Присъждане на законна лихва при увеличаване на обезщетението от въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари,две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1198/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 вр. чл. 250, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

С определение № 4224 от 21.12.2023 г. по настоящото дело, по жалба на ищеца С. С. Ш., е допуснато касационно обжалване на постановеното по в. гр. д. № 194/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд допълнително решение № 178 от 24.10.2022 г. С него по реда на чл. 250 ГПК се оставя без уважение молбата на настоящия касатор за допълване на основното решение с присъждане на законната лихва върху допълнително присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800 лв., която сума да бъде заплатена от ответната ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 432 КЗ.

В обжалваното решение апелативният съд приема, че е сезиран в срок с искане за допълване на решението по делото, като се присъди законната лихва върху разликата от 2 800 лв., считано от 02.10.2020 г. /което е датата на постъпване на исковата молба в съда / до окончателното плащане на сумата. При разглеждане на искането е намерил , че в решението на първостепенния окръжен съд липсва изричен отхвърлителен диспозитив „за законната лихва върху главницата над уважения от него размер на обезщетението от 5 000 лв.“. В съответния срок ищецът не бил поискал допълване на решението на първоинстанционния съд по този въпрос. Произнасянето за пръв път във въззивното решение по него апелативният съд е счел за недопустимо, но е намерил за допустима постъпилата молба, която е оставил без уважение като неоснователна.

Касаторът изразява несъгласие с отсъденото от въззивния съд по допълнителното решение.Развива съображенията за това, че законната лихва върху обезщетението представлява еднородно и акцесорно, функционално свързано с главното задължение вземане,което доколкото е своевременно поискано,следва да бъде присъдено при частична отмяна на първоинстанционното решение.

От своя страна ответната ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата

Допълнителното решение на Бургаски апелативен съд е допуснато до касационна проверка по същество при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради произнасяне в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и с практика на ВКС в решение № 60145 от 05.04.2022 г. по т. д. № 1172/ 2020 г., I т. о., по поставения въпрос: включва ли се в предмета на въззивната проверка искането за присъждане на законната лихва върху главницата, ако ищецът я е претендирал с исковата молба,а първоинстанционният съд не е отхвърлил с изричен диспозитив припадащата се законна лихва.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобразява следното:

Съгласно възприетите задължителни разяснения в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК,непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор,при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, което означава да се произнесе по исканията на страните.Като въззивен жалбоподател , ищецът не е длъжен да сочи изрично и отново,че обжалвано от него отхвъряне на паричен иск за главницата, изцяло или частично,включва и сезиране на по-горната инстанция с присъждане на законните последици при неговото уважаване , включително с лихва от датата на исковата молба, както е заявено при предявяване на иска. Когато уважава паричен иск за част от спорното вземане в размер, за който искът е бил отхвърлен на първа инстанция,въззивният съд е длъжен да присъди съответната част от вземането със законните последици,които включват и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, ако ищецът е поискал нейното присъждане.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право,освен обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. От предявяването на иска за изискуемото вземане законната лихва се дължи като законова последица,като е достатъчно да бъде поискана от ищеца. Предвид ,че тази лихва се дължи върху претендираната главница до нейното окончателно изплащане,съдът не изисква претенцията за заплащането ѝ да се индивидуализира по начина,характерен за иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД. За случаите, при които лихва в размер на законната обхваща период до завеждане на исковата молба,отговор на въпроса е даден в решение № 60145 от 05.04.2022 г. по т.д. № 1172/2020 г., I т. о., в което законната обезщетителна лихва е разгледана като еднородно и акцесорно задължение, функционално свързано с главното парично задължение за обезвреда /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/,т. е. като такова с един и същ предмет и възникващо като следствие от проявлението на определени от закона юридически факти,при които страните не изявяват воля относно лихвата - в разгледаната хипотеза съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД поради възникнало парично задължение с обезщетителен характер,дължимо и без покана,а отговорността на ответника / застраховател/ е била производна. Неправилно е и в тези случаи въззивният съд да отказва допълване на своето осъдително решение поради това,че не било заявено изрично обжалване по отхвърлянето на акцесорната претенция , или че не е бил изискан изричен диспозитив по реда за допълване на първоинстанционното решение.В отговор на правния въпрос е отчетено,че задължението за лихва разкрива и относителна самостоятелност в някои случаи,но е възприето,че при частичното отхвърляне на иска от първостепенния съд за част от претендирания размер,по необходимост следва да се счита,че е бил отхвърлен и обективно съединеният акцесорен осъдителен иск за законната лихва,дължима от деня на увреждането ,за съответната част от главницата. Обратното не би съответствало на формалната логика и би представлявало логическо тълкуване в тесен смисъл на термина „акцесорност“, изразяващо се в постигане на абсурден резултат.

Настоящият съдебен състав се присъединява към тази позиция.Когато ищецът е формулирал надлежно искане за присъждане на законната лихва върху претендираното вземане,още повече когато претенцията се заявява от постъпване на исковата молба в съда, присъждането ѝ следва да се счита за включено в предмета на въззивната проверка,независимо дали първоинстанционният съд не е отхвърлил с изричен диспозитив припадащата се законна лихва.

В случая,видно от исковата молба, касаторът С. С. Ш. е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г., до окончателното ѝ изплащане. Първоинстанционният съд е определил справедливото обезщетение в размер на сумата 5 000 лв., която е присъдил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а претенцията над този размер е отхвърлил като неоснователна и недоказана. При така формулирания диспозитив и съобразно въведеният предмет на делото, за въззивната инстанция не е съществувала законова пречка да допълни осъдителното си решение, с което искът е бил уважен за въпросната разлика от 2 800 лв. /над присъдените 5 000 лв. от първоинстанционния съд/, като присъди и законна лихва върху така определеното допълнително обезщетение, считано от датата на исковата молба. За пълнота следва да се изтъкне ,че искане в този смисъл е надлежно заявено и във въззивната жалба. Ето защо, като е отказал да допълни решението си, въззивният съд на практика е отказал да се произнесе по целия спорен предмет на делото, в разрез със задължителните указания относно обхвата на дължимата проверка във въззивното производство, така както са описани в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. След като е поискана, законната лихва върху вземането от датата на исковата молба следва да бъде присъдена, доколкото същата има характера на законова последица от частичното уважаване на подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд в настоящия си състав следва да отмени обжалваното от С. С. Ш. допълнително решение № 178 от 24.10.2022 г. /чл. 250 ГПК/, постановено по в. гр. д. № 194/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд, като вместо това постанови осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 432 КЗ, да заплати на С. С. Ш. законната лихва за забава върху допълнително присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800 лв., считано от 02.10.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 178 от 24.10.2022 г. /чл. 250 ГПК/, постановено по в. гр. д. № 194/2022 г. по описа на Бургаския апелативен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, да заплати на С. С. Ш., с ЕГН [ЕГН], законната лихва за забава върху допълнително присъденото с решение № 129 от 18.07.2022 г. по въззивно гр. д. № 194/2022 г. на Бургаския апелативен съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба 02.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.