Отмяна на решения за отнемане на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 50184

гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Велислав Павков

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1648 по описа за 2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.

С определение № 168/13.05.2022 г. по настоящото дело до разглеждане е допусната молбата на В. И. Т. и В. И. Т. на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК да бъдат отменени влезлите в сила решения, постановени по реда на инстанционня контрол по едно гражданско дело, поради нарушение по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137/1998 г., попр. бр. 97/1999 г. и бр. 38/2010 г.), установено с решение по делото Т. и други срещу България (жалба вх. 50705/11 и 6 други) на Европейския съд по правата на човека:

· решение № 722/03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която по исковете на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)), на основание чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) от В. И. Т. и В. И. Т. са отнети пет магазина, четири урегулирани поземлени имоти (единия застроен с един от магазините, а другите три незастроени) и снек-бар; сумата 99 400 лв. – средства, получени от отдаването под наем на някои от тези имоти; сумата 64 023 лв. – средства, получени от продажбите на вилен имот, апартамент, 1/3 ид. част от хотел-ресторант и три автомобила (два леки и един товарен); 2 400 лв. и 10.71 лв. британски паунда – депозити в банкови сметки и

· решение № 399/03.01.2012 г. по гр.д. № 142/2011 г. на Върховния касационен съд, с което след съответна отмяна на решение № 722/ 03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд по иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега КПКОНПИ), на основание чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) от В. И. Т. и В. И. Т. е отнет и УПИ в [населено място], обл. В., застроен с масивна жилищна сграда.

Ответникът по молбата КПКОНПИ възразява, че е неоснователна. КПКОНПИ счита, че и при отмяна на решенията няма да е възможно при новото разглеждане на делото да се отстранят последиците от установеното от ЕСПЧ нарушение. Това е така, защото влезлите в сила решения съответстват на преобладаващата към постановяването им съдебна практика по чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.).

С решението по жалба вх. № 50705/11 ЕСПЧ е установил нарушение на правата по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС на В. и на В. Т. (двамата молители) и е осъдил България да им заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Решението става окончателно на 13.10.2021 г. ЕСПЧ е разяснил, че чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС установява правото на мирно ползване на собствеността, но също така допуска лишаването от притежания и го подчинява на определени условия, при които такава намеса от страна на държава-страна по Конвенцията е правомерна: законност, легитимна цел и пропорционалност. В решението ЕСПЧ е установил първото условие за такава намеса – легитимна цел. Намесата е основавана на закона - ЗОПДИППД от 2005 г. ЕСПЧ е установил и второто условие за такава намеса. Прието е, че ЗОПДИППД от 2005 г. преследва легитимна цел в обществен интерес - да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпна дейност и използването на такова имущество. ЕСПЧ обаче е изключил третото съществено условие за правомерност на намесата на Българската държава - не е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и правата на В. и В. Т. по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Това е така, защото във влезлите в сила решения националният съд не е изложил мотиви за това, че престъплението, което жалбоподателя В. Т. е извършил през 1993 г., макар и да попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), генерира доходи и за необходимата причинно-следствена връзка между тази престъпна дейност и отнетото имущество. ЕСПЧ е извършил анализ на предходни свои решения по подобни дела, за да достигне до извода, че само при наличието на такава връзка намесата в правото на мирно ползване на собствеността на Българската държава е пропорционална. В установяване на изискването за пропорционалност е възприел позицията на Върховен касационен съд, проведена с ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК. Така по жалба вх. № 5075/2011 г. ЕСПЧ е достигнал до извода, че националният съд е нарушил чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, защото и в двете влезли в сила решения, постановени по едно гражданско дело, е уважил исковете на КПКОНПИ срещу В. и В. Т., без да изложи мотиви за предпоставка/условие/ юридически факт, който поражда правото по чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) и съответства на изискването за пропорционалност, произтичащо също от чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Решението на ЕСПЧ означава и друго. ЕСПЧ приема, че с тълкувателното решение Върховният касационен съд е приложил пряко чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, поставяйки правото на отнемане в полза на държавата по ЗОПДИППД (отм.) в съответствие с изискването за пропорционалност на намесата на държавата в правото на мирно ползване на собствеността. Следователно по смисъла на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е необходимо двете влезли в сила решения да бъдат отменени, за да бъдат отстранени последиците от нарушението. При новото разглеждане на делото националният съд е длъжен да развие спестените мотиви от значение за предпоставките/условията/юридическите факти, при които възниква правото на държавата по чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) и които биха провели или изключили изискването за пропорционалност, произтичащо пряко от чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. За предпоставките на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е без значение обстоятелството, че и двете влезли в сила решения са съответствали на преобладаващата съдебна практика, която е била противоречива преди ТР № 7/30.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК на ВКС да преодолее противоречието.

Новото разглеждане на делото следва да извърши друг състав на Софийския апелативен съд от фазата на провеждане на закрито съдебно заседание по чл. 267 ГПК. В определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е длъжен да даде точни указания и да разпредели доказателствената тежест в установяване на посочените релевантни факти. При постановяване на своето решение да съобрази, че неустановяването на законен източник на придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), а освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин и че връзката може да е пряка или косвена и е достатъчно да се предположи логически.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по молба за отмяна от В. И. Т. и от В. И. Т. на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК следните влезли в сила решения, постановени по реда на инстанционния контрол по едно гражданско дело:

· решение № 722/03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е изменено решение № 132/01.04.2009 г. по гр.д. № 616/2007 г. на Окръжен съд – Враца и по исковете на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) на основание чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) от В. И. Т. и от В. И. Т. са отнети пет магазина, четири урегулирани поземлени имоти (единият застроен с един от магазините, а другите три незастроени), снек-бар, 99 400 лв. – суми, получени от отдаването под наем на някои от отнетите имоти; 64 023 лв. – суми, получени от продажбите на вилен имот, апартамент, 1/3 ид. част от хотел-ресторант и три автомобила; 2 400 лв. и 10.71 лв. британски паунда – депозити в банкови сметки и

· решение № 399/03.01.2012 г. по гр.д. № 142/2011 г. на Върховния касационен съд, с което след отмяна на решение № 722/ 03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд по иска на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, на основание чл. 4 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) от В. И. Т. и от В. И. Т. е отнет още един УПИ в [населено място], обл. В., застроен с масивна жилищна сграда.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за провеждане на закритото съдебно заседание по чл. 267 ГПК според дадените по-горе указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.