Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2022

Отхвърляне на иск на НАП при погасени публични задължения

Върховен касационен съд · 05 Май 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

НАП предявява иск за обявяване на недействителност на имотни сделки, сключени от длъжник с неговия син след установяване на данъчни задължения. Съдът отхвърля иска, тъй като експертизата доказва, че всички задължения по конкретния ревизионен акт са погасени чрез плащане и по давност. Върховният касационен съд оставя в сила решението, потвърждавайки отхвърлянето на иска.

Какво приема съдът

Специалният отменителен иск на държавата за недействителност на сделки изисква съществуването на конкретно, непогасено публично вземане. Ако задълженията по ревизионния акт са погасени чрез плащане или давност към момента на решаване на делото, искът е неоснователен.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отменителен искпублични задължениянедействителност на сделкапогасяване по давностНАП

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№59
ГР. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 30.03.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1465/21 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на НАП, чрез ТД на НАП – Бургас, срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №39/18 г., с което е отхвърлен искът на държавата чрез публичния изпълнител при ТД на НАП – Бургас по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК – за обявяване на относителната недействителност по отношение на държавата на четири договора за продажба на недвижими имоти, сключени между ответниците „Смит – текс” ООД, [населено място] и Т. С.. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Длъжен ли е съдът да изложи мотиви на базата на всички доказателсдтва по делото за наличие или не на публични задължения?, за преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР №2/17 г. ОСГТК, постановено по въпроси, свързани с близкия по характер с иска по чл.216, ал.1 ДОПК обезпечителен иск по чл.135 ЗЗД.
В касационната жалба се излагат и се поддържат в съдебно заседание оплаквания за недопустимост и евентуално – за неправилност /необоснованост/ на въззивното решение и се иска обезсилването, респ. отмяната му.
Ответникът по жалба Т. С. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата и писмени бележки съображения.
Ответникът по жалба „Смит - текс” ООД не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: След допускане на обжалването на въззивното решение по настоящото дело, по сходен въпрос е постановено решение на ВКС, по т.д. №1256/20 г., второ търг.отд., на което се позовава и ответникът по жалба Т. С.. В решението е прието, че при отговора на въпроса следва да се отчетат спецификите и специалната правна уредба на иска по чл.216, ал.1 ДОПК. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК , според която недействителни по отношение на държавата, съотв. общините са сключените от страна на длъжника след датата на установяване на публичното задължение, съотв. на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, изчерпателно изброени правни сделки и действия, става ясно, че законодателят е имал предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. С тази цел е и употребата на определителния член в израза "установяване на публичното задължение", а не - на публично или публични задължения изобщо. Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК - в раздел Трети на глава 25 - Принудително изпълнение, в която глава, още в първите разпоредби на чл. 209 ДОПК се уреждат като изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на конкретни, публични по своя характер, вземания. При това положение, съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по наведеното надлежно в процеса възражение за погасяване с плащане или по давност /чл.168, т.1 и 3 ДОПК/ на задълженията, установени с конкретния ревизионен акт, в тежест на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваните разпоредителни сделки.
Настоящият състав на ВКС, трето г.о. споделя даденото от състава на второ т.о. по т.д. №1256/20 г. тълкуване на закона и намира, че спорът по настоящото дело следва да бъде разрешен при следване на това тълкуване, отчитащо особеностите на специалния иск по чл.216, ал.1 ДОПК.
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че вземането на държавата към ответното дружество е установено с влязло в сила решение на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №1100834/11 г./РА/. С РА са установени публични задължения на дружеството за данъци в размер от 71 622,65 лв. и лихви в размер от 16 691,84 лв. Установено е също, че ответникът Т. С. е син на управителя на дружеството към момента на извършване на процесните сделки С. С.. От представените по делото писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза се установява, че всички задължения на дружеството по посочения РА са погасени чрез плащане или отписване по давност. С отменителния иск по чл.216, ал.1 ДОПК се обезпечават само безспорни действителни публични вземания, които не са погасени към момента на решаване на спора. Ако в хода на делото публичното вземане бъде погасено чрез плащане, съдът не следва да уважава иска, независимо от установените други положителни предпоставки за това, защото ищецът не доказва качеството си на кредитор спрямо извършилия разпоредителните сделки ответник.
Тези изводи съответстват на събраните по делото доказателства и на цитираната по-горе практика на ВКС по приложението на чл.216, ал.1 ДОПК. От изготвеното заключение на назначеното от въззивния съд вещо лице С. А., с добавката при изслушването й в съд. заседание, направена след представянето от ответника по иска на доказателства за плащане на посочената в писменото заключение като непогасена сума от лихви – 3 217, 36 лв., се установява, че цялата сума по конкретния ревизионен акт №1100834/2011 г. е погасена с плащане и по давност. Заключението не е оспорено своевременно от ищеца по делото, а изложените в касационната жалба твърдения за факти – непогасени задължения за лихви по ревизионния акт в размер на 51 447,23 лв., съгл. представената с касационната жалба справка на НАП, не могат да бъдат разгледани за първи път в касационното производство. Касационния съд се произнася по спора при установената към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд фактическа обстановка.
Поради изложеното въззивното решение е допустимо – постановено по предявения иск и между надлежните страни, и правилно с оглед на събраните по делото доказателства и приложението на специалния закон – чл.216, ал.1 ДОПК.
Затова следва да бъде оставено в сила и ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаски апелативен съд по гр.д. №39/18 г. от 11.02.21 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.