Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60144
София ,12.11. 2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 2202/2020г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] срещу решение № 609 от 09.03.2020 г. по в. гр. д. № 3473/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав решение № 3406 от 13.05.2019 г., с която предявеният от Д. Р. К. срещу „Дженерали Застраховане” АД пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените в резултат от пътно-транспортно произшествие от 05.03.2017 г. травматични увреждания е уважен за разликата над 35 000 лв. до 150 000 лв.

Касаторът поддържа, че в посочената част обжалваният акт е необоснован и противоречи на материалния закон. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания, тъй като не са съобразени в пълна степен всички обстоятелства, имащи значение в случая и по-конкретно: броят, видът и тежестта на получените от ищцата травми и тяхното отражение; относително краткият лечебен и възстановителен период; нормалният ход на лечението и възстановяването на пострадалата; липсата на негативни последици за в бъдеще или усложнения от травмите; социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП.

С определение № 60429 от 13.07.2021 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди .

Ответницата по касация – Д. Р. К. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К. – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.08.2020 г., поддържани и в съдебно заседание.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че същото е влязло в сила по отношение уважаването на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размер на сумата 35 000 лв., е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател за причинените на ищцата вреди в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.03.2017 г. Поради това, като спорен и подлежащ на обсъждане е преценил само въпросът за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. на заключенията на медицинските експертизи, решаващият състав е споделил извода на първата инстанция, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е именно присъдената й сума от 150 000 лв. С оглед указанията в ППВС № 4/1968 г., като релевантни за определяне на обезщетението в случая са взети предвид следните обстоятелства: видът, броят и характерът на причинените телесни увреждания; видът и продължителността на проведеното лечение – болнично с извършена оперативна интервенция за отстраняване на част от тънко черво, тотална резекция на голямото було и на мезентериума на тънкото черво, поставяне на гипсова имобилизация за 30 дни на епифизиолизата на дясно стъпало и домашно амбулаторно лечение; продължителността на лечебния и възстановителен период – 6 месеца и свързаните с това ограничения и неудобства за пострадалата от невъзможността да се обслужва сама; интензитетът на търпените болки и страдания, които са били по-силни в първия месец. Въззивният съд е съобразил и извода на двамата експерти-медици, че здравословното състояние на пострадалата е възстановено, но са налице вътрекоремни сраствания, които са следствие от гнойно-фибринозния перитонит. Взел е предвид също възрастта на ищцата към датата на ПТП – 11 години; обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 05.03.2017 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е частично основателна .

В съдебната практика – както в задължителната (ППВС № 4/68г.), така и в казуалната (формирана по реда на чл. 290 ГПК) – последователно се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които съдът, в мотивите на своя акт, следва не само да посочи, но и да обсъди тяхното значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Във всички случаи, при определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат съобразени икономическите условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, като не бива да се допуска размерът му да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

В случая въззивният съд е посочил всички обстоятелства, имащи значение при определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от причинените телесни увреждания – възрастта на пострадалата; броят, характерът и тежестта на уврежданията; видът и продължителността на проведеното лечение; интензитетът и продължителността на болките; търпените физически неудобства и притеснения в ежедневния бит през лечебния и възстановителен период; последиците от уврежданията за здравето на пострадалата понастоящем и прогнозата за бъдещето; социално-икономическите условия и лимитите на застрахователни покрития към датата на произшествието.

В отклонение от съдебната практиката, обаче, решаващият състав не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. По-конкретно: Не е отчетел, че следоперативният период е преминал гладко, без усложнения и в обичайните времеви рамки, като дори още в началото на м. април, т. е. приблизително след около месец от произшествието пострадалата е тръгнала на училище (според показанията на нейната баба – свидетелката К.). Не е придал необходимото значение и на обстоятелството, установено от вещите лица-лекари, че понастоящем ищцата е напълно възстановена, като единствените последици от претърпяната коремна травма са усещането за „придърпване“ в областта на оперативния белег и срастванията, резултат от операцията, без обаче да е установено последните да са й причинили допълнителни здравословни проблеми. Макар да е посочил, че съобразява социално-икономическите условия в страната, в действителност въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер, който не съответства на конкретната икономическа конюнктура към момента на увреждането – м. март 2017г. С оглед размера на работната заплата в страната, като ориентир за жизнения стандарт, която към посочената дата е съответно: 460 лв. – минимална работна заплата и 1036 лв. – средна работна заплата, определеното обезщетение за неимуществени вреди 150 000 лв. се явява прекомерно завишено и не отговарящо на общественото разбиране за справедливост.

С оглед изложените съображения и при съобразяване на изброените обстоятелства, както и на нивата на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ към релевантния момент, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 80 000 лв. Ето защо, за разликата до присъдения размер 150 000 лв. въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При посочения изход на делото, съобразно отхвърлената част от иска, ответницата по касация следва да заплати на касатора направените за производството във всички инстанции разноски за държавни такси, вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на общата сума 3452 лв., а касаторът следва да заплати на процесуалния пълномощник на ответницата по касация адвокат В. О. от САК адвокатско възнаграждение за всички инстанции, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата 7759.20 лв. (с включен ДДС), съответстваща на уважената част от иска. Касаторът следва да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса за първоинстанционното производство в размер на сумата 3200 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 609 от 09.03.2020 г. по в. гр. д. № 3473/2019 г. в частта , потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав решение № 3406 от 13.05.2019 г., с която предявеният от Д. Р. К. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К., срещу „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения Д. Р. К. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К., срещу „Дженерали Застраховане” АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените в резултат от пътно-транспортно произшествие от 05.03.2017 г. травматични увреждания за разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв. , като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 609 от 09.03.2020 г. по в. гр. д. № 3473/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Р. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Е. К., да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], разноски за всички инстанции в размер на сумата 3 452 (три хиляди четиристотин петдесет и два) лева.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат В. О. от САК адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на сумата 7759.20 лв. (седем хиляди седемстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки), с включен ДДС.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 3 200 (три хиляди и двеста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: