Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2022
Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на новооткрито доказателство
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследници искат отмяна на влязло в сила съдебно решение по имотен спор, като представят новооткрита според тях справка от общински архив. Съдът отхвърля искането, тъй като документът е бил наличен в кметството и наследодателят им е могъл да се снабди с него навреме, ако бе положил дължимата грижа. Наследниците са обвързани от процесуалните действия на своя наследодател и нямат самостоятелни основания за отмяна.
Какво приема съдът
Новооткрито доказателство за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е само онова, което страната обективно не е могла да представи при полагане на дължимата грижа. Наследниците встъпват в правата на своя наследодател и не могат да черпят основания от неизвършени от него действия.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеново писмено доказателстводължима грижанаследнициимотен спор
Текстът на акта
Ключови фрази 1 Р Е Ш Е Н И Е № 50126 София, 01.12.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Милена Даскалова при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2241 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ф. П., Д. П. С. и Ч. П. С. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.2018г., постановено по гр.д. № 1250/2017г. по описа на Районен съд– Перник. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, защото са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Твърди се, че против молителите е предявен иск от ответника Б. С. П., като на 13.12.2021г. им е връчен препис от исковата молба. В срока за отговор на исковата молба, при извършена на 23.12.2021г. справка в кметството на [населено място], молителят Ч. П. С. установил, че представеното по гр.д. № 1250/2017г. удостоверение /без дата/, издадено от Общински народен съвет [населено място] има втора страница, която обаче не била приложена по посоченото дело. На същата дата поискал издаване на удостоверението в цялост, каквото му е и издадено и видно от него, същото се състои от две страници, като втората е справка и именно последната не е била приложена по гр.д. № 1250/2017г. по описа на ПРС. Ответникът по молбата Б. С. П., чрез адв. Б., е изразил становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 100 от 23.06.2022г. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното: Молителите Д. П. С. и Ч. П. С. са наследници на П. С. П., починал на 13.11.2020г. Производството по гр.д. № 1250/2017г. по описа на Районен съд - Перник е образувано по предявен от Б. С. П. и Д. Г. И. против П. С. П. /последният е починал на 13.11.2020г. и негови наследници са молителите Д. П. С. и Ч. П. С./ и Т. П. Ф. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно 5/6 ид.ч. от дворно място, намиращо се в [населено място]. Ищецът по гр.д. № 1250/2017г. по описа на Районен съд – Перник- Б. С. П. и ответникът П. С. П. са братя- синове на С. П. И., починал на 28.11.2004г. и на ищцата по същото дело Д. Г. И., починала в хода на производството по делото. Твърденията на ищците Б. С. П. и Д. Г. И. са били, че са собственици по наследство и давност на спорния имот, който е незастроено дворно място, попадал е в застроената част на [населено място] и не е внасян в ТКЗС. С исковата молба е представено удостоверение от Общински народен съвет [населено място], видно от което имот от 1100 кв.м., записан на името на С. П. И., по време на образуване на ТКЗС през 1947г. е влизал в застроената част на селото. С отговора на исковата молба искът е оспорен с твърдения, че спорният имот е бил земеделска земя, която не е можело да се придобива по давност, че за него в сроковете и по реда на ЗСПЗЗ не е поискано възстановяване на собствеността, поради което и е актуван като общинска собственост и след проведен търг е продаден на ответниците. С решение от 24.10.2018г. първоинстанционният съд е уважил иска за 11/18 ид.ч. от имота и го е отхвърлил в останалата му част. Това решение е потвърдено с решение № 60/05.03.2019г., постановено по възз. гр.д. № 25/2019г. по описа на Окръжен съд – Перник. С определение № 21/15.01.2020г., постановено по гр.д. № 2321/2019г. на ВКС, второ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Към молбата за отмяна е приложена справка за снабдяване с удостоверение от АПК Д. – П., издадена по молба на С. П. И. за имот, намиращ се в. [населено място], който имот е извън регулация, не е застроен и е с площ от 1 200 кв.м. В справката е записано, че С. П. И. не е член на ТКЗС, а неговият праводател П. И. О. е бил член на ТКЗС от 1950г. и че имотът е предоставен за лично ползване на В. О., като е отразено, че това е дворно място. Твърденията на молителите са, че справката е част от удостоверението, приложено към исковата молба, като това удостоверение не е представено от ищците в цялост. Поддържат, че от справката е видно, че имотът е бил собственост не на С. П. И., а на неговия баща П. И. О., който е внесъл имота в ТКЗС. При така установеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Настоящият случай не е такъв, защото представената справка се е съхранявала в кметството на [населено място] и при полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса е могло да бъде представена по делото. Без значение е, че двама от молителите не са участвали в производството по приключилото дело, а страна по същото е бил прекият им наследодател, защото те като негови наследници встъпват в същото процесуално качество и са обвързани от последиците на постановеното срещу него решение, както и от извършените процесуални действия. В този смисъл те не могат да искат отмяна на влязло в сила решение на основания, различни от тези, на които е могъл да се позове праводателят им и в частност поради това, че те самите не са разполагали с възможност да ангажират доказателства в хода на приключилото производство. Предвид изхода на спора молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 600 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Ф. П., Д. П. С. и Ч. П. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение от 24.10.2018г., постановено по гр.д. № 1250/2017г. по описа на Районен съд– Перник. ОСЪЖДА Т. Ф. П., Д. П. С. и Ч. П. С. да заплатят на Б. С. П. на основание чл. 78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.