен договор, и сключената в нейна полза уговорка с тристранното споразумение от 11.05.2016 г. е отпаднала с погасяването на задълженията по кредита, за обезпечаване на който са заложени застрахованите вземания. Направено е изявление, че банката изрично, безусловно и неотменимо се отказва от клаузата в нейна полза и от правото на вземания за застрахователно обезщетение, произтичащи от договора и полицата, като “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД следва да се счита за единствено оправомощено да получи застрахователното обезщетение. В случая, въпреки дадените от Софийски градски съд с доклада по чл. 374 вр. с чл. 146 ГПК указания, че ищцовото дружество носи тежестта да установи титулярство на правото на застрахователно обезщетение, в тази насока не са поискани от него и не са събрани доказателства в първоинстанционното производство. Следователно неустановяването на това обстоятелство не се дължи на процесуално нарушение на съда, а на небрежността на ищеца при воденето на делото. Едва с въззивната жалба са представени от “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД писмени доказателства с посочена дата – 18.04.2022 г. Същите не установяват нововъзникнали обстоятелства, нито представляват нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, тъй като от съдържащата се в тях информация става ясно, че кредитното задължение на “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД към “БАКБ” АД, обезпечено със застрахованите при ответника вземания, е било изцяло погасено на 21.05.2019 г. и от тази дата банката сочи да е загубила правото да получи обезщетение по застрахователния договор. При това положение не може да бъде споделена тезата на ищцовата страна, че обстоятелствата били възникнали в хода на процеса. Житейски логично е погасяването на кредитното задължение да е било известно на кредитополучателя “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД още към визираната дата, т.е. преди подаването на исковата молба – на 08.10.2019 г., поради което не попада в предвидените от процесуалния закон изключения за допустимост на доказателства във въззивното производство. Липсват и данни пропускът за приобщаването на тези документи към доказателствения материал по делото да се е дължал на особени непредвидени обстоятелства. С оглед на това настъпилата в първоинстанционното производство преклузия за посочване и депозиране на релевираните писмени доказателства изключва възможността страната да поправи опущението си, представяйки ги пред въззивната инстанция. Като е приел недопустими доказателства, послужили за изграждане на решаващия му извод за активната материална легитимация на ищеца, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 266, ал. 2 вр. с чл. 260, т. 6 ГПК.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия и по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен валиден застрахователен договор, обективиран в полица № 880001779 от 25.02.2015 г., с предвиден покрит риск - неплащане, произтичащо от неплатежоспособност на купувача, съответно продължително неплащане от страна на купувача, както и че на 11.05.2016 г. между първоначалните страни и “БАКБ” АД е подписано споразумението за прехвърляне на правото на застрахователно обезщетение.

Не се спори и относно това, че в периода на действие на застрахователния договор ищецът е имал облигационни правоотношения по договори за покупко-продажби с третото лице – помагач “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “ [улица]” ЕООД), посочено в Приложение № 1 към споразумението от 11.05.2016 г. От събраните по делото писмени доказателства и изслушаните пред първата инстанция заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установяват вземанията на ищеца спрямо третото лице – помагач по процесните фактури. Независимо че са възникнали преди сключването на застрахователния договор на 25.02.2016 г., те са включени в обхвата му с оглед уговорената между страните допълнителна опция “покритие на съществуващи вземания”. Няма данни същите да са погасени от купувача “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД, което обуславя извод за настъпило застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което застрахователят е бил надлежно уведомен, но е отказал да плати.

При тези данни следва да се разгледа възражението на ответника и настоящ касатор срещу материалноправната легитимация на ищеца да претендира плащане на застрахователно обезщетение, с довода, че последният не е титуляр на това вземане с оглед уговорката в полза на трето лице – в случая “БАКБ” АД. Още с исковата молба от ищеца е представено тристранното споразумение от 11.05.2016 г. за прехвърляне на правото на застрахователно обезщетение, въз основа на което полицата се счита за сключена в полза на банката. От приобщената по делото кореспонденция между застрахователя и банката (писмо с вх. № 1-7388-В/06.02.2017 г. на банката, писмо с изх. № 2-7643-В/16.06.2017 г. на банката) е видно, че от “БАКБ” АД е претендирано плащане на обезщетение за възникналото застрахователно събитие. Извън изявлението и удостоверението от банката с дата 18.04.2022 г., възможността за събирането на които е преклудирана по изложените по-горе съображения, ищецът не сочи и не ангажира по делото други доказателства за установяване правото да получи търсената обезвреда . При това положение се налага изводът, че ищецът не е материалноправно легитимиран да ангажира отговорността на застрахователното дружество и предявените от него осъдителни искове за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху него, са неоснователни.

Горният извод прави безпредметно обсъждането на останалите заявени от застрахователното дружество възражения - за нищожност на договорите, от които произтичат застрахованите вземания, за неизпълнен договор, за погасяване по давност на вземането за застрахователно обезщетение.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага касиране на решението на Апелативен съд - София в обжалваната част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По разноските:

При този изход на делото касаторът има право на разноски. В първоинстанционното производство застрахователят е доказал извършването на такива за адвокатско възнаграждение от 14 513,33 лева с ДДС, което подлежи на присъждане в пълен размер. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта за отмяна на първоинстанционния съдебен акт за присъдените в полза на застрахователя разноски за тази инстанция над сумата от 540,12 лева до 14 513,33 лева.

Във въззивното производство ответника по делото и настоящ касатор е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 14 513,33 лева с ДДС, за плащането на което са ангажирани доказателства с отговора на въззивната жалба. След приспадане на присъдените в негова полза разноски за втората инстанция от 540,12 лева, на същия следва да се присъдят още 13 973,21 лева.

Съгласно представения от касатора списък по чл. 80 ГПК, претендираните разноски пред касационната инстанция възлизат общо на 40 104,60 лева, от които 30 лева – държавна такса за допускане на касационно обжалване, 15 лева – държавна такса по ч.т.д. № 736/2024 г., 10 171,28 лева - държавна такса за разглеждане на касационната жалба, както и 29 888,32 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, плащането на което по банков път е установимо от ангажираните от страната писмени доказателства. Служебно известно на настоящия състав е, че производството ч.т.д. № 736/2024 г. е образувано по частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, като предвид характера на обжалваемия съдебен акт разноските за него не се присъждат. Останалите извършени от касатора разходи пред ВКС, възлизащи общо на 40 089,60 лева, следва да му бъдат възстановени от насрещната страна.

На ищцовата страна не се дължат разноски с оглед изхода на делото, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която такива са й присъдени за първата и за втората инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 367/12.06.2023 г. по в.т.д. № 930/2022 г. по описа на Апелативен съд – София в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 260182/08.03.2022 г. по т.д. № 2074/2019 г. на Софийски градски съд, ответникът “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА, Франция, е осъден да заплати на ищеца “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], обезщетение по застрахователен договор, обективиран в полица №[ЕИК], в размер на 400 000 лева за общо неплатени фактури в размер на 527 389,20 лева - задължения на “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД (с предишно наименование “Булвек 1” ЕООД), и сумата от 108 564,24 лева - законната лихва за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г., както и в частта за отмяна на първоинстанционното решение за присъдените в полза на “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА разноски за водене на делото пред първа инстанция над сумата от 540,12 лева до присъдените 14 513,33 лева, и в частта, с която в тежест на това дружество са присъдени разноски за първоинстанционното производство от 41 783,78 лева и за въззивното производство от 36 686,37 лева, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ет. 5, ателие 1, против “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА, регистрирано в търговски и фирмен регистър под №[ЕИК] ТФТ Нантер, със седалище и адрес на управление: Франция, Нантер, 92270 Боа-Коломб, площад “Кост е Белонт” № 1, искове с правно основание чл. 405 вр. с чл. 399 КЗ и чл. 409 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в полица №[ЕИК], в размер на 400 000 лева за неплатени задължения на “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД по фактури общо от 527 389,20 лева, и сумата от 108 564,24 лева - законната лихва за периода от 03.02.2017 г. до 07.10.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ет. 5, ателие 1, да заплати на “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА, регистрирано в търговски и фирмен регистър под №[ЕИК] ТФТ Нантер, със седалище и адрес на управление: Франция, Нантер, 92270 Боа-Коломб, площад “Кост е Белонт” № 1, сумата от 40 089,60 лева (четиридесет хиляди осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки) – разноски за касационната инстанция, и допълнително 13 973,21 лева (тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и три лева и двадесет и една стотинки) – разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “ЕВРО КАСТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника “Компани франсез д`асюранс пур льо комерс екстериор” СА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.